Номер 56320.11.2020 г.Град Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПлевенІІІ въз. граждански състав
На 22.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Екатерина Т. Георгиева Панова
Членове:Методи Н. Здравков
Жанета Д. Георгиева
Секретар:Анелия Й. Докузова
като разгледа докладваното от Методи Н. Здравков Въззивно гражданско
дело № 20204400500699 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 875/15.07. 2020г. по гр.д. № 7407/2019г. на ПлРС съдът е признал за
установено в отношенията между страните, че Г.Н.П. от гр.Плевен, ЕГН **********, дължи на
„***“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ***, представлявано от членовете на
Управителния съвет К.К. и Л.В., граждани на Република Чехия сумата от 362,10лв. - главница за
използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 07.11.2018г. до 05.04.2019г. по
фактури №№ ********* и *********, двете от 22.01.2019г., *********/14.02.2019г.,
*********/16.03.2019г. и *********/16.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК – 21.06.2019г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 9,48лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 16.02.2019г. до 11.06.2019г.
Осъдил Г.Н.П. от гр.Плевен, ЕГН ********** да заплати на „***“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление гр.София, ***, представлявано от членовете на Управителния съвет К.К. и Л.В., граждани на
Република Чехия, сумата от 83лв., представляваща разноски сторени в заповедното производство и сумата
от 612лв., представляваща направени в исковото производство разноски.
Недоволна от решението е останала Г. Н. М. от гр.Плевен, ЕГН **********, която чрез адв.А.
Д. от ПлАК – особен представител, го обжалва с въззивна жалба в законния срок, като се иска
неговата отмяна и постановяване на друго, с което исковете да се отхвърлят като
неоснователни.
Твърди, че е незаконосъобразно и неправилно. Навежда доводи, че по делото няма данни
1
жалбоподателката да е била собственик на имота към датата на издаване на процесните пет
фактури, нито какво е погасено с последно заплатените от ответницата суми. Според
заключението на ССЕ сумите се дължат, но не изяснява какво е погасила ответницата с
платените суми.
Жалбоподателката, редовно призована за съдебното заседание пред ПлОС, не се явява и не
изразява становище.
Ответникът по въззивната жалба и ищец по делото пред ПлРС „***“АД гр.Плевен,
ЕИК *** чрез адв.Р. Д. от САК изразява становище, че жалбата е неоснователна. Твърдят, че по
делото е установено, че между страните са съществували валидни облигационни отношения
за продажба на електрическа енергия за процесния Ап. На името на Г.Н. е открита партида в
Дружеството с клиентски номер /ИТН/ **** за имота, което се потвърждава и от
заключението на ССЕ, с което е установена редовността на водените в Дружеството
счетоводни книги. В същите са отразени процесните фактури и липсата на плащане по тях.
От заявление за продажба на ел. енергия за битови нужди и декларация за получено
съгласие от съсобствениците се установява, че Г.Н. е собственик на **, на чието име е
партидата с горното ИТН. Ето защо тя е ползвала предоставената ел. енергия за исковия
период. Процесните фактури са изпратени на адреса на ответницата, а това че не ги е
получила съгласно чл.19 ал.8 от ОУ за продажба на ел. енергия не я освобождава да плаща
дължимите суми в срок.
Молят съда да потвърди обжалваното Решение и да им присъди разноски за настоящата
инстанция съгласно списък по чл.80 ГПК.
Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени становищата на
страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази
изискванията на Закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Не се спори и се установява от приложеното ч.гр.дело № 4133/ 2019г. на ПлРС, че на
21.06.2019г. АД са подали Заявление по чл.410 ГПК за издаване на Заповед за изпълнение
против длъжника Г.Н.П. от гр.Плевен, от която претендират парично вземане – за ползвана и
незаплатена ел. енергия за периода от 07.11.2018г. до 05.04.2019г. - сумата от 362,10лв.,
лихва за забава върху тази сума в размер на 9,48лв. за периода от 16.02.2019г. до
11.06.2019г. и законна лихва върху главницата от 21.06.2019г. до окончателното й
изплащане, както и разноски от 25лв. – д.т. и 58лв. – адв. възнаграждение за осъществената
от юрисконсулт защита.
Безспорно е също така, видно от Заповед № 2286/24.06.2019г. за изпълнение на
парично задължение, че срещу длъжника – Г.Н.П., в полза на ищеца - АД - е издадена
Заповед за изпълнение за горните суми, като в Заповедта е изрично посочено, че вземането
2
произтича от ползвана и незаплатена от длъжника ел. енергия за периода от 07.11.2016г. до
05.04.2019г.
Не се спори също и се установява от приложеното дело на ПлРС, че ЗИ е връчена по
реда на чл.47 ал.5 ГПК.
Не се спори, че с Разпореждане № 11594 от 02.10.2019г. ПлРС е указал на АД да предявят
иск за установяване на вземането си в месечен срок. От приложеното дело се установява, че
уведомление за Разпореждането заявителят в заповедното производство е получил на
16.10.2019г. – л.23 от делото на ПлРС, а видно от ИМ по делото на ПлРС, чието решение се
обжалва, Дружеството са предявили исковете с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с
чл.415 ал.1 ГПК на 15.11.2019г.
Предвид твърденията по ИМ, Отговора и въззивната жалба, спорни по делото са
въпросите да се признае ли за установено между страните, че ответницата дължи на ищеца
исковите суми?
За да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази приложеното ч.гр. дело,
както и писмените доказателства, представени пред ПлРС и настоящата инстанция.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При тези данни на изследване, установяване и отговор подлежат единствено
конкретните оплаквания по въззивната жалба, защото обжалваното решението е валидно и
допустимо.
За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел, че от представените заявление за
продажба на ел. енергия за битови нужди и декларация за съгласие на съсобствениците, двете
от 18.01.2019г., т.е. отпреди подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, се
установява, че ответницата е собственик на електроснабдения имот. Чл.98А ал.4 ЗЕ предвижда,
че договорни отношения възникват по силата на публикувани Общи условия и включване на
имота към мрежата за доставяне на ел. енергия. Намерил, че Общите условия на АД са
публикувани в един централен и един местен всекидневник – Телеграф и Посредник – на
26.11.2007г., а по делото не е спорно, че Ап.12 е електрифициран. От това приел, че е
установен договор между АД и ответницата, който представлява основание за извършената
доставка на ел. енергия. Връзката приел, че се установява и от подаденото от ответницата
заявление за разсрочване на задължения й към АД, подписаните от нея споразумителни
протоколи и извършени плащания за предходни на процесния периоди. От заключението на
вещото лице приел, че се установява към момента на представянето й – 11.03.2020г. –
непогасеното задължение на ответницата към АД и то е 362,10лв. главница и 9,48лв. лихва за
забава.
3
Поради горното намерил исковете по чл.422 вр. чл.415 ГПК за основателни и осъдил
ответницата да заплати исковите суми, както и разноски за заповедното и исково производство
в общ размер на 695лв., от които 83лв. за заповедното, а останалите 612лв. за делото пред
ПлРС.
Оплакванията, че съдът е уважил исковете без данни дали ответницата е собственик на
имота е неоснователно и противоречи на писмените доказателства – преди издаване на петте
процесни фактури – на 18.01.2019г. ответницата е подала до АД заявление за продажба на
ел. енергия за битови нужди и декларация за съгласие на съсобствениците, от които става
ясно че е във владение на Ап.12 и е собственик на същия по наследство. Със
споразумителен протокол от 28.01.2019г. – л.74 – л.75 от делото, ответницата е признала
задължения към АД за периода от 08.10.2018г. до 07.01.2019г., който е част от процесния –
07.11.2018г. до 05.04.2019г.
Оплакването, че е имало плащане и заключението на СИЕ не установява, какво е погасила
ответницата също е неприемливо. Видно от заключението – л.85 от делото, установява се че
по процесните пет фактури няма плащане от ответницата, а единствено по първата,
издадена на 22.01.2018г. е платена сума на 28.01.2019г. от 32,13лв., като така от сумата
107,46лв., за която е издадена фактурата, е останала незаплатена сумата от 75,33лв., за
колкото е подадено заявлението за издаване на Заповед за изпълнение. Редовността на
счетоводните книги на АД не е оспорена, а и видно от заключението на СИЕ отразяването
на процесните фактури по същите е в съответствие със ЗСч и НСС.
Като е достигнал до тези правни изводи, ПлРС е постановил едно законосъобразно
решение, което следва да се потвърди.
След като жалбата е неоснователна, на АД се дължат разноски за настоящата
инстанция. Същите възлизат на 12лв. и са установени с фактура от 27.08.2020г. – л.9 от
делото и платежно от 09.09.2020г. – л.38 от делото. Останалата част от описаните в Списъка
по чл.80 ГПК разноски от 695лв. общо са присъдени от ПлРС за заповедното и исковото
производство с обжалваното решение.
Поради това и на основание чл.271 ал.1, предл.1 във вр. с чл.272 ГПК
Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 875/15.07.2020г., постановено по гр.д. № 7407/2019г.
на Районен съд гр.Плевен – първи граждански състав като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.1 от ГПК Г. Н. М. от гр.Плевен, ЕГН ********** да заплати на
„***“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ***, представлявано от членовете на
4
Управителния съвет К.К. и Л.В., граждани на Република Чехия разноски по делото за настоящата
инстанция в размер на 12лв. за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.280 ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5