№ 2638
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Темислав М. Димитров
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20221100508697 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на В. И. В. срещу решение №
20041818/13.06.2022 г. по гр.д. № 6406/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав, в
частта, с която са отхвърлени искове с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД,
предявени от В. И. В. срещу Изпълнителна агенция по горите, както следва: искът с
правно основание чл. 224, ал. 1 КТ е отхвърлен за разликата над 1112,76 лв. до пълния
предявен размер от 4182 лв. – обезщетение за неизползван отпуск за периода от
01.01.2019 г. до 10.05.2019 г.; искът по чл. 86 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 46,36
лв. до пълния предявен размер от 677,31 лв. и за периода от 01.07.2019 г. до 04.09.2020
г. - мораторна лихва върху главницата.
Въззивникът – В. И. В., твърди, че решението в обжалваната част е неправилно,
поради което моли същото да бъде отменено и исковете да бъдат уважени изцяло.
Сочи, че претендираното вземане за обезщетение за неизползван отпуск не е погасено
по давност, като изводът на районния съд в обратния смисъл е неправилен. Претендира
разноски за въззивното производство.
Ответникът по жалбата - Изпълнителна агенция по горите, оспорва въззивната
1
жалба, като счита, че обжалваното решение е правилно. Моли същото да бъде
потвърдено, като претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от ищеца В. И. В. с осъдителни искове
с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответника
Изпълнителна агенция по горите да заплати в негова полза сумите, както следва: 4182
лв. – обезщетение за неизползван отпуск за периода от 30.01.2018 г. до 10.05.2019 г.;
677,31 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 01.07.2019 г. до
01.02.2021 г.
Ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника Изпълнителна
агенция по горите, по силата на което е заемал длъжността „Директор на Регионална
дирекция по горите – гр. Пазарджик“, което е било прекратено със заповед № К –
98/30.01.2018 г. По съдебен ред уволнението е отменено и ищецът е възстановен на
заеманата до уволнението длъжност. Впоследствие, със заповед № К-783/10.05.2019 г.
на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите трудовото
правоотношение между ищеца и агенцията е било прекратено повторно. Твърди, че за
периода от 30.01.2018 г. до 10.05.2019 г. полагащият му се платен годишен отпуск е в
размер на 41 дни, като след прекратяване на трудовото му правоотношение има право
на обезщетение за неизползван отпуск за периода от 30.01.2018 г. до 10.05.2019 г.,
което е в размер на 4182 лв. Същото не е заплатено от работодателя своевременно,
поради което претендира и мораторна лихва в размер на 677,31 лв. за периода от
01.07.2019 г. до датата на подаване на исковата молба. Претендира законната лихва.
С обжалваното решение исковете са уважени частично, като са отхвърлени,
както следва: искът с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ е отхвърлен за разликата над
1112,76 лв. до пълния предявен размер от 4182 лв. – обезщетение за неизползван
отпуск за периода от 01.01.2019 г. до 10.05.2019 г.; искът по чл. 86 ЗЗД е отхвърлен за
разликата над 46,36 лв. до пълния предявен размер от 677,31 лв. и за периода от
01.07.2019 г. до 04.09.2020 г. - мораторна лихва върху главницата.
Както беше посочено, решението се обжалва само в частта, с която исковете са
отхвърлени.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част.
Спорен пред въззивната инстанция е въпросът, дали вземането за обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2018 г., е погасено по давност.
Съгласно чл. 224 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение
2
служителят има право на обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, чийто
размер се определя въз основа на полученото среднодневно брутно трудово
възнаграждение за последния календарен месец, през който служителят е работил най-
малко 10 работни дни.
В тежест на работодателя е да докаже положителния факт на ползване на
отпуска или заплащането на дължимото обезщетение за неизползването му.
Установява се, че страните са били в трудово правоотношение, прекратено със
заповед № К – 98/30.01.2018 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
по горите. С решение от 09.07.2018 г. по гр.д. № 16696/2018 г. по описа на СРС, 66
състав, уволнението на ищеца, извършено със заповед № К – 98/30.01.2018 г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, е отменено и ищецът е
възстановена на заеманата до уволнението длъжност - „Директор на Регионална
дирекция по горите – гр. Пазарджик“. Съгласно заповед № К-783/10.05.2019 г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите трудовото
правоотношение между ищеца и агенцията е било прекратено повторно.
С решение от 25.06.2020 г. по дело № С-762/2018 г. на СЕС, е прието, че
работникът има право на платен годишен отпуск за периода от датата на незаконното
уволнение до датата на възстановяване му на работа, съответно – при последващо
прекратяване на трудовото правоотношение работникът има право на обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за периода от първото уволнение (което е
отменено) до датата на възстановяване му на работа. Следователно, ищецът има право
на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 41 дни за периода
от 30.01.2018 г. до 10.05.2019 г., като по отношение на размера на неизползвания
отпуск не е налице спор.
В първоинстанционното решение е прието, че среднодневното брутно трудово
възнаграждение, което следва да служи за база за изчисляване на размера на
дължимото обезщетение, е 92,73 лв., съгласно представен по делото фиш за заплата на
ищеца за м.10.2017 г. - последния календарен месец преди уволнението, през който
служителят е работил най-малко 10 работни дни. Не са налице доводи за неправилност
на решението, предвид приетият размер на дължимото обезщетение с оглед размера на
среднодневното трудово възнаграждение на работника, поради което и настоящият
съдебен състав приема, че общият размер на дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1
КТ е 3801,93 лв. за периода от 30.01.2018 г. до 10.05.2019 г.
Неоснователно е релевираното от ответника възражение за погасяване по
давност на обезщетението за неизползван отпуск. На основание чл. 358, ал. 1 и ал. ал.
2, т. 2 КТ, искът за заплащане на обезщетение за неизползван отпуск следва да бъде
предявен в срок от три години, считано от деня, в който е следвало да бъде изплатено
дължимото обезщетение за неизползван отпуск. В чл. 228, ал. 2 КТ е уреден срокът за
3
изплащане на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ - не по-късно от последния ден на
месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, от което следва,
че в конкретния случай обезщетението е следвало да бъде изплатено до 30.06.2019 г.,
тъй като трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено през м.05.2019 г. Ето
защо, срокът за предявяване на иска по чл. 224, ал. 1 КТ е започнал да тече от
01.07.2019 г., като исковата молба е подадена на 02.02.2021 г., поради което вземането
за обезщетение не е погасено по давност. Неправилни са доводите в обжалваното
решение, че правото на ползване на част от претендирания отпуск е погасено по
давност на основание чл. 176а, ал. 1 КТ. Действително, в случая се претендира
обезщетение за неизползван отпуск за 2018 г., но с прекратяване на трудовото
правоотношение през м.05.2019 г., когато правото на ползване на отпуск не е било
погасено по давност, то се е преобразувало в право на обезщетение по чл. 224, ал. 1
КТ, по отношение на което е налице друг давностен срок, който, както беше посочено,
не е изтекъл към датата на подаване на исковата молба.
Ето защо, искът следва да бъде уважен до сумата в размер 3801,93 лв. -
обезщетение за неизползван отпуск за периода от 30.01.2018 г. до 10.05.2019 г.
Предвид посоченото по-горе, не е необходимо покана за изпадането на
работодателя в забава при плащането на обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, тъй като в
чл. 228, ал. 2 КТ е уреден срок за изпълнение - не по-късно от последния ден на
месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, от което следва,
че в конкретния случай работодателят е в забава, считано от 01.07.2019 г., тъй като
трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено през м.05.2019 г.
Ето защо, за периода от 01.07.2019 г. до 01.02.2021 г. ответникът дължи лихва за
забава в размер на 614,64 лв. върху главницата в размер на 3801,93 лв. - обезщетение за
неизползван отпуск за периода от 30.01.2018 г. до 10.05.2019 г.
Във връзка с изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която искът с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ е отхвърлен за разликата над
1112,76 лв. до 3801,93 лв. - обезщетение за неизползван отпуск за периода от
30.01.2018 г. до 31.12.2018 г., както и в частта, с която искът с правно основание чл. 86
ЗЗД е отхвърлен за разликата над 46,36 лв. до 614,64 лв., като вместо него следва да
бъде постановено решение, с което исковете в посочените части бъдат уважени.
В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено;
Предвид изхода от обжалването, решението следва да бъде отменено и в частта,
с което в полза на ответника са присъдени разноски за първата инстанция над сумата в
размер на 9,11 лв. до сумата в размер на 76,14 лв.
По разноските:
При този изход на спора ответникът по жалбата Изпълнителна агенция по
4
горите следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца В. И. В. сумата в размер на
368,69 лв., представляваща допълнителни разноски за първоинстанционното
производство, както и сумата в размер на 636,22 лв. – разноски за въззивното
производство съобразно уважената част от жалбата.
В полза на ответника по жалбата Изпълнителна агенция по горите следва да
бъде присъдена сумата в размер на 9,11 лв. – разноски за юрисконсултско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от жалбата.
Изпълнителна агенция по горите следва да бъде осъдена на основание чл. 78, ал.
6 ГПК да заплати в полза на СРС сумата в размер на 130,31 лв. – допълнителна
държавна такса, както и в полза на СГС сумата в размер на 74,01 лв. – държавна такса
за обжалване на решението в отхвърлителната част.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20041818/13.06.2022 г. по гр.д. № 6406/2021 г. по описа
на СРС, III ГО, 87 състав, в частта, с която са отхвърлени искове с правно основание
чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД, предявени от В. И. В. срещу Изпълнителна агенция по
горите, както следва: искът с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ е отхвърлен за
разликата над 1112,76 лв. до 3801,93 лв. – обезщетение за неизползван отпуск за
периода от 30.01.2018 г. до 31.12.2018 г.; искът по чл. 86 ЗЗД е отхвърлен за разликата
над 46,36 лв. до 614,64 лв. и за периода от 01.07.2019 г. до 04.09.2020 г. - мораторна
лихва върху главницата, както и в частта, с която В. И. В. е осъден да заплати в полза
на Изпълнителна агенция по горите сумата над 9,11 лв. до сумата в размер на 76,14 лв.
– разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по горите, ЕИК ****, да заплати в полза на В.
И. В., ЕГН **********, на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата над 1112,76 лв. до
3801,93 лв., т.е. още 2689,17 лв. – обезщетение за неизползван отпуск за периода от
30.01.2018 г. до 31.12.2018 г., ведно със законната лихва от 02.02.2021 г. до
погасяването, и на основание чл. 86 ЗЗД сумата над 46,36 лв. до 614,64 лв., т.е. още
568,28 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 01.07.2019 г. до
01.02.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20041818/13.06.2022 г. по гр.д. № 6406/2021 г. по
описа на СРС, III ГО, 87 състав, в частта, с която искът за главница с правно основание
чл. 224, ал. 1 КТ е отхвърлен за разликата над 3801,93 лв. до 4182 лв., както и в частта,
с която искът с правно основание чл. 86 ЗЗД е отхвърлен над сумата в размер на 614,64
лв. до 677,31 лв.
5
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по горите, ЕИК ****, да заплати в полза на В.
И. В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 368,69 лв.,
представляваща допълнителни разноски за първоинстанционното производство, както
и сумата в размер на 636,22 лв. – разноски за въззивното производство съобразно
уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА В. И. В., ЕГН **********, да заплати в полза на Изпълнителна
агенция по горите, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 9,11
лв., представляваща разноски за въззивното производство съобразно отхвърлената част
от жалбата.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по горите, ЕИК ****, да заплати в полза на
Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер на 130,31 лв.,
представляваща допълнителна държавна такса.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по горите, ЕИК ****, да заплати в полза на
Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер на 74,01 лв.,
представляваща държавна такса за обжалване на решението в отхвърлителната част.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6