М О
Т И В И
към
присъда, постановена по НОХд.№772/2016г. по описа на РС Б.С.
Районна
Прокуратура Б.С. е повдигнала обвинение
по чл.210, ал.1, т.4, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК против подсъдимия Д.П.Н. *** за това, че в условията на повторност, на 03.09.2012 г. в гр.Б.С., обл. В. с цел да
набави за себе си имотна облага е възбудил и подържал заблуждение у И.Н.И. ***
относно плащане сумата от 1000 лв. за покупко-продажба на лек автомобил марка
„ВАЗ 2110“, с рег. № ВР 37 04 ВА, собственост на И., с което му е причинил
имотна вреда в размер на 1000лв. и случаят не е маловажен.
Делото е разгледано по реда на глава
ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие по искане на служебния защитник на
подсъдимия и на самия подсъдим.
При предварителното изслушване,
подсъдимият признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не
се събират доказателства за тези факти.
Участващият в делото
прокурор поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт. В хода
на съдебните прения поддържа, че от събраните доказателства се е установила фактическа
обстановка, идентична с описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Предлага с оглед данните за личността на подсъдимия и поведението му в процеса
да му се наложи наказание лишаване от свобода под средния размер, като
определеното да бъде намалено с приложение на чл.58а от НК, при първоначален
режим на изтърпяване „строг“, което наказание да изтърпи в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип. С оглед последваща присъда на подс.Н. и настоящата счита, че на основание
чл.25 ал. 1, във вр. чл.23, ал. 1 от НК следва да бъде определено общо
наказание между НОХд.№ 3759/2016г. на РС - П. и по настоящата присъда в размер
на най - тежкото от тях, при първоначален режим на изтърпяване „строг“, което
наказание да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Също
така на осн. чл.25, ал.2 от НК да бъде приспаднато от така определеното общо
най-тежко наказание изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по НОХд.№
3759/2016г. на РС - П., считано от 30.07.2016год. до влизане на присъдата в
сила, както и на основание чл.59, ал.1 НК и да бъде приспаднато времето, през
което е бил задържан и по отношение на него е била взета мярка за неотклонение
“Задържане под стража” по НОХд.№ 3759/2016г. по описа на PC – П., считано от 05.04.2016г.
до 30.07.2016год.
Служебният защитник на подсъдимия -
адв.Т.Н. не оспорва обвинението и фактическите положения, приети в обвинителния
акт. Изразява становище, че при определяне на наказанието следва да се вземат
предвид направените самопризнания от подсъдимия и съжалението за извършеното
деяние, процесуалното поведение на подсъдимия, както по време на досъдебното
производство, така и на съдебното производство. Пледира, че следва да му бъде
наложено наказание лишаване от свобода към минималния предвиден в закона
размер.
Подсъдимият в хода на
съдебните прения и при последна дума съжалява за извършеното от него.
По делото не е предявен граждански иск от пострадалия.
С оглед на направеното самопризнание от
подсъдимите и съобразно императивната разпоредба на чл.373, ал.3 от НПК, съдът
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д.П.Н. е роден
на *** ***, с постоянен адрес:***, понастоящем
в затвор гр.В.. Същият е българин, български гражданин, със средно
специално образование, неженен,
безработен, с ЕГН **********. Той е осъждан 10 пъти, все за престъпления
от общ характер, видно от справката за съдимост, приложена в съдебното
производство. Осъждания му са както следва:
С Присъда по НОХД №498/2003/2003г.,
в
сила от 16.02.2004г., на осн. чл.209 ал.1 НК е осъден на лишаване от свобода за
срок 1 година и 8 месеца при първоначален общ режим на изтърпяване. На осн.чл.59 ал.1 НК е зачетено времето през
което е бил задържан под стража, а именно от 24.01.03г. до влизане на присъдата
в сила. Деянието е извършено на 28.06.2001г. в гр.П..
С Присъда по НОХД №988/2005/2005г. на РС В., в
сила от 07.11.2005г., е признат за
виновен за извършено престъпление по чл.206 ал.1 НК и му е наложено наказание четири месеца лишаване от свобода,
което наказание на осн.чл.66 НК е
отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
Със Споразумение по НОХД №909/2005г. на РС
Стара Загора, в
сила от 29.11.2005г., за деяние извършено на 22.12.2000г. в гр.Ст.Загора, е
осъден на осн.чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.4 НК на
лишаване от свобода за срок от десет месеца. На осн. чл.66 ал.1 НК това наказание е отложено за срок от три
години. На осн. чл.59 ал.1 НК е приспаднато
от така определеното наказание времето, през което на Н. е била взета МНО „Задържане
под стража“, считано от 26.12.2000г. дo 17.05.2001г.
С присъда по НОХД
№144/2004/2004г. на РС В., в сила от 03.01.2006г., е признат за виновен за
престъпление по чл.210 ал.1 т.2 и 5 вр. чл.209 ал.1 НК и му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 2 години при общ режим. На осн. чл.25 ал.1 НК
съдът е определил едно общо наказание
между наказанието по това НОХД и наказанието лишаване от свобода за срок от
една година и осем месеца при първоначален общ режим по НОХд. №498/03г. на РС П.,
като е наложил най-тежкото, а именно: лишаване от свобода за
срок от две години при първоначален общ режим на изтърпяване. На осн.чл.25 ал.2 НК съдът е приспаднал от така
определеното общо наказание ИЗЦЯЛО изтърпяното наказание по НОХд.№498/03г. на
РС П..
С Присъда по НОХД №635/2004/2004г.
на РС П.,
в сила от 09.03.2006г., Н. е признат за виновен за престъпление по чл.209 ал.1
от НК и е осъден на две години и шест месеца лишаване от
свобода при първоначален общ режим на изтърпяване.
С присъда по НОХД №752/2003г на РС
В., в сила от
20.03.2006г., е признат за виновен за
престъпление по чл.206 ал.1 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от две години, при
първоначален общ режим на изтърпяване. На осн.чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 НК съдът
е определил едно общо наказание между наказанието,
наложено с тази присъда, и наказанието, наложено по НОХД №498/03 г. на РС-П.,
като е наложил най-тежкото, а именно:
лишаване от свобода за срок от 2 години при общ режим на изтърпяване. На
осн.чл.24 НК съдът е увеличил така
определеното общо наказание лишаване от свобода за срок от две години с още пет
месеца при общ режим на изтърпяване. На осн.чл.25 ал.2 НК съдът е приспаднал от определеното общо наказание изцяло
изтърпяното наказание по НОХД.№ 498/03г. на РС П. от една година и осем месеца.
На осн.чл.59 ал.1 НК е приспаднал от
така определеното наказание времето, през което по отношение на подс.Н. е била
взета МНО "Задържане под стража", считано от 18.07.05г. до влизане на присъдата в сила.
С Определение по ЧНД №642/2006г, на РС
В., в сила от 28.07.2006г. на осн. чл.306 ал.1 т.1 от НПК вр.чл.25 ал.1
вр.чл.23 ал.1 НК е определено едно общо наказание на Н. измежду наказанията
по осъжданията му по НОХД №498/03г. на РС П., по НОХД №988/05г. на РС В., по
НОХД №909/05г.на РС Стара Загора, по НОХД №144/04г. на РС В., по НОХД №635/04г.
на РС П., по НОХД №752/03г. на РС В. като е наложено най – тежкото наказание, а
именно: две години и шест месеца лишаване от свобода, което наказание на осн.чл.24 от НК е
увеличено с шест месеца или е определено да се изтърпи общо наказание от три години
л.с., при първоначален режим общ. На осн.чл.25 ал.2 от НК е приспаднато от горе определеното общо наказание от 3 години лишаване от свобода, изтърпяната част
от наказанието, както следва: - считано от 24.01.03г. до 16.02.04г. по
предварително задържане по НОХД №498/03г. на РС П., както и по изпълнение на
наказанието по това дело, считано от 17.02.04г. до 23.09.04г., считано от 26.12.00г. до 17.05.01г. по
предварително задържане по НОХД
№909/05г. на РС Стара Загора, считано от 18.07.05г. до 20.03.06г. по
предварително задържане по НОХД№752/03г.
на РС В., както и по изпълнение
на наказанието по това дело, считано от 21.03.06г. до 18.05.06г.
С Присъда по НОХД №621/05/2005г. на РС В., в сила от
27.04.2007г., за престъпление по
чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209
ал.1 НК е осъден на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което
наказание да изтърпи при първоначален "Общ" режим.
С Определение по НЧД №584/2007г. на РС В.,
в
сила от 13.06.2007г. е извършена кумулация на осн.чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1
НК на наказанията, наложени на Н. с присъди по НОХД №498/03г. на РС П., в сила
от 16.02.04г., по НОХД №988/05г. на ВРС, в сила от 07.11.05г., по НОХД
№909/05г. на РС Стара Загора, в сила от 29.11.05г., по НОХД №144/04г. на ВРС,
влязла в сила на 03.01.06г., по НОХД №635/04г. на РС П., в сила от 09.03.06г., по
НОХД №752/03г. на ВРС, в сила от 20.03.06г., по НОХД №621/05г. на ВРС, в сила
от 27.04.07г., като е определено ЕДНО ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ от
горепосочените такива от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което
следва да се изтърпи при общ режим. На осн. чл.24 НК е увеличено определеното общо най-тежко наказание с още шест
месеца или да изтърпи общо наказание от ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода при
първоначален общ режим. На осн.чл.59 ал.1 НК е приспаднато от така определеното общо най-тежко наказание
лишаване от свобода времето, през което осъденият е бил задържан и с взета
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по НОХД №498/03г. на РС П., а
именно времето от 24.01.03г. до 16.02.04г., по 909/05г. на РС Стара Загора -
времето от 26.12.00г. до 17.05.01г., по НОХД № 752/03г. на BPC – вpeмето от 18.07.05г. дo
20.03.06г. На осн. чл.25 ал.2 НК е приспаднато от горепосоченото общо наказание
лишаване от свобода, изцяло изтърпяното наказание.
С
Присъда по НОХД №8104/2008г. на Софийски РС, в
сила
от 09.05.2009г., Н. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.206 ал.6 т.1 вр. ал.1 пр.1 НК и е осъден на пробация при следните пробационни мерки:
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от дванадесет месеца,
Задължителни срещи с пробационен служител за срок от дванадесет месеца, Включване в курсове за професионална
квалификация и в програма за обществено
въздействие за срок от дванадесет месеца и Безвъзмезден труд в полза на
обществото в размер на 150ч. в продължение на 1 година.
С Присъда по НОХД №1026/2011 на РС В.,
в
сила от 15.12.2011г., е осъден за
престъпление по чл.210 ал.1 т.2 и 5 вр. чл.209
ал.1 на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при
първоначален строг режим в затвор.
С
Определение по ЧНД №134/2012г. на РС В., в
сила от 10.03.2012г., на осн.чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК
на Н. е определено едно общо наказание по
осъжданията му по НОХД №498/03г. на ПлРС,
в сила на 16.02.04г., по НОХД №988/05г. на ВРС, в сила на 07.11.05г., по НОХД №909/05г. на СтЗРС, в сила на 29.11.05г., по НОХД №144/04г. на
ВрРС, в сила на 03.01.06г., по НОХД №635/04г. на ПлРС, в сила на 09.03.06г., по НОХД №752/03г. на
ВрРС, в сила на 20.03.06г., по НОХД №621/05г.
на ВрРС, в сила на 27.04.07г., по НОХД №1026/2011г.
на ВрРС, в сила на 15.12.2011г., като е наложено едно общо най-тежко наказание
от две години и шест месеца лишаване от свобода. На осн.чл.24 НК определеното
общо наказание лишаване от свобода е увеличено с още шест месеца, при което осъденото лице
следва да изтърпи общо ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален общ
режим на изтърпяване. На осн.чл.59 ал.1 НК от горепосоченото общо наказание, е
приспаднато времето през което му е била взета МНО „задържане под стража“,
считано от 24.01.2003г. до 16.02.2004г., от 26.12.2000г. до 17.05.2001г. и от 18.07.2005г. до 20.03.2006г. На осн.чл.25 ал.2 НК е приспаднато изтърпяната част от горепосоченото наказание лишаване от свобода, постановено по
НОХД №498/2003г. на П.ски РС - една година
и осем месеца. Присъединено е на осн.чл.23 ал.3 НК наложените по НОХД №498/2003г.
на ПлРС адм. наказание ГЛОБА в размер на 750/седемстотин и петдесет/лв. и по НОХД №635/2004г. на ПлРС наложеното
наказание ГЛОБА в размер на 700/седемстотин/лв.
Постановено е осъденото лице Д.П.Н. ДА ИЗТЪРПИ
ОТДЕЛНО наказанието по НОХД №8104/2008г. на СРС, по което с присъда в сила
на 09.05.2009г. е осъден на пробация,
като на осн.чл.25 ал.2 НК приспада изцяло изтърпяната част от наказанието.
Така описаните по
-горе наказания лишаване от свобода подсъдимият Н. е изтърпял както следва: Постъпил в Затвор гр.П. на 17.03.2003г. за
изтърпяване на наложеното наказание по НОХд№498/2003г. на РС-П. от 1 година и 8
месеца лишаване от свобода и е освободен на 23.09.2004г. по изтърпяване. Постъпил в затвора гр.В. на 18.07.2005г. за
изтърпяване на общо наказание от 3 години лишаване от свобода по НОХд№144/2004г. на РС-В., НОХд№635/2004г.
на РС-П., НОХд№752/2003г. на РС-В., НОХд№988/2005г. на РС-В., НОХд№909/2005г. на
РС-Стара Загора и НОХд№498/2003г. на РС-П.. Същият е освободен на 27.09.2006г.
по изтърпяване.
След това подс.Н. е осъден с присъдите по
НОхд №621/2005г. на РС-В. за престъпление по чл.210 ал.1 т.5 от НК, по
НОХд№8104/2008г. на Софийски районен съд
за престъпление по чл.206 ал.1 от НК, по НОХд№1026/2011г. на РС-В. за
престъпление по чл.210 ал.1 т.2 и т.5 от НК и по НОХд№21110/2011г. на Софийски
районен съд, които присъди са групирани
с ЧНД №134/2012г. на РС-В. с останалите наказания, изтърпени от Н., и е
приспаднато изцяло изтърпяното наказание лишаване от свобода и пробация по
групираните наказания.
След деянието по настоящето дело е осъден с
Присъда от 14.07.2016г., постановена по НОХ дело № 3759/2016г. на РС П.,
за извършено деяние на 05.12.2012г. по чл.211, предл.3, вр. чл.209, ал.1, вр.
чл.29, ал.1 б.”а” и б.”б” НК, на две години лишаване от свобода, което
наказание да изтърпи при първоначален строг режим. На осн.чл.59 ал.2 и ал.1 т.1 НК е
приспаднато от така наложеното наказание времето, през което е бил задържан по
ЗМВР и по НПК, считано от 05.04.2016г. до влизане на присъдата в законна
сила. Присъдата е влязла в законна сила на 30.07.2016г.
Подсъдимият Д.П.Н. през 2012 год. живеел в с.
Бъркачево, обл.В., а пострадалият - свидетелят И.Н.И. ***, като двамата се
познавали. Свидетелят И. притежавал лек автомобил „ВАЗ 2110“, с рег.№ ВР 37 04
ВА, който решил да продаде за сумата от
1000 лева, тъй като не го ползвал. Подсъдимият Н. бил разбрал, че И. продава автомобила
си. Въпреки че не разполагал с парични
средства, за да закупи автомобила, подсъдимият Н. на 03.09.2012г. се срещнал със
св.И. ***. Подсъдимият му казал, че ще закупи от него автомобила „ВАЗ 2110“ за
исканата сума за покупко-продажбата от 1000 лева, която ще му заплати, след
като отиде да изпробва автомобила до гр.В.. Пострадалият се заблудил, че подсъдимият
разполага с парични средства и има намерение да заплати автомобила през същия
ден, след като го изпробва, поради което му предоставил лекия автомобил заедно
с документите за регистрация. Тогава подсъдимият го взел и започнал да го ползва, не се върнал и не
заплатил уговорената сума до края на деня. Пострадалият му се обадил по
телефона и разговарял с него. При разговора подсъдимият му казал, че е
изпробвал автомобила и че ще го закупи за уговорената сума от 1000лв., но не се
върнал в гр.Б.С. и не се срещнал със св.И., за да заплати сумата. Пострадалият
чакал в продължение на месец подс.Н. да му плати парите от сделката, но Н. нито
се върнал от пробата с автомобила, нито му вдигал повече телефона, за да се
разберат относно заплащането. Затова през месец октомври 2012 год. свидетелят И.
***, в която отразил, че лицето Д.П.Н. го е измамило, като не му заплатило
сумата от 1000 лева, във връзка с уговорката за покупко-продажбата на лекия
автомобил. Тъй като знаел, че не е изпълнил уговорката с пострадалия за покупко-продажба,
подсъдимият Н. оставил автомобила в неизвестен гараж в София и напуснал
пределите на Република България. Престоял зад граница почти 4 години,
независимо че знаел, че не е заплатил автомобила и с действията си е ощетил
неговия собственик със сумата от 1000 лева, тъй като го бил взел и използвал,
след което го оставил на неизвестни лица. Подсъдимият не отрича в обясненията
си по досъдебното производство в качеството на обвиняем факта, че е заблудил И.,
че ще му заплати дължимата сума и е поддържал у него заблуждение, че купува
въпросния лек автомобил, като заявява, че дори има намерение да възстанови
дължимите средства, но няма възможност за това.
От назначената по досъдебното
производство съдебно - оценителна експертиза се установява, че стойността на автомобила е 1000 лева, при минималната
работна заплата за периода 290 лева.
Горните фактически положения се подкрепят по
несъмнен и категоричен начин от събрания по делото доказателствен материал, а
именно - направените от подсъдимия признания по реда на чл.371, ал.1, т.2 от НПК на всички факти така, както са изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, подкрепящите ги гласни и писмени доказателствени средства,
събрани в досъдебното производство, а именно – обясненията на подсъдимия в хода
на досъдебното производство, показанията на пострадалия свидетел и приложените
писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането
им по реда на чл.283 НПК. Събраните по делото доказателствени материали са
непротиворечиви. По отношение на съществените обстоятелства от предмета на
доказване, които са от значение за правилното решаване на делото, същите са
категорични, непосредствени и обективни. Всички доказателства и доказателствени
средства в своята съвкупност установяват по категоричен начин времето, мястото
и начина на извършване на престъплението, причинената вреда, както и
авторството на подсъдимия. Показанията на пострадалия свидетел са
непротиворечиви и се покриват напълно с фактическата обстановка, такава каквато
е описана в обвинителния акт, като съдът ги кредитира изцяло. Същевременно с това обясненията на
подсъдимия кореспондират изцяло с показанията на свидетеля И., поради което
съдът няма основание да не им дава вяра.
От така изложената по-горе фактическа
обстановка могад да се направят следните правни
изводи:
Съдът е на становище, че с деянието си
подсъдимият Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.210, ал.1, т.4, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК,
тъй като в условията на повторност, на
03.09.2012 г. в гр.Б.С., обл. В. с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудил и подържал заблуждение у И.Н.И. *** относно плащане сумата от 1000 лв.
за покупко-продажба на лек автомобил марка „ВАЗ 2110“, с рег. № ВР 37 04 ВА, собственост
на И., с което му е причинил имотна
вреда в размер на 1000лв. и случаят не е маловажен.
С действията си подсъдимият е
осъществил всички съставомерни признаци на престъпния състав “измама”, тъй като
на инкриминираната дата е убедил пострадалия, че ще закупи автомобила от него, има
парични средства и ще заплати уговорената сума за покупко-продажбата, като в
същото време не е имал намерение и възможност да изпълни поетия ангажимент. В
резултат на тези негови действия пострадалият е бил мотивиран да му предаде
автомобила с документите, който да използва като отиде до гр.В., за да го
пробва, но след това подсъдимият не се е върнал, въпреки че при проведения
телефонен разговор е казал на пострадалия, че е изпробвал автомобила и ще му
заплати 1000лв. Реално въвеждането в заблуждение е било осъществено чрез
създаването от страна на подсъдимия на неправилна представа у свидетеля И. за
действителните му намерения относно покупко-продажбата и заплащането на цената
за автомобила. Подсъдимият се е възползвал от обстоятелството, че по същото
време свидетелят е продавал автомобила си. Целта му е била да получи вещта и в
последствие да се разпореди с нея в свой интерес. Подс.Н. е поддържал у И. заблуждението, че ще закупи
движимата вещ и ще заплати уговорената сума по сделката. Същият не е заплатил и
до настоящия момент същата, а и изначално не е имал намерение да стори това.
В подкрепа на това е последващото
поведение на подсъдимия, който въпреки положените усилия от пострадалия не е
бил открит, а и до настоящия момент не е върнал автомобила. Деянието се явява
довършено, тъй като реално щета е била причинена на пострадалия.
От субективна страна престъплението е
извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал противоправния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици, но воден от
желанието си да се облагодетелства по неправомерен начин, искал и целял
настъпването им, като е съзнавал
неизбежността на настъпилата вреда за пострадалия. Налице е и е доказано
наличието на специална користна цел-набавяне за себе си на имотна облага. Умисълът
на дееца се извлича от поведението на същия, а и се потвърждава от признанията
му и изразеното съжаление в хода на досъдебното и в съдебното производство.
Налице е квалифициращият състав по
чл.210 ал.1 т.4 от НК, тъй като деянието е извършено в условията на повторност
при немаловажен случай по чл.28 ал.1 от НК. Към момента на извършване на
престъплението подсъдимият е бил осъден с влезли в сила присъди по НОХД № 621/05/2005г. на РС В., в сила от 27.04.2007г., за
престъпление по чл.210 ал.1
т.5 вр. чл.209 ал.1 НК, на лишаване от свобода за срок от две години и
шест месеца, и по НОХД
№1026/2011 на РС В., в сила от 15.12.2011г., за престъпление по чл.210 ал.1 т.2 и т.5 вр. чл.209 ал.1 НК,
на лишаване от свобода за срок от шест
месеца. Налице е и изискването по чл.30 от НК, тъй като не са изтекли 5
години от изтърпяване на наказанията по предишните присъди. Съгласно съдебната
практика, предвид стойността на вещите, деянието се явява немаловажен случай.
Предвид горните съображения, съдът призна
подс.Н. за виновен за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.4, вр. чл.209,
ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.
При определяне вида и размера на
наказанието, което наложи на подсъдимия Н., съдът се ръководи от
разпоредбата на чл.36 НК, относно целите на наказанието, съобрази предвиденото
от закона наказание за престъплението по чл.210, ал.1, т.4, вр. чл.209, ал.1,
вр. чл.28, ал.1 от НК, както и императивната разпоредба на чл.373, ал.2 НПК,
според която в случаите по чл.371, т.2 от НПК, какъвто е настоящият, при
постановяване на осъдителна присъда, съдът определя наказанието при условията
на чл.58а от НК. Съдът взе предвид смекчаващите вината му обстоятелства –
тежкото материално положение – безработен, без средства за препитание. Съдът
взе предвид и фактора продължителност на наказателното производство в контекста
на претенцията за смекчаване на наказанието. Не
на последно място съдът отчете и процесуалното поведение на подсъдимия, както
по време на досъдебното производство, така и на съдебното производство. Отегчаващи
отговорността обстоятелство - степента на обществена опасност на деянието,
лошите характеристични данни, другите му осъждания, които не влияят на
квалификацията на деянието. Смекчаващите вината обстоятелства по никакъв начин не могат да бъдат счетени за
многобройни или изключителни такива, за да бъде наказанието на подсъдимия
определено при условията на чл.55 от НК.
Като анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства
настоящият съдебен състав счете, че в конкретния казус е налице превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което и на основание чл.54 от НК определи на подс.Н. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА И
ШЕСТ МЕСЕЦА, което е над минимален размер, предвиден в закона, за извършеното от него престъпление по чл.210,
ал.1, т.4, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК. Предвид
императивните правила на чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали с 1/3 определеното
наказание една година и
шест месеца лишаване от
свобода и наложи на подсъдимия наказание – ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА.
Настоящият съдебен състав счита, че
посредством така определеното и наложено наказание успешно ще бъдат реализирани целите, визирани
в чл.36 НК.
При определяне на начина на
изтърпяване на така определеното наказание лишаване от свобода, с оглед предишните
осъждания на подсъдимия, същите правят неприложима разпоредбата на чл.66 ал.1 НК, съдът прие, че така определеното наказание следва да бъде изтърпяно ефективно
от него в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален
режим “строг”, съгласно чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
Съдът счита, че не се налага да се
възползва от възможността по чл.210, ал.2 от НК, тъй като и само на база така
наложеното наказание, ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на
подсъдимия и ще въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху
останалите членове на обществото. А и съгласно постоянната съдебна
практика, за да се приложи правилно чл.37, ал.1, т.3 от НК е необходимо по делото да са събрани
доказателства за имотното състояние на подсъдимия и да е установено, че той има
налично имущество. Когато наличност на имущество не е доказано, както е
в настоящия случай, наказанието
конфискация не се прилага.
Тъй като подс.Н. е извършил
престъплението преди да е влязла в сила Присъда №
201/14.07.2016г., постановена по НОХд.№ 3759/2016г. на РС - П., то деянията се
явяват извършени в условията на съвкупност, поради което съдът на основание
чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 НК определи общо най-тежко наказание от ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален режим на изтърпяване СТРОГ, което
наказание следва да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
На осн. чл.25, ал.2 от НК съдът приспадна от
така определеното общо най-тежко наказание изтърпяната част от наказанието
лишаване от свобода по НОХд.№ 3759/2016г., считано от 30.07.2016год. до влизане
на настоящата присъда в сила. На основание чл.59 ал.1 НК приспадна
при изпълнение на така наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода
времето, през което подсъдимият Н. е бил задържан и по отношение на него е била
взета мярка за неотклонение “Задържане под стража” по НОХд.№ 3759/2016г. на РС -
П., считано от 05.04.2016г.
до 30.07.2016год.
На основание чл.189 от НПК, подсъдимият
беше осъден да заплати по сметка на ОД на МВР В. направените в хода на
досъдебното производство разноски за експертиза в размер на по 20,00лв.
При горните съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :