РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Павликени , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радка Ив. Цариградска
при участието на секретаря Ирена Д. Илиева
като разгледа докладваното от Радка Ив. Цариградска Гражданско дело №
20214140100119 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1 във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК.
Ищецът „П. К. Б." ЕООД чрез процесуалния си представител излага в исковата си молба, че
на 12.07.2012г. е сключен Договор за револвиращ заем № *** между него като кредитор и
ответника В. Н. Т. като длъжник. Твърди се, че общо задълженията са договорени в размер
на 4105.23 лева, като е отпуснат заем в размер на 1000 лева със срок за връщане 48 месеца с
размер на вноската 87.00 лева, ГПР %- 143.25, годишен лихвен процент 99.00, лихвен
процент на ден 0.27, сума на револвинга 786.00 лева, договорно възнаграждение при
револвинга 2238.00 лева и общо задължение при револвинга в размер на 3024.00 лева.
Излага, че договорът е подписан при Общи условия, които са неразделна част от него,
предадени при подписване на договора на длъжника и той е декларирал, че е запознат със
съдържанието им, приел ги е, няма забележки към тях, поради което и се задължил да ги
спазва. Твърди се, че ищецът е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като
на 16.07.2012 г. е превел сума в размер на 1000.00 лв. по посочена от длъжника В. Н. Т.
банкова сметка. От своя страна длъжникът не изпълнявал поетите задължения като направил
една пълна погасителна вноска и една непълна с дата 31.10.2012 г., в общ размер на 87.00
лева, поради което на основание чл. 10.3.1 от Общите условия към договора на 03.01.2013г.
договорът е прекратен автоматично от ищеца и е обявена неговата предсрочна изискуемост.
Твърди, че на 10.08.2016г. е настъпил крайния падеж на всички задължения по договора,
като ответникът дължи на ищеца сума в общ размер от 4 155.24 лева, състояща се от 3025.66
лв. възнаграждение на кредитора и 1129,58 лв. лихва за забава. Доколкото се е снабдил със
заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение от страна на длъжника, ищецът
1
предявява иск да бъде установено по отношение на ответника, че последният дължи
посочените две суми, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението, както и направените разноски, предмет на издадената по ч.гр.д. № ***/2020г.
по описа на РС- П. заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Претендират се сторените и в
исковото производството разноски.
Ответникът в депозирон по делот описмен отговор и допълнително становище оспорва
основателността на претенциите. Твърди, че няма договорни отношения с ищеца, не е
получил заемната сума, поради което не дължи договорно възнаграждение и лихви по този
договор. Посочва, че личната му карта е изчезнала за няколко дни, в периода на скючване на
договора, докато е работел в хотел в района на ПП „***”, впоследвие му била върната от
друт служител. Изказва предположения, че с личнит ему данни и документи е било
злоупотребено, за което депозирал сигнал в полицията. Оспорва да е подписвал
представените по делото договор с приложения към него.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Исковете са предявен с редовна искова молба пред компетентен, съобразно правилата за
родовата и местна подсъдност съд, от надлежно упълномощено лице, след заплащане на
дължимата държавна такса, поради което са процесуално допустими.
Видно от представените от ищеца и служебно изискани документи от предходни съдебни
производства, първоначално е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на
ищеца № ***/08.06.2018 г., срещу ответника В. Н. Т., за сумата от 4020.80 лв. След
възражение срещу заповедта и предявен установителен иск в крайна сметка същият е
уважен за сумата от 995,14лв. главница по договора за заем и 506 лв. неустойка –
неприсъствено решение № ***/04.03.2020г. по гр.д. № ***/2019г. по описа на РС П. Новото
заповедно производство по Ч.Гр.д. № ***/2020г. на РС П. е с предмет 3025,66 лв. договорно
възнаграждение, 4,11лв. мораторна лихва за периода 11.09.2012г.-10.08.2016г. и 1129,58 лв.
лихва за периода 10.08.2016г.-13.08.2020г. Заявлението е депозирано пред СРС на
17.08.2020г.
От представения по делото договор за револвиращ заем № *** от 16.07.2012 г., сключен
между длъжника В.Т. и „П. К. Б.” ЕООД се установява, че ищецът е договорил с ответника
предоставянето на заем в размер на 1000.00 лв., със срок на договора 48 месеца, с размер на
вноските от 84.00 лв., с ГПР - 156.85 %, с падеж на плащане - 10 число на месеца, с общо
задължение от 4105.23 лв., посочена е и банкова сметка за получаване на заетата сума с
IBAN: ***. С подписването на договора за заем страните са се задължили да спазват и
представените по делото общи условия, като неразделна част от договора. От наличното по
делото преводно нареждане е видно, че ищецът е наредил по сметка с титуляр В. Н. Т.
сумата от 1000.00 лв. на 16.07.2012 г.
2
От извлеченията по сметка към договора за потребителски кредит се установява, че вноски
по заема са заплащани както следва: на 31.10.2012г. сума от 84 лева и последващо плащане
на непосочена дата ня сума в размер на 0.43 лева.
По делото са представени ОУ, европейски сертификат, подписан от заемателя,
удостоверение за актуално състояние на ищеца. Подписите, положени от името на
ответника са оспорени от същия в производството по делото, открито е производство по
реда на чл.193 ГПК, но не е внесено възнаграждение за изготвяне на допуснатата от съда
съдебно-графологична експертиза и такава не е изслъшана.
При така установената фактическа обстановка съдът обоснова следните правни изводи:
Предявен е иск за установяване на вземане за възнаграждение на заемодател и лихви за
забава в разме на законната лихва, предмет на заповед за изпълнение, с правна
квалификация чл. 422, чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и и чл. 86 ЗЗД. Не е предявен иск за присъдената
в заповедта за изпълнение мораторна лихва от 4,11 лв. лихва за забава за периода
10.10.2012г.-20.08.2016г.
Предявеният иск е процесуално допустим. Правният интерес на ищеца е налице, предвид
обстоятелството, че въз основа на негово Заявление е издадена заповед за изпълнение, с
която ответникът е осъден да заплати процесните суми и срещу същата длъжникът е
възразил в срок. Кредиторът е уведомен за постъпилото възражение на 06.01.2021г. и е
предявил установителния иск в срок.
Разгледан по същество искът се явява неоснователен по следните съображения:
С оглед разпоредбата на чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК предмет на делото са искове
за установяване съществуването на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 и сл. ГПК. Основателността на предявените искове е поставена в зависимост
от това по делото да се установи, че е породено кредитното отношение с ответника, че е
договорено и не е заплатено претендираното договорно възнаграждение за ищеца, че е
настъпила неговата изискуемост и ответникът е в забава з апроцесния период. Съгласно чл.
154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да установи посочените обстоятелства при условията на
пълно и главно доказване.
Ответникът следва да ангажира доказателства относно евентуални правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им, следва да докаже наличието на престъпно
обстоятелство по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК – отнемане на личните му документи и
злоупотреба с тях по повод сключване на процесния договор, с оглед наведените твърдения
в тази насока.
Предявените установителни искове за съществуване на вземане по издадена заповед за
3
изпълнение по чл. 410 ГПК са обосновани с договорено и неизпълнено задължение от
страна на ответника по договора за заплащане на договорено възнаграждение. Недоказани
останаха по делото твърденията, изложени от ответника с отговора на исковата молба,
относно отнемане на личните му документи и злоупотреба с тях по повод сключване на
процесния договор, с оглед наведените твърдения в тази насока. От писмените
доказаталества – писмо от СГП на л. 73 от делото, е видно, че на 23.07.2012г. /десет дни след
датата на процесния договор/, ответникът е депозирал жалба за това, че е бил
принуден/измамен от две лица да изтегли няколко кредита онлайн, да им предаде парите,
срещу уговорката да го вземат на работа или да направят общ бизнес, която те не изпълнили.
Постановен е отказ от образуване на досъдебно производство от 28.03.2014г. Налице са две
различни версии от страна на ответника – че не подписвал документите по договора или ако
подписите са негови, го е сторил по принуда, но и двете останаха недоказани.
Предвид изложеното съдът приема, че договорът и приложенията към него са истински
документи и удостоверяват волеизявления на страните по делото. В изпълнението на
задълженията си да следи служебно за нищожни клаузи в потребителски договори обаче,
съдът извърши проверка на процесния договор и приема, че е налице неравноправност на
клаузата от договора, установяваща размера на дължимото на кредитора възнаграждение.
Самото възнаграждение и останалите разходи по обслужване на кредита формират ГПР,
който в настоящия случай е в размер на 143,25 %. Действително договорът е сключен преди
въвеждане на законоустановен праг със ЗПК, но е в при действието на императивните
ограничения на ЗЗД.
По делото няма спор, че ищцовото дружество „П. К. Б.“ ЕООД представлява финансова
институции по смисъла на чл.3, ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства,
които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства /както е в конкретния случай/. Предходното определя дружеството като кредитор
по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно
чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и
всяка страница се подписва от страните по договора.
Настоящата инстанция приема, че процесният договор е сключен при спазване на част от
изискванията на чл.11 ЗПК - отразен е общият размер на кредита, лихвеният процент
/процесното възнаграждение/, който е фиксиран, посочен е годишният процент на разходите,
съдържа се общата сума, дължима от потребителя. Липсва погасителен план, подписан от
двете страни, в който е посочен броя на погасителните вноски, падежа на всяка една от тях,
4
какво се погасява с тях и в какъв размер – главница, договорна лихва. Параметрите на
кредита се съдържат в европейския формуляр, подписан от двете страни.
По отношение на клаузата, уреждаща размера на дължимата годишно лихва:
уговорен годишен лихвен процент от 99% и ГПР от 143,25 %. Максималният размер на
договорната лихва /възнаградителна или за забава/ е ограничен винаги от чл. 9 ЗЗД, съгласно
който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с
които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използува се
недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг и пр.
Въпреки че не е налице действащо нормативно ограничение при договарянето на размера на
възнаградителната лихва, то съгласно наложилата се съдебна практика /решение №
906/30.12.2004 г. по гр.д.№1106/2003 г., ІІг.о., решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д.
№315/2005г., ІІ г.о.; решение № 1270/09.01.2009 г. по гр.д.№5093/2007 г., ІІ г.о.,
определение № 901/10.07.2015 г. по гр.д.№6295/2014 г., ІV г.о./ се приема, че ако
договорната лихва надвишава трикратно размера на законната лихва, то е налице
неравноправие, тъй като в този случай предвиденият размер на договорната
възнаградителна лихва, съществено превишава нейната обезщетителна функция по повод
предоставеното ползване на заемната сума. В съответствие с препращащата разпоредбата на
чл.86, ал.2 от ЗЗД, размерът на законната лихва е определен с Постановление № 426 на
Министерския съвет от 18.12.2014 г. /в сила от 01.01.2015 г./, съгласно което, годишният
размер на законната лихва по просрочени парични задължения е в размер на основния
лихвен процент на Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта. Лихвеният процент в сила от 1 януари на
текущата година е приложим за първото полугодие на съответната година, а лихвеният
процент в сила от 1 юли е приложим за второто полугодие. Предвид това и доколкото
основния лихвен процент на БНБ по време на действие на целия докговор е 0, то годишния
размер на законната лихва се явява 10% или трикратния - 30%.
В настоящия случай отразеният в договора ГЛП – 99 % надвишава три пъти трикратния
размер на законната лихва за периода на договора и девет пъти самата законна
лихва. Накърнен е принципът за еквивалентност на насрещните престации, в хипотезата на
нарушение на добрите нрави – чл.26, ал.1 ЗЗД. Доколкото се касае за основна уговорка –
главната престацията на длъжника, нищожността на тази кляуза обуславя нищожност на
целия договор, а не частична такава. Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, когато Когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Неоснователността на главния иска води до неоснователността и на обусловения от него
иск за заплащане на обезщетение за вредите от забавеното й изпълнение по чл. 86, ал.1 ЗЗД,
поради което и той следва да се отхвърли изцяло.
5
При този изход на делото право на разноски има само ответникът с оглед разпоредбата на
чл. 78, ал.3 ГПК, претенция за присъждане направените разноски обаче по делото няма, а и
такива не са направени от ответната страна.
По изложените съображения Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „П. К. Б.” ЕООД, с ЕИК ***, гр. С., бул. „***” № ***,
представлявано от С. Н. Н., Ц. Г. С., Я. Я. Ч. и Я. К. Ч. – *** за признаване за установено по
отношение на ответника В. Н. Т., с ЕГН **********, с адрес с. ***, ул. „***“ № ***, общ. С.,
че дължи на ищеца сумата от 3025,66 лева възнаграждение по договор за револвиращ заем
№ *** от 16.07.2012 г. и сумата от 1129,58 лв. лихва за забава за периода 10.08.2016 г.-
13.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 17.08.2020 г. до
окончателното заплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение по
Ч.Гр.д. № ***/2020 г. по описа на Районен съд П., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Велико Търново в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
ИИ
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
6