№ 384
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Теодора Иванова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512713 по описа за 2021 година
Производството е по реда чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена в срока по 259, ал. 1 ГПК, от ищеца
А. Д. П., чрез представителя му, срещу решение № 20163775/27.07.2021 г. на СРС, 119
с - в, по гр. д. № 13701/2021 г., с което са отхвърлени исковете, предявени срещу
Център за спешна медицинска помощ – София (ЦСМП-София), БУЛСТАТ *******, с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ - за признаване за незаконно и отмяна на
дисциплинарно наказание „уволнение“, наложено със Заповед № ЗП – 11/02.02.2021 г.
и за възстановяване на длъжността „санитар“, заемана преди уволнението.
В жалбата се сочи, че съдът е допуснал нарушения на материалния и
процесуален закон при постановяване на решението, без да се излагат конкретни
доводи за допуснатите нарушения – т. е. жалбата е изцяло бланкетна. Моли да се
отмени изцяло решението и исковете да се уважат.
Въззиваемата страна ответника „Център за спешна медицинска помощ – София
(ЦСМП-София), чрез представителя си, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозирал
отговор, в който се излагат подробни съображения срещу подадената жалба. Поддържа
се, че съдът е постановил решението в съответствие с материални закон,
производствените правила и събраните по делото доказателства. Основателно съдът е
приел, че при налагане на наказанието са спазени изискванията на чл. 193 КТ, чл. 195
КТ и чл. 189 КТ. Законосъобразен е извода на СРС, че ищецът е извършил изброените
в заповедта действия, които съставляват нарушения на трудовата дисциплина, по
смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ вр. с чл. 187, ал. 1 т. 8 КТ – уронване на доброто име
на работодателя, като е кредитирал събраните пред него писмени и гласни
1
доказателства в цялост. Установено е, че чрез действията си ищецът е злепоставил
работодателя пред трето лице – полицейски служител. Сочи, че при налагане на
наказанието са съобразени и предпоставките по чл. 189 КТ, като съдът е взел предвид
естеството на работата на ищеца, свързана с опазване живота и здравето на
гражданите. Решението е съобразено с изискванията на материалния закон за налагане
на наказанието. Моли да се отхвърли въззивната жалба и се потвърди решението на
СРС изцяло. Претендира разноски.
Въззивният съд, като взе предвид представените по делото доказателства и
твърденията на страните, намира следното от фактическа и правна страна :
По реда на правомощията си по чл. 269 ГПК, въззивният съд е длъжен да
провери валидността на решението и допустимостта - в обжалваната част, като по
законосъобразността - е обвързан от доводите в жалбата. Съдът проверява служебно и
без довод за нарушенията на императивните материалноправни норми. Предметът на
въззивен контрол следва да се ограничи до доводите за незаконосъобразност на
решението на СРС изложени от ищеца във въззивната жалба.
Обжалването решение е валидно и допустимо постановено, като при
постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни
норми. СРС е изложил изчерпателно установената по делото фактическа обстановка,
като е обсъдил детайлно събраните писмени и гласни доказателства и въззивният съд
не намира за необходимо да ги преповтаря, поради което и на основание чл. 272 ГПК,
съдът препраща към фактическата обстановка изложена от СРС, като не намира за
необходимо да я преповтаря.
СРС се е произнесъл по обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ за отмяна не дисциплинарно наказание уволнение
и възстановяване на заеманата преди това длъжност.
Не е спорно, че ищецът е заемал по безсрочен трудов договор длъжността
„санитар“ при ответника.
Със Заповед № ЗД-43 от 01.02.2021 г. на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение", на основание чл. 187, ал. 1, т. 8 от Кодекса на труда - уронване
на доброто име на предприятието, за описаните подробно в нея действия на ищеца -
непозволено фотографиране на пътнотранспортно произшествие, довело до скарване с
полицейска служителка и неизпълнение на полицейско разпореждане да изтрие
снимките, възпрепятстване работата на разследващ орган с неоснователен отказ да
подпише предоставен документ - искане за транспорт на труп.
Заповедта е връчена при отказ, удостоверен с подпис на двама свидетели, на
02.02.2021 г.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ : В производството по
оспорване на законността на уволнението, в тежест на работодателя е да установи на
реализирането на посоченото от него в уволнителната заповед основание за налагане
на дисциплинарно наказание „уволнение“ и съществуването на потестативното му
право на едностранно прекратяване на трудовия договор чрез налагане на най -
тежкото дисциплинарно наказание „уволнение”.
Елементите на фактическия състав на дисциплинарното нарушение са : деяние
(действие или бездействие), противоправност и вина. Обект на дисциплинарното
нарушение като основание за дисциплинарната отговорност са трудовите задължения
на работника и служителя, които трябва да бъдат изпълнявани точно и добросъвестно.
Техният обем произтича от съдържанието на конкретното индивидуално трудово
2
правоотношение, (съгласно длъжностната характеристика) като при изпълнението им
служителят е длъжен да спазва законните нареждания на работодателя, правилата на
вътрешния трудов ред и други изисквания, уредени в закона.
Понеже в жалбата не се излагат никакви съображения срещу изводите на СРС за
законосъобразност на наложеното наказание, въззивният съд е обвързан от доводите в
жалбата, настоящият състав споделя решаващите изводи на СРС, че заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е мотивирана в достатъчна степен, съгласно
изискванията на чл. 195 КТ, а наказанието е наложено от компетентния за това орган
по чл. 192 КТ.
В заповедта са посочени фактически основания, въз основа на които е наложено
наказанието - описание на лицето, извършило нарушението, на конкретното действие
на ищеца, което съставлява нарушение на трудовата дисциплина с неговите обективни
признаци - време и място на извършване, както и субективните такива, наказанието
предвидено за описаното нарушение и нарушената норма, правило или задължение за
поведение на служителя и актовете, в които това задължение е уредено.
Наказанието е наложено в предвидените в чл. 194 КТ срокове, като не са
допуснати нарушения на нормата. Съгласно на чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните
наказания се налагат не по - късно от два месеца от откриване на нарушението и не по -
късно от една година от извършването му.
Спазена е и процедурата по вземане на обяснения по смисъла на императивната
норма на чл. 193 КТ, преди налагането на наказанието. Установено е, че на 04.01.2021
г. работодателят иска от ищеца обяснения по реда на чл. 193 от КТ, като на 06.01.2021
г. ищецът представя пред работодателя обясненията си по случая, вх. №05-173-3.
След като е приел, че процедурата по налагане на наказанието е спазена, СРС е
обсъдил по същество действията на ищеца, за които му е наложено дисциплинарно
наказание.
Посочените в заповедта действия на ищеца са квалифицирани от работодателя
като нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ, вр. с чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ – уронване на
доброто име на предприятието.
Като съобрази писмените и гласни доказателства, в тяхната съвкупност,
въззивният съд споделя изводите на СРС, че в производството е установено, че
действията описани в заповедта, са извършени от ищеца по описания начин, на
посоченото в заповедта място и време. За да достигне до този извод СРС основателно е
кредитирал показанията на свидетелите, описани в мотивите му, в съвкупност с
останалите писмени доказателства по делото.
При определяне вида на дисциплинарното наказание като „уволнение“,
работодателят е съобразил императивната норма на чл. 189, ал. 1 от КТ.
Настоящият състав споделя извода на СРС, че при налагане на най - тежкото
наказание – „дисциплинарно уволнение“, работодателят е съобразил изискването на
чл. 189, ал. 1 КТ, като е взел е предвид тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при
които са извършени и поведението на ищеца. Обоснована СРС е приел за доказано, че
ищецът е извършил описаните в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
действия в качеството си на лице, което обслужва специализирания транспорт и
представлява ответния Спешен център, като действията му в голяма степен са
злепоставящи за работодателя. Обосновано СРС е направил извод, че извършените от
ищеца действия уронват доброто име на ответника.
3
Понеже ищецът не излага конкретни възражения срещу изводите на СРС,
въззивният състав, който е обвързан от доводите на жалбоподателя при въззивната
проверка, намира, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за отмяна на наложеното
наказание, законосъобразно е отхвърлен.
По обективно съединения иск по чл. 344, ал. 1 т. 2 КТ, следва да се посочи, че
той е обусловен изцяло от уважаване на главния иск за признаване незаконността на
уволнението и неговата отмяна. Предвид изводите, че главният иск е неоснователен,
такъв е и иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 - за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност.
Понеже решаващите изводи на настоящият състав съвпадат с тези на СРС,
атакуваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и
процесуален закон и следва да се потвърди.
По разноските пред СГС:
Право на разноски в производството има въззиваемата страна – ответник. В
негова полза съдът присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20163775/27.07.2021 г. на СРС, 119 с - в,
по гр. д. № 13701/2021 г.
ОСЪЖДА А. Д. П., с адрес на представителя : жр. София, ул. *******, чрез адв.
Д., да заплати на Център за спешна медицинска помощ, БУЛСТАТ ******* с адрес :
гр. София на бул. „*******, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, юрисконсултско
възнаграждение за СГС в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от съобщенията до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4