Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 22.04.2021 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на деветнадесети април през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря В. К., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 18 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени са в условията на кумулативно
обективно съединяване искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът М.Д.Е.
дължи на ищцовото дружество „А.з.с.н.в.“ ЕАД следните суми: 495,06 лева –
главница по договор за паричен заем №. от 28.09.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
24.08.2020 г. до окончателното изплащане на задълженията; сума в размер на
76,30 лева – договорна лихва, дължима за периода от 25.12.2018 г. до 26.07.2019
г. и сума в размер на 144,08 лева – мораторна лихва за забава за периода от
25.12.2018 г. до 12.03.2020 г.
В исковата молба ищецът твърди, че
на 28.09.2018 г. между „К. Й.“ ООД, в качеството на заемодател и М.Д.Е., в
качеството на заемател, бил сключен договор за паричен заем № 528494, по силата
на който заемодателят се задължил да предостави на заемателя сума в размер на
600,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита, а последният
се задължил да върне същата на заемодателя, ведно с договорна лихва в размер на
114,20 лева. С предоставянето на посочената сума заемодателят изпълнил
задължението си към заемателя по сключения договор, като за последния
възникнало задължение да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по
размер и брой в договора. Заемателят се задължил да върне сумата по кредита в
срок до 26.07.2019 г. на 10 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на
71,42 лева, като падежът на първата погасителна вноска бил на 26.10.2018 г., а
на последната – на 26.07.2019 г.
Длъжникът не изплатил изцяло
дължимите суми на ищцовото дружество, като срокът на договора изтекъл с падежа
на последната погасителна вноска и не бил обявяван за предсрочно изискуем.
На длъжника била начислена и лихва
за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 25.12.2018 г. до
12.03.2020 г., като общият размер на начислената лихва бил 144,08 лева.
Ищецът посочва, че вземането,
произтичащо от сключения договор за потребителски кредит, било прехвърлено в
собственост н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения по
силата на договор за цесия от 28.03.2019 г. и Приложение № 1 от 08.05.2019 г.
Цедентът упълномощил цесионера „А.з.с.н.в.“
ЕАД да изпраща писмени уведомления до длъжниците по вземанията, предмет на
сключения договор за цесия, от името на цедента, с които да ги уведомява за
прехвърлянето на техните задължения по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Изпратеното уведомително писмо за извършената цесия било получено лично от
ответника на 03.06.2019 г.
Поради неизпълнението на договорните
задължения от страна на ответника, „А.з.с.н.в.“ ЕАД подала заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до PC –
Р., по което било образувано ч. гр. д. № ./2020 г. по описа на съда, в рамките
на което съдът издал заповед за изпълнение № ./25.08.2020 г., срещу която в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило възражение, което обуславяло правния
интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящата искова претенция.
С оглед изложеното, моли да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът М.Д.Е. дължи
на ищцовото дружество „А.з.с.н.в.“ ЕАД следните суми: 495,06 лева – главница по
договор за паричен заем № .от 28.09.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.08.2020 г.
до окончателното изплащане на задълженията; сума в размер на 76,30 лева –
договорна лихва, дължима за периода от 25.12.2018 г. до 26.07.2019 г. и сума в
размер на 144,08 лева – мораторна лихва за забава за периода от 25.12.2018 г.
до 12.03.2020 г.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил
отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцовото
дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът,
редовно призован, се явява лично и признава изцяло предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество „А.з.с.н.в.“ ЕАД е
подало на 24.08.2020 г. до Радомирския районен съд заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника М.Д.Е. за дължими
суми по договор за паричен заем от 28.09.2018 г., въз основа на което е
образувано ч. гр. д. № .2020 г. на РдРС, по което в полза на заявителя е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение №./25.08.2020 г. против
длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения едномесечен срок
от връчване на заповедта за изпълнение длъжникът е депозирал възражение за
недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят „А.з.с.н.в.“
ЕАД е предявил настоящия иск.
По делото е представен и приет договор
за паричен заем № 528494 от 28.09.2018 г., сключен между „К. Й.“ ООД (кредитор)
и М.Д.Е. (кредитополучател), по силата на който кредиторът е предоставил на
кредитополучателя в заем сумата от 600,00 лева, която кредитополучателят се е
задължил да върне на 10 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на
71,42 лева. Падежът на първата погасителна вноска страните са уговорили на 26.10.2018
г., а на последната – на 26.07.2019 г. Страните са уговорили следните условия
по сключения между тях договор: месечен лихвен процент – 3,30%; годишен процент
на разходите – 48,249%; общ размер на всички плащания – 714,20 лева.
По делото е приет и договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) от 28.03.2019 г., сключен между „К. Й.“ ООД (цедент)
и „А.з.с.н.в.“ ЕАД (цесионер), по силата на който цедентът прехвърля на
цесионера свои ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от договори за
потребителски кредити, индивидуализирани в Приложение №., неразделна част от
договора.
От представеното по делото
извлечение от Приложение № . към договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.06.2019 г. се установява, че
вземането на „К. Й.“ ООД срещу ответника М.Д.Е., произтичащо от договор за
паричен заем № . от 28.09.2018 г., е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД.
От ищцовата страна са представени
също и пълномощно, с което „К. Й.“ ООД е упълномощил „А.з.с.н.в.“ ЕАД да уведоми
от името на „К. Й.“ ООД всички длъжници по всички вземания на дружеството,
които са цедирани съгласно договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 28.03.2019 г., потвърждение за сключения договор за цесия, подписано от управителя
на „К. Й.“ ООД, както и уведомително писмо, с което „А.з.с.н.в.“ ЕАД уведомява ответника
М.Д.Е., че задължението му по сключения договор за паричен заем № 528494
от 28.09.2018 г. е изкупено от „А.з.с.н.в.“ ЕАД.
Представени са също и доказателства
във връзка с изложените твърдения за уведомяване на длъжника за сключения
договор за цесия (известие за доставяне).
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Исковете са предявени от процесуално легитимирана страна и при
наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Правният
интерес от воденето им се обосновава с издадена срещу ответника в полза на
ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет
на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК. Исковете за установяване на вземането са подадени в преклузивния
срок по чл. 415, ал. 4
ГПК.
При разглеждането им по същество
съдът намери следното:
Предмет на иска по чл. 422 ГПК вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК е признаване за установено по отношение на ответника
съществуването на вземане на ищеца за определени парични суми. Уважаването на
претенцията предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки,
а именно: наличието
на договорни отношения между „К. Й.“ ООД и ответника във връзка със сключения
договор за паричен заем, изпълнение на задължението на
заемодателя да предаде заемната сума, наличието на сключен договор за цесия на
процесното вземане между цедента - „К. Й.“ ООД и цесионера - „А.з.с.н.в.“ ЕАД и
уведомяването на ответника за извършената цесия.
В настоящия случай от събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин наличието на валидна
облигационна връзка между „Креди Йес“ ООД, в качеството му на кредитор и ответника,
в качеството му на кредитополучател, въз основа на сключения договор за паричен
заем № . от 28.09.2018 г. Договорът е обективиран в писмена форма и съдържа
надлежна индивидуализация на страните, датата, мястото на сключване и предмета
на сделката, от ответната страна не се оспорва неговата действителност, поради
което следва да се приеме за доказано, че страните са били обвързани по силата
на валидно облигационно правоотношение.
Установява се наред с това от
представените по делото писмени доказателства, че вземането на кредитора срещу
ответника по сключения договор за кредит е прехвърлено н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД с рамков
договор за прехвърляне на парични задължения от 28.03.2019 г., като в тази
връзка съдът съобрази и представеното по делото извлечение от Приложение № 1
към сключения договор за цесия, в което е включено и вземането на кредитора
срещу ответника М.Д.Е.. Съдът, като взе предвид приложеното към исковата молба
уведомление, с което ответникът е уведомен, че задължението му
по сключения договор за паричен заем е изкупено от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, както и
представеното пълномощно, с което „К. Й.“ ООД е упълномощил „А.з.с.н.в.“ ЕАД да
уведоми всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани
съгласно рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 28.03.2019
г. и съобразявайки практиката на ВКС, намерила израз в редица съдебни актове,
сред които: решение № ./09.07.2014 г. по т. д. №./2013
г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № ./13.07.2016 г. по т. д. № ./2015 г. на
ВКС, ТК, I т. о., намира, че с получаването на приложеното към исковата молба
уведомление, цесията следва да се счита за
надлежно съобщена на длъжника. Според решение № .02.06.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ .2014 г., ГК, III г. о., предишният кредитор има право да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4
от ЗЗД.
Падежът на последната погасителна
вноска е бил на 26.07.2019 г., т. е. преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение, поради което съдът не следва да
обсъжда въпросите, касаещи настъпването на предсрочна изискуемост на вземането.
Ответникът признава, че е получил
сумата от 600,00 лева по договора за кредит, както и че към настоящия момент
дължи на ищцовото дружество сумите по исковата молба, поради което съдът намира
предявените искове за доказани по основание и размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената
част от исковете.
Съдът като съобрази, че делото е с
малък материален интерес и не се отличава с фактическа и правна сложност, намира,
че в полза на ищцовото дружество, следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 150,00 лева, от които: 50,00 лева - за
заповедното производство и 100,00 лева - за исковото производство. Към така
определеното юрисконсултско възнаграждение следва да бъде прибавена и
заплатената от ищеца държавна такса в заповедното и исковото производство в общ
размер на 150,00 лева и предвид изхода на спора, да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сумата от общо 300,00 лева – направени разноски по делото.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Д.Е.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление:***, офис – сграда Лабиринт, ет. ., офис . следните
суми: 495,06 лева (четиристотин деветдесет и пет лева и шест стотинки) –
главница по договор за паричен заем №. от 28.09.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.08.2020
г. до окончателното изплащане на задълженията; сума в размер на 76,30 лева
(седемдесет и шест лева и тридесет стотинки) – договорна лихва, дължима за
периода от 25.12.2018 г. до 26.07.2019 г. и сума в размер на 144,08 лева (сто
четиридесет и четири лева и осем стотинки) – мораторна лихва за забава за
периода от 25.12.2018 г. до 12.03.2020 г.
ОСЪЖДА М.Д.Е., с ЕГН: **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК:., със седалище и адрес на
управление:***, офис – сграда Л., ет. ., офис . сумата от 300,00 лева (триста
лева) – направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
/В.К/