№ 1686
гр. София, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110215121 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Ж. С. Й. с ЕГН **********, чрез адв. Д. Д. от
САК, срещу наказателно постановление № 21-4332-019906 от 01.10.2021 г.,
издадено от началник сектор към отдел „ПП” при СДВР, с което за
нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лева.
Недоволен от НП е останал жалбоподателя, който обжалва същото, като
счита, че е незаконосъобразно, неоснователно и недоказано. Оспорва
фактическата обстановка, като категорично твърди, че въобще не е имало
ПТП. Твърди, че актосъставителя е дал вяра само на твърденията на другия
водач.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата. Иска съда да
отмени оспореното наказателно постановление, тъй като наказващият орган
не успя да докаже основателността на акта и НП. Претендира разноски,
предстаяв списък.
Въззиваемата страна – началник сектор при отдел „ПП” при СДВР,
редовно призована, не изпраща в съдебно заседание представител и не взема
становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна
страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
1
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 15.09.2021 г. около 18:30 часа в гр. София по ул. “Иван Славейков”,
жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил “Мерцедес Е 220
ЦДИ” с рег. № ****, с посока на движение от ул. “21-ви век” към бул.
„Симеоновско шосе“. Улицата била с наклон и с по една лента в посока, като
в лентата, по която се движел жалб. Й., имало паркирани коли. По същата
улица в противоположна посока се движел лек автомобил „Киа Спортидж“ с
рег. № ****, управляван от свид. С.. Поради наличието на паркирани коли
двата автомобила не могли да се разминат, поради което жалб. Й. отбил
между паркираните коли при № 3, за да изчака преминаването на другия
автомобил. При преминаването възникнал словесен контакт между двамата
водачи относно предимството на свид. С., поради което С. спрял
управлявания от него автомобил успоредно на автомобила, управляван от
жалбоподателя. При размяната на реплики между двамата водачи, жалб. Й.
изпуснал спирачката, при което автомобилът му тръгнал веднага по наклона и
осъществил контакт с предния си ляв калник в задната лява врата на другия
автомобил. Свид. С. сигнализирал на телефон 112 и на място пристигнал
екип на ОПП – СДВР в състав свидетеля Г. и колегата му Н.. Жалб. Й. и свид.
С. попълнили декларации, в които изложили обстоятелствата, свързани с
настъпилото ПТП, Н. съставил протокол за ПТП и скица към него, в които
отразил обстановката и наличните паркирани автомобили. При тези
обстоятелства свид. Г. преценил, че жалб. Й. е осъществил нарушение на чл.
20, ал. 1 от ЗДвП, поради което съставил срещу Й. АУАН серия АА, бл. №
828608 от 15.09.2021 г. за това, че на 15.09.2021 г. около 18:30 часа в гр.
София по ул. “Иван Славейков”, с посока на движение от ул. “21-ви век” към
бул. „Симеоновско шосе“ управлявал собствения си лек автомобил
“Мерцедес Е 220 ЦДИ” с рег. № **** и срещу № 3 поради недостатъчен
контрол върху управляваното МПС при потегляне реализирал ПТП в спрения
вляво лек автомобил „Киа Спортидж“ с рег. № ****. Така съставеният акт бил
предявен и екземпляр от него бил връчен на жалбоподателя, който вписал в
графата за възражения, че има такива и ще ги направи допълнително.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не направил
допълнителни писмени възражения.
Въз основа на съставения акт началникът на сектор в отдел „ПП” при
СДВР издал оспореното наказателно постановление № 21-4332-019906 от
01.10.2021 г., издадено от началник сектор към отдел „ПП” при СДВР, с което
за нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП на жалб.
Й. му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лева.
Видно от заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
работи началниците на сектори в ОПП при СДВР са оправомощени да
издават наказателни постановления, а актосъставителят като полицейски
орган от ОПП – СДВР – да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по
2
делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в
административно наказателната преписка и показанията на свидетелите Г. и
С..
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят поддържа съставянето
и подписването на АУАН, като не помни нищо от фактическата обстановка на
нарушението. Разпитан е и другият участник в ПТП – свид. С., който
подробно описва случая и относимите факти. Остана недоказано твърдението
на жалбоподателя за липса на ПТП. Представения опис-заключение по щета
от ЗАД „Армеец“ е с дата, която е с два дни след описаното в НП ПТП, като
няма данни къде се е намирал автомобилът през това време и дали калникът
му не е сменен. Представените от жалбоподателя черно-бели снимки на
автомобилите няма как да бъдат приобщени към доказателствената
съвкупност, тъй като не става ясно къде, кога и от кой са направени, а и като
качество същите не позволяват да се изследват обстоятелствата, от значение
за предмета на делото. Други доказателства в тази посока не се ангажираха от
жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Наказателното постановление, както и актът за установяване на
административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от
надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност форма
и съдържание. Наказателното постановление е издадено от компетентния за
това орган, по реда и във формата предвидени ЗАНН. Не са изтекли сроковете
по чл. 34 от ЗАНН. АУАН е написан достатъчно четливо и ясно, предявен е и
екземпляр от него е връчен на жалбоподателя. И в АУАН, и в НП, е посочено,
че водачът поради недостатъчен контрол върху МПС е реализирал ПТП при
потегляне, като нарушението е описано достатъчно ясно и точно. ЗАНН не
изисква задължително вписване на двама свидетели, освен в хипотезата на
съставяне на АУАН само писмени доказателства, какъвто настоящия случай
не е. Ето защо съдът прие, че не е допуснато съществено процесуално
нарушение, накърнило правото на защита на жалбоподателя при съставянето
на АУАН и издаването на НП.
Нормата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП задължава водачите да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Доколкото за
нарушаването й не е предвидено друго наказание, относима е санкционната
норма на чл. 185 от ЗДвП, според която виновните се наказват с глоба до 20
лева. В случая се поддържа с НП, че жалб. Й. като водач на собствения си лек
автомобил “Мерцедес Е 220 ЦДИ” с рег. № **** поради неупражняването на
достатъчно контрол върху МПС е реализирал ПТП при потегляне със спрелия
вляво лек автомобил „Киа Спортидж“ с рег. № ****. От установената
фактическа обстановка безспорно ПТП се дължи на липсата на достатъчен
контрол от страна на водача върху автомобила, който е управлявал. Налице е
пътно-транспортно произшествие (ПТП) съгласно дефиницията по § 6, т. 30
от допълнителните разпоредби на ЗДвП (събитие, възникнало в процеса на
3
движението на пътно превозно средство и предизвикало … материални щети
– описани в протокола за ПТП). Поради това съдът приема, че от обективна
страна е нарушен чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
За нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП се предвижда глоба до 20 лева.
В случая според съда наказанието е правилно индивидуализирано с оглед
целите по чл. 12 от ЗАНН, т. е. наказанието е справедливо и съобразено със
закона. Ето защо оспореното наказателно постановление е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото право на разноски има въззиваемата страна, но
такива не са поискани. Претенцията на жалбоподателя в тази насока се явява
неоснователна и като такова следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 5 и ал. 9 и чл. 63д
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-019906 от
01.10.2021 г., издадено от началник сектор към отдел „ПП” при СДВР, с което
за нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП на Ж. С.
Й., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 20 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя Ж. С. Й. за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд София-град в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4