Р Е Ш Е Н И Е
№ 1131
Град Пловдив, 23 май
2019 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на двадесет и четвърти април
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното
от съдията административно дело № 687
по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Териториално
поделение „Държавно горско стопанство Пловдив“ против заповед № 18-1868 от
20.02.2019 г. на началника на СГКК Пловдив, с която е одобрено изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Бойково, община Родопи, с
която са нанесени нови обекти в КККР – сграда с идентификатор 05150.33.6.1:
площ 52 кв.м, предназначение: вилна сграда – еднофамилна; променени са
границите на съществуващи обекти в КККР: поземлен имот с идентификатор
05150.33.6: плоощ 500 кв.м, начин на трайно ползване: застроен имот в горска
територия, собственост на Е. М. В.въз основа на нотариален акт № 74, том 8,
дело № 2475 от 14.08.1964 г. на нотариус при Пловдивския народен съд; поземлен
имот с идентификатор 05150.33.10: площ: 58929 кв.м, начин на трайно ползване:
друг вид дървопроизводителна гора, собственост на МЗГ-ДЛ/ДДС.
Според жалбоподателя оспорената заповед е
незаконосъобразна, тъй като е необоснована, неправилна и издадена в
противоречие с административно-производствените правила. Иска се нейната отмяна
и присъждане на направените разноски. Допълнителни съображения по съществото на
спора са изложени в депозираната на 25.04.2019 г. писмена защита.
Ответникът в писменото си становище (л.24-25
от делото) счита жалбата за неоснователна и моли тя се отхвърли.
Заинтересованата страна Н.Т. чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да се остави в сила
оспорената заповед.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с
правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права неблагоприятно са
засегнати от нея с оглед настъпилото намаляване в площта на собствения му
поземлен имот, и в 14-дневния преклузивен срок от неговото съобщаване,
извършено с препоръчано писмо (известие за доставяне – л.30, гръб). Жалбата е
срещу заповед, която съгласно чл.54, ал.6 ЗКИР може да се обжалват по реда на
АПК пред административния съд по местонахождение на имота. Всичко изложено
налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна
поради следните съображения:
От представената административна преписка се установява,
че административното производство по издаване на оспорената заповед е започнало
въз основа на заявление от 03.09.2018 г. (л.28) от Н.И.Т., с което тя е поискала
проект за изменение на кадастралната карта на с. Бойково за имоти 33.6, 33.10,
4.591 и нанасяне на съществуваща вилна сграда, собственост на нейната майка и
наследодателка Е. М. В.(удостоверение за наследници – л.94 и нотариален акт №
74, том 8, дело № 2475/1964 г. на нотариус при Пловдивския народен съд – л.93).
Въз основа на извършено геодезическо заснемане е
изработен проект за изменение на кадастралната карта (л.79 и сл.) с цел да се
отстрани явна фактическа грешка – дворното място с двуетажната вила по цитирания
нотариален акт, които попадат в ПИ 33.6 и ПИ 33.10, с начин на трайно ползване – дървопроизводителни горски площи, собственост
на МЗГ, да се обособят в ПИ 33.593 с площ 500 кв.м, образуван от части от ПИ
33.6 и ПИ 33.10, и нанасяне на двуетажната вила с площ 52 кв.м в ПИ 33.593.
С уведомление от 25.09.2018 г. на началника на СГКК
Пловдив Н.Т. е била уведомена за недостатъци в проекта, които са били
отстранени и поправеният проект е представен със заявление от 08.10.2018 г.
(л.64 и сл.).
С уведомление от 06.11.2018 г. на началника на СГКК
Пловдив Регионална дирекция по горите Пловдив и община Родопи в качеството на
заинтересовани страни са били уведомени, че започва производство по изменение
на кадастралната карта на с. Бойково относно поземлени имоти с идентификатори 05150.33.6,
05150.33.10,
05150.4.591.
С писмо от 15.11.2018 г. (л.59) Регионална дирекция по горите Пловдив е
възразила срещу продължаването на процедурата по изменение на КККР поради липса
на аргументация за присъединяването на част от горските територии, държавна
собственост, за разширение на земеделския път, за което изменение следва да
бъдат уведомени ЮЦДП Смолян и ТП ДГС Пловдив.
С уведомление от 17.01.2019 г. на началника на СГКК
Пловдив заинтересованите страни са били уведомени за нови недостатъци в
проекта, които са били отстранени и поправеният проект е представен със
заявление от 31.01.2019 г. (л.45 и сл.).
С уведомление от 04.02.2019 г. на началника на СГКК
Пловдив Регионална дирекция по горите Пловдив е била уведомена, че започва
производство по промяна на границите между поземлени имоти с идентификатори
05150.33.6 и 05150.33.10. С писмо от 12.02.2019 г. (л.41) Регионална дирекция
по горите Пловдив отново е възразила срещу продължаването на процедурата, тъй
като не са уведомени собствениците на държавната горска територия – МЗХГ чрез
ЮЦДП Смолян и ТП ДГС Пловдив. На 14.02.2019 г. е подадено заявление от жалбоподателя
ТП ДГС Пловдив до СГКК Пловдив, с което е поискано прекратяване на
производството по изменение на КККР на с. Бойково.
Въпреки подаденото възражение е издадена оспорената
заповед № 18-1868 от 20.02.2019 г. на началника на СГКК Пловдив – предмет на
настоящото съдебно производство, с която е нанесен нов обект – вилната сграда и
са извършени промени в границите на съществуващите поземлени имоти и в данните
за собственост.
В хода на съдебното производство не са
събирани нови доказателства. Страните нямат спор по фактите. Спорът е правен –
за законосъобразността на извършеното изменение в кадастралната карта и
кадастралните регистри на собствениците.
При тези факти съдът намира, че оспорената
заповед е незаконосъобразна поради нарушение на административнопроизводствените
правила и на материалноправните норми.
Съгласно чл.51,
ал.1-3 ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в
актуално състояние, като се изменят при установяване на: 1. изменения
в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на
кадастралната карта и кадастралните регистри; 2. непълноти или
грешки. 3. явна фактическа грешка. Измененията се
извършват от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на
имота, по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в
закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община.
В случая
производството по изменение на КККР на с. Бойково е започнало въз основа на
заявление на наследник на собственик на имот, който изобщо не е отразен и не
съществува като самостоятелен имот със свой идентификатор в одобрената
кадастрална карта.
Оспорената
заповед е издадена на основание чл.51, ал.1, т.2 ЗКИР – непълноти или грешки и
със нея е изменена КККР на с. Бойково, одобрена със заповед № РД-18-61 от
30.06.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК и касаеща неурбанизираната
територия в землището на селото. Съгласно § 1, т.16 ДР ЗКИР „непълноти или грешки“ са несъответствия в границите и
очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана
територия спрямо действителното им състояние. Следователно, доколкото процесното
изменение води до промяна в кадастралната карта на неурбанизираната територия
на селото, хипотезата на непълноти или грешки не може да бъде приложена към
настоящия казус.
От друга страна,
проектът за изменение на кадастралната карта е изработен в хипотезата на
отстраняване на явна фактическа грешка в кадастралната карта на
неурбанизираната територия на с. Бойково, което съответства на легалното
определение на това понятие, дадено в § 1, т.9 ДР ЗКИР – „явна фактическа
грешка“ е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана
и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл.41, ал.1,
както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена)
трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана
територия, определени чрез геодезически измервания, и границите им от планове и
карти, одобрени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, когато разликите в координатите на
определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл.31.
Доколкото обаче по административната преписка липсва информация за границите на
имота на наследодателката Е. В. от предходни планове (не са представени такива
извадки при доказателствена тежест на ответника и на заинтересованата страна,
за която оспорената заповед е благоприятна), то и хипотезата на чл.51, ал.1,
т.3 ЗКИР е неприложима към настоящия казус.
Следователно
може да се направи категоричен извод, че събраните по делото доказателства не
сочат за наличие на хипотезите на чл.51, ал.1, т.2 и 3 ЗКИР, поради което
оспорената заповед е издадена при липса на правно основание.
Ако се приеме
правното основание на самата заповед, то съгласно чл.54, ал.1 и 2 ЗКИР непълнотата
или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и
кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на
кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти, а когато
непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се
отстранява след решаване на спора по съдебен ред.
В настоящия
случай очевидно съществува спор за собственост, доколкото Регионална дирекция
по горите Пловдив, която е била уведомена за започналото производство по изменение
на кадастралната карта, макар и ненадлежна страна в това производство, е
възразила против исканото изменение още на 15.11.2018 г. и след това двукратно,
като е посочвала, че не са уведомени собствениците и че имотите, засегнати от
исканото изменение са държавна частна собственост, горска територия. С писмо,
получено в СГКК Пловдив на 14.02.2019 г. (л.36), жалбоподателят е поискал
прекратяване на производството по изменение на КККР на с. Бойково, тъй като се
засягат имоти частна държавна собственост. Т.е., за административния орган е
било ясно, че е налице спор за материално право и при тази хипотеза за него не
съществува възможност да издаде заповед като процесната, тъй като нормата на
чл.54, ал.2 ЗКИР е императивна.
Както в
писменото становище на ответника, така и в справката за поземлен имот с
идентификатор 05150.33.6 (л.42) изрично е посочено, че собственик на имота е
МЗГ – Държавно лесничейство въз основа на отказ от право на собственост върху
земеделска земя по чл.100 ЗС с нотариално заверен подпис, № 12 от 28.11.2003
г., издаден от ОСЗГ Родопи. Въпреки че този документ има пряко значение за
преценката за основателността както на направеното от заинтересованата страна искане
за изменение на кадастралната карта, така и на възражението на жалбоподателя, а
следователно и за правилното решаване на въпроса, с който е сезиран началникът
на СГКК Пловдив, отказът не се съдържа в административната преписка и не е взет
предвид при издаване на оспорената заповед. По този начин е допуснато нарушение
на административнопроизводствените правила, което е довело до неизясняване на
правнорелевантни факти и се е отразило върху законосъобразността на самата
заповед. В този смисъл основателно е възражението на жалбоподателя за допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо не
само в неизпълнение на задължението за служебно изясняване на всички факти и
обстоятелства, имащи значение за правилното разрешаване на въпроса, с който е
сезиран административния орган, но е налице и неуведомяване на надлежните
заинтересовани страни, които е следвало да вземат участие в производството по
издаване на оспорената заповед.
От друга страна,
въпросът кому принадлежи правото на собственост не може да бъде решаван от
административния орган, сезиран с искане за изменение на КККР, защото
административният орган не разполага с правомощия да изследва валидността на
титулите за собственост или конкуренцията на права, какъвто е настоящия случай.
С такова правомощие разполага единствено гражданският съд. Затова нормата на
чл.54, ал.2 ЗКИР императивно изисква непълнотата или грешката да се отстранява
след решаване на спора за материално право по съдебен ред.
Основателно е
също възражението на жалбоподателя за неспазване на формата и липсата на мотиви
в оспорената заповед. Съгласно установената съдебна практика и разбирането на
правната доктрина мотивите на административния акт може да се съдържат и в
други документи, съставени в хода на производството по неговото издаване, но в
настоящия случай това не е така, защото мотивите на оспорената заповед не могат
да бъдат извлечени от нито един документ, съдържащ се в представената
административна преписка, като липсват, както се каза по-горе, отказът от
правото на собственост, извлечения от планове и карти, одобрени по реда на
ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, както и констатациите и изводите на административния орган във
връзка с тези относими към въпроса за исканото изменение документи.
Макар
измененията на КККР да се правят въз основа на проект, съдът намира, че
административният орган е длъжен да изложи собствени мотиви относно
съществуващото положение и допустимостта на исканото от заявителя изменение,
защото проектът за изменение се изработва по задание на заявителя и дори само
поради това обстоятелство всички факти, установени в процеса на изработване на
проекта, трябва да бъдат преценени от административния орган преди издаване на
крайния акт.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
жалбата е основателна и оспорената заповед следва да бъде отменена като
незаконосъобразна. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане
от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски същото
като основателно следва да се уважи и да бъде осъдена СГКК Пловдив да заплати
на Териториално поделение „Държавно горско стопанство Пловдив“ сумата 150 лева
(50 лева за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78, ал.8 ГПК). Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на
Териториално поделение „Държавно горско стопанство Пловдив“, ЕИК 2016195800103,
със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември“ № 93,
представлявано от директора К. З. К., заповед № 18-1868 от 20.02.2019 г. на началника
на СГКК Пловдив.
ОСЪЖДА Службата по геодезия,
картография и кадастър Пловдив към Агенция по геодезия, картография и кадастър
да заплати на Териториално поделение „Държавно горско стопанство Пловдив“, ЕИК
2016195800103, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести
септември“ № 93, представлявано от директора К. З. К., сумата 150 (сто и
петдесет) лева, разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: