Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 83
гр. ВРАЦА,09.03.2020 Г .
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение, в публичното заседание на дванадесети
февруари две хиляди и двадесета година,
в
състав:
Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски- мл.с.
при
участието на секретаря
Виолета Вълкова
като разгледа докладваното от съдия Мишонова- Хальова
въз. гр. дело N` 8 по описа за 2020 год.,за
да се произнесе взе предвид:
В. Н.Д. *** ,чрез пълномощника адв.М.Л. от ВрАК
, е подал въззивна жалба против решение
№824/10.10.2019 г по гр.д. №760/19 г по описа на ВРСъд, с което е признато за установено,
че В.Д. и С.Б.Ц. *** дължат солидарно на "Агрикс България" ООД със
седалище гр.Варна сумата от 9 928,40 лв
главница и 87,11 лв нот. такси на основание сключена спогодба на 26.05.2017
г с нот. заверка на подписите, ведно със законната лихва върху главницата от
22.11.2018 г , за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
5030/2018 г по описа на ВРСъд.
В жалбата се навеждат доводи ,че
атакуваното изцяло с жалбата решение е
неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон както и
необосновано.
Твърди се ,че неправилно решаващият съдия е
приел всички възражения на В.Д. за неоснователни и недоказани като не е
анализирал подробно процесната спогодба между страните вкл. и коя е била
действителната воля на страните при сключването й?
Неправилно ВРСъд бил приел ,че при
подписване на спогодбата в качеството си на солидарен длъжник Д. бил приел
заедно с ответника С.Ц. да заплати
уговорената сума на ищеца, тъй като никъде не фигурирали в спогодбата
думите "солидарен длъжник".
Освен това ВРСъд неправилно бил
приел ,че възражението за нищожност на спогодбата е неоснователно, тъй като тя
противоречала както на императивни норми така и
на добрите нрави.
Посочено е ,че неправилно решаващият съдия е приел за неоснователно
възражението за унищожаемост на процесната спогодба поради заплашване , тъй
като съдът неправилно е кредитирал
обясненията на св.К.Д. и св.К.К. и е
отказал да кредитира обясненията по чл.
176 от ГПК на С.Ц. ,тъй като бил заинтересован от изхода на
делото.
Жалбоподателят посочва още ,че ВРСъд
в нарушение на процесуалния закон е приел ,че двамата управители на
дружеството- ищец могат да бъдат разпитвани в качеството на свидетели и
безкритично е приел за истина твърденията
им пред съда.
Твърди се ,че неправилно
ответниците са осъдени солидарно да
заплатят на дружеството- ищец адв.
възнаграждение от 858,50 лв по ч.гр.д.№5030/18 г по описа на ВРСъд , тъй като
по ч.ж. същото е намалено на 697 лв с
определение от 22.02.19 г по ч.гр.д.№97/19
г по описа на ВОС като е изменена и
заповед№3104/26.11.2018 г, в частта за разноските.
Моли се решението на ВРС атакувано с жалбата да
бъде отменено и постановено друго , с което се отхвърли
изцяло предявения установителен иск като
неоснователен и недоказан. Претендират се разноски за първата , въззивната инстанция и по зап. производство.
С жалбата не се правят нови
доказателствени искания пред въззивната
инстнация.
В срока за отговор на въззивната жалба такъв
не е постъпил от С.Б.Ц. *** и "Агрикс България"ООД гр.Варна.
Съд. състав приема ,че въззивната
жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок от страна с право на обжалване, срещу акт от категорията на обжалваемите.
Разгледана по същество въззивната жалба е н е о
с н о в а т е л н а.
Пред ВРсъд "Агрикс
България” ООД, гр.Варна е предявила против С.Б.Ц.
и В.Н.Д. *** , искове с правно основание чл.422 вр. чл.417 ГПК и чл.86 ЗЗД,
след възражение на ответниците срещу заповед №3104/26.11.2018 г за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по
ч.гр.дело № 5030/2018г. по описа на ВРС.
Приложено е ч.гр.д.№ 5030/2018г. на
РС Враца от което се установява ,че
задължението на ответниците по предявения уст. иск произтичат от сключена
Спогодба на 26.05.2017г. с нотариална заверка на подписите, по която длъжниците
дължат остатък в размер на 10 015.51 лв.,
формирана от сумата 9928.40 лв. и 87.11 лв.-дължими нотариални такси, ведно със
законната лихва върху главницата от 22.11.2018г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се поддържа ,че дружеството - ищец е сключило с ответниците посочената спогодба
и същите се задължили в условията на солидарност
да погасяват конкретизирани в същата парични задължения, по която
ответникът С.Ц. е извършил частични плащания. Твърди се, че след
02.07.2018г. погашенията на задължението
по спогодбата са преустановени, което и породило правен интерес от претендиране
на исковите суми по съдебен ред.
В писмен отговор по реда на
чл.131 ГПК ответникът С.Б.Ц. оспорва
исковете. Твърди, че е бил в трудово правоотношение с ищеца, чийто действия
счита за недобросъвестни, тъй като въпреки получено от публичен изпълнител
запорно съобщение не му удържал секвестируемата част от възнаграждението. Счита
също, че ищецът като негов работодател не е упражнил правото си на защита и не
е оспорил размера на задължението преди неговото плащане.
В писмен отговор по реда на
чл.131 ГПК ответникът В.Н.Д. също оспорва исковете и качеството си
солидарен длъжник. Твърди, че никога не е поемал задължение заедно с първия
ответник и не ставало ясно от какъв тип договор произтича задължението към
ищеца. Поддържа, че няма никакви облигационни задължения с „Агрикс България”
ООД и не е подписвал процесната спогодба в качеството на солидарен длъжник.
Счита спогодбата за нищожна, поради невъзможен предмет, както и поради
противоречие с добрите нрави. Позовава се и на нарушение на чл.271 и чл.272 от КТ, както и на чл.507 и 508 ГПК и на чл.446 ГПК и чл.452, ал.3 ГПК. Развива и
доводи за нарушение при сключване на спогодбата на чл.211, ал.2 и чл.213 от ДОПК. Прави и изрично възражение за унищожаемост на спогодбата, поради
опорочаване волята му, следствие упражнена от управителите на дружеството
принуда.
с оглед събраните доказателства, съд. състав от факт. страна
приема следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 5030/18 г
по описа на ВРсъд се установява ,че след
заявление на настоящия ищец е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 26.11.2018г. , с която е разпоредено длъжниците С.Ц. и В.Д. да заплатят СОЛИДАРНО на кредитора „АГРИКС БЪЛГАРИЯ“ ООД, с ЕИК ***
сумите от 10 015,51 лв. представляваща остатък от неизплатена главница,
произтичаща по спогодба от 26.05.2017 г. с нотариална заверка на подписите peг.
№ 1415/26.05.2017 г. на нотариус А.П., с район на действие PC - Варна, с peг. №
537 на НК, ведно със законната лихва върху главницата от 22.11.2018 г. до окончателното
й изплащане, както и съдебно-деловодните разноски в размер на 858.50
лв.-адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС и сумата от 200,31 лв.-държавна такса.В последствие в частта за разноските разпореждането е изменено от ВОС и е
намален адв. хонорар от 858,50 лв на 697 лв , поради прекомерност.
По повод постъпили от ответниците
в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражения против заповедта за изпълнение, съдът
е указал на заявителя, настоящ ищец, че може да предяви иск относно вземането
си в едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил
настоящия иск.
Представена е спогодба от
26.05.2017 г. с нотариална заверка на подписите peг. № 1415/26.05.2017 г. на
нотариус А.П., с район на действие PC – Варна, сключена между кредитора
„АГРИКС БЪЛГАРИЯ“ ООД от една страна, ответника С.Ц., в качеството му на длъжник и ответника В.Д., в качеството му на солидарен длъжник.
В спогодбата е описана следната
фактическа обстановка: Кредиторът е изплатил на длъжника сумата 14349.67 лева –
трудови възнаграждения, въпреки
наложения с адресирано до кредитора запорно съобщение изх.№
0330/2013/000285/13.08.2015г. на публичен изпълнител Д.Н.П. по ИД № 330/2013г.
на ТД на НАП-В.Търново,офис Враца, запор върху възнаграждение по трудово
правоотношение между длъжника, като работник и кредитора, като работодател. С
разпореждане за изпълнение на основание чл.211 от ДОПК
изх.№С170006-039-0000001/12.05.2017г. на публичен изпълнител П.С. по изп.дело
№**********/2013г. на ТД на НАП-В.Търново, офис Враца е ангажирана солидарната
отговорност на кредитора и му е определено да възстанови по банковата сметка на
ТД на НАП-В.Търново, офис Враца сумата 14349.67 лева, ведно със законната лихва
от 19.08.2015г. Посочено е, че към датата на подписване на настоящата спогодба
кредиторът е възстановил на ТД на НАП-В.Търново, офис Враца по банков път
сумата 14349.67 лв. и следва да
възстанови и законната лихва, считано от 19.08.2015г. след конкретизирането й
от публичния изпълнител.
Според т.4 от обяснителната част на спогодбата
длъжникът дължи възстановяване на кредитора на сумата 14349.67 лв.,
представляваща част от задължението на длъжника по изп.дело №**********/2013г.
на ТД на НАП-В.Търново, офис Враца, както и законната лихва от 19.08.12015г. до
датата на плащането й по сметка на ТД на НАП-В.Търново, офис Враца.
В приложената спогодба от
26.05.2017 г е налице следното споразумение: Съгласно чл.1 посоченият под №2 длъжник- С.Б.Ц. се задължава да плати на кредитора сумата
14349.67 лева със законната лихва от 19.08.12015г. до датата на плащането й по
сметка на ТД на НАП-В.Търново, офис Враца, след конкретизирането й от публичния
изпълнител. Уговорили в чл.2 падеж на задължението – 27.05.2018г. По смисъла на
чл.3 нотариалните такси във връзка със сключването й се заплащат от кредитора и
следва да му се възстановят от длъжника. Съгласно чл.4 от спогодбата солидарният длъжник под №3-В.Д. се задължава към кредитора да изплати
задължението за плащане на сумите по чл.1 и чл.3 в срока по чл.2.
Фактите, описани в спогодбата се
потвърждават и от представените от ответниците запорно съобщение на основание
чл.202, ал.2 от ДОПК във вр. с чл.215, ал.1, т.2 от ДОПК по изп.дело №
330/2013г. на ТД на НАП-В.Търново, офис Враца, с което на „Агрикс България”
ООД, като трето задължено лице работодател е наложен запор върху дължими на
ответника С.Ц. суми по възнаграждение, възникнало от служебно/трудово или
гражданско правоотношение в размер на 18837.10 лв., обезпечаващи задълженията
към 13.08.2015г., от които главница 10595.50 лв., неолихвяема част 190 лв. и
лихво 8051.61 лв. С разпореждане от 30.01.2017г. на осн. чл.230, ал.4 от ДОПК
по същото изп.дело на ТД на НАП, офис Враца е разпоредено на дружеството ищец в
3-дневен срок от получаването му да прехвърли запорираните суми в размер на
20114.98 лв., дължими на С.Ц. като възнаграждение, възникнало от
служебно/трудово или гражданско правоотношение по посочена в същото сметка на
ТД на НАП, офис Враца. Представени са
служебни бележки от работодателя за получените от С.Ц. доходи за 2015г., 2016г.
и 2017г.
За удостоверяване на плащането е представено преводно нареждане от
26.05.2017г. за извършен превод в полза на ТД на НАП от „Агрикс България” ООД
на сумата 14349.67 лева, с основание за плащане: запор 0330/2013/000285/13.08.2015г.
Представени са 3 бр. преводни нареждания, за изплатени от ответника С.Ц.
суми по сметка на ищеца „Агрикс България” ООД, съответно: от 02.07.2018г. за
сумата 90.00 лв., от 29.05.2018г. за сумата 90.00 лв. и от 16.02.2018г. за
сумата 4241.27 лв.
Видно от сметка/фактура №
**********/26.05.2017г. на нотариус А.П., с район на действие PC - Варна, с
peг. № 537 на НК по процесната спогодба е заплатена от ищеца нотариална такса в
размер на 87.11 лева.
Представено е разпореждане от 15.06.2018г. на ТД на НАП, офис Враца за
прекратяване на производство по принудително изпълнение съгласно чл.225 от ДОПК
по изп.дело № 61330000330/2013г., както и постановление от същата дата за
отмяна на наложените обезпечителни мерки.
Пред първоинстанционния съд са разпитани като свидетели К.Д. и К.К.,
управители на ищеца „Агрикс България” ООД, които твърдят, че дружеството е
получило няколко запорни съобщения от ТД на НАП за задължения на ответника С.Ц..
След поредното такова и наложен запор на сметки на дружеството, същото е
изплатило публични задължения на ответника С.Ц.. Свидетелите твърдят, че са
поканили на 26.05.2017г. двамата ответници в офиса на дружеството в гр.Варна на
среща, на която ответника Ц. е потвърдил, че дължи на НАП посочената в
запорното съобщение сума, която дружеството е заплатило. Управителите
предложили подписване на споразумение за възстановяване на платената сума, като
С.Ц. да определи срока, в който ще я възстанови. Предложили на ответника В.Д. като негов пряк ръководител и човек,
който го е представил като добросъвестен служител, да гарантира за изпълнението
на спогодбата и той се съгласил да я подпише като солидарен длъжник. Самата
спогодба била изготвена от юрисконсулта на дружеството и подписана пред
нотариус А.П.. И двамата свидетели заявяват, че не са поставяли условия на
ответника В.Д. да подпише спогодбата и не е коментирано какво би се случило с
него ако не стане гарант за изпълнението й.
Св.К. обяснява, че причина да не
се удържат суми ежемесечно на основание първия запор е дадено от ответника С.Ц.
обещание пред управителя К.Д., че ще уреди сам задълженията си към НАП и желае
да получава целия размер на трудовото си възнаграждение. Дори споделял лично на
свидетеля К., че има „фиктивен развод” със съпругата си, поради наличие на
много задължения, за да може част от заплатата му да отива за издръжка, което
да ползва като защита от кредиторите си.
С оглед гореизложената факт.
обстановка се налагат следните
правни изводи:
1. Между страните по предявения
установителен иск е налице облигационно
правоотношение по силата на сключена спогодба на 26.05.2017г. с нотариална
заверка на подписите, с която посочените
лица са се съгласили посочените в
спогодбата суми и на соченото основание
да бъдат погасени от ответниците по банкова сметка ***.05.2018г.Никой от
ответниците не е оспорил подписа си поставен пред нотариус А.П. с район на
действие РС-Варна.
Спогодбата валидно е обвързала
страните и затова не е нищожна на заявените от ответниците основания по чл.26 от ЗЗД:
не противоречи на закона и на добрите нрави. За да е налице основанието
противоречие на закона е необходимо да съществува уговорка, противоречаща на
императивна правна норма, в частност на сочените от ответника Д. разпоредби на
чл.271 и чл.272 от КТ, на чл.507 и 508 ГПК и на чл.446 ГПК и чл.452, ал.3 ГПК,
както и на чл.211, ал.2 и чл.213 от ДОПК.
От друга страна посочените от ответника Д. чл. 507 и чл. 508 от ГПК
касаят отношения между трето задължено
лице/ работодателя- ищец/ и съд. изпълнител за несеквестируеми доходи и
действие на запора спрямо взискателя. Всички тези разпоредби не са пряко свързани с процесната спогодба, а в нея не се установява да има нарушение на етични правила и норми.
2.В настоящия казус отношенията между страните са възникнали на
основание облигационнен договор между
тях т.е. спогодбата от 26.05.2017 г.,
а не по силата на трудов договор, въпреки
,че Ц. и Д. са били служители в дружеството ищец. Законосъобразно решаващият съдия е отбелязъл
,че страните по спогодбата са равнопоставени
и спогодбата не противоречи на норма от публичен ред в нормативен акт, а е
сключена при спазване на договорната автономия по чл.9 от ЗЗД. Договорът е
съглашение, което изисква съвпадането на две противоположни по посока и
съвпадащи по съдържание волеизявления. Процесната спогодба е сключена след постигане на съгласие по
основните му елементи – страни, предмет, цена /стойност/, срок. Ищецът и
ответниците са уговорили правата и задълженията си, приемайки описаната в
спогодбата фактическа обстановка и ответниците в съответни качества – длъжник и
солидарен длъжник, са поели задължение за плащане на парична сума на уговорения
падеж.
Не може да се приеме възражението на ответника Д., че спогодбата е унищожаема,
поради сключването й при упражнена от управителите на дружеството принуда
/чл.30 ЗЗД/. Не се установи от събраните по делото доказателства да е налице
фактическия състав на посочената разпоредба, тъй като възбуждане на основателен
страх по смисъла на същата представлява застрашаване с причиняване на
предстояща злина, каквато не се доказа.Според обясненията по чл. 176 от ГПК на
ответника С. Ц. ,ако не подпишели
спогодбата трябвало да си тръгнат, т.е.
да бъдат уволнени. Тези обяснения са дадени
от страна по делото, която е крайно заинтересован от изхода на делото и
дори да е имало такъв коментар ,няма
доказателства за установяване на този факт. Освен това Ц. е длъжника на исковата сума ,която му е била запорирана
първоначално по принудителното изпълнение и която частично е погасил, но не
докрая.
Въз. състав счита ,че
управителите на дружеството - ищец не е следвало да бъдат разпитвани от първоинстанционния съд като свидетели/ К.Д. и А.К./ , а по скоро приема показанията им като обяснения по чл.
176 от ГПК, както тези на ответника Ц.. Те също са крайно заинтересовани от
изхода на делото, но обясненията им не
променят крайния извод за възникналана солидарна отговорност между
двамата ответници по повод посочената в
спогодбата парична сума.
3.Ответникът Д. е подписал
спогодбата в качеството на солидарен
длъжник, което изрично е отбелязано
в чл.4 от нея,без значение дали
под подписа му отново е изписано
"солидарен длъжник". Той встъпва като т.н. гарант в един съществуващ дълг от произтичащото
правоотношение между кредитора- ищец и ответника С.Ц..
Съгласно чл. 121 от ЗЗД освен в определените от закона случаи солидарност
между двама и повече длъжници възниква само
ако е уговорена. В случая с подписването на спогодбата в качеството на
солидарен длъжник, е налице уговорка В.Д. е
поел задължение заедно с ответника Ц. /длъжник/ да заплатят на ищеца в
уговорения срок дължимата сума, без да е необходимо да има изрично волеизявление на Д.,че встъпва безусловно
като солидарен длъжник.
По делото няма доказателства Д. да е бил заплашен, че ако не
подпише спогодбата ще бъде уволнен. Св. З.
по искане на проц. представител на Д. е бил заличен, тъй като бил заплашен от исцовото дружество по негови
думи , че ако се яви по делото ще бъде уволнен. Такава ситуация житейски би била допустима, но не се доказва основателна заплаха у Д. да
подпише процесната спогодба като солидарен длъжник с Ц..
4. От данните по делото е
установено ,че са постъпили три парични превода по сметка на ищеца от
длъжника С.Ц. в общ размер на 4421.24 лева, което по същество представлява
признание на дълга от Ц..
Останала е непогасена главница в размер на 9928.40 лева, представляваща
разлика до пълния размер на сумата 14349.67 лв., предмет на спогодбата, както и
непогасено задължение по чл.3 от същата за заплащане на нотариалните такси в размер
на 87.11 лева.
С оглед изложеното исковете като
основателни и доказани следва да се уважат, като се признае за установено между
страните, че ответниците дължат исковите суми, ведно с направените в
заповедното и настоящото исково производство деловодни разноски на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Няма пречка Д. да урежда облигационните си отношения с Ц. при
възникналата солидарна отговорност между тях, по силата на процесната
спогодба,доброволно или в бъдещ съдебен процес.
Въззивният състав се присъединява
към мотивите на ВРСъд, поради което решението следва да бъде потвърдено, освен
в частта на адв. възнаграждение пред
първата инстанция, което поради прекомерност е било намалено от ВОС по
ч.гр.д.№ 97/19 г от 858,50 лв на 697 лв.
При този изход на делото
разноските остават така както са направени от страните.
При гореизложеното съд. състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение №824/10.10.2019
г по гр.д.№760/19 г по описа на ВРС в
частта, в която С.С.Б.Ц. с ЕГН **********
*** и В.Н.Д. с ЕГН ********** *** са осъдени ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „АГРИКС
БЪЛГАРИЯ“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. ***
съдебно-деловодни разноски по ч.гр.дело № 5030/2018г. на РС Враца в размер на
858.50 лв.-адвокатско възнаграждение с вкл.,
за сумата над 697 лв до 858,50 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението на осн.чл. 280 ал.3 т.1
от ГПК подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването на страните.
Председател :
Членове:1/ 2/
2/