Решение по дело №40/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по жалба от Ф. И. К.против решение № 934/8.3.2010 г., постановено по Г. д. № 523 по описа за 2009 г. на Районен съд-Р.

Сочи се от жалбоподателката, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в нарушение на процесуалния закон и материалните правила. Основният довод в жалбата е, че районния съд неправилно е преценил събрания доказателствен материал, а именно гласните доказателства. В тази насока са развити конкретни съображения за неправилното приложение от първоинстанционния съд на чл. 172 ГПК, като е изтъкнато още, като порок на решението, че съдът не е изложил съображения, защо кредитира едни показания, а други не. Ето защо искат решението да се отмени и да се постанови уважаване на предявения иск.

Ответникът в с.з. не оспорва жалбата.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежно лице, серщу подлежащ на обжалване съдебен акт, в предвидения от закона срок.

От събрания доказателствен материал, доводите на страните и атакувания акт Окръжния съд намира следното:

Районният съд е отхвърлил иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД, предявен от Ф. К. против И. С. за осъждането на ответника да й заплати сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпяни от ищцата вследствие на противоправно деяние на ответника- отправяне на закана за убийство на 23.11.2007 г.

Според чл. 45, ал. 1 и 2 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. От тук следва, че в тежест на ищцата е да докаже по несъмнен и категоричен начин наличието на деяние, което е противоправно извършено, вреди, причинно-следствена връзка между деянието и претендираните вреди.

По делото се представя влязло в сила определение, с което е одобрено споразумение между ответника И. С., РП и частните обвинители по нохд № 589 по описа за 2008 на РС-Р., с което С. в качеството на подсъдим е признат за виновен в това, че на 23.11.2007 г., в с. З., общ. Б., се е заканил на десет лица, посочени поименно, измежду които и ищцата - Ф. И. К., с убийство – отправил думите “изтрепа”, “очистя” и размахал брадва, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, като му е наложено наказание глоба от 500 лв. Споразумението според чл. 383, ал. 1 от НПК има сила на присъда. Влязлата в сила присъда на наказателния съд съгл. чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, от което следва, че наличието на противоправно виновно извършено деяние от С. е установен по категоричен начин от ищцата.

От разпитаните по делото свидетели се установява, че от престъплението, за което С. е осъден, ищцата “Ф. плаче, непрекъснато изпитва кошмари”, “страх я е да ходи сама за гъби, за боровинки”, “ходят заедно, винаги на групи”.Споделяла е на свидетелката Горелска, че “сънува кошмари” и “дори да отиде до магазина я вика да отиде с нея”. Тази свидетелка заедно със св. С. К., сестра на ищцата сочат още и обстоятелствата при което е станало деянието, били са се събрали пред магазина когато С. ги е заплашил защото не са гласували за сина му да стане кмет, обиждал ги е, псувал ги е, извадил е брадва скрита под дрехите му, всички са се разбягали. Сочи, че към момента се страхуват тя и сестра й за цялото им семейство, и че живота, поради този страх им е разбит психически. Незаконосъобразно при анализа на гласните доказателства първоинстанционният съд е счел, че показанията на свидетелите не следва да се кредитират поради заинтересоваността на св. Кьрова, която е сестра на ищцата, обосновано с разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Следва да се има предвид, че нормата не предвижда като последица показанията на посочените в нея лица да не се кредитират, а постановява при тяхната преценка да се съобразяват останалите данни по делото и се отчита възможната тяхна заинтересованост. В случая техните показания не противоречет на влезлия в сила съдебен акт за извършеното от ответника престъпление, описвайки обстоятелствата при които е станало и на доказателства, установяващи последствията върху ищцата от стореното. Няма други доказателства, сочещи за тези факти. При разпита си - Св. И. Х. и Х.Х., твърдят, че не знаят за инцидент между страните по делото, но това в случая е без значение, тъй като е налице влязла в сила присъда, със задължителни последици за гражданския съд за наличието на противоправно извършено деяние от ответника спрямо Ф. К.. Според Окръжният съд показанията на Х. и Х. не опровергават, установените от другите свидетели обстоятелства, за изпитвания страх от ищцата поради престъплението на С. спрямо Ф. К. за самата нея и за живота на цялото й семейство, за страха й да ходи сама дори до магазина, за проблемите й със съня, за кошмарите. Незаконосъобразен е извода на РС, че гласните доказателства не установяват причинно-следствената връзка между деянието и вредите. Напротив доведените от ищцата свидетели сочат, че именно след инцидента Ф. К. е започнала да проявявя страха и безспокойството, за които говорят в показанията си. От друга страна “възбуждането на основателен страх” у Ф. К. като една от потърпевшите от престъплението, е факт, който съдът приема за доказан, тъй като е част от съставомерността на деянието по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, за което С. е осъден. Ето защо според настоящият състав се доказват всички предпоставки на закона за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на причинените на ищцата неимуществени вреди, вследствие на извършеното от него на 23.11.2007 г. престъпление.

При определяне размера на обезщетението съдът съобрази чл. 52 от ЗЗД, според който обезщетение за неимуществени вреди се определя по справедливост. Изхождайки от характера и естеството на причинените неимуществени вреди – страх и безспокойство за своя живот и този на близките си, неспокоен сън, всички обстоятелства, при които е извършено престъплението обиждал е, псувал е, размахвал е брадва, съдът определя паричния еквивалент на претърпяните неимуществени болки и страдания в размер на 1 200 лв. С така посочения размер според съда се възмездяват, понесените страдания вследствие на престъплението, въз основа на преценката на съда за доказаните конкретни, обективно настъпили обстоятелства.В останалата частпретенцията следва да се отхвърли По изложените съображения решението на първоинстанционният съд следва да се отмени като се уважи иска за сумата от 1200 лв. и се потвърди за частта от 800 лв., за която е отхвърлен

Предвид изхода на делото ответникът ще следва да заплати държавна такса в размер на 48 лв. и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното и на основание чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД и чл. 271, ал. 1 ГПК, Окръжния съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 934/8.3.2010 г., постановено по Г. д. № 523 по описа за 2009 г. на Районен съд-Р. в частта, с която е отхвърлен предявения иск по чл. 45 ЗЗД за сумата от 1 200 лв. и вместо него постановява:

ОСЪЖДА И. Х. С. от с. З., общ. Б. да заплати на Ф. И. К. от с. Златарицасумата от 1 200 лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, причинени от престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, извършено на 23.11.2007 г. в с. З., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.11.2007 г. до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА И. Х. С. от с. З., общ. Б. да заплати по сметка на Окръжен съд –Б. държавна такса от 48 лв. и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението може да се обжава в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: