Определение по дело №32/2020 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 февруари 2020 г. (в сила от 12 април 2021 г.)
Съдия: Росица Радкова Цветкова
Дело: 20207250700032
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

гр. Търговище, 17.02.2020г.

 

 

 

Административен съд - Търговище, втори състав, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА

            като разгледа докладваното от председателя адм. д. № 32 по описа на АС – Търговище за 2020г., при преценка на допустимостта и редовността на производството, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 197 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Р.М.Й. *** срещу решение № 614 от 20.12.2019г. на Комисията за защита от дискриминация за прекратяване на административното производство и оставяне без разглеждане на жалбата му с вх. № 44-00-3815 от 05.10.2018г. и допълнение към нея с вх. № 44-00-52 от 10.01.2019г. Жалбоподателят счита, че решението не е съобразено с материалния закон и е постановено при съществени процесуални нарушения, поради което иска неговата отмяна. Прави искане съдът да отмени решението на комисията изцяло и да върне преписката на административния орган за произнасяне по същество.

Решението е връчено на 08.01.2020г., а жалбата е подадена на 17.01.2020г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок.

При изпращане на преписката в съда, от страна на колективния административен орган не изразено становище по жалбата.

За да се произнесе по законосъобразността на оспореното решение, съдът съобрази следното:

Решението е връчено на 08.01.2020г., а жалбата е подадена на 17.01.2020г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок.

Оспореният акт подлежи на проверка от съда в производството по реда на чл. 197 и сл. от АПК, доколкото представлява изричен отказ на компетентния административен орган да разгледа по същество отправената до него жалба от Р.Й.. В рамките на производството съдът дължи произнасяне за законосъобразността на решението, с което производството пред комисията е прекратено на база материалите по административната преписка, като не изследва основателността на оплакванията в жалбата, с която е била сезирана комисията. Съдът се произнася в закрито съдебно заседание без събиране на доказателства по съществото на спора.

Оспореното решение е постановено след отмяна на решение № 155 от 15.03.2019г. по преписка 15/2019г. на петчленен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация с определение № 227 от 03.07.2019г. С него съдът е отменил отказа на Комисията да се произнесе по същество по жалбата на Й. и е върнал преписката за произнасяне по съществото на жалбата.

С оспореното решение Комисията е отказала да разгледа оплакванията на Й., тъй като това би било извън правомощията ѝ и е прекратила производството по делото.

От административната преписка се установява, че административното производство пред КЗД е образувано по повод на подадената на 05.10.2018г. от Й. жалба пред КЗД. В жалбата е посочено, че тя е срещу определени лица на висши държавни постове – президент, министър-председател и председател на Народното събрание, както и че се основава на твърдяна дискриминация по признаци етнически произход, религия и убеждения. Конкретните оплаквания, изложени в жалбата са следните: 1. жалбоподателят нямал реална възможност да се самоопредели като представител на турския етнос, доколкото българските държавни органи не признавали наличието на турско малцинство в Република България, нямало нито един държавнически акт на президент, министър-председател и председател на НС, който да му даде право на самоопределяне и турският етнос бил поставен в състояние на военнопленничество, тъй като нямало национална телевизия на турски език, нямало радио, нито вестници или други печатни медии или периодични издания; 2. Културният живот на представителите на турския етнос бил сведен до нула, което било дискриминационна проява – нямало паметник или възпоменателни плочи или улица, площад или населено място, изградени от държавата в чест на и наименовани на името на български граждани герои от турски произход; не му било позволено да използва турския език свободно, както и да упражнява своята религия; 3. Проява на религиозна дискриминация било поставянето на шестметров кръст в гр. Смолян, разположен на скала и непремахването му принудително от държавата, присъствието на източноправославен свещеник на всички национални празници; принуждаването на мюсюлманите да консумират забранена за тях храна, отказът за регистрация на политическа партия с наименование „Мюсюлмандемократичен съюз“ и възможността за участие в избори (не е уточнено кои, респ. коя година), липсата на представители на турския етнос във висшите ешелони на армията, МВР, МВнР, сред културните аташета и прочие.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в предвидения срок по чл. 197, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което производството по делото е допустимо.

Съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени процесуални нарушения, но при несъобразяване с материалния закон и при превратно упражняване на власт. Жалбата на Й. покрива минималните стандарти, посочени в чл. 51, ал.2 от Закона. Тя съдържа: името на подателя, неговият адрес, изложение на обстоятелствата, на които се основава жалбата, изложение на исканията до комисията – да установи продължавани и към настоящия момент твърдени нарушения на ЗЗД, дата и подпис на подателя ѝ. Съгласно Закона за защита от дискриминация именно в правомощията на комисията за защита от дискриминация е да се произнесе по подаданата жалба, като евентуално: установи извършено нарушение, установи нарушителя и засегнатото лице, определи вида и размера на санкцията,  приложи принудителни административни мерки или установи, че не е извършено нарушение на закона и остави жалбата без уважение.

Комисията дължи произнасяне по жалбата на Й. по същество. По тези съображения съдът приема, че оспореният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като преписката се върне на административния орган за произнасяне по същество. 

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 200 ал.1 от АПК, съдът 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ решение № 614 от 20.12.2019г. по преписка 15/2019г. на петчленен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация.

ВРЪЩА административната преписка на Комисията за защита от дискриминация за произнасяне по същество по жалбата на Р.Й., като срокът за произнасяне тече от момента на постъпване на преписката при Комисията.

  ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, участващи в административното производство. 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: