Решение по дело №159/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С присъда № 22/02.11.2015 г., постановена по НОХД № 521/2015 г., Кърджалийският районен съд е признал подс.Н. К. Я. с ЕГН *, от гр.С., за виновен в това, че на на 30.11.2014г. на път П-58, км. 17+700м, по пътя между с. Г., общ. Ч., обл. К. и с. П., общ. Ч., обл. К., е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „М.", модел „П.", с per. № СА **** НА, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно – 1.91 на хиляда, установено по надлежния ред - престъпление по чл.343б, ал.1 от Наказателния кодекс, поради което и на основание чл.343б, ал.1, във вр. с чл.2, ал.2 от НК, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.„б” от НК, му е наложил наказание „пробация” със следните пробационни мерки по чл. 42а от НК, а именно: 1. „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 /шест/ месеца и периодичност на изпълнение два пъти седмично и 2. „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 /шест/ месеца. На основание чл.343г, във вр. с чл.343б, ал. 1, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, наподсъдимия Н. Я. е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца. Подсъдимият е осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД МВР Кърджали сумата в размер на 354.20лв., представляваща направени по делото разноски в хода на досъдебното производство за възнаграждение за вещо лице, както и сумата от 597,32 лв., представляващи разноски направени в хода на съдебното производство по сметка на РС – Кърджали.

Срещу така постановената присъда от подс.Н. Я., чрез защитника му – адв.Е. П. от АК-К., е подадена въззивна жалба, в която се твърди, че същата е незаконосъобразна, като при постановяване й бил нарушен материалния и процесуалния закон. Твърди се също, че присъдата е необоснована, а наложеното наказание е явно несправедливо. Сочи се, че от събраните по делото доказателства не се установявало по категоричен и несъмнен начин подсъдимият от обективна и субективна страна да е осъществил престъплението, за което е осъден. Не се установявало Н. Я. на посочената дата и място да е управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка „Мицубиши", модел „Паджеро", с рег.№СА **** НА, с концентрация на алкохол в кръвта си 1.91 на хиляда, установено по надлежния ред. В този смисъл били показанията на всички разпитани по делото свидетели, протокола за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, съставен на 30.11.2014 г. в 22.35 часа от д-р Д. М. в МБАЛ "Д-р Атанас Дафовски"-гр.Кърджали и заключението на назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза. Заключението на назначената по делото химическа експертиза за съдържанието на алкохол в кръвта на подс.Я. било изолирано от останалите по делото доказателства. В този смисъл и съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от НПКекспертното заключение не било задължително за съда.

Моли, да се отмени присъда от 02.11.2015 г. на Районен съд-Кърджали, постановена по н.о.х.дело №521/2015 г. по описа на същия съд и да се постанови нова присъда, с която подс. Н. К. Я. да бъде оправдан.

В съдебно заседание подсъдимия Н. Я., лично и чрез защитника си – адв.Е. П., поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена. Твърди се, че подсъдимият не е употребил алкохол и не консумира алкохол, защото бил с три инсулта и здравословното му състояние не го позволявало. В случая действително имало химическа експертиза, която сочи високо съдържание на алкохол в кръвта на подсъдимия, но в същото време всички останали, събрани по делото доказателства, били в противоречие с тази експертиза, като това били множеството разпитани по делото свидетели, както полицаите, пристигнали непосредствено при пътнотранспортното произшествие, лицето, с което е пътувал подсъдимият Я., медицинските лица в ЦСМП – лекар, фелдшер, медицинска сестра и още един лекар-кардиолог, които били категорични в своите показания, че към момента на ПТП, а и в ЦСМП, е нямало никакви външни белези, от които да се установява, че Я. е употребил алкохол и е бил пиян по време на извършване на ПТП. От изключителна важност била извършената психиатричната експертиза, която установявала соматичното състояние и поведение на лицето, ако има концентрация на алкохол в кръвта – 3.11‰, 2.44‰ и 1.91‰, каквито били данните по различните експертизи. Вещото лице сочело, че при такова количество алкохол и тъй като лицето имало много соматични заболявания, които са установени по делото, състоянието на освидетелствувания, възрастта и килограмите му при употребата на алкохол, би трябвало да се отразят тежко на соматичното и психичното му състояние, каквито данни не се установявали от останалите събрани по делото доказателства. Счита, че прокуратурата не успяла да докаже, че е спазена Наредба № 30/27.06.2001 г., за която подсъдимият твърди, че не е спазена.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали оспорва жалбата и я счита за неоснователна, тъй като фактическата обстановка, приета за установена в мотивите на Районен съд – Кърджали, била безспорно установена от събраните по делото доказателства. По отношение на направените тогава възражения, които и сега се сочели в жалбата, съдът бил обсъдил доказателства по делото и отговорил на въпроса защо приема, че е установена по несъмнен начин концентрацията на алкохол в кръвта на водача – на подсъдимия, а също така защо тази проба е била взета от него по предвидения в Наредба № 30/2001 г. ред. Даден е отговор и на възражението, че у свидетеля, когато не са установили мирис на алкохол, това не може да бъде основание за неприемане на заключението на съдебно-химическата експертиза за определяне на концентрация на алкохол в кръвта на водача. В извършеното съдебно-психиатрично освидетелствуване № 138/2015 г., се обсъждало принципно възможното поведение на освидетелствуваното лице при трите възможни концентрации, една от които е тази, посочена в състава на престъплението, по който е обвинен подсъдимия. Даден бил отговор и на въпроса, че концентрацията, отчетена като алкохол в кръвта на подсъдимия, не може да се дължи изцяло на дезинфекцията на мястото със спирт, от което е иззета кръвта. Моли да се приеме, че присъдата е обоснована, правилна и законосъобразна и да се потвърди наложеното наказание, което не е явно несправедливо, и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че не са налице основания за отмяна на постановената присъда, поради което моли на основание чл. 313, във вр. с чл. 338 от НПК, да се потвърди.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с изложените оплаквания, констатира:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са всички необходимите, относими и възможни, поискани от страните доказателства, като във въззивното производство не са искани и събирани нови доказателства. С оглед събраните доказателства, настоящата инстанция приема за установена фактическа обстановка идентична с установената от първоинстанционния съд, а именно:

Подсъдимият Н. К. Я. е роден на **.**.****г. в гр.София, живущ в същия град, български гражданин, женен, с висше образование, пенсионер по болест, не е осъждан, с ЕГН *.

На 30.11.2014г. подсъдимият Я. управлявал личния си автомобил марка „Мицубиши”, модел „Паджеро”, с рег. № СА **** НА, с прикачено на него ремарке с лодка. На дясната седалка седял св. Р. Й. Двамата се връщали от Република Гърция, където били на риболов, и пътували за гр.С. В Р.България влезли през ГКПП „М.“, откъдето се отправили в посока гр.С., през гр.К. Имало мъгла и пътното платно било мокро. Около 18:00ч, на път II-58, км. 17+700м, по пътя между с.Г., общ.Ч., обл.К. и с.П., общ.Ч., обл.К., на ляв завой водачът излязъл с автомобила вдясно от пътното платно, като ударил автомобила в мантинелата и след това в ската. За инцидента бил подаден сигнал на тел.112, при което на място бил изпратен автопатрул от сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Кърджали в състав св. Р. П. и В. В.

При тяхното пристигане, подс. Я. и св.Й. били извън автомобила. При запитване от страна на полицейските служители, подсъдимият ги уведомил, че той е управлявал автомобила. В автопатрулния автомобил нямало техническо средство „Дрегер” и подсъдимия не бил изпробван на място за употреба на алкохол.

Св.Р. Й. бил леко пострадал при инцидента, поради което на мястото дошъл екип на „Спешна помощ”, който го отвел към ЦСМП – Кърджали за преглед. На мястото на инцидента дошъл и екип на „Гражданска защита”.

Около 20:00ч. на мястото дошъл и следващият дежурен екип на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Кърджали, в състав св.А. Т. и св.Н. П. Те поели смяната на първия екип като съставили протокол за ПТП и АУАН – за нарушение по чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП на подс.Я. Вторият полицейски екип също не разполагал с техническо средство „Дрегер”, поради което на водача му бил издаден талон за медицинско изследване, като на същият било обяснено, че може да откаже да даде кръвна проба за анализ или в случай, че желае да стори това, следва да посети СПО към МБАЛ гр.К. При пристигане на място на втория полицейски екип, подсъдимият бил леко замаян и говорел несвързано. На мястото на произшествието дошли св.С. И. и св.Н. И., които откарали подс.Я. към СПО на МБАЛ 6Д-р Ат. Дафовски” – К.

След като автомобилът на Н. Я. бил изваден от канавката и пътното платно било освободено за движение, св.А. Т. и св.Н. П. продължили към района който обслужвали, до получаване на обаждане от СПО, че подсъдимия Я. се е явил, за да предостави кръвна проба за изследване. Веднага след това св. Т. и П. посетили също СПО към МБАЛ гр. Къ., където в тяхно присъствие подсъдимият Я. дал кръвна проба за изследване под контрола на дежурния лекар – св. М. При вземане на пробата бил издаден Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество от д-р М., в който е отразено, че не е установен мирис на алкохол у подсъдимия. Преди да бъде взета кръвната проба, мястото на манипулация било дезинфекцирано с физиологичен разтвор на натриев хлорид, несъдържащо алкохол. След вземане на пробата, кръвта била поставена в специално шишенце, в което съгласно Наредба 30/2001г. се поставяли кръвните проби подлежащи на изследване за наличие на алкохол в кръвта. Веднага след това, в присъствието на св. А.Т., шишенцето било облепено с лейкопласт, на който били изписани ЕГН, имената на лицето, дата и час, парафинирало се, след което по служебен път било изпратено за изследване в Химическа лаборатория към ОД МВР К., където пробата била приета от вещо лице С. М.

На подсъдимия Я. по повод болка в гърдите, му била поставена обезболяваща мускулна инжекция – 1 ампула „А.” и същият бил изпратен на рентгенологично изследване, което било извършено от св.И. И.. На подсъдимия била предложена хоспитализация, която той отказал и напуснал болничното заведение.

Видно от Протокол за химическа експертиза №380/01.12.2014г., в изпратената за изследване проба кръв, взета от лицето Н. К. Я., се доказва наличие на етилов алкохол в количество 2.44 на хиляда.

Впоследствие, по делото е била назначена повторна Химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта с №128 от 24.02.2015г., с която се доказва наличие на етилов алкохол в количество 1,91 промила.

От Съдебномедицинска експертиза на живо лице №2/2015г. се установява, че кръвната група на Н. Я. е А/бета/; Резус фактор /Rh/+ положителен.

От Съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства №24/15г., чийто обект на изследване е червено-кафява течност в стъклено шишенце от прозрачно стъкло с обем от 10 мл., затворено с гумена запушалка, обвито с лейкопласт и запечатано с парафин, се установява, че червено-кафявата течност от обекта е човешка кръв с кръвна група А /бета/ и може да произхожда от Н. К. Я., който е с определена кръвна група А/бета/, както и от всяко лице с тази кръвна група по системата АВ0.

Съгласно съдебномедицинска експертиза по писмени данни №25/2015г., почистването на кожата със спирт преди венепукцията може да окаже влияние на концентрацията на алкохол в кръвта. В теорията се приема, че когато се касае за ниски концентрации на алкохол до около 0.5 промила, може да се допусне, че този резултат се дължи на почистването на кожата със спирт, ако това е установено. Ако обаче се касае за по-високи концентрации на алкохол в кръвта, то този резултат не може да се обясни с почистването на кожата със спирт и следва да се приеме, че действително в кръвта на изследваното лице е имало алкохол, количеството на който е възможно да е било покачено вследствие на почистване на кожата със спирт.

Видно от СМЕ по писмени данни №28/2015г., концентрацията на алкохол в кръвта на Н. Я. към момента на произшествието е била около 3.11 промила изчислена от вещото лице по формула приета в практиката. Видно също от експертизата, поставянето на обезболяваща мускулна инжекция „Алмирал”, непосредствено преди взимането на кръвна проба от Н. К. Я., не е оказала влияние на резултатът от същата, тъй като за резорбацията на медикамента били необходими мин.15-20мин. В практиката не бил известен медикамент, който приложен в терапевтични дози, да повлиява на концентрацията на алкохол в кръвта.

В хода на първоинстанционното съдебно производство е извършено и съдебно-психиатричното освидетелствуване № 138/15г., в което е дадено заключение, че предвид многото соматични заболявания, състоянието на освидетелствания Н. Я. – възрастта и килограмите, употребата на алкохол би трябвало да се отрази тежко на соматичното и психичното му състояние, но от документацията било видно, че имал чисто везикуларно дишане и само болки в гърдите. При пациента не се наблюдавало нарушение в ориентацията, степента на съзнанието и паметта. Посочено е, че това поведение може да се повлия от ситуацията, в която се е намирал Н. Я. и е възможно при наличие на алкохол в кръвта в различна ситуация лицето да действа по различен начин, спрямо конкретната ситуация, в която се намира обстановка и присъстващите около него лица. С концентрации на алкохол в кръвта – 3.11 на хиляда, 2.44 на хиляда и 1.91 на хиляда /описани в СМЕ/, всеки човек би реагирал и се държал по различен начин в такава ситуация и би имал различно поведение, като имало описани случаи, при които при употреба на малко количество алкохол лицето да е изпадало в патологично алкохолно опиянение.

Изложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно: частично от обясненията на подс.Н. Я., от показанията на свидетелите - Р. Й.- частично; Д. М., С. Х., Ш. К., В. В., Н. П., А. Т., Н. И., С. И. и Р. П., на последния дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.281, ал.4, във вр. с чл.281, ал.1, т.1 от НПК; заключенията по извършените експертизи – химически №380/2014г. и №128/24.02.2015г., съмедномедицинска на живо лице №2/2015г., съдебномедицинска на веществени доказателства №24/2015г., съдебномедицински по писмени данни №25 и №28 от 2015г.,съдебнопсихиатрична №138/2015г.; талон за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване АУАН, протокол за ПТП, констативен протокол за ПТП, справка за нарушител, копие от журнал за вземане на кръвни проби, лист за преглед на пациент в спешно отделение, справка за съдимост, характеристична справка, експертно решение на ТЕЛК, декларация за СМПИС на подс. и др. Описаните доказателства ще бъдат подробно анализирани с оглед спорното по делото обстоятелство, а именно употребата на алкохол от страна на подсъдимия при извършеното ПТП, което е от значение за съставомерността на инкриминираното деяние. В тази връзка следва да се посочи, че извършеният анализ на всички събрани по делото доказателства от районния съд е подробен, правилен и обоснован и същият се споделя напълно от настоящия въззивен състав. Решаващият съд е обсъдил и дал отговор на всички направени от страна на подсъдимия и защитника му възражения и доводи, обсъдил е спорните по делото обстоятелства, като аргументирано е обосновал коя теза възприема, защо и на база на кои доказателства. Същите доводи и възражения направени пред районния съд, са направени отново с въззивната жалба, поради което окръжният съд следва отново да ги коментира.

Настоящият съдебен състав не дава вяра на обясненията на подс.Н. Я. и показанията на св.Р. Й., в частта им, в която твърдят, че подсъдимият не е употребил алкохол преди ПТП, тъй като същите се опровергават от изготвените по делото две химически експертизи №380/01.12.2014г. и № 128/24.02.2015г., които установяват наличие на алкохол в кръвта на Я. в концентрация над 1.2 на хиляда, а именно първата - 2.44 на хиляда, а втората – 1.91 на хиляда, от проба на взета от Я. кръв няколко часа след ПТП. Няма основание, а и каквото и да било съмнение, че тази проба не е била взета по предвидения в Наредба № 30/2001г. ред, че е била манипулирана по някакъв начин или че изследваната кръв е била подменена и не принадлежи на подс.Я. Извършения анализ и обсъдените от районният съд доказателства – свидетелските показания на медицинските лица, които са извършили манипулацията по вземане на кръв и тези присъствали при извършването на същата – св.Д. М., С. Х., Ш. К. и полицейския служител А. Т., е правилен, споделя се напълно от настоящия съдебен състав, поради което не е необходимо да се преповтаря. Показанията на цитираните свидетели не внасят по никакъв начин съмнение, че вземането на пробата, поставянето й в шишенце и запечатването му, не е било извършено по съответния нормативен ред. Няма данни впоследствие за неспазване на съответния ред или каквато и да била манипулация върху пробата при извършеното от вещото лице С. М. изследване на иззетата проба кръв. Напротив вещото лице при изпълнение на задълженията си във връзка с извършеното изследване коректно е посочило в протокола за химическа експертиза, че върху талона за медицинско изследване и протокола за медицинско изследване липсва подпис на водача. Този пропуск обаче, не опорочава извършеното изследване, тъй като по делото няма спор, че изследваната кръв е била иззета именно от подс.Я. Последващите изследвания на иззетата кръвна проба и на кръвногруповата принадлежност на подсъдимия, описани в цитираните по-горе експертизи, също не внасят съмнения, както относно установеното наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия над допустимото за съставомерност на деянието, така и относно обстоятелството дали тази кръв може да принадлежи на Н. Я. На първоинстанционното производство във връзка с твърденията на подсъдимия, че при вземане на процесната кръвна проба, мястото преди вземане на пробата е било дезинфекцирано със спирт, е изготвена СМЕ, която категорично установява, че дори това да се е случило, каквито данни по делото няма, то това не би довело до концентрация на алкохол в кръвта от 2.44 на хиляда констатирани при първоначално извършената химическа експертиза за установяване наличие на алкохол или друго упойващо вещество у подсъдимия Я.

Множеството разпитани по делото свидетели – Д. М., С. Х., Ш. К., Р. Й., В. В., Н. П., Н. И. и С. И., които са разговаряли или са имали „някакъв” контакт с Н. Я., твърдят, че не са усетили мирис на алкохол, забавен говор, несигурна походка, или неадекватно поведение у подсъдимия, което е характерно и обичайно за лице употребило алкохол, което се намира в пияно състояние. Тези показания, сами по себе си установяващи данни за наличие или липса на алкохол по външни признаци на лицето, не са доказателство за това, дали лицето е употребило или не алкохол, след като на същото е извършено по съответния предвиден за това ред - изследване на дадена от него кръвна проба, и не оборват установеното чрез извършените две химически експертизи, наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия. Междувпрочем мирис на алкохол у водача Я., макар и изолирани от показанията на цитираните свидетели, се установява от разпита на св.Р. П. /полицейски служител/ на досъдебното производство, които показания са приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.281, ал.4, във вр. с чл.281, ал.1, т.1 от НПК и на които съдът дава вяра, тъй като намира за логично заявеното в съдебно заседание от свидетеля, че към датата на съдебното заседание, когато е разпитван вече не си спомня тези обстоятелства, които са били заявени от него при разпита му на досъдебното производство, което е било много по-рано и по-близко във времето до датата на инкриминираното деяние, когато споменът му от инцидента е бил много по-ясен и пълен. Данни, че подсъдимият непосредствено след инцидента е бил в „замаяно” състояние, леко неадекватен и „обяснявал несвързано”, се съдържат и в показанията на полицейските служители- св.А. Т. и Н. П., макар това си поведение подсъдимия да е обяснил, че е вследствие на претърпяното ПТП. Описаните свидетелски показания, съдът коментира във връзка с твърдението на защитника на подсъдимия, че всички разпитани свидетели, в това число и полицейските служители били категорични в своите показания, че нямало външни белези, от които да се установява, че Я. е употребил алкохол и е бил в пияно състояние по време на извършване на ПТП. От установеното от св. Т. и П. не може да се направи категоричен извод на какво се е дължало „замаяното състояние” на подсъдимия, дали на употребата на алкохол или на претърпяното ПТП. В този смисъл се явява неоснователно твърдение на защитника на подсъдимия, че всички доказателства освен химическата експертиза, разколебавали обвинителната теза за наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия, поради което и заключението по експертизата не било задължително да се приема от съда.

Настоящата въззивна инстанция счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства, които преценени самостоятелно и в своята взаимовръзка доказват по един безспорен и несъмнен начин употребата на алкохол от страна на подсъдимия при управление на процесното МПС на инкриминираната дата. Този извод не се опровергава и от извършената на първоинстанционното съдебно следствие съдебнопсихиатрична експертиза, която установява какво би било или какво следва да бъде поведението, общото психично и стоматично състояние на лицето при наличие на концентрация на алкохол в кръвта от 3.11 промила, 2.44 промила и при 1.91 промила. Вещото лице е посочило в изготвеното от него закл■чение, че такова състояние с наличие на алкохол в посочените показатели, би трябвало да се отрази тежко на соматичното и психичното състояние на лицето, но е посочило също, че това поведение може да се повлияе от ситуацията, в която се намира лицето и е възможно в различна ситуация лицето да действа по различен начин, както и че всеки човек с посочените концентрации на алкохол, би реагирал и се държал по различен начин в такава ситуация и би имал различно поведение.

Доводът на подсъдимия в дадената му дума за лична защита, че той не би се обадил, че има катастрофа и не би повикал органите на КАТ, които да установят ПТП, ако преди това бил употребил алкохол, тъй като нямало логичен отговор на подобно поведение, е неоснователен. По делото е установено от показанията на св.Вълков, че при пристигането на местопроизшествието на полицейските служители, подсъдимият е обяснил, че той е управлявал автомобила, как се е случило ПТП и че автомобила има застраховка „каско”. Нито този свидетел, нито другите полицейски служители обаче твърдят, че подсъдимият ги е питал, както самия той сочи, дали застрахователя ще му изплати щетата, ако не даде кръвна проба или се установи, че е употребил алкохол, а и още повече, полицейските служители нямат отношение към признаването и изплащането на щета при настъпило застрахователно събитие. Изложеното води до извод, че по делото липсват доказателства, които да подкрепят твърдяното от подсъдимия, че към момента на ПТП същият е знаел, че ако се установи наличие на алкохол в кръвта на водача или той не даде кръв за изследване, то застрахователя не би му изплатил настъпилите щети по застраховка „каско”, поради което и той не би съобщил за настъпилото ПТП. Казано с други думи по делото не е установено, че ако е употребил алкохол при управлението на лекия автомобил, водача на ППС – подс.Я. не би съобщил за настъпилото ПТП, макар да е имало пострадал – св.Р. Й., който е бил транспортиран на МБАЛ „Д-р Ат.Д.”- гр.К. за преглед и оказване на медицинска помощ и катастрофиралото МПС и колесара с лодката да са се нуждаели от пътна помощ, каквато е била оказана от служители на гражданска защита. Изложеното от своя страна води до извод, че поведението на водача, както да съобщи за настъпилото ПТП, така и да даде кръв за изследване на съдържанието на алкохол в кръвта му, е било логично и съответно на поведение на водач извършил ПТП.

С оглед на всичко изложено, настоящата съдебна инстанция няма основание да не възприеме заключенията по извършените химични експертизи установяващи наличие на алкохол в кръвта на подс.Н. Я. Събраните свидетелски показания, описани по-горе в решението, установяващи състоянието на дееца след ПТП, а именно, че същият е нямал външни признаци на човек видимо употребил алкохол не могат да разколебаят крайния извод, до който е достигнал и първоинстанционният съд, че на 30.11.2014г. подсъдимият е управлявал МПС след употреба на алкохол, в концентрация, която прави деянието съставомерно. В тази връзка следва да се посочи, че извършеният анализ на доказателствата по делото от районния съд, както вече бе посочено, е изключително подробен, обоснован и правилен и се споделя напълно и от настоящия състав.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Н. К. Я. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343б, ал.1 от НК – на инкриминираната дата между селата Габрово и Паничково управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 1.91 на хиляда, установено по надлежния ред. Наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия е установено при спазване изисквания и съобразно реда на Наредба № 30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, който умисъл е обективиран в поведението на подсъдимия. Последният е съзнавал общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици на извършеното и е искал, пряко целял тяхното настъпване.

При определяне на наказанието първоинстанционният съд при спазване на принципите за законност и индивидуализация на наказанието и съобразно целите на наказанието визирани в чл.36 от НК, е обсъдил както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на извършителя, а също и смекчаващите и отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства. Приел е, че в случая са налице условията на чл.55 от НК – наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. Макар съдът да не е посочил изрично в мотивите към присъдата, то същият с оглед разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК, предвид изменението на чл.343б, ал.1 от НК, ДВ, бр.79/13.10.2015г., в сила от 01.11.2015 г., е преценил, че по-благоприятен за дееца е закона, преди последно цитираното изменение, /когато е променен – увеличен е размера на наказанието лишаване от свобода и е предвидено и кумулативно наказание глоба/, поради което в хипотезата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, правилно и законосъобразно е заменил предвиденото в разпоредбата на чл.343б, ал.1 от НК,/ДВ, бр.50/1995г./ наказание „лишаване от свобода” до една година с наказанието „пробация”. Съдът е наложил задължителните мерки по 42а от НК, а именно: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 месеца и периодичност на изпълнение два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 месеца. Така определеният размер на наказанието е в установения законов минимум, т.е., невъзможно е налагането на по-леко по вид и размер наказание, поради което и посоченото твърдение във въззивната жалба, че наложеното наказание е явно несправедливо, е неоснователно.

На основание чл. 343г, във вр. с чл. 343б, ал. 1, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, съдът е наложил на подсъдимия и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок 6 месеца, което също е към предвидения минимален размер и не са налице основания за намаляването му. Наказание в по-малък размер от определеното от районния съд, би било несправедливо и неоправдано ниско за извършеното от подсъдимия деяние.

Предвид изхода на делото правилно са възложени на подсъдимия и направените по делото разноски.

В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Кърджалийския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на атакувания съдебен акт на това основание.

Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде потвърдена обжалваната присъда.

Ето защо и на основание чл.338, във вр. с чл.334, т. 6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 22/02.11.2015 г., постановена по НОХД № 521/2015 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

Председател: Членове:1. 2.