Р Е Ш
Е Н И Е
№ 44 15.02.2023 год. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар Зорница Делчева и с участието на прокурора Юлияна Станева, като
разгледа докладваното от съдия Михаил Русев административно дело №171 по описа
за 2022 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по
реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.285, ал.1 и чл.284 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба на И.Н.Н. ЕГН **********,
изтърпял
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора - Стара Загора
с която е предявен иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност на
служители на Затвора - Стара Загора, като за същите се твърди, че са настъпили
в резултат на действия и бездействия на затворническата администрация. Неимуществените
вреди са оценени на стойност от 32
000.00 лв. Периодът за който се претендира обезщетение е от 10.09.2021 год.
до 13.04.2022 год. Така претендираните сума и исков период е получен и обобщен
след присъединяването на исковите претенции по адм. дело №250/2022 год. и адм.
дело №226/2022 год. – и двете по описа на Административен съд Стара Загора.
Ищецът твърди, че през времето на престоя му в
затвора вследствие на унизителните и нечовешки условия, в които е принуден да
изтърпи наложеното му наказание, му се е намалило зрението. Твърди, че килиите в
които е бил настанен не отговарят на законовите изисквания за площ, осветление
и вентилационни системи и липса на паник бутони. Нямало е достатъчно естествена,
слънчева светлина, липсвало проветрение на килията. Нямало аспирация в килията,
както и чист въздух. Килиите също така не били оборудване с паник бутони,
порази което при необходимост вечер затворниците са били принудени да чукат и
блъскат по вратите на килиите, поради което се е събуждал и му бил нарушаван
осемчасовия сън. В допълнително представената писмена защита от страна на
служебния защитник на ищеца, се излагат доводи за основателност на исковата
претенция, базирани единствено и само на показанията на свидетеля Ш..
Ответникът - Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си
представител по делото, в съдебно заседание и в представените писмен отговор и защита,
оспорва предявения иск. Ответникът счита исковата претенция за неоснователна и
недоказана, както по отношение липсата на санитарно-битови условия в затвора за
целия исков период на престоя, на лишения от свобода. Излагат се подробни
съображения във връзка с липсата на причинно-следствена връзка между условията
в затвора и медицинското състояние на лицето, като се отричат твърденията за
влошеното му здравословно състояние. Ответникът заявява също, че поставянето на
ищеца при наличните условия в Затвора – Стара Загора, нито е имало за цел, нито
реално е довело до потискане, унижение или неблагоприятно засягане на неговата
личност. Излага се становище, че затворническата администрация е полагала
необходимите усилия за поддържане и подобряване на санитарно-битовите условия в
мястото за лишаване от свобода, като в тази връзка е извършен и ремонт на
сградата на затвора, който е приключил в началото на 2016 год. Заявява се също,
че като цяло, на лишените от свобода се създават условия за реализиране на
правата им в обхвата на ограниченията, произтичащи от съответния наложен режим,
като начинът на изпълнение на наложеното наказание не е надхвърлил неизбежното
страдание, свързано с произтичащите от изтърпяване на самото наказание лишения.
Оспорват се фактическите твърдения, изложени в исковата молба,.
Окръжна прокуратура -
Стара Загора, конституирана като страна по делото, чрез участващия прокурор,
дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на предявения иск.
Поддържа се, че не са налице достатъчно доказателства в подкрепа на твърденията
за извършени нарушения от страна на затворническата администрация по отношение
лишения от свобода, както и че като цяло не се доказва наличието на незаконосъобразни действия или бездействия,
довели до претърпяването на претендираните за овъзмездяване неимуществени вреди,
както и наличието на причинно следствена връзка между вредите и условията в
Затвора Стара Загора.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
От приложените документи по делото - справка с изх. №2581 от 16.05.2022
год. /лист 58-59 от делото/ на Началника на Затвора - Стара Загора, е видно, че
Н. е постъпил в Затвора, гр. Стара Загора на 27.05.2019 год., а е бил освободен
на 28.09.2022 год. По отношение на исковия период, ищецът на 27.05.2019 год. е бил
настанен в „приемно отделение“ 1-ва група, като след кратък престой до 05.06.2019
год., е преразпределен в 4-та група. /осъдени, неработящи, учащи/. Всички помещения в Корпуса на
Затвора гр. Стара Загора т.е. приемно отделение и 4 група, където е настаняван
л. св. И.Н.Н. разполагат със самостоятелен санитарен възел с тоалетна и течаща
вода с осигурен денонощен достъп до него, прозорци с възможност за отваряне по
всяко време на денонощието по преценка на лишените от свобода с цел осигуряване
на естествена светлина, проветрение и естествена вентилация. Помещенията са
оборудвани със стандартни легла с дюшек, шкафчета, закачалки, маса и столове.
Изкуственото осветление е реализирано с 2 бр. луминисцентни осветителни тела
2х36W. Отоплението е реализирано с локално парно и разположени в помещенията
чугунени радиатори. Всеки от коридорите разполага с помещение, оборудвано с
умивалници и огледала; помещение за къпане, оборудвано с душове и помещение за
сушене на пране, достъпът до които е свободен от 6:00 ч. до 20.00 ч. всеки ден. Топлата
вода в 9 група се подавала два пъти седмично в дните вторник и петък, когато се
осъществява къпането на лишените от свобода.
Ищецът И.Н. е постъпил в затвора на 27.05.2019 год. и е бил настанен в I-ва група / приемно отделение/,
където пребивава до 05.06.2019 год. Приемно отделение разполага с 5 на брой
спални помещения, където се настаняват от двама до шест лишени от свобода на
диференциран принцип, спазвайки изискванията за квадратурата и брой настанени
лица. Не можело да предостави информация относно спалното помещение с кои и
колко други е пребивавал л. св. И.Н.Н. за периода в приемно отделение, тъй като
според номенклатурните изисквания не се налага същите да се съхраняват.
Динамиката на групата е голяма като се спазвали изцяло разпоредбите на чл. 47
от ЗИНЗС.
На 05.06.2019 год. л. св. Н. е разпределен в 8 група на Корпуса на
Затвора. Там е пребивавал до 04.12.2019 год. В осма група л. св. И.Н.Н. е
настанен в спално помещение №7 на диференциран принцип, спазвайки изискванията
за квадратурата и брой настанени лица. В спалното имало три прозореца с размери
1.20 х 0.90 м. всеки, или обща площ от 1.08 кв. м. Същото помещение е с площ
19.84 кв.м., където са настанявани от двама до пет лишени от свобода. Не можело
да се предостави информация относно спално помещение № 7 на VIII-ма група с кои
и колко други е пребивавал л. св. И.Н.Н. за периода, тъй като според
номенклатурните изисквания не се налага същите да се съхраняват.
На 04.12.2019 год. л. св. Н. е преразпределен в IV-та група (осъдени,
неработещи, учащи се), където пребивавал и към момента на предявяване на
исковата претенция. При постъпването си в групата е бил настанен в спално
помещение №6. Спалното е с площ 25 кв. м., изчислен капацитет 5.85 лишени от
свобода, като максимално в него се настаняват до 5 лишени от свобода, и към
него има санитарен възел с площ 1.60 кв. м. В спалното имало два прозореца с
размери 1.20 х 0.90 м. всеки или обща площ от 1.08 кв. м. В началото на 2021 год.,
л. св. И.Н.Н. е бил настанен в спално №4 в IV-та група, което е с площ 21.5 кв.
и., изчислен капацитет 4.76 лишени от свобода, като максимално в него се
настаняват до 4 лишени от свобода, и към него има санитарен възел с площ 2.47
кв. м. В спалното имало един прозорец с размери 1.20 х 0.90 м. или обща площ от
1.08 кв. м. От началото на м. август същата година – 2021 год., л. св. Н. е бил
настанен в спално помещение №1, което било с площ 45.5 кв. м., е изчислен
капацитет 10.87 лишени от свобода, като максимално в него се настанявали до 10
лишени от свобода, и към него имало санитарен възел с площ 2.02 кв. м. В
спалното имало един прозорец с размери 1.20 х 0.90 м. или обща площ от 1.08 кв.
м. От началото на м. септември 2021 год. л. св. Н. е бил настанен в спално
помещение №5, което е с площ от 25 кв. м. изчислен капацитет 5.71 лишени от
свобода, като максимално в него се настанявали до 5 лишени от свобода, и към
него имало санитарен възел с площ от 2.15 кв. м. В спалното имало два прозореца
с размери 1.20 х 0 90 м. всеки, или обща площ от 1.08 кв. м. От м. февруари
2022 год. Н. отново бил настанен в спално помещение №4, където пребивава и към
момента на изготвяне на справката.
По делото бе допуснато и събирането на гласни доказателства, чрез разпит
на свидетеля К.Ш.. Твърди, че познава И. откакто се помни, израснали са в един
квартал. Били заедно в Затвора - Стара Загора в един коридор в осма група и
били в четвърти отряд заедно. През февруари 2019 год. влязъл в затвора, два три
месеца след мен дошъл и И.. След това около една година били заедно в осми
отряд. Осми отряд бил следствените. От средата на 2019 год. до средата на 2020
год. били заедно в осми отряд. След това през 2021 год., Ш. бил разпределен в
пета група, но поради ковид-мерките тази пета група била пръсната по другите
отряди и той бил разпределен в четвърта група при И. и допреди да бъда
освободен бил в един коридор с И. в четвърта група. Освободен бил през юни 2022
год. Не можел да си спомни кой бил номерът на килията на И.. Била или четвърта,
или пета, била точно срещу неговата. Той бил в 12-та килия. Редовно влизал в
килията, където бил настанен И.. Неговата килия не е била повече от 2.50 на
4.00 метра, около 10-11 квадрата, в които квадрати влизала и тоалетната. Вътре имало
три или четири легла. По едно време били трима вътре, после станали четирима.
Имало вътре маса, столове, шкафчета, прозорчета. Свободната площ, без мебелите,
нямала нормалната квадратура, която се полага, може би около един-два квадрата,
най-много три, които са били за всички настанени в килията. И. бил в четвърта
килия настанен. Другата килия била номер пет. Тя била малко по-голяма от
четвърта и може би имала 15-16 квадрата. Там имало четири-пет легла и като
свободна площ пак оставалои много малко. Там така било сметнато, така е
подредено, че хората не са хора, а се третирали като кучета. По-малко било от
това, което се полагало като свободна площ. Свободната площ в килията зависела
и от това колко личен багаж има всеки един лишен от свобода, настанен в нея. Понеже
нямало гардеробчета, багажът се държал в кашони и в щайги по земята, които също
заемали място. Не знае какви са размерите на прозорците в килиите, но били като
в мазе. Малки били, в горната част на тавана са и усещането било все едно си в
мазе. Прозорецът се отварял само до половината, защото са направили ремонт,
който е уж за по-добре, но старите прозорци били отваряеми двустранно, а тези били
едностранно. В някои стаи прозорците се отваряли нацяло, в други не, защото
опирали. В четвърта или в пета килия единият прозорец не се отварял, защото
опирал някъде. Този проблем го имало и в неговата килия. Вентилацията и проветрението
на килиите се извършвало чрез отваряне колкото може на това прозорче. Разрешено
било да се отваря прозореца, като отваряемата част била с размери около 50-60
см. на 70 см. Естествената вентилация била като отвориш вратата на килията към
общия коридор, който общ коридор е една шахта, като четвърти отряд бил
най-долу, над него бил коридорът на втори отряд и над втори отряд бил коридорът
на девети отряд. Всичко това било една решетка и всичките боклуци от девети
отряд падали във втори, а от втори падали в четвърти. Това било проветрението
на четвърти отряд - „минна шахта“. Вентилационна система нямало. Коридорът на
четвърта група нямал прозорци за проветряване, докато горните имали. Приток на
чист въздух нямало. Достъпът на дневна светлина бил единствено през тези
прозорчета, за които говорил. Лампите били луминесцентни, колко светели и как
светели не могъл да ги измери, но във всяка килия имало по две тела с по две
луминесцентни пури. От сутринта, въпреки че навън било ден, дневна светлина
нямало. На лампа били по цял ден. Коридорът нямал естествено осветление,
осветлението там било изцяло на лампи. Ако изгасяли лампите, усещането било все
едно си в шахта. Вечер в 10,00 часа лампите ги спирали, сутрин ги пускали в 6,00
часа. Мишки по килиите нямало, имало плъхове, имало хлебарки, които всеки ден
събирал в една кофа, но му казали да си ги изхвърли, защото мислех да ги носи тука
в съда. Всеки ден хвърляли вряла вода в ъгъла, където се събирали, събирали ги
с лопатата и ги слагали в една кофа, която ги карали да я изхвърлят навън.
Всеки месец идвали „Килърите“ – външна фирма, като пръскало с препарат, който
явно ги хранел добре и после хлебарките се размножавали. Ефектът от пръскането бил
нулев, а се пръскало ежемесечно. Паник-бутон нямало в нито една килия, а било
необходимо да има, защото той лично се събуждал всяка вечер, когато на някой от
лишените от свобода му стане лошо и имал нужда от помощ се налагало да блъска
по вратите, което вдигало целия затвор, защото се чувало навсякъде. На него
също му се е налагало да думка по вратите. От администрацията на затвора,
когато чуели идват, но някой път се забавяли и не идвали, докато ако имало
паник-бутон, предполага щяло да бъде по-цивилизовано. В друг затвор не е бил,
но бил в София в болницата и там имало паник-бутон към инсталацията. Достъпът
до медицинско обслужване се осъществявало като лекарката приемала един ден в
седмицата определен брой затворници, колкото тя си решала: преди обед една част
и след обед друга част. Всяка сутрин И. взимал книгата за лекаря, която стояла
в дежурната стая при надзирателите, и тъй като той отговарял за тази дейност,
минавал по всички килии, за да може всеки, който има нужда от медицинска помощ
да се запише. След това този дневник го връщал на надзирателя. Надзирателят
носел дневника на лекарката, която определяла кога и колко души да отидат при
нея. Не всеки, който се бил записал в дневника за преглед, го преглеждал
лекарят. И. много пъти е имал нужда от медицинска помощ, много пъти се е
налагало аз да му дава хапчета от своите, понеже не го пускали да отиде до
медицинския кабинет. Не казва, че всеки път не били му обръщали внимание, но не
било постоянно, според настроението било. Нямал да забрави, как И. дошъл един
път в килията при него със сълзи на очите, зъб го боляло, за да му даде
лекарства. Лекарствата, с които разполагал били аналгин, беналгин и
парацетамол. Тогава ревял от болка и се превивал, било ужасно. В такава
ситуация първо се чувстваш унижен, защото в Затвора нямало кой да ти даде хапче
просто ей така, а щял да ти иска най-малко една-две-пет цигари примерно. Добре,
че бил той там, защото ако не бил, той трябвало тогава да отиде при Н., а Н. за
едно хапче щял да му иска…… Там били други правилата зад решетките и И. малко
не бил от тези хора, които можели да се справят сами с хора като Н. примерно.
Няма думи, не можел да опиша в какво негативно емоционално състояние се намирал
И.. Нещастен бил. Майка му починала в един момент. Доколкото знае жената била в
камера една година след смъртта й, а през това време И. бил обвинен, че й е
теглил пенсията, а той през това време е бил лишен от свобода. Много проблеми
на И. му създавали в затвора, защото се опитвал да си търси правата, а на
администрацията не й допадал този начин да й се създават неприятности и затова
го местели от килия в килия при такива хора, които да го тормозели.
Административен
съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно
доказателствата и закона, намира за установено следното:
По допустимостта на иска:
На първо
място предявеният от И.Н.Н. иск следва да бъде
квалифициран като иск по чл.284, ал.1
от ЗИНЗС, съгласно която разпоредба държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС
включително и за поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, липса на паник бутони, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност. Искът е предявен от лице, което
твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни
действия и бездействия на длъжностни лица на държавата /служители на затворническата
администрация/, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо
лице към Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и
контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, съгласно
разпоредбата на чл. 12 от ЗИНЗС – т. е. исковата молба е подадена от лице с
правен интерес и срещу надлежно, пасивно легитимиран ответник, по аргумент от
чл. 205 от АПК във връзка с чл. 284 и сл. от ЗИНЗС. Твърдените като
незаконосъобразни действия и бездействия на служители на затворническата
администрация представляват административна дейност, доколкото осъществяваната
от тези органи и длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на изтърпяването
на наказанията „лишаване от свобода“, съобразно правното им положение и статут.
Ето защо съдът приема, че предявеният иск е с правно основание чл.284 от ЗИНЗС,
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които се
обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни действия и бездействия при
или по повод изпълнение на служебните задължения, при осъществяване на
административна дейност, подлежи на разглеждане в производство по реда на
чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНЗС и с оглед настоящото
местожителство *** /към момента на подаване на исковата молба/, делото е
подсъдно на Старозагорския административен съд.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът намира,
че предявеният иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр.
София се явява неоснователен, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 от ЗИНЗС, забраняващ подлагането на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Настъпването на неимуществени вреди при констатиране на такива
нарушения се предполага до доказване на противното /чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС/. Отговорността на държавата по чл.284, ал. 1
от ЗИНЗС възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно:
1. допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения
на чл. 3 от ЗИНЗС; 2. нарушението на чл. 3 от ЗИНЗС да е при или по повод изпълнение на наказание „лишаване от
свобода“ или на мярка „задържане под стража“; 3. претърпяна вреда /имуществена
и/или неимуществена/ и 4. причинна връзка между допуснатите от специализираните
органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който
и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото
на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира
отговорността на държавата в исково производство по чл. 203 и сл.
от АПК.
В
конкретния случай с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, като съгласно обстоятелствената част на подадената искова
молба, релевираното, като основания на исковата претенция нарушения на чл. 3, ал. 1
във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС,
се изразява в: 1. поставянето на ищеца в неблагоприятни условия при изпълнение
на наложена му наказание „лишаване от свобода“ от гл. т. неосигуряване на лицето
на изискуемата се минимална квадратура свободна жилищна площ; 2. Липса на
достатъчно дневна светлина и достатъчно проветряване в килията; 4.
Липса на паник бутони в килиите. Описаните действия и бездействия са довели до
възникването на неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки, страдания
и душевен дискомфорт в т.ч. влошено здравословно състояние.
На първо място за да
бъде квалифицирано едно бездействие като незаконосъобразно такова, е необходимо
да бъде установено неизпълнение на
задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на
длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно
установено задължение за изпълнение на това действие.
В част втора на
ЗИНЗС и част четвърта
от ППЗИНЗС е регламентиран редът на изпълнение на наказанието
„лишаване от свобода“. Съгласно разпоредбата чл.43, ал.4
от ЗИНЗС, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки
лишен от свобода, не може да бъде по-малка от 4 кв. м., Както обаче вече беше
посочено, по аргумент от нормите на чл.2
и чл.43, ал.2
от ЗИНЗС, държавата в лицето на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, е длъжна да осигури в местата за лишаване от свобода
такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода и унизяване на човешкото им
достойнство.
От една страна съобразно установеното
по делото, за исковия период съдът приема, че спрямо ищеца не са извършени
нарушения на чл.3, ал.1
във вр. с ал.2 от ЗИНЗС.
От друга страна подобен извод се налага и с оглед информацията, представена от
затворническата администрация. Съгласно последните, твърденията на ищеца са
неверни и недоказани – осигурена е необходимата минимална жилищна квадратура и
съответно неограничен достъп до санитарен възел с течаща вода, налице е
естествена дневна светлина, прозореца е отваряем, макар и да е височина 1.80
метра от пода. Не съществува законово задължение същите да се с определена площ
или да са разположени на определена височина. Липсата на законови изисквания за
това, както и имайки в предвид предназначението на сградата - за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, мотивира съда да приеме, че създадените
условия отговарят на законовите изисквания за квадратура, светлина и
проветрение, включително и за наличието на изкуствено осветление.
Не
може да се сподели разбирането на ищеца, че тези четири кв. м. следва да бъдат
свободни, т.е. да не са заети от легла, шкафове или багаж на лишените от
свобода. Съгласно трайно установената практика и на ЕСПЧ, тези четири квадратни
метра са съответната площ, която ползва затворника. Както леглото, така и шкафа,
се ползват от лишеният от свобода и имат за цел да гарантират известен комфорт
на пребиваване в Затвора Стара Загора. Според методологията за изчисляване на
минималното лично пространство /използвана от ЕСПЧ/, отредено на задържан в
помещения за няколко души, вътрешният санитарен възел не трябва да се брои в
общата площ на килията. От друга страна, изчисляването на наличната площ в
килията включва пространството, заето от мебели. Важното при тази оценка е дали
задържаните са имали възможност да се движат нормално в килията. Доколкото в
дадената справка от страна на ответника, то минималната площ е осигурена по
отношение на ищеца във всяка една от килиите, в които е бил настанен. Според
утвърдената практика на ЕСПЧ, когато лишеният от свобода разполага с повече от
4 кв. м. лично пространство в килия за настаняване на няколко души в затвора /какъвто
е настоящия случай/ и поради това не възниква въпрос по отношение на личното
пространство, други аспекти на материалните условия на задържане остават от
значение за преценката на адекватността на условията на задържане на жалбоподателя
съгласно член 3 от Конвенцията. Няма спор, че ищеца е имал възможност за
движение в коридора, което предполага и възможност за някаква физическа
активност, отделно от осигурената такава като престой на открито и условия за
спорт.
Не
могат да се приемат като чиста монета твърденията на Ш. за квадратурата на
обитаваните килии от страна на ищеца. Касае се за зрително възприемане и
преценка, която не може да бъде точна. Всъщност е налице съвпадение между
дадените показания от негова страна и представената справка от страна на
ответника, относно наличието на прозорци в килията, техният вид и начин на
отваряне, наличието на изкуствено осветление – вид, брой лампи, час на спиране
и включването на същото, наличие на санитарен възел. В открито съдебно
заседание, проведено на 07.02.2023 год., бе приета като писмено доказателство и
представената справка от страна на ответника, показваща квадратурата на килиите
в Затвора Стара Загора и находящи се на първия етаж от същия. Същата не бе
оспорена от страна на ищеца, съдът е приема като официален документ, със
съответната доказателствена сила. Ето защо, настоящия съдебен състав, намира,
че е налице спазване на законовите изисквания относно минимална жилищна площ
при пребиваването на ищеца в Затвора Стара Загора в исковия период.
Съгласно
чл.3 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на
тази забрана се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх,
незащитеност или малоценност
Налице е пряка дневна светлина и възможност за
проветряване на килията, а дали отваряемостта на половината от прозореца е
достатъчно за проветряване на цялата килия, е въпрос на субективно възприятие
на всяка едно лице, което зависи и от неговото физическо и здравословно
състояние. Налице са поставени осветителни тела, както и отоплителни такива,
като отново според съда е субективно възприятията за достатъчна осветеност на
помещението и неговото отопление. Всички тези обстоятелства следва да се
преценят и в контекста на специфичното предназначението на сградата на затвора.
Налице са и законови изисквания, които следват да се спазват с цел свеждане до
минимум на възможността на лишените от свобода да осъществяват опити за бягство
от затвора, респективно избягване на изтърпяване на постановената присъда.
Не може да се приеме основателно и оплакването за
липсата на адекватна медицинска помощ при престоя му в Затвора. Установява се,
че същият е търсил медицинска помощ за инцидентни заболявания, като бронхит,
остра вирусна инфекция, зъбобол и т.н. Няма данни, а също така не са
представени медицински документи за твърдяното влошено зрение на ищеца, което
да е в причинно следствена връзка от условията в Затвора Стара Загора. Такава не
се доказва и от показанията на Ш., тъй като същият от една страна няма
медицинско образование за да дава мотивирани обосновани заключения относно
здравословното състояния на ищеца. От друга страна единствения случай, в която
същият е давал, лекарство на ищеца е за зъбобол. Не е установена обаче датата
на този случай, за да се прецени дали същия влиза в исковия период или е преди
него, доколкото дамата са били още от 2019 год. заедно в Затвора Стара Загора.
Дори и да се приеме, че този случай попада в исковия период, не е установено,
че в този ден ищецът е търсил медицинска помощ за този зъбобол, но такава му е
била отказана. Липсата на конкретика за липса на адекватна медицинска помощ, не
дава възможност на съда да приеме, че такава не е била оказвана, а и когато е
била оказване, същата да е била неадекватна и да не е била съответна за
конкретната болест. Всъщност оплаквания за неадекватна медицинска помощ не са
наведени, а само оплаквания за липсата на ежедневна медицинска помощ.
Не следва да се обсъждат също така показанията на Ш.
относно наличието на дървеници, плъхове, тъй като съдът не е сезиран с такова
оплакване, а от друга страна и ответника е нямал процесуална възможност за
защита спрямо това твърдение. При разглеждане на делото съдът е ограничен в
рамките на твърденията в депозираната искова молба, а не тези във свидетелските
показания и дължи произнасяне по отношение на всяко едно от оплакванията в
исковата молба.
Що се отнася до липсата на паник бутон, съдът
намира, че оплакването в тази насока е неоснователно и не са налице законови
изисквания за поставянето на поставянето на такива паник бутони. От друга
страна, факта, че такъв е бил налице при престоя на Ш. в болницата в гр. София,
не води до наличието на такова изискване и по отношение на Затвора. Наличието
на паник бутон в болницата е с оглед предназначението на сградата и че същата
представлява лечебно заведение. Впрочем,
няма нормативно изискване и за монтирането на подобни бутони в лечебните
заведения, респективно в болничните стаи. Такова не се съдържа нито в глава
девета „Териториалноустройствени и функционални изисквания“ от Наредба
№РД-02-20-3 от 21.12.2015 год. за проектиране, изпълнение и поддържане на
сгради за обществено обслужване в областта на образованието и науката, здравеопазването,
културата и изкуствата, отнасящи се до лечебните заведения, нито в Наредба №49
от 18.10.2010 год. за основните изисквания, на които трябва да отговарят
устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична
помощ и домовете за медико-социални грижи.
Съгласно
презумпцията по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното, но за да се
предполагат вреди, следва да са налице действия или бездействия, които да
подлагат лишения от свобода на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Такива в настоящото производство не бяха доказани в пълнота като
част от фактическия състав на чл.284, ал.1
от ЗИНЗС, поради което предявеният от И.Н. иск следва да бъде
отхвърлен изцяло.
Следва да се каже още, че при
прилагане на принципа по чл.52 от Закона за задълженията и договорите по
справедливост се определя не само размерът на обезщетението за неимуществени
вреди, но и естеството и характера на страданието, за което се присъжда
обезщетението /Решение №1102/09.04.1981 год. по гр. дело №623/1981 год./. Не
всяко неприятно усещане или чувство и не всяка болка/страдание дават основание
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, а само тези, които
справедливостта изисква да бъдат възмездени. Съдът намира, че твърдените от
ищеца чувства, ако и да са били изпитани от него, не сочат на такива
интензивни, трайни, дълбоки емоционални изживявания или състояния, които да се
определят като неимуществени вреди за ищеца. Същите не сочат на накърнени
нематериални блага, подлежащи на справедливо обезщетяване. Изложеното изключва
определянето на негативните изживявания, твърдени от ищеца, като претърпени
„неимуществени вреди“ подлежащи на справедливо обезщетяване, каквото той
претендира.
По тези съображения съдът намира, че
не са доказани всички кумулативни предпоставки за реализиране отговорността на
държавата по смисъла на чл.284 от ЗИНЗС, поради което предявеният иск от И.Н.Н.
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на
правосъдието следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан за периода
от 10.09.2021 год. – 13.04.2022 год..
Водим от горните мотиви Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на И.Н.Н.
ЕГН **********, за
присъждане на обезщетение в размера на 32 000.00 лв. /тридесет и две хиляди
лева/, както за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразна
административна дейност на администрацията на Затвора - гр. Стара Загора, за
периода от 10.09.2021 год. – 13.04.2022 год., като
неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред тричленен състав на Административен съд Стара Загора в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните пред тричленен състав на Административен съд Стара
Загора.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: