Р Е Ш Е Н И Е
№….
гр.Пазарджик, 10.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публичното заседание на 24.02.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря И. Ч., като разгледа докладваното от районен съдия Бишуров
АНД № 1501/2019 год. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на Б.И.Ч. ***, ЕГН ********** против НП № 18-1006-004594 от 16.05.2019
год. на началник група в ОД на МВР - Пазарджик, с което на основание чл.175 ал.3,
пр.1 от ЗДП, във вр. с чл.140 ал.1 от ЗДП е наложено административно наказание
обществено порицание и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/
месеца.
Релевираните в жалбата
оплаквания се свеждат
до това, че НП е материално и
процесуално незаконосъобразно, с оглед на което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява лично, но изпраща процесуален представител, който
поддържа жалбата и излага съображения за нейната основателност. Иска присъждане
и на деловодни разноски.
За въззиваемата
страна - АНО, редовно призован, не се явява представител.
Районният съд
провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
прие за установено от фактическа страна следното:
Към инкриминираната
дата жалбоподателят Ч. бил непълнолетен, с навършени 16 години. Той бил санкциониран
с обжалваното НП затова, че на 29.12.2018 година, в 19:05 часа, в гр.Пазарджик,
по ул. ”Ангел Кънчев”, е управлявала МПС – мотоциклет, черен на цвят, с надпис
„Ковровец“, с неустановен номер на рама, който не бил регистриран по надлежния
ред, респ. бил без регистрационна табела с номер.
Всичко това
съставлявало административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, заради което
против Ч. бил съставен АУАН бл. № 163299 от 29.12.2019година.
Така съставеният
акт бил изпратен първоначално на РП-Пазарджик за преценка дали не е извършено престъпление
по чл.345 ал.2 във вр. с ал.1 от НК. С влязло в сила постановление на РП-Пазарджик
от 26.03.2019г. по пр. вх. № 581/19г. бил постановен отказ да се образува
наказателно /досъдебно/ производство, на основание чл.24 ал.1, т.1 от НПК, във
вр. с чл.9 ал.2 от НК, като материалите по прокурорската преписка били
изпратени на наказващия орган с оглед евентуално ангажиране на
административнонаказателна отговорност спрямо Ч..
Въз основа на горепосочения
АУАН било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на
10.07.2019 година, а жалбата против него била подадена чрез АНО на 12.07.2019
год., т. е. в срока по чл.59 ал.2
от ЗАНН, поради което е процесуално допустима,
като подадена в срок и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол
за законосъобразност на НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
показанията на свидетелите Г., Б. и С..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и горепосочените гласни доказателства,
които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен
начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така
установената фактическа обстановка и след анализ на доказателствата, съдът приема от правна страна, че жалбата
е основателна, но не само по съображенията
изложени в нея, а и поради следното:
На първо място
следва да се отбележи, че според настоящия съдебен състав, при започването на
административнонаказателното производство е било допуснато съществено
процесуално нарушение, което е достатъчно и самостоятелно основание за отмяна
на НП. Това е така, защото НП
не е било издадено при условията на чл.36 ал.2 от ЗАНН, доколкото в него
изрично се сочи, че се издава въз основа на АУАН бл.№ 163299/14.05.2018г.
Обстоятелството, че обжалваното НП е съставено въз основа на цитирания АУАН
сочи на допуснато съществено процесуално нарушение, което се изразява в това,
че настоящото административнонаказателно производство /АНП/ е било образувано и
се е развило незаконосъобразно. Едва ли може да има някакво съмнение, че по
правило всяко АНП започва със съставянето на акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/, както е разписано императивно в чл.36 ал.1 от ЗАНН, освен в случаите на изключението по чл.36 ал.2 от ЗАНН. В конкретният
казус АНП по съставения АУАН, въз основа на който е издадено и обжалваното НП,
е продължило развоя си в драстично нарушение на нормата на чл.33 ал.2 от ЗАНН,
при което това НП е незаконосъобразно и не би могло да породи своите правни
последици. Това е така, защото според императивната разпоредба на чл.33 ал.2,
изр.1-во от ЗАНН: „При констатиране на признак/признаци на извършено
престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а
материалите се изпращат на съответния прокурор”.
В конкретния казус
става ясно, че след съставянето на процесния АУАН същият е бил изпратен от
страна на наказващия орган на прокурор при РП-Пазарджик по компетентност и за
преценка дали не е било извършено престъпление по чл.345 ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Била е образувана прокурорска преписка /цитирана по-горе/, по която влязло
в сила постановление на РП-Пазарджик е бил постановен отказ да се образува
ДП, но материалите по прокурорската
преписка били изпратени на АНО за преценка дали да се ангажира
административнонаказателна отговорност спрямо
жалбоподателя по реда на ЗДвП.
При тази описана
хронология е несъмнено, че актът за установяване на административно нарушение е
следвало да бъде анулиран, а образуваното въз основа на него АНП – да бъде
прекратено от страна на наказващия орган. Нормата на чл.33 ал.1, както и тази
на ал.2 от ЗАНН не са самоцелни и техният смисъл е да не допусне за едно деяние
съществуването на две паралелни производства – наказателно и административнонаказателно,
които са с идентичен предмет, а от там евентуално и да се стигне до наказване
два пъти за едно и също нещо, което пък ще е нарушение на принципа Ne bis in
idem. Смисълът е този, че в хипотезата, когато за конкретно деяние е започнало
наказателно преследване, то органите на администрацията да не предприемат,
каквито и да било мерки по административно преследване, а да чакат
произнасянето на компетентните органи – съд или прокуратура, които след като се
произнесат съобразно своите правомощия и ако преценят да препратят прекратеното
наказателно производство на административнонаказващия орган. Тогава вече той ще
е компетентен да ангажира отговорността на нарушителя, но по реда на чл.36 ал.2
от ЗАНН, т.е. без съставен АУАН. Тази процесуална хронология в конкретния казус не е спазена, а
напротив. Започнато е незаконосъобразно АНП със съставен АУАН, който в същото
време е били изпратен на прокуратурата, т.к. деянието е съдържало признаци на
престъпление, а в същото време е било налице и висящо АНП, което е било в
латентно състояние и след произнасянето на прокуратурата е продължило развитието си. С това обаче е била
нарушена императивната разпоредба на чл.33 ал.2, изр.1 от ЗАНН, което е
опорочило необратимо цялото производство по административно наказване и на
собствено основание налага цялостна отмяна на издаденото НП.
Дори това
процесуално нарушение хипотетично да бъде игнорирано, то е налице и друго
основание за отмяна на НП. Според настоящия съдебен състав, при описаната
по-горе фактическа обстановка е очевидно, че с поведението си жалбоподателят формално е осъществил
състава на административното нарушение по чл.140 ал.1 във вр. с чл.175 ал.3 от
ЗДП, доколкото е управлявал нерегистрирания мотоциклет.
Тук е мястото да се
посочи, че възраженията във въззивната жалба, развити и в писмените становища
на процесуалния представител на жалбоподателя в смисъл, че последният въобще не
е управлявал мотоциклета, останаха голословни и доказателствено необезпечени.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства стана ясно, че преди да
бъде извършена проверка от органите на МВР, Ч. е управлявал процесният
мотоциклет, като го бил взел от сервиз, където бил на ремонт и започнал да го
управлява с цел да го изпробва. В този смисъл показания даде актосъставителят -
св.Г.. Той посочи, че лично не е възприел процесът на управление на
мотоциклета, т.к. когато пристигнал на място, след поискано съдействие от
негови колеги, Ч. вече бил спрян от тях и мотоциклетът бил в покой. Каза обаче
недвусмислено, че пред него Ч. заявил, че бил взел мотоциклет от сервиз и го
управлявал, за да го изпробва, респ. да го премести до някакъв гараж. Св.Б. пък
бе категоричен, макар и да не си спомни изцяло всички подробности, че мотоциклетът
е бил в движение, когато бил видян от него и неговия колега, след което били
предприети действия за спирането му. Св.С. пък, който е бил автопатрул със св.Б.
си спомни, че не е видял фактът на управление на мотоциклета, т.к. в района на
спортната площадка на бул.“Мария Луиза“ слязъл от полицейския патрул и тръгнал
пеш, за да търси евентуален мотоциклетист, като в един момент видял, че същият
бил спрян от колегата му Б..
Накрая, но не по
значение, обстоятелството, че Ч. е управлявал мотоциклета се доказва и от
саморъчно написаното от него обяснение от 15.03.2019г., т.е. в хода на
образуваната от прокуратурата полицейска проверка, което обяснение съдът цени
като писмено доказателство - частен писмен документ, изходящ от жалбоподателя.
В това обяснение /л.18 от делото/ Ч. е записал: „Миналата година на
29.12.2018г. взех мотора от гр.Пазарджик, където го бях оставил да го
ремонтират. Запалих го и се качих да го пробвам …“.
С оглед на всичко
това съдът намери, че фактът на управлението на нерегистрирания мотоциклет от
страна на жалбоподателя е абсолютно доказан.
При тази фактология
и оценявайки причините, обстоятелствата и механизма, при които е било извършено
нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП следва да се направи извод, че то съставлява
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Това е така, защото Ч. не е имал
типичното поведение на водач, който управлява целенасочено нерегистрираното МПС
с намерение да го ползва по предназначение и да се придвижва от една точка до
друга с него. Управлявал го е на съвсем кратко разстояние по ул.”Ангел Кънчев”
в гр.Пазарджик, която е улица отворена за обществено ползване и с намерение да
тества мотоциклета след извършените му ремонтни дейности. Този факт също следва
да се приеме за безспорно доказан, т.к. не е опроверган от никое друго гласно
или писмено доказателство, а напротив, установява се и от показанията на св.Г..
Ето защо и ако беше
отчел всички тези факти, както наличието на други смекчаващи отговорността
обстоятелства - направени от Ч. пълни признания и оказано съдействие на
полицейските органи по време на проверката; младежката възраст на Ч. и фактът,
че все пак е бил правоспособен водач на МПС, категория А1, то АНО следваше да направи извод, че извършеното
нарушение се характеризират с явно незначителна степен на обществена опасност.
Поради всичко това наказващият
орган е следвало на основание чл.28 от ЗАНН да не налага санкция, а да
предупреди нарушителя, че при повторно извършване на такова нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. При това положение и като не е
приложил нормата на чл.28 от ЗАНН наказващият орган е издал незаконосъобразен
акт. Преценката за „маловажност на случая” подлежи и на съдебен контрол, като в
неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката по чл.28
от ЗАНН от страна на наказващия орган. С други думи, когато съдът констатира,
че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е
приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, като в
този случай преценката на съда е преценка за законосъобразност /ТР №
1/12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/2005г. ОСНК - ВКС/.
С оглед на всичко
казано до тук издаденото НП е незаконосъобразно и следва да се отмени.
Относно искането за
присъждане на разноски следва да се каже, че то е направено своевременно - в
хода на съдебното производство, от страна на пълномощника на жалбоподателя,
като последният има право на такива предвид изхода на делото – отмяна на
обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3
от ЗАНН, препращаща към чл.143 от
Административнопроцесуалния кодекс.
От съдържанието на
приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 12.07.2019г. се
установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
(триста лева) жалбоподателят е заплатил в брой на адвокат В. П. от ПАК.
При това положение
ОД на МВР Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на
жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски. Именно в тежест на
посочената дирекция следва да бъде възложено заплащането на разноските,
доколкото тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.37 ал.2 от ЗМВР, а СПП-Пазарджик,
чийто представител е издал обжалваното и отменено с настоящото решение НП, не е
самостоятелно ЮЛ и е структурирано към същата областна дирекция.
Пазарджишкият
районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на установените
обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 18-1006-004594 от
16.05.2019 год. на началник група в ОД на МВР - Пазарджик, с което на Б.И.Ч. ***, ЕГН **********
основание чл.175 ал.3, пр.1 от ЗДП, във вр. с чл.140 ал.1 от ЗДП е наложено
административно наказание обществено порицание и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
ОСЪЖДА ОД МВР-Пазарджик да заплати на Б.И.Ч. ***, ЕГН **********
разноски в размер на 300 /триста/ лева - за адвокатско възнаграждение за
един адвокат.
Решението подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: