Р Е
Ш Е Н И Е № 260052/29.9.2020 г.
гр.Ямбол, 29.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският Районен Съд, VІІ-ми
наказателен състав в публично заседание на двадесет и осми август две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВЕНА НЕСТОРОВА
при секретаря М. М., като
разгледа докладваното от съдия Несторова АНД № 434 по описа за 2020 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на П.Г.К. ЕГН: **********, адрес: *** 5-Б-5 против Наказателно
постановление № 20-0813-000577/21.04.2020
г., издадено от Началник сектор към ОДМВР Ямбол, с-р Пътна полиция Ямбол,
упълномощен с 326з-1985/12.11.2019 г. на Директора ОДМВР-Ямбол, с което на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.638 ал.3 от КЗ на жалбоподателят е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.638 ал.3
от КЗ. Със жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление,
предвид това, че са допуснати съществени процесуални нарушения, изложени в
жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, като жалбата му се поддържа от процесуалния представител
на жалбоподателя – адв. К. от АК-Ямбол и се моли за
отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като същото е
незаконосъобразно и неоснователно. Претендира се присъждане на направените в производството разноски за
адвокатско възнаграждение, като от договора за правна защита и съдействие е
видно, че се претендират такива в размер на 300 лв.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Представени са писмени бележки, в
които се излагат доводи за правилността и законосъобразността на издаденото
наказателно постановление и се иска потвърждаването му. Излагат се съображения,
че не са налице основания за приложение за разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В
случай, че се претендират разноски, се прави възражение за прекомерност на
същите.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена
следната фактическа обстановка:
На
06.04.2020 год. жалбоподателят П.Г.К. управлявал лек автомобил „Сеат Кордоба“ с
рег. № ***, собственост на Е. И. К. Движейки се по път III-5305 на територията
на община Тунджа, между гр.Ямбол и с.Веселиново, в посока с.Веселиново, около 08.30
часа жалбоподателят бил спрян за проверка от служители на сектор Пътна полиция
при ОДМВР гр.Ямбол. При проверката било установено, че за управляваният от
жалбоподателя автомобила няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” за превозното средство. За констатираното
нарушение, на жалбоподателят К. бил съставен АУАН серия GA № ***.
за нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ, който му връчил срещу подпис, като същият не
направил възражения при съставянето му. При тази фактология
административнонаказващият орган преценил, че деянието извършено от
жалбоподателят следва да бъде административно санкционирано, като издал НП № 20-0813-000577/21.04.2020
г., предмет на настоящата проверка. В обстоятелствената част е описал
фактическа обстановка, идентична с тази в АУАН и преценил, че К. е нарушил
чл.638 ал.3 от КЗ и му наложил глоба в размер на 400 лв.
Горната
фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на свид. В. и
приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства.
При
така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира
следното:
Жалбата
е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно
легитимирано лице.
Разгледана
по същество същата се явява основателна по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането, лице, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се наказва с глоба от
400 лв.
Установи
се по делото и не се оспорва от страните, че към датата на съставяне на АУАН и
констатиране на нарушението лек автомобил „Сеат Кордоба“ с рег. *** бил
управляван, респ. използван от жалбоподателят К., а за автомобила нямало
сключена и действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Същевременно от събраните по делото доказателства се установи, че към момента
на проверката и когато за управлявания от жалбоподателят К. лек автомобил не е
имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
същият е бил съсобствен между него и Е. И. К. , тъй като двамата били съпрузи към момента
на придобиване собствеността върху автомобила, а и към момента на проверката.
Това обстоятелство се установява от приетите по делото удостоверение за сключен
граждански брак на 21.06.1990 г. между П.Г.К. и Е. И. К. и свидетелство за
регистрация част I за МПС с рег. № ***. От тези
доказателства става ясно, че към момента на придобиване на собствеността върху лек
автомобил „Сеат Кордоба“ с рег. № *** П.Г.К. и Е. И.К. били в граждански брак. Съгласно
разпоредбата на чл.21 от Семейния кодекс, вещните права, придобити по време на
брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо от това на чие име са придобити. Ето защо, при така установените
данни, съдът приема, че действително към датата на проверката, управляваният от
жалбоподателя К. лек автомобил бил собственост на Е. И. К.. От изложеното дотук
се установява, че както актосъставителя, така и административнонаказващия орган
неправилно приели, че изключителен собственик на лек автомобил „Сеат Кордоба“ с
рег. № *** е Е. К., а жалбоподателят К. е несобственик и ползвател. Предвид
това, неправилно била ангажирана отговорността на жалбоподателя П.К. за
нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ. Това дава основание на съда да приеме, че не е
налице съществен елемент от обективната страна на състава на нарушението по
чл.638, ал.3 от КЗ, за което била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя К., поради което като неправилно и
незаконосъобразно, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
Според
съда, с оглед разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, в настоящият случай
актосъставителя и административнонаказващия орган е следвало да ангажират
отговорността и на двамата собственици на процесният автомобил за нарушение по
чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, при спазване разпоредбите на
общата част на Наказателния кодекс относно формите на съучастие, доколкото в
ЗАНН не се предвижда друго.
На
следващо място, неправилно както актосъставителя, така и административнонаказващия
орган излагат довод, че деянието не е маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, тъй
като има повторност, а по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на
твърдението на въззиваемата страна, че нарушението, извършено от жалбоподателя К.
е повторно.
При
този изход на делото и на основание чл.63, ал.4 вр. ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143 от АПК вр. чл.18, ал.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и с оглед направено искане в тази насока,
жалбоподателят има право на разноски в размер на 300 лв.
Предвид
изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0813-000577/21.04.2020 г., издадено от Началник
сектор към ОДМВР Ямбол, с-р Пътна полиция Ямбол, упълномощен с 326з-1985/12.11.2019
г. на Директора ОДМВР-Ямбол, с което на П.Г.К. ЕГН ********** с адрес *** ***,
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638 ал.3 от КЗ е наложена глоба в размер на 400
лв. за нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ.
ОСЪЖДА ОД на
МВР – Ямбол да заплати на П.Г.К.
ЕГН: **********, адрес: *** 5-Б-5 направените по делото разноски в размер на 300 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: