Решение по дело №131/2023 на Административен съд - Шумен

                 Р   Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                            № ...........

 

                       град Шумен, 29.09.2023г.

 

            В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд– град Шумен, в публичното заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                                             Председател: Снежина Чолакова

                                                                      Членове: Росица Цветкова

                                                                                         Бистра Бойн

 

при секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Янчева при ШОП, като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 131 по описа за 2023г. на Административен съд– гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Шумен, срещу Решение № 200/07.06.2023г. на Районен съд– Шумен, постановено по АНД № 740/2023г. по описа на съда. С атакувания съдебен акт е отменено НП № 27-2300013/27.02.2023г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- гр. Шумен, с което на основание чл. 416 ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/, във вр. чл. 413 ал. 2 от КТ на “Нетуоркс-България” ЕООД, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение по чл.47 ал.2 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, във връзка с чл.6 т.3 от Правилник за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага  подробни аргументи за незаконосъобразност на постановеното от районния съд решение, понеже пострадал служител на санкционираното дружество е бил допуснат до работа, свързана с извършване на електрически измервания с преносимо средство по въздушна съобщителна мрежа, без да е бил положил изпит за проверка на знанията по правилата на безопасност при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000V и да притежава съответната квалификационна група по електробезопасност. Освен това, съдът не е допуснал до разпит свидетел, който да докаже спорните обстоятелства относно техническите характеристики на обслужваните от дружеството телекомуникационни мрежи. С оглед на което, е постановил едно неправилно решение, което се моли да бъде отменено, като бъде постановено друго, потвърждаващо НП. В съдебно заседание касаторът не изпраща процесуален представител. Депозира писмено становище по същество на спора, с което поддържа жалбата и претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на сторените от касатора.

Ответната страна- “Нетуоркс-България” ЕООД-гр.Русе, с ЕИК *********, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и претендира разноски по приложен списък.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира касационната жалба за допустима, но неоснователна и моли за решение в този смисъл, понеже се касае за деяние, което не осъществява фактическия състав на законова разпоредба, регламентираща изискване при работа на служители на мобилен оператор по мрежи с телевизионен сигнал да притежават определена квалификация.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Дружеството касатор- “Нетуоркс-България” ЕООД- гр.Русе е с предмет на дейност в областта на информационните технологии, като доставя интернет и кабелна телевизия до абонати в гр.Шумен, посредством въздушни и кабелни съобщителни линии и мрежи. На 04.01.2023г. и на 13.01.2023г. в обект-офис, стопанисван от наказаното дружество, находящ се в Шумен на ул.“Генерал Драгомиров“ №18, била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от служители в Дирекция “Инспекция по труда”- гр.Шумен. В хода на проверката, било установено, че касаторът при осъществяване на своята дейност в качеството му на работодател не е изпълнило задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, с това, че служителят К.Р.К.на 14.12.2022г. бил допуснат до самостоятелна работа като „техник телекомуникации“ след проведения му инструктаж на работното място по БЗР, без да е притежавал към тази дата  изискваната във връчената му на 13.12.2022г. длъжностна характеристика, минимум 2-ра квалификационна група по електробезопасност при работа по електрообзавеждане с напрежение до 1000V. По отношение на така констатираното нарушение, на 24.01.2023г., бил съставен АУАН № 27-2300013, в който като нарушена била посочена разпоредбата на чл.47 ал.2 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, вр. чл.6 т.3 от Правилник за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000V. Актът бил връчен на представител на работодателя без възражения, като такива не били депозирани в срока по чл.44 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения и връчен акт за административно нарушение Директор на Дирекция "Инспекция по труда"- гр.Шумен издал обжалваното Наказателно постановление № 27-2300013/27.02.2023г., с което на основание чл. 416 ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/, във вр. чл. 413 ал. 2 от КТ на “Нетуоркс-България” ЕООД, била наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение по чл.47 ал.2 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, във връзка с чл.6 т.3 от Правилник за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000V.

При така установената фактическа обстановка и преценка на относимите правни норми съобразно събраните гласни и писмени доказателства, районният съд приел по съществото на спора, че не се установява извършването на приписаното на търговеца, притежаващ качеството работодател нарушение. Доколкото проверката била извършена единствено на база представена документация, като на място въобще не е установявано, че телекомуникационната мрежа на дружеството представлява по своята си същност електрически съоръжения и инсталации, а не е изградена единствено от оптични кабели, както сочел жалбоподателят, няма как да бъде нарушена разпоредбата на чл. 47 ал.2 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, поради което и напълно незаконосъобразно е бил ангажирана административно-наказателна отговорност.

Настоящият съдебен състав намира, че при правилно установена фактическа обстановка, въззивният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи по отношение приложението на закона, които се споделят от настоящата касационна инстанция, поради което и на основание чл.221 ал. 2 от АПК, съдът препраща към мотивите на оспореното решение.

По направените в касационната жалба възражения, съдът намира същите за неоснователни. Съгласно чл.47 ал.2 от горепосочената Наредба №7/1999г., електрическите съоръжения и инсталации се обслужват от лица, притежаващи необходимата квалификация и правоспособност. Цитираната разпоредба има бланкетен характер и визира случаите, когато в друг нормативен акт е регламентирано изискване съответната дейност да се извършва след придобиване на квалификация. Другата посочена норма, във връзка с чл.47 ал.2 от Наредбата е чл.6 т.3 от Правилник  за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000V, съгласно който „техническата експлоатация и оперативното обслужване на електрообзавеждането на потребителите на електрическа енергия се осъществява от електротехнически персонал, който притежава квалификационна група за електробезопасност, изисквана по този правилник“. Следователно нормата е отново бланкетна, като липсва посочване, както в АУАН, така и в НП каква квалификационна група е следвало да притежава служителят за работа с процесните телекомуникационни мрежи. Този пропуск на административно-наказващият орган, който по същество представлява липса на правна квалификация на нарушението, съгласно чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, е коригиран незаконосъобразно с препращане към Длъжностна характеристика на заеманата длъжност „техник- телекомуникации“, където е посочено, че е налице изискване за минимум 2-ра квалификационна група по електробезопасност. Това е съществено нарушение на административно производствените правила, което накърнява правото на защита и осуетява възможността на касатора да разбере какво нарушение му се вменява и кои са нарушените законови разпоредби. Този пропуск не може да бъде саниран чрез разпит на свидетел, който да посочи какви съоръжения представляват процесните телекомуникационни мрежи, каквото възражение се прави в касационната жалба. Налице е съществено процесуално нарушение в НП, водещо до неговата правилна отмяна от първоинстанционният съд.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд- гр. Шумен за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

По отношение на претенцията за деловодни разноски, предвид изхода на спора, съгласно чл.63 ал.4 изречение последно от ЗАНН, такива се следват на ответника по касация. Съдът намира за основателни направените в молба от 14.02.2023г. възражения от касатора за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение заплатено в брой, представляващо деловодни разноски, сторени от жалбоподателя пред касационна инстанция. Съгласно чл.18 ал.2, във връзка с чл.18 ал.2, във вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложим при санкция в процесния размер, възнаграждението следва да бъде редуцирано от претендирания размер 500лв. до минималния- 450лв., предвид проведеното едно съдебно заседание.

Водим от горното Шуменският административен съд

 

Р   Е    Ш    И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 200/07.06.2023г. на Районен съд– Шумен, постановено по АНД № 740/2023г. по описа на съда.

 

ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" град Шумен да заплати на “Нетуоркс-България” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.М. деловодни разноски в размер на 450.00лв./четиристотин и петдесет лева/.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................                          ЧЛЕНОВЕ: 1..........................   

   

                                                                                           2..........................