Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№260233,гр. Пловдив, 15.06.2022 г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ДИМИТРОВА
с участието на секретаря Мария Пеева като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №666 по описа за 2020г., и за де се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД.
Ищцата
Т.Г.Ч. *** в исковата си молба против Л.Г.Д. *** и Е.И. *** твърди,че е собственик
на поземлен имот с
идентификатор № 56784.528.497 находящ се в ****,с площ от 271 кв.м. ,ведно с построените
в имота сграда с идентификатор
№ 56784.528.497.1 със застроена площ 56 кв.м., сграда с идентификатор №
56784.528.497.4 със застроена
площ 25 кв.м. ,сграда
с идентификатор № 56784.528.497.2 с застроена площ 32 кв.м., сграда с идентификатор
56784.528.497.3, със застроена площ 23 кв.ч. на основание дарение от
нейната майка В.К.Д.,***.Ищцата посочва,че е омъжена и живее в ***,но след смъртта
на брат й И. Д. взела майка си да живее
при нея в ***.
Ответниците
като наследници на И. Д. са живеели в дома на В.Д. в ***. След преместването на
В.Д. ***, ищцата твърди,че отношенията й с ответниците
рязко са се влошили,тъй като те са заявили претенции,че имота е техен
въпреки,че ищцата се легитимирала като собственик с нотариален акт за дарение.
Отказали са да й предоставят ключовете за гаража,настанили са се в цялото
жилище,като са подменили всички ключалки и по този начин са ограничили достъпа
до имота,както на нея ,така и на майка й.
Ищцата посочва,че тъй като не знае ответниците да притежават друго жилище, в което да живеят,
ги е поканила с нотариална покана да освободят единствено гаража. В отговор на
поканата ответниците са оспорили правата й на
собственик и са отказали да й предадат ключа за имота.Тъй като е лишена от възможността
да ползва имота си за нея е налице правен интерес да предяви иска по чл.108 от
ЗС.
Ищцата твърди,че с поведението си ответниците я лишават от възможността да ползва имота
си,поради което за нея е налице обедняване съизмеримо с ежемесечния пазарен
наем за този имот,с който ответниците пък са се
обогатили.Месечният пазарен наем за процесния имот,находящ се ***, според ищцата е в размер на 600,00 лева и й
се дължи за периода 05.07.2019г. - датата, на която е придобила собствеността
до датата на предявяване на иска - 10.02.2020г. или общо 7 пълни месеца по 600
лева /до 5.02.2019 в това число/ и отделно още 4 дни от февруари / до
09.02.2020/ по 20 лева на ден - общо 80 лева или крайна сума - 4280 лв.
Искането е : ответниците
да бъдат осъдени да й предадат владението върху Поземлен имот с идентификатор № 56784.528.497 находящ
се в ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК с последно изменение
със заповед: няма издадени заповед за изменение на КККР, с адрес на имота: ****
с площ на поземлен имот : 271 кв.м. / двеста
седемдесет и един квадратни метра/ , трайно предназначение на територията :
Урбанизирана, Начин на трайно ползване : Ниско застрояване / до 10 м / Стар
идентификатор: няма, Номер на предходен план : 279 квартал : 27 - нов по плана на ***,ведно с построените в
поземления имот сгради: СГРАДА с идентификатор № 56784.528.497.1 /пет шест седем осем четири,
точка, пет две осем, точка, четири девет седем, точка, едно/, със застроена
площ 56 кв.м. / петдесет и шест квадратни метра/, брой етажи 1 /един/,
предназначение - Жилищна сграда - еднофамилна: и СГРАДА с идентификатор № 56784.528.497.4 / пет шест седем осем
четири, точка, пеш две осем. точка, четири десет седем, точка четири / със
застроена площ 25 кв.м. брои етажи 1 един . предназначение Хангар, депо, гараж; както и всички подобрения в имота, съгласно
нотариален акт за собственост, които се владеят от ответниците
без основание,както и да бъдат осъдени да й заплатят на основание чл.59 от ЗЗД сумата
от 4280 лева / по 2140,00 лева –от всяка от ответниците/
, представляваща обезщетение за това ,че ответниците
са ползвали в периода 05.07.2019 г. - до датата па предявяване на иска -10.02.2020
г. собствения й имот без правно основание, което обезщетение се изразява в
месечен пазарен наем,изчислен за процесния
период / 7 пълни месеца по 600,00
лева-месечно и осми непълен месец на стойност 80,00 лева –изчислен за 4 дни по
20,00 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба, до окончателното й изплащане.
С отговора на
исковата молба ответниците излагат следните
обстоятелства и противопоставят възражения:
На първо място,
посочват,че ищцата не се легитимира като собственик на имотите с нотариалния
акт от 05.07.2019г., тъй като праводателката й В.Д.
не е била титуляр на правото на собственост върху дарените обекти или поне не в обема, в който се е
опитала да го прехвърли с разпоредителната сделка. Част от имотите, предмет на прехвърлителната сделка, никога не са придобивани в
индивидуална собственост от В.Д., а продължават да се притежават в
съсобственост, а друга част са придобити от ответниците
в резултат на продължило повече от 10 години давностно
владение.
Посочват,че процесния имот ведно с построената
жилищна сграда и гараж са притежавани от Г. Д.. На *** Г. Д. починал. На
основание прекратена СИО и наследяване преживялата съпруга В.Д. придобила 4/6 ид.ч. от съвместно притежаваното имущество, а децата им- Т.Ч.
(ищца) и И. Д. (съпруг и баща на ответниците)- по 1/6
ид.ч. от него,т.е. към ***г., когато все още не била
извършена делба с Д. С. / собственик на жилищна сграда в поземления имот/ и
наследниците му, В.Д. се легитимира като собственик на 4/12 ид.ч.
от все още неподелената жилищна сграда с две самостоятелни жилища и гаража, а Т.Ч.
и И. Д.- на по 1/12 ид.ч. от тях.С Протокол за
съдебна спогодба от 06.07.1990 г. била извършена съдебна делба на двете жилища
между Д. С., съпругата му- Н. С., В.Д., Т.Ч. и И. Д.,по силата на която В.Д.
получила в индивидуален дял собствеността върху процесната
жилищна сграда, както и по отношение на поземления имот-предмет на иска, а
децата й- Т.Ч. и И. Д., които като съделители притежавали
по 1/12 ид.ч. от делбените
жилища, не получили нищо. Ответниците твърдят,че делбата е нищожна, тъй като не
предвиждала възмездяване на съделителите, които не са
получили дял в натура- И.Д. и Т.Ч.-на основание чл.26,ал.1,предл.1 ЗЗД вр. чл.
69, ал. 2 ЗН и чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД във вр.с чл. 18 ЗЗД. Предвид изложеното, ответниците
твърдят,че съдебната спогодба не е прекратила съсобствеността върху процесната жилищна сграда, и дори след сключването й И. Д.
е останал собственик на 1/12 ид.ч. от нея, която ид.ч. не е била обект на прехвърлителни
сделки и е била наследена от ответниците по делото
съобразно квотата им от наследството на Д., а именно: 1/36 ид.ч.
за Л.Д. и 1/36 ид.ч. за Е.Д..
По отношение на гаража ответниците посочват,че
тъй като строителството на процесния гараж през 1967г. предхожда датата, на която В.Д. е
станала едноличен собственик на дворното място -2003 г., то при построяването
му върху него е възникнала съсобственост между лицата, притежаващи право на
строеж върху държавното място,или В.Д. е придобила в режим на СИО с Г. Д. 1/2 ид.ч. от процесния гараж,а след
смъртта му тя се легитимира като собственик на 4/12 ид.ч.
от него, а праводателят на ответниците-
на 1/12 ид.ч. по наследство от баща си.
На следващо място ответниците противопоставят
възражение за изтекла в тяхна полза придобивна
давност, излагат следните обстоятелства: 3 месеца след одобряването на
спогодбата- на *** г., И. Д. сключил брак с Л.Д. и при преценката къде младото
семейство да създаде своя дом, В.Д. го подтикнала да се установи в
наследствения имот с думите, че той все пак е „наполовина негови и като такъв именно той и съпругата
му го третирали през целия си съвместен живот. В отношенията, създадени между В.Д.,
Т.Ч., И. и Л. Д., процесните жилищна сграда и гараж
се третирали като общи между него и сестра му, като владението върху полагащата
се на него част от собствеността било и ефективно предадено още в края на 1990
г. Той стопанисвал и поддържал имота със собствени средства и усилия,
ремонтирал го, подобрявал го, обособил на втория етаж спалня за себе си и
съпругата си, както и детска стая, в която израснали децата му. В.Д. ползвала
собствена спалня на първия етаж от къщата и нямала достъп до обитавания от
семейството на Д. втори етаж, като продължили да споделят общо домакинство и
обща баня и тоалетна. Изцяло със собствени средства Д. изградил и ресторант в процесния поземлен имот, който не е предмет на настоящото
дело и който ищцата едностранно е завзела след смъртта му.През *** г., когато В.Д.
навършила *** г., между нея и И. Д. била постигната уговорка той да се грижи за
майка си до смъртта й в процесната жилищна сграда,
продължавайки да полага същите грижи за нея, които е полагал и до момента, като
получи в лична собственост цялата къща и гаража, който я обслужва, т.е. и
другата половина от имота. В резултат на така постигнатото съгласие през 2014
г. му било предадено владението и върху останалата част от къщата и гаража, с
който факт сестра му Т.Ч. била добре запозната и нямала никакви възражения.Ответниците сочат,че И. Д. добросъвестно изпълнявал поетия
ангажимент, като с помощта на семейството си се грижил за майка си и осигурявал
издръжката й в общото домакинство. Същевременно Д. започнал да извършва
действия в имота, с които недвусмислено демонстрирал правата си на пълноправен
собственик по начин, който можел да бъде възприет от всеки, в това число от
живеещата в къщата В.Д., от сестра му- Т.Ч.,
както и от собствениците на съседния имот, явяващи се страни по нищожната
спогодба от 1990 г. Ответниците твърдят,че в полза на
Л.Д. и Е.Д. е изтекла придобивна давност на процесната жилищна сграда и на гаража (обекти с
идентификатор 56784.528.497.1 и 56784.528.497.4), в резултат на продължило
повече от 10 години давностно владение, осъществявано
лично и при условията на чл. 82 ЗС- чрез присъединяване на владението на праводателя им И. Д..
На следващо място, ответниците противопоставят
възражение за нищожност на дарението от 05.07.2019г.,поради липса на съгласие.
Посочват,че В.Д. страда от тежка форма на ***, която се проявила за пръв път
преди около 7 години и постепенно прогресирала. Ответниците
и починалия Д. са се грижили за нея и правили всичко, зависещо от тях, за
забавяне прогреса на това толкова тежко заболяване, но с течение на годините,
въпреки полаганите усилия, *** се влошавала.Заболяването започнало изключително
бързо да се влошава в седмиците около смъртта на сина й- възрастната жена била
напълно дезориентирана, не можела да се грижи за ежедневните си нужди и
изпитвала необходимост от постоянна помощ. Показателен е фактът, че в деня на
погребението на сина й В.Д. не разбирала, че той е мъртъв и неколкократно
по време на погребението му
попитала къде е синът й, а като го видяла в ковчега казала: „Това момче и синът ми И. бяха много добри
приятели ",което е индиция за тежкото
здравословно състояние на дарителката в този момент и за невъзможността й да
възприема обкръжаващата я среда. Твърдят,че към датата на дарението В.Д. се е
намирала в трайна невъзможност да формира воля.Това състояние е трайно, а
проявленията на болестта, засягащи критично съзнанието и волята на В.Д. са
постоянни, без ремисии. При извършване на дарственото разпореждане, както и преди и след този момент,
В.Д. не е имала съзнанието и волята да обезнаследи децата на сина си И. Д. и
съпругата му, а до това се е стигнало само и единствено вследствие на
заболяването й, като към момента на сключване на сделката не е била в състояние
да разбира и ръководи действията си. Твърдят,че сключеният договор за дарение
на недвижими имоти е нищожен, като сключен от лице, което, макар и дееспособно,
е било в невъзможност да разбира и ръководи действията си. Това състояние е
постоянно, а не временно и се дължи на заболяване с дегенеративен характер,
поради което сделката е нищожна на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ЗЗД.
По отношение на
претенцията по чл.59 от ЗЗД: ответниците посочват,че
ищцата в исковата молба твърди,че тя и праводателката
й не са възразявали срещу пребиваването на ответниците
в имота и дори ищцата „проявила снизходителност" при отправянето на
нотариалната покана от 08.11.2019 г., като не поискала от тях да освободят
имота. При това положение твърдят ответниците, дори и
да не се приеме,че са ползвали имотите на основание собствените им петиторни права, то при направено от ищцата признание, че ответниците са ползвали имота със знанието и без
противопоставянето й, не е налице твърдяното от нея „неоснователно лишаване от
ползване" по смисъла на чл. 59 ЗЗД.
При условията на
евентуалност ответниците предявяват възражение за
право на задържане на процесния имот до заплащане на
направените в него подобрения на обща стойност от 11 000,00 лв., респ.- на
пропорционална част от тази сума, съответстваща на правата на ищцата в
съсобствеността. Ответниците са владели имота и
извършили в имота подобрения, част от които са били необходими, а друга част-
полезни. Така през 2005 г. била подменена дограмата на първия етаж, за което
били заплатени 2500 лв. През 2007 г. била подменена дограмата на втория етаж,
за което били заплатени 2500 лв. През 2014 г. бил направен основен ремонт на
покрива на стойност 8000 лв. През 2016 г. били поставена дограма и прозорци на
терасата, гледаща към *** ремонтна дейност на стойност 1 000 лв. През 2017 г.
бил направен основен ремонт на „детската стая", за което били заплатени
3000 лв. Общата стойност на извършените подобрения е в размер на 11 000,00
лв., но сумата, с която се е увеличила стойността на имота е значително по-
висока. Посочват,че всички подобрения са извършени съвместно от общия
наследодател на ответниците и съпругата му, със
знанието и без противопоставянето на ищцата. Тъй като за осъществяването на
тези промени И. и Л. Д. са влагали свои средства и труд, то в тяхна полза е
възникнало право на вземане по отношение на съсобствениците, като вземането на
И. Д. е наследено след смъртта му от ответниците. До
заплащане на сумите за извършените подобрения последните имат право на
задържане върху процесната жилищна сграда.
Искането е
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Окръжен съд Пловдив съобразявайки изложеното
в исковата молба и отговорът на исковата молба, преценявайки доводите и
възраженията на страните, събраните по делото доказателства –поотделно и в
тяхната съвкупност ,приема за установено следното:
Предмет
на ревандикационния иск е следният недвижим имот : поземлен имот с идентификатор № 56784.528.497 находящ се в *** с площ от 271 кв.м. ведно с построените в имота еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор № 56784.528.497.1 със застроена площ 56 кв.м. и гараж с идентификатор № 56784.528.497.4 със застроена площ 25 кв.м.
Няма
спор между страните в процеса,че ответниците владеят процесните жилищна сграда и гараж.
Ищцата
се легитимира като изключителен собственик на имота на основание сделка:
дарение извършено на 05.07.2019г.,по което дарител е нейната майка В.Д..
Ответниците се легитимират
като собственици на основание : наследство и давностно
владение. В.Д. е майка и на И. Г. Д.-починал на ***, законни наследници на
който са ответниците в процеса- съпруга Л.Д. и Е.Д.-дъщеря.
От
заключението на съдебно-техническата експертиза ,неоспорено от страните ,се
установява следното: подобренията извършени в двуетажната жилищна сграда,находяща се в поземлен имот с идентификатор 56784.528.497 с
площ от 271 кв.м. са на стойност 12 847,00 лева, а увеличената стойност на
имота от подобренията е 11 610,00 лева. Стойността на жилищната сграда с
подобренията към момента е 130 500,00 лева. За периода
05.07.2019г.-10.02.2020г. наемната цена на жилищната сграда, незастроеното
дворно място и навеса зад е гаража е сумата общо от 4 568,00 лева.
От
заключението на вещо лице ** Д.К. на съдебно-психиатричната експертиза се
установява,че В.Д. страда от ***. Към момента на дарението -05.07.2019г. ***
процес е бил в рамките на *** форма със *** на личността. В.Д. е била със ***
да разбира съществени и по прости неща от ежедневието,можела е да ръководи
постъпките си,но не е могла да прогнозира последствията от делата си. Състоянието й се е влошило около смъртта на
сина й. Поведението й : да желае да прекара старините си при другото дете носи
смисъла на *** обяснение.
На
*** В.К.Д. е починала-факт, удостоверен с акт за смърт № *** съставен на *** от
Община ***.
В
заключението си вещите лица *** М. Г., *** Р.Д. и ** М.П. ,назначени по
тройната съдебно-психиатрична експертиза са категорични,че В.Д. е страдала от обективизираните заболявания в хоспитални
условия : ***,***, ***, ***, ***,***,***.
Качественото
разстройство на психичните процеси –***, ***, ***, *** процеси е нарушавало
способността й да възприема детайлите, да анализира обстоятелствата, да
съобразява правните последици от поведението си.
***
процес е препятствал възможностите на В.Д. да разбира *** и *** на *** си при
сключване на договор за дарение на 05.07.2019г. ,както и да разбира последиците
от него.
С
протоколно определение от 09.12.2021г. е назначена нова тройна
експертиза.Вещите лица ** Н.П., ** А.К. и ** Д.Л. са категорични в заключението
си ,че при В.Д. са диагностично обективизирани ***
заболявания,които са засегнали психичните й функции,водейки до *** здраве. ***
и *** са генерирали ***, който се характеризира с нарушени възможности за
правилно и адекватно *** на
свойството,значението на *** и ***
последици при сключване на договор за дарение на 05.07.2019г.
Вещите
лица посочват,че състоянието на В.Д. се приема за *** на психичните функции и
представлява продължително нарушение на ***, което засяга способността да се ***
и обстоятелствата, от съществено значение за формирането на личната воля, както
и правните последици от поведението.
Събрани
са гласни доказателства:показанията на свидетелите И. Н.,П.Ч., Ц. П. и Р. А.,които
установяват обстоятелства относно поддръжката и ремонта на процесния
имот, отсядането на ищцата и семейството при идването й в ***, както и относно
здравословното състояние на В.Д., като в тази част показанията са изцяло залегнали
в заключенията на двете тройни експертизи. Свидетелят Ч. посочва,че решението
да се дари процесния имот, В.Д. го е взела имайки
предвид цялостното отношение на дъщеря й през годините, и обстоятелството, че
всички останали имоти в *** пък били предоставени на сина й И..
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Искът
с правно основание чл.108 от ЗС е неоснователен.
Ответниците
отричайки материално правната легитимация на ищцата по иска с правно основание
чл. 108 от ЗС противопоставят възражение за нищожност на придобивното
й основание –дарение, поради липса на фактическия състав на сделката,а именно:
липса на волеизявление или съгласие за сключване на сделката.
На
05.07.2019г. с нотариален акт за дарение на недвижим имот №13,т.II,рег. №1335,нот.дело
№184/2019г. по описа на нотариус № *** на РНК
И. И., В.К.Д. в качеството й на дарителка е дарила на дъщеря си –ищца в
настоящото производство Т.Ч. –надарена, процесните
недвижим имоти: Поземлен имот с
идентификатор № 56784.528.497 находящ се в *** с площ
от 271 кв.м. ведно с построените в имота
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № 56784.528.497.1 със застроена площ 56 кв.м. и сгради на допълващо
застрояване. Ищцата е приела с благодарност дарението.
Член 225,ал. 1 от
ЗЗД определя дарението като договор,с който „ дарителят отстъпва веднага и
безвъзмездно нещо на дарения,който го приема“ ,т.е за да е налице дарение е
необходимо съгласие между дарителя и надарения,по силата на което дарителят с дарствено намерение отстъпва нещо безвъзмездно и
безвъзвратно на надарения,който го приема,в резултат на което имуществото му
нараства,а това на дарителя намалява. Съгласието на страните относно безвъзмездността
на отстъпването е необходим елемент от дарението.
Липсата на елемент
от фактическия състав на договорите представлява несъществуваща сделка.
Липсата на
съгласие като основание за нищожност на договора ,в хипотезата на липса на
фактически състав ,е налице,когато няма две насрещни,противоположни по
съдържание волеизявления,в конкретният казус: намерение да дари у
дарителя,съответно: съгласие да получи безвъзмездно това, което дарителят
отстъпва –у надарения.
От заключенията на
двете тройни съдебно-психиатрични експертизи се установява,че В.Д. поради *** е
била с нарушени възможности
за *** и *** на свойството,значението на
постъпките и резултиращите последици при сключване на договора за дарение
на 05.07.2019г. Съдът кредитира и заключението на вещо лице Ш.,че В.Д. у която ***
процес е бил вече развит, но в рамките на *** форма със *** на личността,
поради което е разбирала съществени и по-прости неща от ежедневието,като
приема,че този извод всъщност не се намира в противоречие с констатацията на
експертите от тройните експертизи,изложена по-горе. Намерението да дари- като
елемент от фактическия състав на сделката дарение ,не се отъждествява с
желанието на В.Д. да прекара старините си при другото дете и да го дари ,което
поведение както вещо лице Ш. посочва носи смисъла на *** обяснение. Правните последици на сделката : дарение,както
се посочи по-горе , се изразяват в безвъзмездното и безвъзвратно отстъпване на
имущество ,в резултат на което
имуществото на дарителя намалява.Правните последици,предполагат правилна
преценка за цялата обкръжаваща действителност, каквато В.Д. не е притежавала
към момента на дарствения акт. И този извод се
потвърждава и от заключението на вещо лице Ш., която категорично посочва,че В.Д.
е могла да разбира постъпките си, но не е
могла да прогнозира последствията от делата си.
При
така установеното, съдът приема,че договорът
за дарение е нищожен на основание чл. 26,ал.2, предл.
второ от ЗЗД- поради липса на съгласие / въпреки,че хипотезата на чл.31 от ЗЗД
не е предмет на изследване в конкретния казус, следва да се отбележи ,че от
приложното поле на чл.31от ЗЗД са изключени болните от *** и хора в дълбока
старост/.
Като
нищожна сделка дарението не е произвело желаните от страните правни
последици,поради което в техните вътрешни отношения, дарителката е останала
собственик на дарения имот.
Чл.
108 от ЗС предвижда,че собственикът може да иска своята вещ от всяко лице,което
я владее или държи без основание.
За
предявяването на иска по чл.108 от ЗС е необходимо ищецът да заяви придобивен способ и да твърди,че ответникът няма основание
да владее или държи вещта.
Защитата
срещу иска ответникът упражнява с възражения,че: 1. Придобивиня
способ не се осъществил или се е погасил;2. Не владее или не държи вещта или 3.
Я владее или държи на протипоставимо на ищеца
основание.
В
конкретният казус възражението на ответниците,че
дарението от 05.07.2019г. като придобивен
способ,легитимиращ ищцата като собственик на процесния
имот не се е осъществило, се доказа от ангажираните в процеса гласни доказателства
и заключенията на съдебно-психиатричните експертизи, поради което искът по
чл.108 от ЗС като неоснователен следва да се отхвърли.
Ищцата
не въвежда друго правно основание ,легитимираща я като собственик на
имота,поради което за съда не съществува задължение да изследва друг придобивен способ. Като последица от неоснователността на
иска по чл.108 от ЗС е и неоснователността на исковата претенция по чл. 59 от ЗЗД.
Тъй
като ,всички претенции на ответниците са въведени в
процеса като възражения ,приемайки,че искът по чл.108 от ЗС е
неоснователен на едно от тях, съдът не
дължи произнасяне по останалите, още повече ,че някои са предявени в условията
на евентуалност, както и по събраните доказателства в подкрепа на тези
възражения.
По
изложените съображения, исковете по чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД като несонователни следва да се отхвърлят.
С
оглед изхода на спора в полза на ответниците следва
да се присъдят сторените от тях съдебни разноски на основание чл. 78,ал.3 от ГПК съобразно списък по чл.80 от ГПК.
Воден
от горното, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Г.Ч. ***,с ЕГН **********,със съдебен
адрес ***-адв. М.Х. ***, против Л.Г.Д.,с ЕГН **********
и Е.И.Д.,с ЕГН **********,*** искове : с правно основание чл.108 от ЗС , с
предмет : поземлен имот с идентификатор
№ 56784.528.497 находящ се в *** с площ от 271 кв.м. ведно с построените в имота еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор №
56784.528.497.1 със застроена
площ 56 кв.м. и гараж с идентификатор № 56784.528.497.4 със застроена площ 25 кв.м.,и
с правно основание чл.59 от ЗЗД –за обезщетение в размер на 4280,00 лева / по 2 140,00 лева-за всеки
от ответниците/ за това ,че ответниците
са ползвали в периода 05.07.2019 г. - до датата па предявяване на иска
-10.02.2020 г. собствения й имот без правно основание, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба, до окончателното й
изплащане,като неоснователни.
ОСЪЖДА Т.Г.Ч. ***,с ЕГН **********,със съдебен адрес
***-адв. М.Х. *** да заплати на Л.Г.Д.,с ЕГН **********
и Е.И.Д.,с ЕГН **********,*** сумата в размер на 4 650,00 / четири хиляди
шестстотин и петдесет/ лева-представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд Пловдив.
Съдия: