Р Е Ш Е Н И
Е
гр.Б., № 259
/25 февруари 2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Б., VІ състав, в
съдебно заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
|
СЪДИЯ: |
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА |
|
при секретар |
Ст.Атанасова |
разгледа докладваното |
|
от съдия |
Л.АЛЕКСАНДРОВА |
|
|
по адм.д. № 1895/2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното: |
||
Производството по делото е по реда
на гл.Х, раздел І от АПК във връзка с чл.65 от ЗОС.
Жалбоподателят К.С.Й.,
чрез адвокат М. Д. и съдебен адрес: ***, е оспорил заповед № 1735/28.06.2021г.
на кмета на Община Б., с която на основание чл.65, ал.1 от Закона за общинската
собственост (ЗОС) е заповядано да се изземе част от недвижим имот – общинска
собственост, с площ 1167 кв.м, заключена във фигура, образувана от т.106,
т.107, т.108, т.109, т.110, т.111, т.117 и т.118 по схема от геодезично
заснемане на границите на поземлен имот с идентификатор ***по КККР на с.Т.,
община Б., целият с площ 2553 кв.м, находящ се в с.о.„Б.“ в землището на с.Т.,
община Б. от жалбоподателя, който го владее без правно основание.
В жалбата се твърди,
че преди 9 години имотът добросъвестно е бил закупен от сина на жалбоподателя.
Въпреки това преди време установили, че имотът е общински. Според жалбоподателя
лицето, което му продало имота, било ползвател в него и имало право да го
закупи на преференциални цени от общината. Освен това твърди, че е подал молба
да участва в търг за имота, както и молба да му бъде издадено разрешение за
поставяне на преместваем обект, но нямало отговор и така получил и процесната
заповед, с която му било наредено да освободи имота. Твърди, че имотът бил
целият в тръни, пустеещ и неизползваем. Жалбоподателят го облагородил и го
ползвал с грижата на добър стопанин. Иска обжалваната заповед да бъде отменена
като незаконосъобразна.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез представител по пълномощие адвокат Д., поддържа жалбата и
иска оспорената заповед да бъде отменена, тъй като жалбоподателят не е лицето,
което е използвало имота и в този смисъл не е надлежен адресат на заповедта.
Процесуалният
представител на ответника – юрисконсулт Т., оспорва жалбата, като твърди, че
адресатът на заповедта е процесният жалбоподател, защото той сам се е заявил
като ползвател на имота.
ФАКТИ:
Административният
орган бил сезиран от Гражданско дружество „Б.“ с жалба от 15.07.2020г., според
която в имота се държат тежки кранове, които поС.но се ремонтирали, а това
създавало силен шум и замърсявало околната среда. Освен това машините нощували
на пътя и възпрепятствали преминаването на собствениците към вилното селище.
Въз основа на
подадения сигнал била извършена проверка на 23.07.2020г. от работна група на
служители на отдел „Общинска собственост“ при Община Б., за която е съставен
констативен протокол (л.10). Констатирано било, че имот с идентификатор
72151.17.42 по КККР на с.Т. е с площ 7942 кв.м - публична общинска собственост се
ползва от лицето С. Ж., който присъствал по време на огледа. Другият имот с
идентификатор ***по КККР на с.Т. е с площ 2553 кв.м - актуван с акт №
8462/27.06.2016г. като частна общинска собственост. Част от този имот се ползва
от жалбоподателя К.Й., който също присъствал по време на огледа. По информация
от самото лице то ползва частта от имота без надлежни документи за учредено
право на ползване или друго правно основание. Общинският имот е заграден с
телена мрежа, монтирана на циментови колове с поставени метални портали. В
имота е разположена строителна техника и са изградени стопански постройки. На
работната група не е дадена информация за други ползватели на имота.
По делото е представено
копие от цитирания по-горе акт за частна общинска собственост (л.12).
На 06.01.2021г. е
извършена нова проверка от представители на Община Б., за която е съставен
констативен протокол от същата дата (л.13-л.14), към който е приложен план. В
констативния протокол относно процесния имот, освен документът, удостоверяващ
общинската собственост и данни за площта на имота, е посочено, че той
съответства на новообразуван поземлен имот 506.86 по ПНИ на с.о. „Б.“. В
границите на този имот по ПНИ са включени четири ползвателски имота, а именно
ПИ 83, записан в регистъра към помощния план на К.М.; ПИ 82, записан на
ползвател Т.П.; ПИ 55, записан в регистъра на ползвател И.И.и част от ПИ 54, с
ползвател А.Ж., който е трансформирал право на ползване в право на собственост
върху НПИ 54. Разликата между площта на ползвателския имот е преминала в
общинския НПИ 86. В констативния протокол относно процесния жалбоподател е
отбелязано, че той и синът му С.К. Й. ползват 1167 кв.м от ПИ с идентификатор
72151.506.86. В тази част има изградени две сгради, които са отразени в
кадастралната карта и за които няма издадени строителни книжа. В имота е
гарирана строителна техника – автокранове и камиони, заградени с телена мрежа
на циментови колони и има няколко портала. Останалата част от този поземлен
имот се ползва от други три лица, изрично описани в констативния протокол. На
приложения към протокола план частта, ползвана от жалбоподателя е защрихована в
червено.
Административният
орган е уведомил жалбоподателя на основание чл.26, ал.1 от АПК за започване на
административно производство по издаване на заповед за принудително изземване
на имота по чл.65 ЗОС (л.16). Жалбоподателят е депозирал възражение (л.20-л.21)
на 27.04.2021г., в което е описал същите възражения, които се съдържат и в
жалбата, сезирала съда, като е поискал да му бъде разрешено да използва имота и
изрично е заявил, че той е закупил имота преди 9 години, за разлика от същото
изявление в жалбата, че синът му е купил имота преди 9 години. На 11.05.2021г.
възражение е депозирал синът на жалбоподателя – С.К. Й., в което твърди, че той
е закупил имат преди 9 години и го ползва и иска да участва в търга за
продажбата му или отдаване под наем.
На 28.06.2021г. е
издадена процесната заповед № 1735 от 28.06.2021г. на кмета на Община Б., с
която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС е разпоредил изземване от К.С.Й. на
част от недвижими имоти – общинска
собственост с площ 1167 кв.м., заключена във фигура, образувана от т.106,
т.107, т.108, т.109, т.110, т.111, т.117, т.118 по схема от геодезично
заснемане на границите на ПИ с идентификатор ***по КККР на с.Т., Община Б.,
целият с площ 2553 кв.м, находящ се в с.о. „Б.“, землището на с.Т., община Б..
Обжалваната заповед е
била съобщена на жалбоподателя на 06.07.2001г. (л.24). Жалбата, сезирала съда,
е подадена чрез административния орган на 15.07.2021г.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата - предмет на
настоящото производство, е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваната заповед е
издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това
административен орган, съгласно чл.65, ал.1 от ЗОС – кмета на общината.
При издаването на
обжалваната заповед, административният орган не е допуснал нарушения на
процесуалноправните разпоредби на закона. Заповедта е мотивирана, като в
мотивите административният орган е посочил, както фактическите основания за
издаването й – липсата на основание за законосъобразното държане на имота от
жалбоподателя, така и правните основания за издаване - чл.65 от ЗОС.
Обжалваният акт не
противоречи и на материалноправните разпоредби по издаването му.
Съгласно чл.65, ал.1
от ЗОС, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва
по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа
на заповед на кмета на общината.
За да намери
приложение посочената разпоредба е необходимо да са налице елементите от нейния
фактически състав.
На първо място, тя
следва да има за свой предмет общински имот. По делото е представен с акт №
8462/27.06.2016г. като частна общинска собственост (л.12), от който се
установява, че ПИ с идентификатор ***по КККР на с.Т., Община Б., целият с площ
2553 кв.м, находящ се в с.о. „Б.“, землището на с.Т., община Б. е собственост
на Община Б.. В жалбата се твърди, че частта от имота, която се ползва от
жалбоподателят е на сина му, който я е купил преди 9 години, а във възражението
на К.Й. представено в административното производство се твърди, че той е
закупил имота. В хода на съдебното производство не бяха представени
доказателства за това. Процесуалният представител на жалбоподателят твърди, че
има сключен предварителен договор с физическо лице, което притежавало имота, но
не го представи. От правна страна, дори да се приеме, че такъв договор (по
чл.19 от ЗЗД) съществува, той не би могъл да удостовери придобиване на право на
собственост, тъй като предварителният договор няма вещно-правен ефект по
отношение на предмета на продажбата. В чл.18 на ЗЗД изрично е регламентирана
формата за валидност на договорите за покупко-продажба на недвижим имот -
договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права
върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален
акт. След като жалбоподателят твърди, че синът му (респ. той) е придобил имота
от друго физическо лице, трябва да докаже този факт като представи нотариален
акт. По делото никъде страната не твърди, че притежава такъв нотариален акт. За
това съдът приема, че имота е частна общинска собственост, както е удостоверено
с представения акт № 8462/27.06.2016г.
На следващо място
трябва да е налице една от следните хипотези: общинския имот да се владее или
дължи без основание, или да не се използва по предназначение, или
необходимостта от него да е отпаднала. В конкретния случай е налице първата
хипотеза – към момента на издаване на обжалваната заповед общинският имот се е
държал от жалбоподателя и неговия син без основание. Отсъства легитимно основание,
на което жалбоподателят е държал общинският имот. Няма сключен договор за наем,
нито доказва придобиване на право на собственост.
След като са налице
двете предпоставки – общински имот (в случая надлежно индивидуализирана част от
имота), който се държи и владее без основание, то за административния орган –
кмет на общината, е възникнало задължението по реда на чл.65, ал.1 от ЗОС да
изземе този общински имот от лицето, което го държи без правно основание.
Твърдените подобрения
в имота нямат отношение към процесния спор, доколкото законът не допуска
изключения в такива случаи, които да доведат до изводи – различни от вече
изложените.
Неоснователно е и
твърдението направено от процесуалният представител на жалбоподателя в
последното съдебно заседание, че К.Й. не следва да е адресат на оспорения акт.
В хода на административното производство пред органа жалбоподателят е депозирал
възражение (л.20), в което е заявил, че той е закупил имота и го ползва. Именно
на това твърдение се е позовал и административният орган, доколкото при тези
факти ползването не може да се установи от документи. Обстоятелството, че синът
на жалбоподателят също твърди, че е закупил имота и го ползва не променя извода
относно надлежното адресиране на заповедта спрямо жалбоподателя. Вярно е, че с
оглед установените факти адресати следва да са както К.Й., така и неговият син,
но това процесуално нарушение не е съществено спрямо отговорността на
жалбоподателя да предаде имота на общината.
Административният
орган, като е взел предвид наличието на предпоставките визирани в чл.65, ал.1
от ЗОС за принудително изземване на общинския имот, който се е държал от
жалбоподателят без основание, е постановил един законосъобразен индивидуален
административен акт.
Съдът счита искането
за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед за неоснователно.
На основание чл.65,
ал.4 от ЗОС процесната заповед подлежи на предварително изпълнение по силата на
закона.
В случаите, когато
законът е допуснал предварително изпълнение на административни актове от
определен вид, той е предпоставил наличието на една или повече от следните
предпоставките: необходимост от осигуряване на животът или здравето на
гражданите, защита на особено важни държавни или обществени интереси, опасност,
че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако
от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно
поправима вреда - чл.60, ал.1 от АПК. Следователно условие за спиране на
предварителното изпълнение на заповед издадена по чл.65, ал.1 от ЗОС е
наличието на такова засягане на интереса на жалбоподателя, което да е равно на
посочените в разпоредбата на чл.60, ал.1 от АПК. В тежест на жалбоподателят е
да докаже наличието за него на предпоставки за спиране, тъй като законодателят
е предпоставил наличие на такива от типа на тези визирани в чл.60 от АПК след
като е допуснал предварителното изпълнение на конкретният административен акт.
Жалбоподателят не сочи противопоставим свой интерес на тези презюмирани от
закона за налични предпоставки що се касае до значителна и трудно поправима вреда.
В настоящото производство не са наведени такива възражения и не са посочени и
представени доказателства, от които може да се обоснове извод за наличие на
значителни и/или труднопоправими вреди от предварителното изпълнение на
заповедта.
Мотивиран от горното,
Административен съд гр.Б.
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на К.С.Й.,
подадена чрез адвокат М. Д., съдебен адрес: ***, против заповед №
1735/28.06.2021г. на кмета на Община Б., с която на основание чл.65, ал.1 от
Закона за общинската собственост е заповядано да се изземе част от недвижим
имот – общинска собственост, с площ 1167 кв.м, заключена във фигура, образувана
от т.106, т.107, т.108, т.109, т.110, т.111, т.117 и т.118 по схема от
геодезично заснемане на границите на поземлен имот с идентификатор ***по КККР
на с.Т., община Б., целият с площ 2553 кв.м, находящ се в с.о.„Б.“ в землището
на с.Т., община Б. от жалбоподателя, който го владее без правно основание.
Решението може да се
обжалва в 14-дневен срок от съобщението му на страните пред ВАС на РБ.
ОТХВЪРЛЯ искането на К.С.Й.,
подадена чрез адвокат М. Д., съдебен адрес: *** за спиране на предварителното
изпълнение на заповед № 1735/28.06.2021г. на кмета на Община Б..
Решението в тази част
има характер на определение и може да се обжалва в 7 – дневен срок от
съобщаването пред ВАС на РБ.
СЪДИЯ: