ОПРЕДЕЛЕНИЕ
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА,
гражданско отделение, ІV състав, в закрито заседание на 08 януари 2018 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия Кънчев гр.
дело № 5719 по описа за 2018 година намери следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от Делта Кредит АДСИЦ, срещу Ж.П.С. за
установяване на съществуването на вземане по чл.422, ал.1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор от ответника.
Съдът намира, че исковата молба е
редовна. Представените с нея писмени доказателства следва да бъдат приети по
делото, както и да бъде приложено ч.гр.д. № 2000/2018 г. на Старозагорския
районен съд. Искането на ответника да бъдат представени в оригинал Споразумение
от 01.04.2013 г. между Ж.П.С. и Делта Кредит АДСИЦ, както и договор за
прехвърляне на вземания с извлечение от Приложение № 1 към същия е основателно
и следва да се уважи. По искането за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза съдът ще се произнесе след вземане становището на ищеца.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените писмени
доказателства, както следва: от страна на ищеца – Заявление за издаване на
кредитна карта и Общи условия към него, Договор за прехвърляне на вземания №
001 /15.11.2007г., извлечение от Приложение № 1 и 3 бр. извлечения от сметка,
удостоверяващи заплащането на цената по чл.4 от договора, Уведомление за
прехвърляне на вземания по чл.99, ал. 3 от ЗЗД, Споразумение от 01.04.2013 г.
сключено между „ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ и Ж.П.С.; Преводно нареждане,
удостоверяващо заплащането на дължимата държавна такса за подаване на заявление
по чл.410 от ГПК, Извлечение за размера на дължимата лихва за забава, Съобщение
от 21.09.2018 г. на PC - Стара Загора, ГК, X състав по ч.гр.д. № 2000/2018г.,
връчено на „ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ на 19.10.2018 г., съдържащо информация за
подаденото възражение по чл. 414, ал.1 от ГПК и за възможността за предявяване
на иск;
ПРИЛАГА към настоящото Частно
гражданско дело № 2000 от 2018 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190,
ал. 1 ГПК „ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ да представи в оригинал Споразумение от
01.04.2013 г. между Ж.П.С. и Делта Кредит АДСИЦ, както и договор за прехвърляне
на вземания с извлечение от Приложение № 1 към същия, като го предупреждава за
последиците по чл. 161 ГПК – че при непредставяне на същите, съдът може да
приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране
на доказателства.
СЪОБЩАВА
на страните проектодоклад по делото: подадена е искова молба от Делта Кредит
АДСИЦ, ЕИК *********, срещу Ж.П.С., ЕГН **********, в която се твърди, че на
08.12.2004 г Ж.П.С. сключил Договор за издаване и използване на кредитна карта
„EUROLINE" с Българска пощенска банка АД /нова фирма "Юробанк
България" АД/ ЕИК *********, по силата на който му била издадена кредитна
карта и отпусната определена парична сума, а той се е задължил да върне
усвоената част от нея заедно с начислените договорни лихви разсрочено, на
месечни вноски, с установен минимален размер. Ж.С. не извършил плащания на
минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения, поради
което на основание приложимите към сключения договор Общи условия, вземането за
възстановяване на цялата сума по кредита станало незабавно изискуемо и дължимо.
С договор за прехвърляне на вземания № 001/15.11.2007г. "Юробанк И Еф Джи
България" АД ЕИК ********* прехвърлило на "АЛФА КРЕДИТ" АДСИЦ,
ЕИК *********, с ново наименование „ДЕЛТА КРЕДИТ"АДСИЦ, вземания по
договори за кредит, изброени в Приложение № 1 към Договора, с всички
обезпечения, привилегии и други принадлежности към тях, включително с
начислената до датата на прехвърлянето лихва, срещу посочената в договора цена,
която цесионерът заплатил в цялост на цедента. Сред цедираните вземания,
описани в Приложението към договора, фигурира и вземането на Банката срещу
ответника, което към 15.11.2007г. възлиза на сумата от 851,24 лв. В
съответствие с чл. 99, ал. 3 от ЗЗД същият бил уведомен за извършената цесия и
със споразумение от 01.04.2013 г., сключено с „ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ,
признал съществуването на дълга си от 851,24 лв. Страните са се съгласили
задължението му да бъде редуцирано с 50 %, в случай, че остатъкът в размер на
425,62 лв. бъде изплатен от него на 1 /една/ вноска, еднократно в срок до
25.4.2013 г. Ж.С. не заплатил в срок дължимата сума, поради което в
съответствие с т. 6 на споразумението, уговорената редукция е станала невалидна
и С. останал задължен за пълния размер на задължението, признато със
споразумението от 01.04.2013 г., а именно 851,24 лв. До настоящия момент не
били извършвани никакви плащания за погасяване на признатото със споразумението
задължение на Ж.П.С., поради което на 24.04.2018 г. от страна на „ДЕЛТА
КРЕДИТ" АДСИЦ било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу същия за сумите, останали дължими на
основание сключеното споразумение от 01.04.2013г. Възражението, подадено от
него по реда на чл.414, ал.1 от ГПК, обосновавало правният интерес на „ДЕЛТА
КРЕДИТ" АДСИЦ за предявяване на настоящите искове за установяване
съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Ж.П.С., ЕГН **********
дължи на „ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ /с предишно наименование „АЛФА КРЕДИТ"
АДСИЦ/, ЕИК: ********* сумите, заявени по реда на заповедното производство и
предмет на заповед за изпълнение на парично задължение № 1117 от 25.04.2018 г.,
издадена по ч.гр.д. № 2000/2018 г. по описа на PC- Стара Загора, X състав,
както следва:
-
851,24 лв. /осемстотин петдесет и един лева и двадесет и четири ст./ -
главница, представляваща непогасено задължение по споразумение от 01.04.2013
г.,сключено с цесионера „Делта Кредит'" АДСИЦ, за признаване и разсрочване
на задължение по договор за издаване и използване на кредитна карта
„EUROLINE" от 08.12.2004 г. сключен с Българска пощенска банка АД (нова
фирма "Юробанк България" АД) ЕИК *********, цедирано на Алфа Кредит
АДСИЦ (ново наименование Делта Кредит АДСИЦ), ЕИК *********, съгласно Договор
за прехвърляне на вземания от 15.11.2007 г. и Приложение № 1 към него., ведно
със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в
съда до окончателното изплащане на сумата. Задължението е признато от Ж.П.С.,
ЕГН ********** със споразумение от 01.04.2013 г.сключено с цесионера „Делта
Кредит" АДСИЦ.
-259.54
лв. /двеста петдесет и девет лева и петдесет и четири ст./ - мораторна лихва
върху главницата, считано от 23.04.2015 г. до 23.04.2018 вкл.;
Претендира
разноски в настоящото и заповедното производство.
В
законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника Ж.П.С..
Взема становище за допустимост и основателност на иска. Не оспорва изложените в
исковата молба твърдения, че на 04.12.2004г. е сключен Договор за издаване и
ползване на кредитна карта „EUROL1NE" с Българска пощенска банка АД. С
отпуснатата сума в размер на 466.87лв.(четиристотин шестдесет и шест лева и
осемдесет и седем стотинки) е заверена сметка на фирма "Технополис
България" ООД за закупуване на определен вид стока. Срокът на договора е
бил 12 месеца, като задължението станало изискуемо на 04.12.2005г. Не оспорва
размера на дълга, прехвърлен от цедента на цесионера към датата на сключване на
договора за прехвърляне на вземания /цесия/. Оспорва основателността на
предявения иск, поради следните съображения: На първо място, видно от
представеното копие на Споразумението, сключено между Ж.С. и новия
кредитор-цесионер. към датата на подписването, предвидената в чл.110 и чл.111
б."в" погасителна давност вече била изтекла. Нямало изрично направено
признание на дълга от страна на Ж.С. в това споразумение. Нямало направено
изявление за отказ от погасителна давност в полза на кредитора, а било
договорено единствено, че страните се споразумявали за погасяване на остатък от
задължение в размер на 425,62лв., Дори и да се приемело, че споразумението
следвало да бъде взето предвид /въпреки разминаването на датата, на която е
сключено - ищецът твърди 01.04.2013 г., а Ж.С. бил изписал отдолу датата
01.04.2012г./, от съдържанието му, не можело да се направи обоснован извод за
наличие на воля за отказ от изтекла погасителна давност или за признание на
дълга. В условията на евентуалност, ищецът прави искане съдът да приеме, че
самият факт на сключване на споразумението - тоест - признаването на вземането
от страна на длъжника, не блокирал неговата възможност да се отбранява в
съдебното производство с възражението за изтекла погасителна давност.
Единствената последица на това признание била, че при отчитане на давностните
срокове следвало да се съобрази законоустановеното им прекъсване в резултат на
изявлението. Несъмнено било че може да бъде въобще прекъснат по смисъла на чл.
116 от ЗЗД единствено срок, който е в течение към правнорелевантния момент.
Излагат се съображения в тази насока. Оспорваме изложените в исковата молба
твърдения, че след цидиране на вземането на датата 01.04.2013 г. е сключено
Споразумение за сумите, останали дължими по Договора за кредитна карта от
04.12.2004г. Видно от представеното копие на Споразумението, в полето за
изписване на датата, на коя го е сключено, не е вписана такава. На второ място,
ответникът твърди, че при подписване на Споразумението собственоръчно бил
изписал имената си, както и датата 01.04.2012 г. Счита, че твърденията на ищеца
за това, че споразумението е сключено на 01.04.2013 г., за неверни, а целта –
отново опит за прекъсване на вече изтеклата погасителна давност с входираното
заявление на 25.04.2018г. На трето място, съгласно константната практика на
ВКС, разсрочването на задължение не можело да бъде възприето като обективна
новация и погасяване на съществуващо предходно задължение. Ответникът оспорва
валидността на Договор за прехвърляне на вземания от 15.11.2007г. Счита, че
предвид представените доказателства по делото, не можело да се направи извод за
валидно сключен договор за цесия. Липсвала индивидуализация на прехвърленото
вземане. Представеното извлечение от Приложение №1 към договора за цесия не
съдържало основанието на прехвърлените вземания или конкретизиране на
облигационното правоотношение, от което произтича вземането. По делото липсвали
доказателства, вземането към ответника по отношение на процесния договор -
Договор за издаване и ползване на кредитна карта „EUROLINE" от 04.12.2004
г., да е прехвърлено с Договора за цесия от 15.11.2007 г., поради което, същият
не породил правно действие, като кредитор на длъжника не бил цесионера.
Вземането не било описано в договора за цесия. Ищецът не установявал, че
вземането на цедента спрямо ответника било прехвърлено с договора за цесия,
доколкото от представеното приложение № 1 фигурирало името на клиента с ЕГН и
адрес, но по отношение на кредита липсвала индивидуализация. Ищецът могъл да
изготви този частен документ нарочно за нуждите на настоящото производство. По
делото липсвали доказателства, вземанията към ответника по отношение на
процесния договор за кредитна карта „EUROLINE" от 04.12.2004 г., да са
прехвърлени с договора за цесия от 15.11.2007 г., поради което следва да се
приеме, че цесията не била породила действие и кредитор на длъжника не бил цесионера.
Претендираните от ищеца вземания не кореспондирали с описаното в Договора за
цесия и Приложението, поради което били неоснователни и следвало да се
отхвърлят. Искането за мораторни лихви също било погасено с изтичане на
тригодишна давност, съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Ответникът
моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове
по чл. 422, ал. 1 от ГПК като погасени по давност. В условията на евентуалност,
моли да бъдат отхвърлени като неоснователни предвид гореизложеното. Претендира
разноските в настоящото и в заповедното производство.
На база
твърдените от страните факти, съдът счита, че е сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД
и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ГПК. Приема за безспорни между страните
следните факти: сключен договор за издаване на кредитна карта „EUROLINE“ между
Българска пощенска банка и Ж.П.С., наличие на дълг, прехвърлен от цедента към
цесионера към датата на сключване на договора за цесия, в размер на 851,24 лв.
– главница и 259,54 лева – мораторна лихва за периода от 23.04.2015 г. до
23.04.2018 г., прието от ответника уведомление за прехвърляне на вземания. В
тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно сключен договор за цесия между
него и кредитодателя по договора за кредит. Представени са доказателства за
тези факти. В тежест на ответника е да докаже, че договорът за цесия е сключен
на 01.04.2012 г. Не са представени доказателства за тези факти.
НАСРОЧВА
делото в открито заседание на 13 февруари 2019 г., от 09:05 ч., за която дата
да се призоват страните, на които да се връчи копие от настоящото определение,
а на ищеца и копие от отговора на ответника.
НАПЪТВА
страните към медиация и доброволно уреждане на спора чрез споразумение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: