Р
Е Ш Е
Н И Е №33
19.01.2018 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на деветнадесети декември през две
хиляди и седемнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №1124 по описа за 2017г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от С.Ю.Ю. с ЕГН:********** ***, против Н.М.М. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.45 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ищецът твърди, че отговорността на
ответника е ангажирана с определение от 02.05.2017г. по НЧХД №410/2017г. по
описа на РС-Хасково. Страните били съседи в с.Жълти бряг. На 02.06.2016г. в
същото село към обяд ищцата вървяла по улицата, на която живеела, когато
стигнала близо до къщата си излезнала съседката отв.М. и започнала да я обижда
с най-различни обидни думи, които засягали достойнството и я заплашила да не
минава повече по улицата. Скарали се, дошли двама полицаи, които ги
предупредили да не се карат. След половин час ищцата излезнала на улицата и
тръгнала към другия край на селото, където било детето й, което било 100%
инвалид и се нуждаело от смяна на памперса. Съседката също излязла на улицата
малко след ищцата, нахвърлила се, отскубнала й коса и същевременно с другата
ръка я стиснала за пръстите на ръката, извила ги и я съборила на земята. След
падането продължила да я удря с ръката, с която я била оскубала, като крещяла
груби и обидни думи. Ищцата не можела да реагира по никакъв начин, свила се и
започнала да вика за помощ. На виковете й се отзовали Е.Р.Ю. и Л. Р. Р., които
копаели царевицата в двора й. Във връзка с този случай ищцата пуснала жалба в
РП-Хасково, впоследствие било образувано НОХД №410/2017г. на РС-Хасково, което
завършило с подписване на споразумение между извършителката и прокуратурата,
одобрено от съда. В хода на делото било
установено, че ответницата вследствие нанесения побой на ищцата наред с леките
телесни повреди й причинила средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затрудняване движението на дясната ръка. Месеци наред ищцата била силно
депресирана, не можела да спи, принудила се да взема лекарства, разстроен бил
нормалния й ритъм на живот и емоционалното й състояние, като продължавала да
търпи болки и страдания, вследствие на травмата не била в състояние да свива
нормално пръстите на увредената си дясна ръка. Не била в състояние пълноценно
да се грижи за детето си, което било 100% инвалид и се налагало да възлага тези
грижи на трети лица срещу заплащане. Твърди, че ответницата й причинила
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, които били в
пряка причинна връзка с извършеното деяние. Тъй като гражданският иск на ищцата
не бил допуснат за съвместно разглеждане, причинените й болки и страдания не
били репарирани, същите оценявала на 8000лв. С оглед допълнително уточнените
претенции на ищцата в съдебно заседание става ясно, че в сумата от 8000лв. се
включва искане да бъде осъдена ответницата да й заплати 6500лв. – обезщетение
за неимуществени вреди вследствие нанесена й средна телесна повреда и 1500лв. –
обезщетение за неимуществени вреди вследствие нанесени леки телесни повреди и
обида, от които 1000лв. за нанесени обиди и 500лв. за лека телесна повреда. Поради
гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде осъдена
ответницата да заплати на ищцата претендираната сума от датата на увреждането
02.06.2016г., ведно с лихви до окончателното изплащане. Претендира за
разноските и в двете производства.
В срока по
чл.131 от ГПК ответницата депозира отговор на исковата молба, с който оспорва
изцяло предявения иск. В съдебно заседание се уточнява, че претенцията от
6500лв. за обезщетяване на нанесена средна телесна повреда се оспорва само по
размер, но не и по основание. Ответната страна намира иска за частично
основателен, като счита, че претендирания размер е завишен. Претенциите за
заплащане на обезщетения за нанесени леки телесни повреди и обиди в общ размер
на 1500лв. се оспорват изцяло по основание и размер.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установена следната фактическа обстановка :
С
одобрено от Районен съд-Хасково споразумение по НОХД №410/2017г. подсъдимата Н.М.М. е призната за виновна в
това, че на 02.06.2016г. в с.Жълти бряг, общ.Стамболово, причинила на С.Ю.Ю. средна
телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на дясната
ръка, дължащо се на счупването на фаланга на трети пръст – престъпление по чл.
129 ал.2 вр.ал.1 от НК. За така извършеното престъпление на подсъдимата на
основание чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.54 от НК е наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 10 месеца. На основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода“ е отложено за срок от 3 години. Видно от
представеното съдебномедицинско удостоверение, издадено от съдебния лекар на 02.06.2016г.
при прегледа на ищцата е установено счупване на близката фаланга на трети пръст
на дясната ръка от представените ЛПП на СПО МБАЛ-Хасково и рентгенова снимка от
същата дата. Съдебния лекар установява при прегледа наложена обичайната
имобилизация на дясната ръка на ищцата, както и по вътрешната повърхност на
лявата мишница петнисто червено мораво кръвонасядане с размери 3/2см.
За
изясняване на делото от фактическа страна по искане на страните съдът назначи
съдебномедицинска експертиза, чието заключение приема като компетентно и
обективно дадено. В своето заключение вещото лице сочи, че ищцата е понесла
болки и страдания, а също така й е причинено трайно затруднение в движението на
дясната ръка по смисъла на чл.129 от НК, което се дължи на счупване на фаланга
на трети пръст. Експертизата констатира също така, че е проведено лечение с
гипсова имобилизация, медикаменти и ЛФК. Вещото лице уточнява, че гипсовата
имобилизация се извършва за срок от 30 дни, след което се назначава ЛФК. Според
експертизата, пострадалата не се нуждае от допълнително лечение. Вещото лице
твърди, че ищцата е претърпяла психичен стрес вследствие случилото се, който
преминава напълно от няколко месеца до две години.
От
показанията на св.Е.Р.Ю. се установява, че в деня на инцидента заедно с колегата
му Лютви копаели царевицата на ищцата в с.Жълти бряг. Ответницата идвала до
оградата и говорела, но ищцата им казала да не й обръщат внимание. Ищцата
казала на ответницата да си няма работа с нейните работници, тогава последната се
нервирала и започнала да я обижда. Според св.Ю., от там започнали дрязгите. Ищцата
се прибрала с викове у тях, а ответницата я заплашила, че ще й счупи главата,
ако излезе навън. След това дошли полицаи и извикали и двете навън, но след 10
минути си тръгнали. Малко след това ищцата взела една чанта с памперси и
тръгнала да ги занесе на сина си, но ответницата я нападнала, като я хванала за
косата и тогава ищцата паднала на земята и започнала да плаче. Тогава св.Ю.
скочил и ги разделил. После пак дошли полицаи, питали какво станало и казали на
ищцата да отива на лекар. Според свидетеля, счупването станало за минута,
ищцата като излезнала от тях, ответницата я хванала за косата и ищцата паднала
на земята и тогава той ги разделил. Свидетелят и ищцата отишли на лекар,
снимали й пръста и казали, че е счупен, след това го гипсирали, купили
лекарствата и се прибрали. Свидетелят твърди, че ищцата от болки не била в
съзнание. Съседите й помагали , защото ищцата 40 дни била в гипс. През това
време не можела да се грижи за сина си и да се обслужва. Роднини и съседи й
помагали на сина й и на нея. Имала болки, не била добре, не искала до говори с
хората. Твърди, че ищцата не е обиждала ответницата, а само последната нея.
Знаел, че отношенията между двете не са добри. Не се били карали преди това.
Знаел, че отношенията им са влошени от преди, но не знаел от какво.
От
показанията на св.С.Р.М. /съпруг на ответницата/ се установява, че също бил там
по време на инцидента и чул двете да се карат. Твърди, че ищцата забранявала на
съпругата му да разговаря със св.Е.Ю., защото те ги били запознали. Когато ги
запознали с Е. ищцата се променила коренно. Св.Ю. бил интимен приятел на ищцата
и тя казала на ответницата, че с нейния мъж няма да говори. През това време св.М.
носел сено. Твърди, че ищцата идвала отгоре и ответницата й ударила един шамар,
хванала я за косата и ищцата хванала нейната блуза и се сдърпали. По едно време
Е. прескочил оградата и ги разделил. Ответницата я хванала за косата, защото
така говорила за нея и я ударила. Ищцата продължавала да приказва и Е.
прескочил оградата и ги разтървал. Според св.М., нямало обиди, ответницата не
била обиждала ищцата. Той бил близо до тях. Когато се разменяли тези обидни
думи, свидетелят бил до жена си, на 5м., а когато се сбили бил на 10м. Твърди,
че никой не бил идвал преди това, полицията дошла после, след побоя. Двете се
хванали да се бият една друга, но св.М. не бил виждал дали съпругата му има
синини. Твърди, че се стъписал от приказките на ищцата. Последната не била
падала на улицата вследствие на ударите. Никоя от двете не била падала на
улицата. Не бил видял Н. да чупи на С. пръста, като твърди, че и двете си
посягали да се удрят. Не били ходили на лекар, ходили само да направят жалба. На
място дошли полицаите след като свидетелят си тръгнал и им направили забележка
да не се карат. Той не бил там, когато дошли полицаите. Твърди, че друг път
двете не се били карали, нямали други дрязги. Това станало, защото ответницата
спряла да говори с ищцата и на последната й станало криво. Свидетелят не знаел
защо са спрели да си приказват, не знаел за отношенията им.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи
относно основателността на предявения иск:
Фактическият
състав на непозволеното увреждане обхваща кумулативното наличие на следните
елементи: деяние, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. От
данните по делото безспорно се установява, че на 02.06.2016г. в с.Жълти бряг,
общ.Стамболово, ответницата е причинила на ищцата средна телесна повреда,
изразяваща се в трайно затруднение в движението на дясната ръка, дължащо се на
счупването на фаланга на трети пръст – престъпление по чл. 129 ал.2 вр.ал.1 от НК. Безспорно е установен извършителят на престъплението, за което е ангажирана
наказателната му отговорност. С оглед изложеното съдът намира, че в конкретния
случай е налице както противоправно деяние, извършено от ответницата, така и
вина. Наличието на нанесени вреди от престъплението се установи по безспорен
начин от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите, както
и от изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, която съдът кредитира
изцяло. От показанията и на двамата, разпитани по делото свидетели, се
установи, че ответницата е ударила ищцата, при което на последната е счупен
пръста на дясната ръка. Съдът не кредитира показанията на св.М., който е съпруг
на ответницата, че не последната е обиждала ищцата, а тя неговата съпруга, при
което е предизвикала удара и съответно полученото увреждане. По безспорен начин
се установява от материалите по досъдебното производство, че двете жени са
имали и предишни скандали помежду си. Дори става ясно, че преди нанесените
удари от ответницата на ищцата е имало спречкване между тях, явно прераснало в
скандал, при който се е наложила намесата на полицейските органи. Освен
показанията на св.М. няма други данни, които да потвърждават твърденията на
ответницата за наличие на съпричиняване от страна на ищцата. Дори да се приеме,
че между двете е имало разменени обиди или че ответницата е получила такива от
ищцата, в никакъв случай не може да се приеме, че това дава основание за
нанасяне на ударите, които ищцата е получила и които са довели до получаване на
увреждането. Съответно всеки от двамата разпитани свидетели твърди, че само
едната от двете жени е обиждала другата. Св.Ю. твърди, че само ответницата е
отправяла обиди към ищцата, а св.М. съответно обратното, че само ищцата е
обиждала неговата съпруга. Ето защо, съдът намира за недоказани тези твърдения
и на двете страни, че са получавали с нищо непридизвикани обиди от другата и не
са отвърнали на тези обиди. Съдът намира, че в случая не се установява не само
нанесена обида от ответницата на ищцата, но също така липсват данни за
наличието на нанесена лека телесна повреда. Предвид гореизложените съображения
съдът счита, че следва да се уважи иска единствено досежно претендираното
обезщетение за неимуществени вреди вследствие нанесената на ищцата средна
телесна повреда. От заключението на назначената по делото съдебномедицинска
експертиза е видно, че нанесената на ищцата травма е овладяна в рамките на
проведеното лечение, при което счупения пръст е бил гипсиран и пострадалата е
приемала медикаменти за справяне с болките. В същото време вещото лице е
категорично, че на ищцата е предписана лечебна физкултура и физиотерапия, но
тяхното изпълнение и в какъв срок ще бъде зависи изцяло от поведението на
пациента. Следва да се има предвид, че по делото липсват данни за провеждане на
рехабилитация след сваляне на гипса от страна на ищцата. При разпита на вещото
лице в съдебно заседание става ясно, че остатъчните недоизлекувания на ръката
на ищцата се дължат изцяло на нейните действия. При тези данни по делото съдът
счита, че по никакъв начин не може да се приеме, че недоизлекуваната травма на
ръката на ищцата е пряка последица от нанесената и от ответницата средна
телесна повреда. Предвид показанията на св.Ю. относно затрудненото обслужване
на ищцата по време на гипсовата имобилизация на дясната й ръка и невъзможността
й да полага грижи за своя син и да се грижи за домакинството, както и за
претърпените от нея болки и страдания вследствие увреждането и доколкото от
експертизата се установи, че гипса е свален след 30 дни, съдът намира, че
следва да се присъди обезщетение в размер на 2500лв. Именно в този размер
настоящият съдебен състав намира, че следва да се обезщетят претърпените от
ищцата неимуществени вреди вследствие на нанесената й средна телесна повреда от
ответницата. Предвид липсата на категорични доказателства, от които да се
установят нанесени на ищцата лека телесна повреда и обида иска в тази част
следва да се отхвърли изцяло за сумите от 1000лв. и 500лв.
С
оглед изхода на делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата
направените в настоящото производство разноски съобразно с уважената част от
исковете – сумата в размер на 310,94лв., а по сметка на Районен съд-Хасково
държавна такса в размер на 100лв. Същевременно ищцата следва да заплати на
ответницата направените от нея разноски в размер на 446,88лв., съобразно
отхвърлената част от исковите претенции.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Н.М.М. с ЕГН:********** ***, да заплати на С.Ю.Ю. с ЕГН:********** ***, сумата от 2500лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие непозволено увреждане, настъпило на 02.06.2016г., а именно
нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в
движението на дясната ръка, дължащо се на счупването на фаланга на трети пръст,
ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането – 02.06.2016г.
до окончателното изплащане на сумата, като иска в останалата част до пълния
предявен размер от 6500лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Ю.Ю. с ЕГН:********** ***, против Н.М.М. с ЕГН:********** ***, иск за сумата от 1500лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие нанесени
лека телесна повреда и обида на 02.06.2016г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.М.М. с ЕГН:********** ***, да заплати на С.Ю.Ю. с ЕГН:********** ***, направените по делото разноски в размер на 310,94лв., съобразно уважената част от
исковата претенция, а по сметка на РС-Хасково държавна такса в размер на
100лв.
ОСЪЖДА С.Ю.Ю. с ЕГН:********** ***, да
заплати на Н.М.М. с ЕГН:********** ***, направените по делото разноски в размер на 446,88лв., съобразно отхвърлената част
от исковата претенция.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ :/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:Щ.М.