№ 98
гр. Пазарджик, 24.01.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20225220103219 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Ищецът Д. Г. Д. не се явява, редовно призован. За него се явява адв. Г.,
редовно упълномощена да го представлява с приложено по делото
пълномощно.
Не се явява представител за ответника Община Белово, редовно
призована.
СЪДЪТ докладва постъпилата по делото молба от ответника с вх. №
1256/18.01.2023 г.
АДВ. Г.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, тъй като ответникът е редовно призован. Затова и на основание чл.
142, ал. 1 от ГПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото
от фактическата страна.
АДВ. Г.: Поддържаме исковата молба, така както сме я предявили,
както и поддържаме представената уточнителна молба. Касае се за трудов
спор по чл. 293, т. 3 от КТ. По отношение на молбата на ответника, която е
извън срока за отговор, оспорвам твърдението, че ищецът е ходил на работа в
1
определени дни. Видно от трудовият му договор, че макар да е бил на 4 часов
работен ден, той е бил зает 5 дни от работната седмица. По отношение на
доказателства моля да приемете тези представени с исковата молба. По
отношение на доказателствата, представени с молбата на ответника от
18.01.2023 г. възразявам по приемането на т.нар. писмени документи, а
именно справки, доколкото същите нямат характера на писмен документ. Има
твърдение, че те са изготвени от ищеца, но в самите справки няма данни за
авторството на този документ и моля да не го приемате като доказателство по
делото, съответната справка. В тази връзка считам, че са неотносими и
приложените касови бонове към тези справки, тъй като не става ясно какво се
установява с тях, дали горивото, заредено за месец декември, конкретно за
присъствените дни, т.нар. работни дни, сочени от ответната община или
горивото заредено от ищеца за целия месец декември 2019 г. Това е първия
спорен период, който сме посочили в исковата молба. Видно е, че за месец
декември 2019 г. са посочени 3 броя фискални бонове от три различни дати –
19.12., 03.12., 02.12., които са на обща стойност над 200 лв. за гориво. Същите
доводи излагам и по отношение на останалите справки касови бонове, които
са приложени към молбата. Във връзка с трите платежни нареждания не е
посочено на какво основание са преведени тези средства на ищеца и дали
касаят предмета на настоящия спор. Не е спорно, че страните са били в
трудово правоотношение и може да са останали по други различни от
предмета на настоящия спор плащания. Ако бъдат приети като писмени
доказателства по делото моля да допуснете назначаване на СИЕ и назначите
вещо лице с подходяща квалификация, която след като се запознае с
документите по делото извърши справка в счетоводството на Община Белово,
съответно в личен състав, където се съхранява личното досие на ищеца, а
също така и при съответните специалисти се води и присъствената форма за
работни дни на ищеца за конкретен период, който сме посочили в исковата
молба, а именно месец декември 2019 г. и цялата 2020 г. и да отговори на
въпросите: В съответните работни месеци колко присъствени дни са отразени
във Форма 76 от ответната община за главния архитект на Община Белово за
спорния период, съответно като вземе предвид решенията на Общински съвет
Белово, с основанието за изплащане на транспортни разходи за ищеца от
местоживеене до местоработата му и обратно и да определи и да изчисли
размера на претендираните обезщетения за периодите, посочени в исковата
2
молба, респ. да изчисли и размера на претендираната в исковата молба лихва
за забава.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, с която са предявени осъдителни искове с
правно основание чл. 294, т. 3 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът работил при ответника по
трудов договор на длъжност „главен архитект” на непълен работен ден - 4
часа при пълна петдневна работна седмица от 18.06.2012г. до дата на
прекратяване на трудовия договор 03.11.2021 г., съгласно заповед №
14/03.11.2021г. на Кмета на община Белово.
Твърди се, че с Решение № 624/30.01.2019г. на Общински съвет Белово,
прието на заседания на Общински съвет - Белово, проведено на 30.01.2019 г.,
с протокол № 53 от 30.01.20219г. е приет бюджета на Община Белово за 2019
г., като са утвърдени разходите за заплати през 2019 г. на общинската
администрация, а съгласно т. 6 от същото решение е утвърден и списък на
длъжностите, които имат право на транспортни разходи, в това число и за
моята длъжност, за пътуване от местоживеене до месторабота и обратно ,
съгласно Приложение № 8 към решението. Съгласно цитираното Решение и
приложение към същото са определени на ден пътни разноски от населено
място гр. Пловдив до месторабота Белово и обратно в размер на 9.60 лева,
които транспортни разходи ми се изплащаха редовно от ответник до
м.декември на 2019г. , като за 19 работни дни през месец декември на 2019г.
сумата от 182,40 лв., определена съгласно решението на ОС Белово не му е
изплатена от ответната страна и счита, че му се дължи ведно с мораторната
лихва от 31.12.2019г. до дата на завеждане на исковата молба, която определя
в размер на 49.95 лева.
Твърди се, че с Решение № 53/31.01.2020г. на Общински съвет Белово,
прието на заседания на Общински съвет - Белово, проведено на 31.01.2020г., с
протокол № 5 от 31.01.2020г. е приет бюджета на Община Белово за 2020г.,
като са утвърдени разходите за заплати през 2020г. на общинската
администрация, а съгласно т. 6 от същото решение е утвърден и списък на
длъжностите, които имат право на транспортни разходи, в това число и за
моята длъжност, за пътуване от местоживеене до месторабота и обратно ,
3
съгласно Приложение № 8 към решението. Съгласно цитираното Решение и
приложение № 8 към същото са определени на ден пътни разноски от
населено място гр. Пловдив, т.е от неговото местоживеене до месторабота му
в гр. Белово и обратно (двупосочно) в размер на 9.60 лева. За календарната
2020г. ответника не му е изплащал транспортни разходи за транспортно
обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно, определени в
твърд размер от 9.60 лева на ден, съгласно цитираното решение на ОС Белово
и счита, че му дължи следните суми:
За м.януари на 2020г за 22 работни дни сумата 211,20лв.;
За м.февруари на 2020г за 20 работни дни сумата от 192 лв.;
За м.март на 2020г за 21 работни дни сумата от 201,60 лв.;
За м.април на 2020г за 20 работни дни сумата от 192 лв.;
За м.май на 2020г за 18 работни дни сумата от 172,80лв.;
За м.юни на 2020г за 22 работни дни сумата от 211,20лв.;
За м.юли на 2020г за 23 работни дни сумата от 220,80лв.;
За м.август на 2020г за 21 работни дни сумата от 201.60 лв.;
За м.септември на 2020г. за 20 работни дни сумата от 192 лв.;
За м.октомври на 2020г. за 22 работни дни сумата от 211,20 лв.;
За м.ноември на 2020г. от 21 работни дни сумата от 201,60лв.;
За м.декември на 2020г. за 20 работни дни сумата от 192лв., или общо
сумата за транспортни разходи за 2020 г. е в размер на 2400 лева;
Твърди, че не му е известно дали по силата на някакъв акт на
работодателя или друг орган, но била установена практиката при ответника
посочените суми за транспортни разходи на служителите, заемащи
длъжностите по приложение № 8 и към двете решения на ОС Белово, да се
изплащат в края на календарната година ведно с БТВ/е за м.декември, поради
което поддържа, че ответникът дължи и мораторна лихва върху сумата от
2400 лева, считано от 01.01.2021 г до дата на подаване на исковата молба в
съда в размер на 433, 34 лева.
Искането към съда е да постанови решение, с което да осъди ОБЩИНА
БЕЛОВО, ЕИК/БУЛСТАТ *********, с адрес за призоваване, гр. Белово ,ул.
„Орфей” № 4а. представлявана от Кмета да заплати на ищеца следните суми:
4
182,40 лв., представляваща неизплатени транспортни разходи за транспортно
обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно за месец
декември на 2019г., ведно с мораторната лихва върху главницата в размер
49.95 лева, считано от 31.01.2020г. до дата на завеждане на исковата молба,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на завеждане на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и да
осъди ответната община да заплати на ищеца следните суми: 2400 лева,
представляваща неизплатени транспортни разходи за транспортно
обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно за периода от
м.януари на 2020г. до м.декември на 2020г. вкл., ведно с мораторната лихва
върху главницата в размер на 433, 34 лева, считано от 01.01.2021 г. до дата на
завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата ,
считано от дата на завеждане на ИМ в съда до окончателното изплащане на
сумата;
Претендират се разноски. Към исковата молба са представени писмени
доказателства. Сочи се, че други доказателства, включително и изслушване на
съдебно-счетоводна експертиза ще ангажира, след запознаването на
ответника с отговора на исковата молба.
Подадена е допълнителна уточняваща молба с вх. 20926/18.10.2022 г., с
която във връзка с Разпореждане № 6286/11.10.2022г. на съда, се правят
следните уточнения:
Твърди се, че ищецът и ответникът са били в трудово-правна връзка,
видно от приложения към исковата молба Трудов договор № 24 от
18.06.2012г. до дата на прекратяване на трудовия договор 03.11.2021г.,
съгласно Заповед № 14/03.11.2021г. на Кмета на община Белово, също
приложена към исковата молба.
Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 294 от КТ работодателят може
самостоятелно или съвместно с други органи и организации да осигурява на
работниците и служителите; организирано хранене съобразно рационалните
норми и специфичните условия на труд; търговско и битово обслужване, като
изгражда и поддържа търговски обекти и бази за услуги; транспортно
обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно, бази за
дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм; бази за
5
културни занимания, клубове, библиотеки и други; подпомагане на младите и
на новопостъпилите работници и служители; задоволяване на други
социално-битови и културни потребности.
Твърди се, че в настоящия случай предявените претенции представляват
неизплатени разходи за транспортно обслужване от местоживеенето до
местоработата и обратно на ищеца, съгласно разпоредбата н чл. 294,т.3 от КТ,
утвърдени от компетентния орган, Общински съвет Белово, по предложение
на работодателя (кмета на община Белово) и се счита, че се касае за трудов
спор , поради което не се дължи ДТ за образуване на гражданското дело.
Твърди се, че се дължи мораторната лихва от 49,95 лева върху
главницата от 182,40 лв., считано от 01.01.2020г., така както е посочено в
петитума на исковата молба.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответната община.
С определението от 05.12.2022 г. съдът се е произнесъл по
доказателствените искания на ищеца, като е приел представените от него
писмени доказателства. Указал е на страните разпределението на
доказателствената тежест в производството и е дал правна квалификация на
предявените искове.
По делото е постъпила молба от ответната община преди съдебното
заседание, с вх. № 1256/18.01.2023 г., с която са оспорени предявените
искове, като частично неоснователни и се моли, същите да бъдат оставени без
уважение в оспорената част.
Твърди се в молбата, че ищецът, в качеството му на Главен архитект на
Община Белово е работил по трудово правоотношение на непълен работен
ден - 4 часа при петдневна работна седмица, поради което същият не се е
явявал на работа в Общинска Администрация Белово всеки работен ден, а
само в определени работни дни от седмицата по 8 часа, т.е. пълни работни
дни.
Твърди се, че за всеки пълен работен ден по 8 часа, в който е бил на
работа в Общинска Администрация Белово, ищецът е подавал в
счетоводството саморъчно написани от него Справки за присъствените дни за
съответния месец, в които е посочвал конкретните дати и брой дни, за които
6
му се дължи изплащане на транспортни разходи в размер на 9.60 лв. за всеки
присъствен ден, съгласно подадените от него Справки.
- м. декември 2019 г. - 4 работни дни по 9.60 лв. = 38.40 лв.;
- м.януари 2020 г. - 8 работни дни по 9.60 лв. = 76.80 лв.;
- м.февруари 2020 г. - 8 работни дни по 9.60 лв. = 76.80 лв.;
- м.март 2020 г. - 6 работни дни по 9.60 лв. = 57.60 лв.;
- м.април 2020 г. - 5 работни дни по 9.60 лв. = 48.00 лв.;
- м.май 2020 г. - 6 работни дни по 9.60 лв. = 57.60 лв.;
- м. юни 2020 г. - 7 работни дни по 9.60 лв. = 67.20;
- м.август 2020 г. - 6 работни дни по 9.60 лв. = 57.60 лв.;
- м. септември 2020 г. - 8 дни по 9.60 лв. = 76.80 лв.;
- м. октомври 2020 г. - 8 дни по 9.60 лв. = 76.80 лв.;
- м. ноември 2020 г. - 8 дни по 9.60 лв. = 76.80 лв.;
- м. декември 2020 г. - 3 дни по 9.60 лв. = 28.80 лв.
Твърди се, че присъствените дни за процесния период са 83 броя, за
които се дължат транспортни разходи в размер на 9.60 лв. за всеки
присъствен ден, като общата дължима сума е в размер на 796.80 лв.
Сочи се, че в исковата молба се претендира заплащане на транспортни
разходи за 269 работни дни, в размер на 2582.40 лв., т.е. в повече за 186 дни и
за 1785.60 лв., които се явяват недължими и в тази му част предявеният иск е
неоснователен и следва да се остави без уважение.
Твърди се, че по отношение на претендираната мораторна лихва за
процесния период, същата следва да бъде изчислена върху действително
дължимите транспортни разходи, а именно:
за м. декември 2019 г. върху главница в размер на 38.40 лв. - мораторна
лихва в размер на 10.49 лв.;
за периода от м. януари до м. декември 2020 г. върху главница в размер
на758.40лв.- мораторна лихва в размер на 136.51 лв.
Сочи се, че в исковата молба се претендира заплащане на мораторна
лихва за м. декември 2019 г. в размер на 49.95 лв., т.е. 39.46 лв. в повече,
които се явяват недължими и в тази му част предявеният иск е неоснователен
7
и следва да се остави без уважение.
Сочи се, че в исковата молба се претендира заплащане на мораторна
лихва за периода от м. януари до м. декември 2020 г. в размер на 433.34 лв.,
т.е. 296.83 лв. в повече, които се явяват недължими и в тази му част
предявеният иск е неоснователен и следва да се остави без уважение.
Моли се съдът да приеме, че предявеният иск за претендираната
главница над размера от 796.80 лв. до размера на 2582.40 лв., т.е. в размер на
1785.60 лв. е неоснователен и да оставите същият без уважение в тази му
част.
Моли се съдът да приеме, че предявеният иск за претендираната
мораторна лихва за м. декември 2019 г. над размера от 10.49 лв. до размера на
49.95 лв., т.е. в размер на 39.46 лв. е неоснователен и да остави същият без
уважение в тази му част.
Моли се съдът да приеме, че предявеният иск за претендираната
мораторна лихва за периода от м. януари до м. декември 2020 г. над размера
от 136.51 лв. до размера на 433.34 лв., т.е. в размер на 296.83 лв. е
неоснователен и да оставите същият без уважение в тази му част.
Твърди се, че дължимата главница за присъствените дни през процесния
период в общ размер на 796.80 лв., както и дължимата мораторна лихва в
размер на 10.49 лв. и в размер на 136.51 лв. са изплатени на ищеца, чрез
банков превод и се моли съдът да прекрати производството по делото в тази
му част.
Към молбата са приложени писмени доказателства.
В днешното съдебно заседание процесуалния представител на ищеца
оспори представените към молбата на ответника писмени доказателства като
подробно изложи съображенията си във връзка с оспорването. Оспорването е
по съществото на представените доказателства. Пълномощникът на ищеца
оспори и извършените плащания, за които са представени трите платежни
нареждания с твърдението, че по начина на оформяне на същите няма как
същите да бъдат отнесени като плащания по конкретния спор.
По доказателствата съдът счита, че няма пречка представените от
ответника с молбата му от 18.01.2023 г. писмени доказателства да бъдат
приети по делото. Приемането им е допустимо предвид на това, че са
8
представени преди първото съдебно заседание по делото и преди изготвянето
на доклада. Оспорването, което направи пълномощника на ищеца е по
същество.
Предвид изявлението на адв. Г. в днешното съдебно заседание и
извършеното от нея оспорване, процесуално допустимо, относимо и
основателно се явява искането й за назначаване на експертиза, която да даде
отговор на поставените от нея днес въпроси.
Затова, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от ищеца и приложени към исковата молба
писмени доказателства.
ПРИЕМА представените от ответника с молбата от 18.01.2023 г.
писмени доказателства, описани в приложението, а именно: справки за
присъствените дни за всеки от процесните месеци, общо 13 броя, разпечатки
от калкулатор лихва – 2 броя и 3 броя платежни нареждания за платени суми
за главница и мораторни лихви.
ДОПУСКА да бъде изслушана по делото СИЕ, която да отговори на
въпросите, поставени от пълномощника на ищеца адв. Г. в днешното съдебно
заседание.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по делото М. Л..
Възнаграждението на вещото лице ще бъде определено от съда, след
представянето от страна на вещото лице на справка-декларация и заплатено
от бюджета на съда, предвид характера на делото, а именно трудов спор.
АДВ. Г.: Нямам възражения по доклада и по правната квалификация.
СЪДЪТ счита, че делото ще следва да бъде отложено за друга дата за
изслушване на заключението по допуснатата СИЕ, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 14.03.2023 г. от 09:30 часа, за
която дата и час ищецът уведомен чрез пълномощника си адв. Г..
Ответника Община Белово уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице М. Л..
9
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 11:49 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
10