Определение по дело №1535/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260041
Дата: 3 февруари 2021 г.
Съдия: Николай Свиленов Стоянов
Дело: 20183100101535
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

      О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ............/03.02.2021г.

гр. Варна

 

            ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 11-ти състав, в закрито заседание, проведено в състав:

 

                                                           СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело 1535 по описа за 2018г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по предявени от Е.Ш.А., ЕГН **********, с адрес: *** 24, срещу А Л.Щ., ЕГН **********, с адрес: ***, П.И.Щ., ЕГН **********, с адрес: *** и „Приморска популярна бизнес –кооперативна организация“, вписано в Агенция по Вписванията – ТР с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Генерал Колев“ 72, ет.3, ап.4, представлявана от П. А. Д. – председател,  искове с правно основание чл. 74 ал.2 от ЗС, с искане ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца обезщетение за подобрения в общ размер на 60 160 лв., извършени в процесните недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, ул. „Зограф", № 24: жилище, представляващо самостоятелен обект с идентификатор №10135.51.187.2 и поземлен имот, целият с площ 471 кв. м. и с идентификатор 10135.51.187.

С определение №3720/23.12.2019г. по делото е допуснато обезпечение на предявените от Е.Ш.А., ЕГН **********, с адрес: *** 24, срещу А Л.Щ., ЕГН **********, с адрес: ***, П.И.Щ., ЕГН **********, с адрес: *** и „Приморска популярна бизнес –кооперативна организация“, вписано в Агенция по Вписванията – ТР с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Генерал Колев“ 72, ет.3, ап.4, представлявана от П. А. Д. – председател,  искове с правно основание чл. 74 ал.2 от ЗС, ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца обезщетение за подобрения в общ размер на 60 160 лв., извършени в процесните недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, ул. „Зограф", № 24, а именно: жилище, представляващо самостоятелен обект с идентификатор №10135.51.187.2 и поземлен имот с идентификатор 10135.51.187,

чрез налагане на запор върху банковата сметка на ответника „Приморска популярна бизнес – кооперативна организация“, с ЕИК000093271, в „Уникредит булбанк“ АД с IBAN: ***,

след внесена гаранция от 10% от интереса – 6016.00лв.

С молба вх. №261901/17.07.2020г. ищецът е представил доказателства за недостатъчна наличност по запорираната банкова сметка ***  „Уникредит булбанк“ АД и е поискал издаване на съдебно удостоверение пред БНБ, с което да се установят други банкови сметки на ответника.

С молба вх. №267892/14.10.2020г. ищецът е представил доказателства за липса на други регистрирани сметки на отв. „Приморска популярна бизнес – кооперативна организация“ в БНБ. С оглед на това и на горната информация е поискал налагане на допълнителни обезпечителни мерки чрез запор на сметки на другите двама ответници – А Щ. и П.Щ., но с оглед на липсата на инфирмация колко и какви са те е поискал съдебно удостоверение за пред БНБ – регистъра за банкови сметки и сейфове на лицата.

С определение от 15.10.2020г. съдът е уважил молбата и е изискал да се предоставят данни от БНБ за сметките на другите двама ответници – А Щ. и П.Щ..

С молба от 26.10.2020г. на ищеца Е.Ш.А., уточнена с молба от 28.10.2020г., ищецът поискал по реда на чл.389 ГПК допълнително обезпечение на предявените от него искове,чрез запор на банкови сметки на другите двама ответници – А Щ. и П.Щ. – които с последната молба от 28.10.2020г. са индивидуализирани и посочени в поредност. Въпросната молба е предмет на настоящото произнасяне.

С определение №260628/28.10.2020г. по делото съдът е удовлетворил и горната молба, като е допуснал допълнително обезпечение на предявените по делото искове, чрез налагането на запор на вземанията и на другите двама ответници – А Щ. и П.Щ. – от всичките им регистрирани банкови сметки (две на първия и три на втория).

С определение №260676/23.11.2020г. по делото съдът е разгледал, като е отхвърлил, подадена от ищеца молба с вх. №269957/19.11.2020г. с ново искане за разкриване на банкова тайна, чрез служебно изискване или с издаване на съдебно удостоверение, относно информация каква била точната наличност по допуснатите до запориране банкови сметки на на отв. П.Щ..

В момента е подадена поредна молба от ищеца вх. №261347/02.02.2021г. с поредно и аналогично искане за разкриване на банкова тайна, чрез служебно изискване или с издаване на съдебно удостоверение, относно информация каква била точната наличност по допуснатите до запориране банкови сметки на на отв.П.Щ.. Молбата е аналогична с вече разгледаната от 19.11.2020г.

За да се произнесе по тази поредна молба на ищеца съдът преценява, че същата е неоснователна. Това е така на първо място, защото в полза на ищеца до момента са издадени две обезпечителни заповеди, след направени няколко разкирвания на банкови тайни спрямо ответниците, с краен резултат допускане на запор върху всички регистрирани банкови сметки на тримата ответници, и то последователно, до достигане на общия размер на интереса. Изрично второто такова произнасяне е съобразено с изрично формулирания петитум от ищеца и последиците за това са изцяло в правната сфера на ищеца. Чрез тези действия съдът е обезпечил по повече от оптимален начин правната сфера на ищеца. От друга страна съгласно чл.400 ГПК, чл.401 ГПК и следващите от ГПК, допуснато от съда обезпечение се извършва и администрира единствено от съответния съдебен изпълнител. Тоест задълженията на съда по чл.389 ГПК приключват с допускане на замоленото обезпечение и издаване на обезпечителната заповед, до сезиране с последващо обезпечително искане. Следователно какви точно са наличностите по запорирани активи и до каква степен ще служат те на ищеца, е изцяло в правомощията на съдебния изпълнител и с последици за правната сфера на молителя, иррелевантни за издалия вече обезпечението съд, в който смисъл са и мотивите на ТР на ВКС за обезпечителното производство.Ето защо и самата разглеждана молба с мотивите в нея не обосновават „необходимост за изясняване на обстоятелствата по делото“, по см. на чл.62, ал.5, т.3 ЗКИ.

По изложените причини молбата следва да бъде отхвърлена.

За пълнота съдът следва да обърне внимание, че сезирането на съда с аналогични процесуални молби, по които вече има произнасяне,без да се сочат съществено нови и важни обстоятелства (частичната отмяна от ВАпС относно второто обезпечително произнасяне на ВОС от 28.10.2020г. за допълнителното обезпечаване на исковете изобщо не е такова обстоятелство по отношение на искането за последващо разкриване на тайна за наличността по допуснатите до запориране сметки на ответника) не би следвало да се толерира, доколкото е налице изрично произнасяне на съда по възведения въпрос, което е стабилно, като акт с правни последици за делото.

Воден от горното съдът  

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ поредната молба по делото на ищеца Е.Ш.А., вх. при ВОС №261347/02.02.2021г., с поредно искане за разкриване на банкова тайна, чрез служебно изискване от съда или с издаване на съдебно удостоверение, относно информация какви са „точната наличност“ и „обезпечен авоар“ по допуснатите до запориране банкови сметки на на отв. П.Щ.:

- №BG51STSA930.......1672 в „Банка ДСК“;

- №06000000.......562 в „Банка ДСК;

- №BG65BPBI79451070641701 в „Юробанк България“ АД,

            на правно основание чл.62, ал.5, т.3 от ЗКИ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на самостоятелно обжалване, по арг. от чл.62, ал.7 от ЗКИ.

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:…………