Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 04.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в съдебно заседание
при закрити врата, проведено на шестнадесети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 1651 по описа за 2019г. и
взе предвид следното:
Производството
е образувано по молба на „К.т.б.” АД (в несъстоятелност) за откриване на
производство по несъстоятелност на „И.А.“ ЕООД поради неплатежоспособност и
свръхзадълженост на ответното дружество.
Като
основание на легитимацията на молителя да иска откриване на производство по
несъстоятелност на ответното дружество са заявени вземания срещу дружеството за
главница, лихви и неустойки в общ размер 728 359,45 евро, дължими по
договор за банков кредит от 29.01.2008г. и анекси от 22.01.2010г.,
27.10.2010г.,10.01.2012г. и 18.01.2013г.
Ответното
дружество, уведомено по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, не взема становище.
Цитираният договор за
банков кредит от 29.01.2008г. и сключените към него четири анекса са приети
като писмени доказателства по делото и установяват възникнали правоотношения
между страните по делото, по силата на които банката е предоставила на
ответника кредит в общ размер 620 000,00 евро с краен срок за погасяване
на задълженията за връщане на кредита до 25.12.2014г., определен с анекс №4 от
18.01.2013г.
В производството не
са събрани доказателства, които да установяват плащания по договора за кредит
извън признатите от молителя частични плащания на задължения за лихви по
кредита, а данни за такива плащания не се съдържат и в заключението на
изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, поради което и в приложение на чл.
154, ал. 1 ГПК, вр. чл. 621 ТЗ съдът дължи да приеме, че вземанията на „К.т.б.”
АД (в несъстоятелност) срещу „И.А.“ ЕООД възлизат именно на общата сума от
728 359,45 евро (с левова равностойност 1 424 547,26 лв.), която
е посочена в молбата по чл. 625 ТЗ и за която в полза на банката е издадена и
заповед за незабавно изпълнение от 15.07.2015г. по ч.гр.д. №36089/2015г. на
СРС, 87 с-в (също приета като писмено доказателство по делото).
Вземанията произтичат
от търговска сделка по чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ и предпоставят право на кредитора
по чл. 625 ТЗ да иска откриване на производство по несъстоятелност на длъжника.
Липсата на
доказателства за плащане в погашение на вземанията след датата 25.07.2014г., на
която според твърденията в молбата по чл. 625 ТЗ, но и според данните в заключението
на съдебно-счетоводната експертиза е извършено последното плащане на задължения
по кредита, съгласно чл. 608, ал. 3 ТЗ предполага неплатежоспособност на
дружеството.
Неплатежоспособност
на ответното дружество в случая се предполага и съгласно чл. 608, ал. 4 ТЗ, тъй
като от представените писмени доказателства с молбата по чл. 625 ТЗ се
установява, че заповедта за изпълнение по ч.гр.д. №36089/2015г. на СРС, 87 с-в
е влязла в сила като последица от връчването й по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК
чрез уведомление, залепено на 28.07.2015г. на адреса на управление на длъжника
от служител на съдебния изпълнител, при когото образувано производство за
принудително изпълнение на вземанията по заповедта (изпълнително дело
№20158380406721), а самите вземания не са удовлетворени в рамките на цитираното
изпълнително дело в период от време, който значително надхвърля предвидения в
чл. 608, ал.4 ТЗ шестмесечен период.
Презумпциите на чл.
608, ал. 3 и 4 ТЗ не се опровергават от събраните по делото доказателства,
включително от заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза.
Напротив - от
заключението на експертизата се установява, че според данните в баланса на
ответното дружество към 31.12.2019г. структурата на активите му се състои изключително
и само от дълготрайни активи, тоест дружеството въобще не притежава бързоликвидни
активи за посрещане на изискуемите му парични задължения, а коефициентите на
обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност през целия изследван от
експертизата период от 2015г. до настоящия момент са все величини под приетите
от икономическата наука минимално необходими за поддържане на финансова
устойчивост и платежоспособност на дружеството.
Нещо повече – според
заключението на експертизата данните в балансите на дружеството за изследвания
период 2015 – 2019г. предпоставят, че в рамките на целия посочен период
стойността на всички активи на дружеството не е била достатъчна за покриване на
общия размер на задълженията му, а не е била достатъчна дори и само за
покриване на задълженията на дружеството по процесния договор за банков кредит.
Тук следва да се
посочи, че според заключението на експертизата задълженията по процесния
договор за кредит в установения им по делото размер са включени в счетоводните
баланси на дружеството за периода 2015 – 2018г. (което освен всичко друго
представлява и извънсъдебно признание на ответника за изискуемостта и размера
на задълженията), но не са включени в последния счетоводен баланс, съставен за
отразяване на финансовото състояние на дружеството към 31.12.2019г., като
според изводите на вещото лице в обстоятелствената част на заключението това се
дължи на счетоводна операция за отписване на въпросните задължения, за чието
извършване липсват основания дори и само според данните в баланса към
31.12.2019г., съпоставени с данните в предходните баланси (страница 5 от
заключението).
Тези изводи на вещото
лице напълно кореспондират на данните в изследваните счетоводни баланси, но
по-съществено в случая е, че по вече изложените съображения доказателствата по
настоящото дело не установяват пълно или частично погасяване на задълженията на
ответника по процесния договор за банков кредит като последица от плащания или
други обстоятелства, настъпили след 25.07.2014г., поради което и съдът напълно
кредитира заключението на счетоводната експертиза в частта му, в която изводите
относно финансовото състояние на ответното дружество са направени при отчитане
на задълженията на дружеството по процесния договор за кредит, макар и тези
задължения да не са включени в баланса на дружеството към 31.12.2019г.
Изложеното
предпоставя, че по отношение на ответното дружеството са налице и двете
основания за откриване на производство по несъстоятелност, заявени от молителя
в условията на кумулативност съобразно изявлението в уточнителната молба,
подадена по делото на 13.01.2020г.
Дружеството е в
състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, изразяваща се
в невъзможност да изпълни изискуемите си парични задължения, както и в
състояние на свръхзадълженост по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ, изразяваща се в
недостатъчност на имуществото му за покриване на общия размер на паричните му
задължения, като установените данни от счетоводната експертиза по делото
предпоставят неизбежен извод, че и неплатежоспособността, и свръхзадължеността
са съществували през целия изследван от експертизата период, а именно от 2015г.
до настоящия момент.
В случаи като
процесния, при които молителят е заявил искане за откриване на производство по
несъстоятелност при кумулативно заявени основания по чл. 608 ТЗ и чл. 742 ТЗ,
производството по несъстоятелност следва да бъде открито на това основание,
което е възникнало на по-ранна дата (изрично в този смисъл решение №201 от
11.12.2014г. по т.д. №659/2014г. на ВКС, І т.о.).
Преки доказателства
за финансовото състояние на ответното дружество преди календарната 2015г. не са
събрани в производството по делото, но по вече изложените съображения доказателствата
по делото при преценката им по реда на чл. 154, ал.1 ГПК обуславят извод, че ответникът
е в неизпълнение на изискуеми парични задължения по процесния договор за кредит
от датата 25.07.2014г., което при съответно приложение на презумпцията на чл.
608, ал. 3 ТЗ, но и при съобразяване на обстоятелството, че въпросните задължения
продължават да са неизпълнени и към настоящия момент, предпоставя извод, че
неплатежоспособността на ответника е възникнала най-късно на посочената дата.
Подобна презумпция по
отношение на състоянието на свръхзадълженост не е предвидена, а тъй като събраните
доказателства в производството по делото не съдържат никакви данни за общата
стойност на имуществото на ответника в периода преди 2015г., изводи за
състояние на свръхзадълженост на ответника преди посочения отчетен период са
изключени.
По изложените
съображения молбата за откриване на производство по несъстоятелност на
ответника се явява основателна и следва да бъде уважена, като производството
бъде открито поради неплатежоспособност на ответника, възникнала на датата
25.07.2014г.
Доказателствата по
делото не установяват ликвидно имущество на ответното дружество, въз основа на
което да могат да бъдат посрещнати началните разноски за производството по
несъстоятелността (според заключението на счетоводната експертиза единствените
активи на дружеството представляват дълготрайни материални активи, които по
дефиниция не могат да послужат за посрещане на текущите разноски за
производството по несъстоятелност, но по-съществено в случая е, че извън
установените от експертизата счетоводни записи в балансите на ответното
дружество, други доказателства за вида, състоянието, а и въобще за
съществуването на въпросните активи, не са събрани в производството по делото).
При това положение и
при липса на изрично заявена воля от молителя за предплащане на разноските решението
за откриване на производство по несъстоятелност следва да бъде постановено при
условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ и при съответни последици по чл. 711 ТЗ, като с
решението по реда на чл. 629б, ал. 1 ТЗ бъде определен и размер на минималните
начални разноски, необходими за производството по несъстоятелността, при чието
внасяне производството подлежи на възобновяване по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „И.А.“
ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк ********
ОПРЕДЕЛЯ за начална дата на
неплатежоспособността 25.07.2014г.
ОТКРИВА производство по
несъстоятелност на „И.А.“ ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, Бизнес парк ********
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „И.А.“
ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк ********
ПОСТАНОВЯВА обща
възбрана и запор върху имуществото на „И.А.“ ЕООД с ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, Бизнес парк ********
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване на дейността на предприятието на „И.А.“ ЕООД с ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, Бизнес парк ********
СПИРА производството
по несъстоятелност на „И.А.“ ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, Бизнес парк ********
ОПРЕДЕЛЯ
размер от 3 000 лв. на началните разноски за производството по несъстоятелност
по чл. 629б ТЗ, при чието внасяне производството подлежи на възобновяване по
реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от
вписването му в търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване в
търговския регистър по реда на чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: