О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
/ 08.09.2020 год., гр.Провадия
Провадийският районен съд, на осми септември две хиляди и двадесета година, в закрито
заседание в следния състав:
Районен съдия: Елена Стоилова
След като разгледах гражданско
дело № 119 по
описа на съда за 2020
година, установих:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от К.Н.С. с ЕГН **********, с адрес *** срещу Н.З.Н. ЕГН
********** ***.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника, като на основание чл.140 от ГПК съдът следва да
насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне
доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер
и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.
Съдът на основание чл.140, ал.3
от ГПК изготви следния проекто доклад по делото:
В исковата молба се излага, че на 30.12.1994г.
ищцата заедно с покойния си съпруг, починал на 22.09.2013г.
прехвърлили на сина си Злати Н.З.,
починал на 28.03.2019 година собствените си недвижими имоти, а именно: дворно
място, находящо се в гр. Дългопол, общ. Дългопол, обл. Варна, с площ от 780
/седемстотин и осемдесет/ кв.м, съставляващо УПИ № XII-603
/дванадесети шестстотин и три/ в кв. 33 /тридесет и три/ по плана
на града, при граници: улица, Стоян З. Стоянов, Руси Станев и Злати Стоянов
Киров заедно с построените в имота къща и стопански постройки срещу
задължението на приобретателя да поеме издръжката и гледането на прехвърлителите, лично
или чрез трето лице като им осигури спокоен и сносен
живот, какъвто са водили до прехвърлянето
на имота, докато са живи.
Сделката е обективирана в нотариален
акт № 198, том IV, дело № 1262/30.12.1994 година на Провадийски районен съдия.
Твърди се, че нито наследодателя на
ответника, нито пък ответника, изпълнявали задълженията си по договора. Ищцата
твърди, че тя се грижела за сина си вместо обратното като му готвела, перяла,
почиствала жилището, заплащала електроенергията, водата, пазарувала от нейните
и на съпруга й пари.
Ищцата твърди, че синът й починал на
28.03.2019 година. След смъртта му тя очаквала грижите за нея да поеме неговият
единствен наследник и неин внук - ответник в настоящото производство, но това
не се случило. Ищцата твърди, че едвам открила ответника, за да го уведоми за
смъртта на баща му. Веднага след погребението той заминал някъде, като ищцата
не знаела къде е и освен, че ответникът не изпълнява задълженията, поети от
наследодателя му да я гледа и издържа, дори не й се обаждал, за да разбере дали
тя е добре.
Иска се съдът да
развали сключения договор, обективиран в
нотариален акт № 198, том IV, дело № 1262/30.12.1994 година на Провадийски
районен съдия, в частта му за прехвърляне на 1/2 /една втора/ идеална част от
дворно място, находящо се в гр. Дългопол, общ. Дългопол, обл. Варна, с площ от
780 /седемстотин и осемдесет/ кв.м, съставляващо УПИ № ХИ-603 /дванадесети
шестстотин и три/ в кв. 33 /тридесет и три/ по плана на града, при граници:
улица, Стоян З. Стоянов, Руси Станев и Злати Стоянов Киров заедно с построените
в имота къща и стопански постройки, както и да й
присъди направените по делото съдебно - деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответника
по иска подава отговр.
В него той твърди, че подаденият иск е
неоснователен.
Твърди, че ищцата не била собственик на процесната
идела част от описаните в исковата молба имоти, тъй като видно от представените
документи за собственост при изповядване на сделката собственик на имотите е
бил само Н. Илиев. Твърди се, че той е получил като дарение процесното дворно
място ведно с построената върху него жилищна сграда и е признат за собственик
въз основа на давностно владение на построената в дворното място друга жилищна
сграда още преди дарението.
Твърди се, че въпреки, че ищцата не е собственик на
процесните имоти ответникът се е грижил за нея. Тя знаела, че ответникът живеел
в Канада и когато баща му починал се обадила на вуйчо му да му съобщи затова.
Ответникът веднага си купил самолетен билет и
пътувал на 30.03.2019г., като отседнал при ищцата в процесното жилище.
Ответникът разбрал, че след смъртта на баща си по наследство е станал
собственик и на прано дворно място в съседство с процесното и на земеделски
земи.
Ответникът твърди, че в продължение на един месец
се грижел за ищцата, правел неотложни ремонти в къщата, плащал данъци. Питал я
от какво имала нужда, но тя му казвала, че не се нуждае от нищо. Ответникът оставил на ищцата да ползва овощната градина,
която била в съседство с процесното дворно място и рентата от земеделските земи.
Ответникът
казал на ищцата къде живее като заминава. След като ответникът заминал за
Канада се обаждал на баба си като в началото тя вдигала телефона, но после
престанала. Ответникът чрез свои познати и приятели се осведомявал за
състоянието на баба си и искал да говори с нея, но тя отказвала. Той дори
потърсил съдействието на дежурния полицай от районното управление, който
изпратил патрул, полицаите намерили ищцата пред дома й и я помолили да отговори
на телефонното му обаждане, тя му заявила, че не иска повече никога да го чува.
Твърди се, че бащата на ответникът също изпълнявал
задълженията си по договора като извършил много подобрения в имота, текущи
ремонти, подмяна на дограма, закупил и поставил климатик, нови електроуреди,
ремонти на стопанските постройки, заплащане на данъци за имота.
Иска се отхвърляне на предявения иск.
Правна
квалификация на предявените искове
Предявен е иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Съдът
на основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, указва на страните, че съгласно чл.
153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от тях е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези
факти.
Съдът на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ищеца, че следва да докаже, че е сключен процесния
договор за издръжка и гледане, че тя е била собственик на идеална част от
процесните имоти, тя се е грижела за сина си и го е издържала, че трудно е
открила ответника след смъртта на баща му, че веднага след погребението той е
заминал.
Съдът на основани чл.146, ал.1,
т.5 от ГПК указва на ответника, че следва да докаже, че той и
баща му са изпълнявали задълженията си по процесния договор, че е търсил баба
си, че е правил текущи ремонти по къщата, че й е предоставил за ползване
овощната градина и рентата от земеделските си земи, че само Н. Илиев е бил
собственик на процесните имоти по дарение и давностно владение, идентичността
между процесните имоти и тези описани в нотариален акт № 11, том 4, н.д.
1262/1975г. и нотариален акт №114, том 1, н.д. 272/1990 на РС Провадия.
Съдът на основание чл.146, ал.2
от ГПК намира, че ответникът не сочи доказателства, че е
предоставил на баба си рентата от земеделските си земи, че само Н. Илиев е бил
собственик на процесните имоти по давностно владение, идентичността между
процесните имоти и тези описани в нотариален акт № 11, том 4, н.д. 1262/1975г.
и нотариален акт №114, том 1, н.д. 272/1990 на РС Провадия.
Съдът на основание чл.140 от ГПК следва да се произнесе по допускане на доказателствата.
Следва да бъдат допуснати за приемане представените с
исковата молба и отговора писмени доказателства, като допустими и относими към
предмета на спора.
Следва да бъдат допуснати на страните по двама
свидетели при режим на водене за установяване на твърденията им.
Водим от горното и на
основание чл.140 ал.1 и ал. 3 от ГПК, Провадийският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 14.10.2020 год. от 10:30 часа, за които
дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА приложените към исковата
молба и отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА до разпит на
ищеца и на ответника по 2 свидетели при режим на водене за насроченото съдебно заседание.
НАПЪТСТВА страните към сключването на съдебна
спогодба, медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно
уреждане на спора, последиците от които са по-благоприятни за тях.
УКАЗВА
НА СТРАНИТЕ, че при
използван способ чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА
НА СТРАНИТЕ, че
медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд –
Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се
помещава СИС при ВРС.
УКАЗВА на страните, че ако
отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на
който веднъж им е връчено съобщение, страните са длъжни да уведомят съда за
новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
ДА СЕ ВРЪЧИ
ПРЕПИС от
определението на страните, а на ищеца и от отговора на ответника.
Определението е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………….