№ 8
гр. Перник, 04.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на четвърти януари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Гражданско дело
№ 20231700100534 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 4754/07.08.2023
г., депозирана от Р. И. Г. ЕГН **********, ***, чрез адвокат В. Т. А., съдебен
адрес: *** срещу „НББАЗ“, гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №2 ет.2, с правно
основание чл.511, ал.З във вр.с чл.513, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.515, ал.2 т. 1 и
т.2 от КЗ – за осъждане на ответника да заплати на ищеца исковата сума в
размер на 100000,00 (сто хиляди) лева, застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ексцес, в резултат на ПТП, заедно
със законната лихва от 31.10.2022 година до окончателното изплащане на
сумата.
Ищеца излага в исковата молба, че на 15.09.2018 г. около 23.40 в гр.
Перник е пострадал при ПТП, като бил ударен от лек автомобил *** с рег.
номер UR 96919, управляван от И.Ю.Л.. Същият предприел маневра, като при
движение на заден ход на автомобила ударил пострадалия Г..
Ищецът сочи, че в резултат на претърпения инцидент получил
травматични увреждания, а именно: сътресение на мозъка, посткомоционен
и посттравматичен синдром със затегнато протичане; посттровматични
епилептични припадаци; дискоординационен синдром по централен тип.
Излагат се твърдения, че и към момента Г. не е възстановен и лечението му
продължава. Сочи, че въпреки приема на медикаменти все още получава
епизодични епилептични гърчове, вследствие на които припада и получава
различни наранявания по главата и тялото, изразяващи се в контузии, синини
и охлузвания. Твърди, че е налице усложнение /ексцес/.
1
С исковата молба са направени твърдения, че получените от Г. травми
са довели до изключително интензивни болки и страдания, които ищецът
твърди, че търпи и до настоящия момент.
В продължение с исковата молба се твърди, че виновният за процесното
ПТП водач е сключил своята застраховка „Зелена карта” № 1628166, валидна
от 29.08.2018 г. до 31.10.2018 г. с „ Sparebankl Skadeforsikring AS” Норвегия,
като допълва, че на основание чл. 506, ал. 3 във вр. с чл.515, ал.2, т.1, когато
са настъпили неимуществени вреди вследствие телесни увреждания при ПТП
настъпило на територията на Република България, а застрахователния договор
на виновния водач е сключен със застраховател установен в държава членка
различна от Република България, то ответникът носи отговорност по
задължителната застраховка „Зелена карта”, като отговорността на същия е в
пълен размер, т.е. до размера на действителните неимуществени вреди, но не
повече от 10 000 000,00 /десет милиона/ лева.
С оглед изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което
да осъди „НББАЗ“, с адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, да му
заплати сума в размер на 100 000 лева, застрахователно обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди в резултат на ПТП, заедно със
законната лихва от 31.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата на
основание чл. 511, ал. 3 вр. чл. 513, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 515, ал. 2, т. 1 и т. 2 от
КЗ. Прави се искане за присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който се оспорват изцяло предявения иск като недопустим, а по
същество и като неоснователен. Ответникът сочи, че видно от представените
с исковата молба доказателства между същите страни, за същото искане и на
същото основание вече е бил предявен иск и има влязло в сила съдебно
решение, по силата на което Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“ е осъдено да заплати на Р. Г. обезщетение в
размер на 45 000 лева за причинени неимуществени вреди. Излагат се
съображения, че всички травматични увреждания, настъпили за пострадалия
след инцидента са взети предвид от съда при постановяване на решението и
определяне на размера на присъденото обезщетение. Въз основа на
изложените съображения се твърди, че предявеният срещу „НББАЗ“ иск,
квалифициран като ексцес е недопустим и моли производството по делото да
бъде прекратено. Алтернативно сочи, че ако съдът намери иска за допустим,
то счита същият за неоснователен и недоказан. На следващо място
2
предявения иск се оспорва и по размер. Допълва, че претендираната от ищеца
сума не отговаря на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, както на
добрите застрахователни практики и трайно установената съдебна практика
по аналогични случаи. В заключение с отговора се излагат твърдения, че Г.
значително е допринесъл за влошаване на здравословното си състояние след
инцидента, като същият е отказал хоспитализация и наблюдение в болнично
заведение, както и прилагане на предписаната терапия. Въз основа на
изложеното се моли съда исковата молба да бъде върната като недопустима, а
производството по делото да бъде прекратено. Прави се алтернативно искане,
ако искът бъде намерен за допустим, то същият да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Моли се съда, в случай, че искът се намери за
основателен, то размера на претендираното обезщетение да бъде намален с
оглед реално търпените болки и страдания от страна на ищеца и съобразно
критериите за справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД, както и извършеното от
страна на НББАЗ плащане на обезщетение в размер на общо 50 000 лева.
Съдът констатира, че предявените искове са допустими, поради
което и на основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК съставя следния
проект за доклад по делото:
При така заявените от ищеца обстоятелства съдът намира, че е сезиран с
искове с правно основание чл.511, ал.З във вр.с чл.513, ал.1 и ал.2 във вр. с
чл.515, ал.2 т. 1 и т.2 от КЗ. За успешното им провеждане е необходимо по
делото да бъде установено от ищеца наличието на следните законови
предпоставки: причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице,
чиято задължителна застраховка „Зелена карта“ към датата на деянието е
валидна и същото носи отговорност когато са настъпили неимуществени
вреди вследствие телесни увреждания, когато ПТП е настъпило на
територията на Република България, както и техния размер, в условията на
„ексцес” - влошаване здравословно състояние на увредения, което не е
било взето предвид от съда при първоначалното разглеждане на спора.
При доказване на горното в тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване, като следва да установи онези свои правоизключващи и
правопогасяващи възражения, вкл. за съпричиняване.
Съдът назначава съдебно медицинска експертиза със задачи, поставени
в исковата молба.
3
С оглед изясняване на фактите по делото, съдът намира, че следва да
допусне до разпит един свидетел при режим на довеждане по искане на
ищеца, относно претърпените от неимуществени вреди.
Във връзка с изложеното и като съобрази направените доказателствени
искания и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
15.02.2024 година от 13,15 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба и отговора към нея документи.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца за ангажиране на един свидетел -
при режим на довеждане, за установяване на претърпените от неимуществени
вреди, като УКАЗВА на ищеца в 3-дневен срок от връчване на определението
да представи писмена молба, в която да посочи трите имена на свидетеля.
ДОПУСКА изслушването на съдебно - медицинска експертиза със
задачи, формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 400
(четиристотин) лева, платими от ищеца в едноседмичен срок от
съобщението. За изготвяне на заключението назначава за вещо лице доктор В.
Т., който да се уведоми след внасяне на пълния размер на депозита.
Извършва доклад по реда на чл. 146 ГПК, така както е отразено в
мотивите на определението.
На основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекто-доклада по
делото.
Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за
редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ ПОСТИГАНЕ НА
4
СПОГОДБА, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по
Закона за медиацията ще направят по- малко разноски по производството,
като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като
съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави,
като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от
внесената държавна такса - чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
до бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
удовлетворява интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се
налага да продължат.
запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
запазят имиджа и тайните си;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора
инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и
Районен съд – Перник.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
5