№ 904
гр. София, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110136275 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Р. С. , ЕГН **********, с
адрес: гр. София, **************, срещу Гаранционен фонд, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ********, представляван от *******, с
която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сумата от 1000 лева, предявена като част от вземане в общ размер
на 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
силни болки в гърба и краката, затруднение при придвижването, страх и безсъние,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 05.07.2022 г. до
окончателното изплащане, и с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати сумата от 50 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за преглед и издаване на
съдебномедицинско удостоверение, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 05.07.2022 г. до окончателното изплащане.
Ищецът Д. Р. С. извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че на 25.01.2022 г., в гр. София, на у***********, пред **** е блъсната от
неизвестен автомобил, с неустановен водач, пресичайки на пешеходна пътека. В
резултат на удара получила кръвонасядания на лява подбедрица и ляво коляно и
увреждане на нервни коренчета и плексуси в кръста, причинили силни болки в гърба и
краката, затруднение при придвижването, страх и безсъние. За преглед и издаване на
съдебно медицинско удостоверение похарчила сумата 50 лв. Твърди, че причината за
1
телесните увреждания е поведението на водача на лекия автомобил, но неговата
самоличност не е установена, поради което претендира от ответника застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 1000 лв., предявени
като част от вземане в общ размер 5000 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба на 05.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата и
сумата 50 лв. – обезщетение за имуществени вреди, които суми ответникът отказал да
заплати.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Гаранционен фонд, с който оспорва исковете с твърдения за липса на
противоправно поведение на водач на неидентифицирано моторно превозно средство,
причинната връзка и сочения в исковата молба механизъм. Оспорва размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди като прекомерен, като
несъобразен с икономическите условия и стандарт на живот в страната, а
претендираното обезщетение за имуществени вреди с твърдения, че не са направени
във връзка с травми от процесното ПТП. Релевира възражение за съпричиняване,
изведено при твърдения, че ищцата е пресичала без да се огледа и съобрази
разстоянието на приближаващото МПС и неговата скорост на движение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и представените по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
От представената по делото служебна бележка, издадена от СДВР, отдел „Пътна
полиция“ се установява, че същата е регистрирана като пострадал пешеходец, блъснат
от автомобил, който е напуснал ПТП, възникнало на 25.01.2022 г. в гр. София, на бул.
„Александър Станишев“ № 17, за което е съставена Докладна записка № 4332р-
5548/28.01.2022 г. от младши автоконтрольор ******** – служител на отдел „Пътна
полиция“ при СДВР. Същото се установява и от представената докладна записка
(л.43).
Видно от приложения лист за преглед, на същата дата – 25.01.2022 г. ищецът е
посетил УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ с болка в ляво бедро и коляно, като са и
извършени рентгенография на колянна става, бедрена кост и таз и консултация с
хирург.
От представеното Съдебномедицинско удостоверение № 70/2022 г., издадено от
УМБАЛ „Александровска“ се установява, че при извършен преглед на ищеца са
установени следните увреждания: по вътрешната повърхност на лявото коляно, на
ниво 39,5-40,5 см. от нивото на петите, се установява окръглено бледо синкаво-бледо
кафеникаво кръвонасядане с ширина 1 см. По предната повърхност на горната трета на
лявата подбедрица, на ниво 30-31,5 см. от нивото на петите, се установява подобно
кръвонасядане с леко изразен оток. Ищецът е съобщил за спонтанна и палпаторна
болка в лявата половина на гръдния кош, където не са установени видими травматични
2
увреждания при прегледа. Травматичните увреждания са получени в резултат от
действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при ПТП – блъскане от
лек автомобил, по време и начин, съобщени при прегледа.
Представена е фактура № **********/26.01.2022 г. и касова бележка, издадени
на ищеца за сумата от 50 лв. за извършен преглед и издаване на съдебномедицинско
удостоверение.
От представения по делото Амбулаторен лист № 000193/09.02.2022 г. се
установява, че на същата дата ищецът е посетил лекар *********** с оплаквания за
болка в кръста с давност от една седмица след травма, за която болка е предписано
медикаментозно лечение.
На 02.03.2022 г., видно от приложената по делото покана, ищецът е уведомил
ответника за настъпилото ПТП и е поискал заплащането на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 5000 лв. и имуществени вреди в
размер на 50 лв., изплащането на което е отказано поради непредставянето на изискани
от фонда документи.
В хода на делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на
свидетелите Ангел Василев и Г. С..
В своите показания св. Василев изнася данни, че ищцата му е снаха и живеят на
един етаж, врата срещу врата. Знае за случилото се ПТП от нея, като тя му се обадила и
му казала, че я е ударила кола. Това станало м. януари – февруари 2022 г. Той отишъл
веднага да я види, тя стояла на тротоара много уплашена, изпитвала болки и не могла
да стои на крака. Мисли, че бил пострадал левият й крак. Все още се оплаква от крака.
След като свидетелят отишъл на мястото, дошла полиция и бърза помощ и закарали Д.
в Пирогов, където й направили пълни изследвания. Знае, че някакъв нерв бил засегнат,
като той лично я закарал на преглед в 12-та поликлиника, където й изписали
обезболяващи. Нощно време стояла до късно, защото не могла да спи. Първият месец
имала затруднения, тъй като не е могла да стъпва на крака, имала болки и в кръста,
след което започнала да се възстановява. Може би за месец или по-малко се
възстановила. От време на време има болки, когато е студено. Съпругата на свидетеля
помагала на Д., тъй като тя лежала. Доста време след инцидента не излизала, била
стресирана и все още се плаши от коли, дори когато се вози със свидетеля, когато той
кара по-бързо тя се плаши. Свидетелят посочва, че Д. не работи, има бебе на 2 г. и чака
второ.
В своите показания св. С. изнася данни, че познава Д. С. от 12 години. Спомня
си за пътен инцидент, който е станал през месец януари 2022 г., пред 26-та
поликлиника, когато с Д. ходили на зъболекар в 26-та поликлиника, лекарката не била
там и си тръгнали. Тръгнали да пресичат на пешеходната пътека, повечето коли
спрели, но един човек с червена кола не спрял и ударил Д.. Д. била пред свидетелката и
3
колата я бутнала от лявата й страна, свалила я на пешеходната пътека, свидетелката
започнала да удря по капака на колата, но шофьорът не спрял. Спрял на спирката,
слязъл, после се качил в колата и тръгнал. Свидетелката се обадила на мъжа си, а
последният на мъжа на Д.. Не знае какво е станало, когато дошла полицията, тъй като
тя си тръгнала. Линейка откарала Д. в болницата. Заявява, че в резултат на удара Д.
паднала на земята. Свидетелката посочва, че на мястото имало магазин „Лили“ и точно
пред него е пешеходната пътека, а те пресичали от 26-та поликлиника на отсрещната
страна. Отсреща имало коли, а от ляво имало таксита. Ударът станал в средата на
пешеходната пътека.
От заключението по приетата съдебно-медицинска експертиза, което съдът
възприема като обективно и компетентно изготвено, се установя, че при процесното
ПТП ищцата е получила следните увреждания: контузия на ляво бедро; контузия на
ляво коляно с кръвонасядане; контузия на лява подбедрица с кръвонасядане. Вещото
лице е посочило, че при такъв вид увреди, възстановителният период е 15-20 дни. През
периода на лечение, ищцата е търпяла болки и страдания като първите 7 дни болките
са били с по-голям интензитет. Вещото лице е заключило, че с оглед тежестта на
получените увреждания и липсата на данни за настъпили усложнения, не се очакват
трайни последици при ищцата от получените увреждания при процесното ПТП.
Вещото лице е посочило, че с оглед локализацията на получените увреждания, най-
вероятно удара е бил в областта на лявата колянна става. Посочва, че описаните
увреждания имат неспецифичен характер и от вида им не може да се направи
категорично заключение за зоната на контакт на неизвестното МПС и левият крак на
ищцата. Получените кръвонасядания в областта на лявата колянна става и лявата
подбедрица, са вследствие на контакт на левия крак на ищцата с твърди тъпи предмети
с неспецифична форма. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че от първичната
документация не се установяват увреждания на нервни коренчета и прекоси, но е
възможно ако има предишни заболявания да се обострят. Няма удар и травма в тази
област.
От заключението по приетата съдебна автотехническа експертиза, което съдът
възприема като обективно и компетентно изготвено, се установява механизма на
настъпване на процесното ПТП, а именно: на 25.01.2022 г., неизвестен лек автомобил
се движи по ул. „проф. д-р Александър Станишев“, с посока от ул. „102-ра“ към ул.
„106-та“ и в района на № 17, пред магазин „Лили“, водачът реализира ПТП с
пешеходецът Д. Р. С., след което напуска мястото на произшествието. Вещото лице е
посочило, че от техническа гледна точка и от приложените по делото доказателства
може да се направи извод, че причината за настъпване на ПТП-то е поведението на
водача на неизвестно МПС, който при наличието на пешеходна пътека, не пропуска и
удря движещия се по вея пешеходец, след което напуска мястото на произшествието.
Мястото на удара по дължина на пътното платно е на бул. „проф. д-р Александър
4
Станишев“, в района на № 17, пред магазин „Лили, а по ширина на пътното платно – в
лявата лента за движение по посоката на движение на неизвестния автомобил, като е
изготвена скица с отразено най-вероятното място на удара. Вещото лице е посочило, че
предвид свидетелските показания, че в дясната лента за движение е имало паркирани
автомобили и видимостта на пешеходеца е била ограничена и същата е имала
възможност да предотврати настъпването на произшествието, ако при пресичането е
спряла пред паркираните превозни средства и е изчакала преминаването на
неизвестния автомобил. Инициалният удар е настъпил между предната част на
неизвестното МПС (предна броня) и лявата страна на пешеходеца.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането,
безвиновната отговорност на Гаранционния фонд за изплащане на обезщетения на
пострадали от ПТП лица, причинено от неизвестен автомобил, се ангажира при
наличието на три предпоставки: ПТП да е настъпило на територията на Република
България, същото да е причинено от неидентифицирано МПС; от ПТП да са настъпили
имуществени и/или неимуществени вреди от смърт или телесни увреждания. На общо
основание тук важи изискването по отношение на водача на неидентифицираното
МПС да са налице елементите от фактическия състав на деликта, включително негово
виновно противоправно поведение, в пряка причинна връзка с нанесените вреди. Само
при кумулативното наличие на всички посочени предпоставки, исковата претенция
срещу Гаранционния фонд ще бъде основателна.
Съдът намира, че доказателствена съвкупност може да се обоснове несъмнен
извод за настъпилото на 25.01.2022 г. ПТП между неидентифицирано МПС и ищцата, в
гр. София, на ул. „проф. д-р Александър Станишев“ № 17 по средата на пешеходната
пътека. Данни за това съдът черпи, както от представените по делото писмени
доказателства – служебна бележка от СДВР, отдел „Пътна полиция“ и докладна
записка, така и от събраните по делото гласни доказателства посредством разпита на
свидетелите. Последните са логични, последователни и непротиворечиви, като същите
изясняват в пълна степен времето и мястото на настъпилото ПТП, което съответства на
посоченото от служителите на отдел „ПП“ при СДВР, посетили мястото на
произшествието, както и механизма на ПТП.
Механизмът на настъпване на ПТП беше изяснен, посредством разпита на св. С.
и от заключението на приетата съдебна автотехническа експертиза. От така събраните
доказателства, беше установено, че ищцата заедно със св. С. започнали да пресичат
пешеходната пътека, като други автомобили били спрели, но неустановен червен
автомобил не спрял и ударил ищцата в областта на лявата колянна става, в резултата на
което същата паднала.
5
Съдът намира, че от събраните по делото писмени доказателства и от
заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза може да се направи
несъмнен извод, че в резултата на съприкосновението между неустановеното МПС и
тялото на ищцата, последната е получила увреждания - контузия на ляво бедро,
контузия на ляво коляно с кръвонасядане, контузия на лява подбедрица с
кръвонасядане. Същите са установени непосредствено след настъпване на процесното
ПТП при извършения в УМБАЛ „Александровска“ преглед, за който е издадено и
приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение, а със заключението по
приетата СМЕ беше доказано, че същите са получени при действието на тъпи предмети
и могат да бъдат получени при процесното ПТП. Следователно налице е причинно-
следствена връзка между настъпилото ПТП и телесните увреждания на ищцата. По
делото не бяха събрани доказателства за твърдените от ищцата увреждания на нервни
коренчета, поради което съдът не би могъл да възприеме, че са настъпили такива в
резултат на процесното ПТП.
По отношение на последният елемент от фактическият състав на деликта, който
стои в основата на обективната отговорност, която носи Гаранционен фонд, съдът
намира, че водачът на неустановения червен автомобил е извършил противоправно
поведение, като не се е съобразил с нормите на чл. 119, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. Според ал. 1
на посочената разпоредба, при приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, а
според ал. 2, при заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно
средство водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да се движи с
такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите по
пешеходната пътека пешеходци. От събраните по делото доказателства, въпреки
липсата на данни за скоростта на движение на неустановеното МПС, може да се
направи извод, че същото се е движило с несъобразена такава, предвид настъпилото
съприкосновение между МПС-то и ищцата. Предвид данните по делото, че пред
пешеходната пътека е имало паркирали коли и това неминуемо ограничава видимостта
на водачът на МПС, преминаващ през пешеходна пътека, то същият е следвало да
намали скоростта и при необходимост (при липса на видимост), за което са събрани
данни по делото, да спре, за да се убеди, че на пешеходната пътека няма пешеходци.
Като не е сторил това, водачът на процесното ПТП е нарушил разпоредбите на чл. 119,
ал. 1 и 2 ЗДвП, следователно е налице противоправно поведение, от което са настъпили
вредите, за които ответникът носи обективна отговорност.
По релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна ищцата, поради това, че не се е огледала на пешеходната пътека, не е преценила
разстоянието, на което се намира процесното МПС, както и скоростта му, съдът намира
същото за неоснователно и недоказано. Съгласно разясненията, дадени в т. 6 от
6
тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОСНК на
ВКС, основната грижа на обществото и на законодателя е да се осигури безопасността
на движението и най-вече на най-уязвимите участници в него, каквито са пешеходците
съгласно чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП. Възложените задължения на водачите на превозни
средства в това отношение имат императивен характер, като правото им да преминат
през пешеходните пътеки е подложено на значителни ограничения и забрани. Няма
непосредствена корелация между техните права и задължения и тези на пешеходците,
тъй като преследваните цели са различни - едните следва да опазят живота и здравето
на уязвимите участници в движението, а другите - да съхранят своя живот и здраве.
Затова обемът и интензивността на задълженията са различни за водачите от една
страна и за пешеходците - от друга. Постигането на целта при осъществяване на
правнорегламентираната дейност при движение по пътищата да бъде осигурена
максимална защита на живота и здравето на участниците в него, и предимно на най-
уязвимите от тях, каквито несъмнено са пешеходците, се реализира и с въвеждането на
квалифициращ признак, визиращ произшествие на пешеходна пътека. За да могат
пешеходците да осъществят обсъжданото право, е необходимо те да са стъпили на
пешеходна пътека или да преминават по нея. Наличието на пешеходна пътека
сигнализира за възможна опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху
нея не е непредвидимо събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има
задължение да намали скоростта или да спре. То възниква при наличието на две
предпоставки - пешеходците да са стъпили или да преминават през нея. При
използване на своето право за преминаване през пешеходна пътека пешеходецът
пресича със съзнанието, че водачите имат задължението да му осигурят упражняването
на това право, за разлика от преминаването на необозначено място. Същевременно,
при преминаване през обозначена пешеходна пътека законодателят е въвел задължение
за пешеходците, прогласено в разпоредбата на чл. 113, т. 1 от ЗДвП - да се съобразят с
разстоянието до приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на
движение. Въведена е и забрана за пешеходците внезапно да навлизат или да пресичат
платното за движение при ограничена видимост – чл. 114, т. 1 и т. 2 от ЗДвП.
Предвид изложеното по-горе и въз основа на събраните гласни доказателства,
посредством разпита на св. С. съдът намира, че по делото се доказа, че когато ищцата е
стъпила и започнала да пресича пешеходната пътека е имало и други автомобили,
освен неустановения червен автомобил, които са спрели. Това от своя страна
предполага, че същага се е огледала и виждайки спиращите на пешеходна пътека
автомобили е възприела безопасна за пресичане ситуация, и от друга страна очакване
другите наближаващи пешеходната пътека автомобили да спрат. От друга страна, по
делото беше несъмнено доказано, че мястото на удара е по средата на пешеходната
пътека, което отново води на извод, че пешеходката, възприела спиращите видими за
нея автомобили, се е уверила, че няма опасност за пресичане. На правомерното
7
поведение на пешеходеца, който е и по-уязвимия на пътя, съответства императивното
задължение на водачите на автомобили, приближавайки пешеходна пътека да намалят
скоростта на движение и/или да спрат в случай, че пешеходец е стъпил на пешеходната
пътека, което задължение в случая водачът на неустановеното МПС не е изпълнил.
Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че по делото не беше доказано
пълно и главно съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.
По отношение на размера на вредите, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта е понятие, което е проявление на принципа на съразмерност между
конкретно претърпените неимуществени вреди и обезщетението, което ще овъзмезди
пострадалия. Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен
на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет на болките и страданията,
продължителността на възстановителния период, възраст на увредения и др. В
конкретния случай за да определи справедливият размер на обезщетението съдът
отчете характера и обема на нараняванията, изпитаните болки, времето за
възстановяване, емоционалното състояние на ищеца след инцидента. От представените
по делото доказателства и заключението на СМЕ се доказа, че ищецът е получил
наранявания, изразяващи се в контузия на ляво бедро, контузия на ляво коляно с
кръвонасядане, контузия на лява подбедрица с кръвонасядане, които увреждания не са
толкова съществени в количествено отношение и качествено отношение, че да
обуславят по-висок интензитет на изпитаните болки и страдания, което може да се
изведе и от сравнително краткия възстановителен период (15-20 дни). Същевременно
от така получените наранявания няма данни да са останали белези или да са налице
усложнения. От друга страна, от показанията на св. Василев, които съдът кредитира
изцяло като логични, последователни и непротиворечиви, се установи че в
продължение на около месец ищецът е имал нужда от помощ при физическото си
обслужване, преживял е състояние на уплаха, имал е проблеми със съня, а и до днес
изпитва страх при пресичане и возене в автомобил. Съдът намира, че по делото не бяха
събрани доказателства, от които да се направи извод за увреждане на ищцата в
областта на кръста, поради което съдът не съобразява подобно увреждане при
определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Като
съобрази всичко това, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди от процесното ПТП е в размер на 2000 лв. Този
размер е обусловен, както от конкретно установените увреждания по отношение на
ищеца и изпитаните вследствие на тях болки и страдания, така и от психическото
отражение на преживяното у пострадалия, обсъдени по-горе поотделно. Доколкото
искът е предявен като частичен в размер на 1000 лв., то същият следва да бъде уважен
8
изцяло.
По отношение на иска за заплащане на имуществени вреди в размер на 50,00 лв.,
съдът намира, че от доказателствата по делото беше установено, че ищецът е посетил
УМБАЛ „Александровска“, където след преглед е издадено приложеното по делото
съдебномедицинско удостоверение, за което видно от приложената фактура и касова
бележка, ищецът е заплатил сумата от 50 лв. Съдът намира, че платената сума е в пряка
причинна връзка с инцидента и като взе предвид, че е доказано плащането, намира, че
искът в тази част се явява изцяло основателен.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има ищецът, който е
направил своевременно искане в тази насока, съобразно представения списък по чл. 80
ГПК, както следва: 100 лева – държавна такса, 5 лв. – държавна такса за издаване на
съдебно удостоверение, 300 лева – депозит за СМЕ, 300 лева – депозит за САТЕ и 400
лв. реално заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил
своевременно възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно, доколкото същото е уговорено в минимален
размер, съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в редакцията към момента на договарянето на възнаграждението. Платеният депозит за
свидетел в размер на 30 лв. не е изплатен като възнаграждение на свидетеля, поради
което същия подлежи на връщане на ищеца. Следователно ответникът следва да
понесе отговорността за сторените от ищеца разноски в производството в общ размер
на 1105 лв.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ********, представляван от ******* да заплати на Д. Р. С. ,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, **************, на основание чл. 557, ал. 1, т. 1
КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 52 сумата от 1000 лева, предявена като част от вземане в
общ размер на 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в силни болки в крака, затруднение при придвижването, страх и
безсъние, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 05.07.2022 г. до
окончателното изплащане, и на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД сумата
от 50 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи
за преглед и издаване на съдебномедицинско удостоверение, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 05.07.2022 г. до окончателното изплащане.
9
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ********, представляван от ******* да заплати на Д. Р. С. ,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, **************, на основание на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 1105 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10