№ 169
гр. Ш, **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Жанет М. Христова
при участието на секретаря А.СТ.Т
като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело №
************** по описа за 2025 година
Производството е образувано на основание чл.330 от ГПК, във вр. с чл.50 от
Семейния кодекс.
Депозирана е молба от Т. С. Т. с ЕГН ********** и А. Б. Т. с ЕГН ********** и
двамата с постоянен адрес гр.Ш, ул.“Н В“ № 3, вх.3, ет.5, ап.53, действащи чрез адв. С. Т. със
съдебен адрес гр. Ш, ул.“С“ № 109, ет.2, кантора 23, в която излагат, че са постигнали
сериозно и непоколебимо съгласие бракът им да бъде прекратен, както и че са постигнали
споразумение относно личните и имуществените отношения между тях. Молят съда да
постанови решение, с което да прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да
утвърди постигнатото споразумение.
Молителите се явяват лично в съдебно заседание, заедно с упълномощения от тях
адвокат С. Т. от ШАК, като се поддържа споразумението по чл.51 от СК.
ШРС след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Молителите са законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на
**/**/****г. в гр.Ш, за което бил съставен Акт за граждански брак № ***/**/**/****г. От
брака си имали родени две деца – Д Т С, родена на **/**/****г. и Б Т С, родена на
**/**/****г., към момента навършили пълнолетие. През време на брака придобили
недвижим имот, представляващ семейното им жилище, както и две МПС-та, като със
споразумението са уредили изцяло имуществените си отношения. В молбата заявяват, че са
постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си, поради формалното му
съществуване.
1
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото доказателства, като съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в
депозираната молба, а така също и в съдебно заседание се установява по безспорен начин, че
двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с
развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени
отношения помежду си, вследствие прекратяването на брака, именно: поставяне в дял на
недвижимият и движими вещи между съпрузите, издръжката помежду им и фамилното име
на жената. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение,
уреждащо последиците от прекратяване на брака, е пълно, не противоречи на закона и
добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.
Поради изложеното, съдът намира, че молбата се явява основателна и следва да бъде
уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по
взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.
На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да
определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Съдът констатира, че по делото
не са представени доказателства относно реализираните от молителите доходи, но предвид
факта, че и двамата са в трудоспособна възраст и не са представени доказателства за
влошено здравословно състояние, счита, че окончателния размер на дължимата държавна
такса в настоящия случай следва да бъде 50 лева, като съдът констатира, че половината от
таксата е платена съм момента на образуване на делото.
Така молителят дължи държавна такса от 25 лв. за решаване на делото, както и такса
в общ размер от 398.59 лв. на основание чл.7, т.1 от Тарифата за държавните такси,
събирани от съдилищата по ГПК. В този случай се дължи държавна такса в размер на 2%
върху стойността на дела, който получава след прекратяване на СИО. В този смисъл е
Определение № 686 от 05.10.2012г. на ВКС по ч.гр.д. № 579/2012г. IV г.о. и Определение №
270 от 04.05.2011г. на ВКС по ч.гр.д.№ 214/2011г. на IV г.о., Определение № 352 от
18.05.2010г. на ВКС по гр.д.№ 367/2010г. II г.о.
Молителката следва да плати държавна такса в общ размер на 113.22 лв. за
поставения й в дял лек автомобил и върху стойността на уравнения дял.
Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от
СК, във връзка с чл.50 от СК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Т. С. Т. с ЕГН ********** и А. Б. Т. с ЕГН
********** и двамата с постоянен адрес в гр.Ш, сключен с Акт за граждански брак №
***/**/**/****г., съставен от длъжностно лице по гражданско състояние при Община Ш ПО
ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.
2
УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите споразумение в следния смисъл:
I.СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се на адрес гр.Ш, ул.“Н В“ № 3, вх.3, ет.5,
ап.53 след прекратяване на брака ще се ползва от молителя, като съпругата няма претенции
за ползването му и в едномесечен срок, считано от датата на постановяване на съдебното
решение ще бъде напуснато от нея.
II. В ДЯЛ на Т. С. Т. с ЕГН ********** се поставя и той става изключителен
собственик на следния недвижим имот и МПС, а именно:
1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор **************** по КККР на
гр.Ш, с административен адрес гр.Ш, ул.“Н В“ № 3, вх.3, ет.5, ап.53, представляващ
апартамент, намиращ се в сграда с идентификатор ****************, разположена в
поземлен имот с идентификатор ************* с площ от 37.64 кв.м., състоящ се от една
стая, кухня и сервизни помещения, при съседи: на същия етаж - ****************,
****************, под обекта - ***************, над обекта - *****************, заедно
с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 14 със застроена площ 3.36 кв.м., при граници: от изток –
двор; от запад – общ коридор; от север – изба № 15; от юг – изба № 13; от горе – ет.1; от
долу – земя, заедно с 1174/100 000 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху място с площ от 5 196 кв.м.
Данъчната оценка на имота е 15 428.80 лв., съгласно Удостоверение за данъчна
оценка изх.№ ********* от **/**/****г., издадена от Община Ш.
2. ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка „*****“, модел „В 40“, с рег. № Н ***** ВХ, с рама
******************, двигател № ********, цвят „**********“.
Застрахователната стойност на МПС – то е в размер на 4 505 лв., съгласно
Удостоверение № ********* от **/**/****г., издадено от „ЗАД ************“ АД.
III. В ДЯЛ на А. Б. Т. с ЕГН ********** се поставя и тя става изключителен
собственик на следното МПС, придобито по време на брака, а именно:
ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка „*****“, модел „***“, с рег. № Н ***** ВН, с рама
*****************, двигател № *******************, цвят „**********“.
Застрахователната стойност на МПС – то е в размер на 661 лв., съгласно
Удостоверение № ******** от **/**/****г., издадено от „ЗАД ************“ АД.
IV. Страните се договарят, че молителката получава парична сума в размер на 5000
лв. (пет хиляди лева) за уравнение на дяловете, която е изплатена в брой на датата на
подписване на споразумението между тях.
V. Страните заявяват, че с делбата на недвижимия имот и двете МПС-та са уредени
претенциите помежду им и за в бъдеще няма да имат претенции един спрямо друг по
отношение на вещите, придобити в режим на СИО.
VI. Останалите движими вещи, придобити през време на брака са на незначителна
стойност и са поделени извънсъдебно между страните.
VII. След прекратяване на брака съпругата А. Б. Т. с ЕГН ********** запазва
3
придобитото след брака фамилно име – Т..
VIII. Молителите декларира, че след прекратяване на брака не си дължат издръжка
един на друг.
IX. Съдебните разноски остават така както са направени от тях и както са присъдени
от съда.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 50 лв. (петдесет
лева), като констатира, че е внесена сума от 25 лв. за образуване на делото, която следва да
се приспадне.
ОСЪЖДА Т. С. Т. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на държавната
власт по сметка на ШРС сумата от 25 лв. (двадесет и пет лева), представляваща държавна
такса за решаване на делото, както и сумата от 398.59 лв. (триста деветдесет и осем лева и
петдесет и девет стотинки), представляваща държавна такса върху присъдения му в дял
недвижим имот и МПС, както и 5 (пет) лева държавна такса в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА А. Б. Т. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на държавната
власт по сметка на ШРС сумата от 113.22 лв. (сто и тринадесет лева и двадесет и две
стотинки) за поставения й в дял лек автомобил, както и 5 (пет) лева държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
4