О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№……………/21.08.2020г.
гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
август през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при
секретаря Павлинка Славова, като разгледа т.
д. № 1434 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ.
На
04.06.2020 г. в Търговския регистър по партидата на „Р. 2000“ ООД /н./ са
обявени Списък на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ и
списък с неприети вземания, вписване №20200604160136, а поради непълнота на
списъка на приетите вземания е извършено повторно обявяване в Търговския
регистър на списъка с приетите вземания, което обявяване в вписано под №
20200703134648. След постъпили в срок възражения са проведени производства по
чл. 692, ал. 3 ТЗ, в рамките на които не са събрани допълнителни писмени
доказателства. Въз основа на доказателствата пшо делото и доводите на страните
съдът намира следното:
По възражение вх. №
51712/11.06.2020г.
Кредиторът „М Е.М У.“ ООД оспорва списъка с неприетите
от синдика на „Р. – 2000“ ЕООД вземания в размер на 22 025,23 лв., от които 21
837, 18 лв. неустойка по чл.5.3. от Договор за наем и 18,05 лв. – законна лихва
за забава върху неустойката за периода от 07.01.20 г. до 06.02.20 г., ведно с
дължимата законна лихва, считано от 07.02.2020 г. до окончателното плащане.
Кредиторът
счита изводите на синдика за нищожност на неустойката за незаконосъобразни.
Изложени са подробни съображения, защо неустойката не е нищожна. Прави се
искане вземането да се включи в списъка с приетите предявени вземания.
Синдикът
оспорва възражението и излага подробни съображения, защо счита, че вземането не
е възникнало, а именно, поради нищожност на неустоечната клауза.
Длъжникът
не взема отношение по възражението.
Основанието на
претендираната неустойка по чл. 5.3 от договора е предсрочното прекратяване на
договора между страните, вследствие на неизпълнение от страна на наемателя, а
неустойката е равна на дължимия наем до изтичане на съответния срок на
договора. Прекратяването на договора има действие занапред. С прекратяването му
отпада задължението на наемателя да заплаща наемната цена, но отпада и
насрещното задължение на наемодателя да предоставя ползването на вещта. При
това положение уговорката за неустойка при предсрочно прекратяване на договора
по вина на наемателя в размер на всички неплатени по договора месечни наеми до
края на срока му, излиза извън присъщите обезщетителна, обезпечителна и
санкционна функции на неустойката. Това е така, защото наемодателят по вече разваления
договор би получил чрез неустойката имуществена облага от насрещната страна в
размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, но без да
предоставя своята насрещна престация. От това следва, че плащането на всички
наеми от страна на наемателя под формата на неустойка за периода след
развалянето на договора би довело до неоснователно обогатяване на наемодателя и
нарушава принципа за справедливост, вследствие на което клаузата за неустойка
се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави. Нищожната клауза не е
валиден източник на облигационни отношения и не поражда вземането да
наемодателя срещу наемателя за заплащане на сумата от 21 837.19 лева.
Извод в различна насока не
следва от възраженията на кредитора, че неустойката е индивидуално уговорена,
че не нарушава обществения интерес и че е съобразена с вредите от
неизпълнението. Накърняването на добрите нрави, когато това е резултат от
нарушаване на принципа за нееквивалентното разместване на блага между
частноправните субекти е обявено от закона за правно невалидно – виж чл. 26,
ал.1 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 26, ал.1 ЗЗД е предвидена в обществен интерес и
всеки договор или клауза в такъв, несъобразени с нея, са недействителни,
независимо от това дали са индивидуално уговорени или не. Преценката за
накърняване на добрите нрави се прави към сключване на договора, към който
момент в случая не е ясно какви заплати, осигуровки и данъци за служителите си
е дължал наемодателя, както и дали са били предвидими или не за наемателя, още
повече че са обстоятелства, които не са пряко свързани с наемното отношение.
С
оглед изложеното възражението на кредитора „М Е.М У.“ ООД следва да се остави
без уважение.
По възражение вх. №
52685 от 12.06.20г.
Кредиторът
НАП обжалва списъкът на неприетите вземания в частта, с която не е прието
вземане за местни данъци и такси в размер на 225,86 лв. главница и 106,19 лв.
лихва, както и списъка с приетите вземания в частта, относно вземането в размер
на 54 879,85 лв. с привилегията по чл. 722, ал.1, т. 1 от ТЗ въз основа на постановление
за налагане на обезпечителни мерки от 31.03.18 г.
Синдикът
счита възражението срещу неприетото вземане за неоснователно, тъй като за
процесния период длъжникът не е бил собственик на имота.
Длъжникът
не взема отношение по възражението.
Съдът
като се запозна с доказателствата по делото намира за установено следното:
По
отношение на възражението в частта относно неприетото вземане за данъци и лихви
въз основа на декларация №38973/21.05.2002г.
Задължението
по декларация №38973/21.05.2002г. касае ДНИ и ТБО за периода 2010г.- 2019г за имот,
представляващ апартамент №30, находящ се в град Добрич, ул. „**********с
идентификатор 72624.611.25.3.30.
Видно
от представения към становището на синдика нотариален акт №94, том I, рег. №735, дело №83/2006г по описа на нотариус Е.С.,
с район на действие района на Районен съд – град Добрич, на 22.06.2006г. „Р.
2000“ ЕООД продава на Д.К. Д., следния свои собствен недвижим имот, а именно: апартамент
№30 находящ се в град Добрич, ул. „**********с идентификатор 72624.611.25.3.30.
Следователно
за процесния период 2010г- 2019г длъжникът не е собственик на процесния
недвижим имот и поради това не дължи и заплащане на ДНИ и ТБО за него, тъй като
не е данъчно задължено лице.
Възражението
на кредитора във връзка с поредността на удовлетворяване на останалата част от
публичните вземания, включени в списъка с приетите вземания също е
неоснователно.
Разпоредбата
на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ следва да се тълкува корективно и във връзка с
разпоредбите на чл.638, ал.4 ТЗ и чл.724 ТЗ, което тълкуване води до
единствения извод, че вписването на запор по реда на Закона за особените залози
не учредява никаква привилегия на кредитора в производството по
несъстоятелност. Вписването по реда на ЗОЗ на запор върху вземания и вещи
представлява обезпечителна мярка с единствена последица забрана на длъжника да
се разпорежда със запорираното имущество.
Съгласно чл.638, ал.4 ТЗ наложените в
индивидуалното принудително изпълнение обезпечителни мерки са
непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността, като след откриване на
производството по несъстоятелност е недопустимо налагането на запор и възбрана
върху имущество, включено в масата, като разпоредбата не въвежда изключение по
отношение на запори, вписани по реда на ЗОЗ. Разпоредбата на чл.724 ТЗ урежда
правилата за удовлетворяване на обезпечен кредитор и на кредитор с право на
задържане, като под обезпечен кредитор разпоредбата има предвид единствено
кредитор, в чиято полза са учредени ипотека или залог, но не и кредиторите,
наложили в чиято полза са допуснати обезпечителни мерки по реда на
обезпечителното производство, включително и запор, вписан по реда на ЗОЗ. Нещо
повече, в самия закон за особените залози не се съдържат правила, предвиждащи
друго действие на вписания запор по реда на закона, различни от общото действие
по чл.451 и чл.452 ГПК, като вписването
в регистъра има значение само за правото на кредитора да участва в
разпределението по ЗОЗ с оглед разпоредбата на чл. 40 и чл.41 ЗОЗ, тъй като
кредитори, чиито права не са вписани в ЦРОЗ не могат да се присъединяват при
разпределение на суми от осребряване на заложено по ЗОЗ имущество.
В
индивидуалното принудително изпълнение по ГПК наложените запори, включително
вписаните по реда на ЗОЗ, не създават друга привилегия на кредиторите, които са
ги вписали, освен правото да се присъединят и да участват в разпределението
съобразно правата и привилегиите по чл.136 ЗЗД.
В
индивидуалното принудително изпълнение по ДОПК наложените запори не пораждат
дори и право на присъединяване, а още по-малко на предпочтително
удовлетворение. Право на присъединяване и предпочтително удовлетворение е
предвидено единствено за обезпечените кредитори, като под „обезпечени“
разпоредбата на чл.194 ДОПК има предвид същото като чл.724 ТЗ, а именно кредитори с учредена ипотека или залог, но не
и такива с наложени обезпечителни мерки.
Следователно
макар и разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ да поставя сред
обезпечените кредитори и тези вписали запор и възбрана по реда на ЗОЗ, то
очевидно разпоредбата в тази й част е в противоречие с останалите правила за разпределение
в универсалното принудително изпълнение, с целта на производството по
несъстоятелност, с правилата за разпределение при индивидуално принудително
изпълнение и общите правни принципи и по същество неприложима.
Единствената
привилегия, която следва от наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК е
правото на държавата при открито производство по несъстоятелност и в рамките на
6 месеца от откриването му да реализира имуществото, върху което са наложени
мерките по реда на ДОПК / чл.193 ДОПК, вр.чл.638, ал.1 ТЗ/, но дори и в този
случай вписването на мерките в ЦРОЗ не създава привилегия за предпочтително
удовлетворени на държавата.
С
оглед изложеното възражението на НАП следва да се остави без уважение.
Следва
да се свика първо събрание на кредиторите след одобряване на списъците със следния
дневен ред: изслушване доклада на временния синдик, избор на постоянен синдик и
определяне на възнаграждението му; определяне реда и начина за осребряване
имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избор на
оценители и определяне на възнаграждението им.
При
тези мотиви, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение вх. №
51712/11.06.2020г. на кредитора „М Е.М У.“ ООД, ЕИК***** срещу СПИСЪКА НА
НЕПРИЕТИТЕ вземания на кредиторите на „Р. 2000“ЕООД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение вх. №
52685/12.06.20г. на кредитора НАП срещу списъка на приетите и неприетите
вземания на кредиторите на „Р. 2000“ЕООД.
ОДОБРЯВА списъка на приетите
вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ на кредиторите на „Р. 2000“ ЕООД /н/ вписани в Търговския регистър
под номер №20200604160136 и № 20200703134648.
СВИКВА, на основание чл.
669, ал. 4 и чл. 674, ал. 2 от ТЗ, Събрание на кредиторите на „Р. 2000“ ЕООД
/н/, ЕИК***** на 15.09.2020г. от 10:45
часа в гр. София, Съдебна палата, бул. „********, заседателна зала на VІ—7
състав, със следния дневен ред: изслушване доклада на временния синдик, избор
на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му; определяне реда и
начина за осребряване имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на
имуществото, избор на оценители и определяне на възнаграждението им.
Определението
не подлежи на обжалване.
Препис
от определението да се връчи на синдика.
Да
се извърши обявяване на определението в Търговския регистър, както и да се
впише в книгата по чл. 634в ТЗ.
СЪДИЯ: