Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 260009, 02 март 2021 г. , град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на втори февруари през две хиляди
двадесет и първа година, в публично съдебно заседание в следния състав :
СЪДИЯ :
ЙОВКА БЪЧВАРОВА
Секретар Йордан Кръстев, прокурор…………, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 367 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Ищецът БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. клон България, моли съда да признае за установено в отношения с
ответницата Р.Д.П., че ответницата дължи на ищеца вземането, за което в полза
на ищеца е била издадена заповед за изпълнение № 133/25.04.2019 г. по ЧГД №
200/2019 г. на РС Котел, съобщена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В
срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
заявеното вземане. Твърди, че ответницата дължи сумата 411.73 лева,
представляваща неизплатена от ответницата главница, дължима по договор за
кредит CREX-15826528 от 16.03.2018 г. По силата на сключения
договор ответницата поела задължение да върне кредита заедно с уговорената
възнаградителна лихва посредством шест месечни вноски, всяка от които по 76.66
лева. Твърди, че ответницата не платила нито една погасителна вноска и се
приема, че е преустановила плащания на 05.05.2018г. При неплащане на две или
повече вноски цялото задължение ставало предсрочно изискуемо. Падежът на
втората вноска бил на 05.06.2018г., когато се твърди, че станало изискуемо
цялото задължение. Крайната дата на погасяване на кредита била 05.10.2018г.,
когато била уговорена падежната дата на последната вноска.
В договора бил уговорен 38.36 % годишен процент на разходите и 32.91 %
годишен лихвен процент. За периода от 05.05.2018г. до 05.10.2018г. ответницата
дължала възнаградителна лихва в размер на 48.23 лева.
Моли и за присъждане на мораторна лихва върху неплатената главница в
размер на 35.60 лева за периода от 05.06.2018 г. до 11.04.2019 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на
25.04.2019 г. до окончателното изпълнение на задължение. Претендира присъждане
на разноски в заповедното и по установителното производства.
Назначеният на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на
ответницата – адв. Р.Х. ***, е подал в срока по чл.131 от ГПК отговор срещу
исковата молба, в която исковете не се оспорват.
В съдебно заседание не се явява
представител на ищеца. Исковете се поддържат чрез писмено становище. Разноските
се претендират, съобразно представения списък.
Особеният представител поддържа
отговора.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа страна:
На 16.03.2018г. в град Котел
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, действащ чрез
представителя си „Одита-Димитър Димитров“ ЕТ, и ответницата бил сключен договор
за паричен кредит № CREX-15826528, по силата на
който заемодателят се задължил да предаде в собственост на
заемателя заемна сума в размер на 394.00 лв., с която ответницата, като
заемател, да закупи стока – „Спален комплект Alpine модел 144/190“, която стока заемателят е декларирал, че е получил. Заемателят се задължил да
върне сумата върне ведно с договорната
лихва, на 6 равни погасителни месечни вноски в размер на 76.66 лв. всяка, като
падежът на първата погасителна вноска бил на 05.05.2018 г., а на последната –
на 05.10.2018 г. Начислена е еднократна застрахователна премия в размер на
17.73лв. Фиксираният годишен лихвен процент е в размер на 32.91 %, а годишният
процент на разходите - 38.36 %, като е предвидено какво се включва в ГПР.
Кредитът е усвоен същия ден с получаване на стока и плащането ù на
продавача.
В чл.3 от договора е предвидена
отговорност на заемателя да заплаща законната лихва в случай на забава.
От приетата по делото
съдебносчетоводната експертиза се установява следното : Кредитът бил изцяло
усвоен. Ответницата не е плащала задълженията си по кредита. Размерът на
неплатената главница е 411.73лв, на възнаградителната лихва, дължима за периода
от 05.05.2018г до 05.10.2018 г. – 48.23лв и на мораторната лихва за периода от
05.06.2018г до 11.04.2019 г. – 35.60лв.
Според съдебнотехническата
експертиза, изготвена от инж. С.В., текстът на договора е изписан на шрифт с
големина по – малка от 12.
На 25.04.2019 г. ищецът БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А. клон България, подал до РС Котел заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответницата Р.П.. Въз основа на
заявлението било образувано частно гражданско дело № 200/2019 г., по което на
25.04.2019 г. било постановено разпореждане № 445, с което е разпоредено да се
издаде заповед за изпълнение срещу длъжницата за сумите, които се претендират и
по настоящото дело. Присъдени са и разноски в размер на 75.00 лева.
Тъй като длъжницата била уведомена за издадената
заповед за изпълнение № 133/25.04.2019г. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, съдът
дал указания на заявителя да предяви по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК (ДВ,
бр.86 от 2017г) установителен иск за заявеното вземане.
Исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящото дело, е била подадена в указания едномесечен срок.
Изложената фактическа обстановка съдът установи
след анализ на събраните писмени доказателства, които кредитира, съобразно
доказателствената сила, която им придава ГПК. Към доказателствената съвкупност
съдът приобщи и изготвените счетоводна и техническа експертизи, след като
съобрази, че дават отговори на поставените въпроси.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно, че БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А. клон България, заемодател, и ответницата, заемател, са сключили
договор за потребителски паричен заем, по силата на който заемодателят
предоставил на ответницата парична сума срещу задължението за връщането
ù с изрично уговорено оскъпяване, имащо характер на възнаградителна
лихва. Сделката е търговска по смисъла на чл.286, ал.1 от ТЗ, тъй като е
сключена от търговец и е свързана с упражняваното от него занятие. Разпоредбите
за търговските сделки се прилагат и за двете страни по сделката – чл.287 от ТЗ.
Тъй като в ТЗ липсва специална уредба на договора за кредит се прилагат
правилата на чл.240-241 от ЗЗД, както и на ЗПК.
Ответницата има качеството на потребител по смисъла
на §13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите и следователно се ползва
от закрилата на този закон и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Съдът е задължен да изследва
служебно дали договорът е действителен като съобразен с императивните норми на
закона, независимо че не са релевирани изрични възражения в този смисъл.
Липсват очевидни нарушения на
формата, установени в ЗПК, в редакция му, актуална към датата на сключване –
ДВ, бр.
59 от 29.07.2016 г., и съдът приема, че договорът отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК.
Служебно съдът пристъпи към
установяване, чрез използване на специални знания, какъв е размерът на шрифта,
с който е изпълнен процесният договор. Вещото лице поддържа, че шрифтът е
по-малък от 12, което е отклонение от изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК и води
до недействителност на договора, съгласно чл.22 от ГПК.
Въпреки установената в чл.22 от ЗПК санкция, съдът приема, че договорът за кредит не е недействителен по
следните съображения : Неспазването на изискването за шрифт, като част от
формата на договора, в случая не е попречило на потребителя да прецени обхвата
на своето задължение, тъй като видът и размерът на шрифта
позволяват прочитането на съдържанието на документа и произтичащите от него
права и задължения.
Изискването за размера на шрифта
не е сред поставените от Директива
2008/48/ЕО, която е транспонирана в ЗПК -
§2 от ДР.
Член 23 "Санкции" от
Директивата гласи следното: "Държавите членки установяват система от
санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата
директива, и вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане на тези
санкции. Предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и
възпиращи".
Санкцията, според чл. 23 от ЗПК, се свежда до невъзможността кредиторът
да претендира лихва или други разходи по кредита, а има право да получи само
чистата сума по кредита. Прилагането на тази санкция, имаща сериозни последствия за кредитора, не би могло да се смята за
пропорционално, когато липсващите данни по член 10,
параграф 2 от Директива 2008/48 са от такова естество, че не
могат да засегнат способността на потребителя да прецени обхвата на своето
задължение. В случая съдът приема, че кредитополучателят е бил в обективна
възможност да прецени обхвата на произтичащите от договора задължения, той като
шрифтът, макар и по-малък от 12, не е толкова малък, че да води до невъзможност
договорът да бъде прочетен без затруднения.
Съдът не установи нарушение и на
останалите императивни изискванията на
ЗПК, водещи до недействителност на договора.
Договорната
връзка е породила както права, така и задълженията между страните. Кредиторът е
изпълнил всичките си задължения по договора, поради което той се счита за
изправната страна. След като кредиторът е изпълнил задължението си да предаде
на кредитополучателя уговорената в договора парична сума, за длъжника се е
породило насрещно задължение да я върне ведно с уговорения годишен процент на
разходите, съгласно уговореното с погасителния план чрез 6 месечни вноски на
точен падеж. Установи се, че ответницата изобщо не е правила погашения по
договора. Не се правят и възражения в тази насока. По тези причини съдът
приема, че искът с правно
основание чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК за сумата 411.73лв е изцяло основателен и следва да
бъде уважен в предявения размер.
Искът с правно основание чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр.
чл.240, ал.2 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК за присъждане на
възнаградителна лихва в размер на 48.23 лева също се явява основателен. При
извършената служебна проверка на клаузата за възнаградителна лихва съдът не
установи тя да е недействителна на основание чл.26 от ЗЗД или като
неравноправна. Доколкото не са противопоставени възражения срещу
действителността на тази клауза, съдът не дължи излагане на подробни
съображения в тази насока.
Искът с
правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.86 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК за
мораторна лихва е изцяло основателен. Мораторната лихва е начислена след
изпадане на ответницата в забава до подаване на заявлението в съда. Основанието
на този иск произтича от чл.3 от договора, според който при забава на плащане
на задълженията заемателят дължи законната лихва върху дължимата сума за всеки
ден забава. В случая са неприложими постановките в т.2 от ТР № 3 от
27.03.2019г. по тълк. дело № 3/2017г. на ВКС, ОСГТК, тъй като кредитът не е бил
обявен за предсрочно изискуем. Простото неплащане на две или повече
последователни месечни вноски не е довело до автоматична предсрочна изискуемост
на кредита така както гласи текстът на клаузата на чл.3. Съобразно
задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с ТР №
4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г., ОСГТК, т.18, ефектът на
предсрочната изискуемост настъпва с достигане на изявлението на кредитодателя
до кредитополучателя. В настоящия случай не са представени доказателства в
такава насока, нито дори се твърди изпращане на такова съобщение.
По
претенциите за разноски :
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014
г. на ВКС, ОСГТК, съдът, разглеждащ установителния иск, предявен по реда на
чл.422 от ГПК, се произнася за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността
за разноските както в исковото, така и в заповедното производство, като се
произнася с осъдителен диспозитив, тъй като разноските, направени в заповедното
производство, не са предмет на установителния иск.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от исковете. Разноските
се претендират, съобразно представен списък, както следва : по заповедното
производстство – 25.00 лв държавна такса и 50.00 лв юрисконсултско
възнаграждение; по установителното производство – 225.00 лв държавна такса,
100.00 лв юрисконсултско възнаграждение, 430.00 лева възнаграждения за вещите
лица и 300.00 лева възнаграждение на особения представител.
По заповедното производство : Дължимата минимална държавна такса е в
размер на 25.00 лв и тя следва да бъде присъдена. Претендираното
юрисконсултското възнаграждение е в минимален размер, поради което следва да се
уважи. Следователно по заповедното производство следва да се присъдят разноски
в размер на претендирания от 75.00 лева.
По установителното производство :
Уважени са три иска, по всеки от които държавната такса е в размер на 50.00
лева, общо 150.00 лева и след приспадане на таксата по заповедното
производство, размерът на държавната такса, която следва да се присъди в тежест
на ответницата, е 125.00 лв. Разликата от 100.00 лева подлежи на връщане в
полза на вносителя ù като недължимо внесена.
Разноските за експертизите,
възлизащи в размер на 430.00 лева също следва да се присъдят.
Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ, препращаща към чл.37 от ЗПП, който препраща към Наредбата за заплащане
на правната помощ, която в чл. 25 установява размери от 100.00 до 300.00 лева
възнаграждение за дела с определен материален интерес. Съгласно чл.1 от
Наредбата, съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и
количеството на извършената работа. Ръководен от посочените критерии, съдът
определя възнаграждение в размер от 100.00 лв.
Определеното и изплатено на
особения представител възнаграждение е 300.00 лева, което също следва да се
присъди на ищеца.
Така общият размер на разноските,
които следва да се възложат в полза на ищеца по настоящото дело, е 955.00 лв.
Ръководен от изложените
съображения,
съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр.
чл.240, ал.1 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК в отношенията между ищеца БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А. клон България, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление град София, п.к. 1766, ж.к.Младост 4,
Бизнес Парк София, сграда 14, и ответницата Р.Д.П., ЕГН **********, постоянен и
настоящ адрес ***, че ответницата дължи на ищеца сумата 411.73 лв (четиристотин и единадесет лева и седемдесет и три стот), представляваща
главница, дължима по договор за кредит CREX-15826528, сключен на
16.03.2018г., и законната лихва с начален момент 25.04.2019г. до окончателното
изпълнение на задължението, за
която в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение № 133/25.04.2019
г. по частно гражданско дело № 200/2019 г. на РС Котел.
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр.
чл.240, ал.2 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК в отношенията между ищеца БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А. клон България, с
посочени данни, и ответницата Р.Д.П., с посочени данни, че ответницата дължи на
ищеца сумата 48.23 лв (четиридесет и осем лева и
двадесет и три стот), представляваща възнаградителна лихва за периода от
05.05.2017г до 05.10.2018г, за
която в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение № 133/25.04.2019
г. по частно гражданско дело № 200/2019 г. на РС Котел.
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр.
чл.86 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК в
отношенията между ищеца БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, с посочени данни, и ответницата Р.Д.П., с
посочени данни, че ответницата дължи на ищеца сумата 35.60 лв (тридесет и пет лева и шестдесет стот), представляваща мораторна лихва за
периода от 05.06.2018г до 11.04.2019г, за която в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение №
133/25.04.2019 г. по частно гражданско дело № 200/2019 г. на РС Котел.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р.Д.П., с посочени данни, да заплати
на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А. клон България, с
посочени данни, сумата 75.00 (седемдесет и пет) лева, представляващи направени
по ЧГД № 200/2019г. на РС Котел разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р.Д.П., с посочени данни, да заплати
на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А. клон България, с
посочени данни, сумата 955.00 лв (деветстотин петдесет и пет лева),
представляващи направени по настоящото дело разноски.
УКАЗВА на ищеца
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, с посочени данни, че може да поиска връщане на
недължимо внесена държавна такса в размер на 100.00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС Сливен с
възиввна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му.
С
Ъ Д И Я :