О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
град
Шумен, 11.05.2021 г.
Шуменският
административен съд в закрито на единадесети май две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Административен съдия: Маргарита
Стергиовска
като се
запозна с постъпила касационна жалба против решение №40/01.03.2021г. по АД № 466 по описа за 2020г. на Административен
съд – гр. Шумен, установи следното:
С разпореждане по вх. № 4646 от 27.04.2021 г. на
ВАС е изпратена по компетентност касационна жалба с вх. № 4646/07.04.2021 г. от
В.С.И. против решение №40/01.03.2021г. по АД № 466 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен, за произнасяне по искането за
освобождаване от държавна такса, обективирано в молба от 19.04.2021 г., с която
е направено
искане да бъде освободен от заплащане на държавни такси, като декларира, че
получава единствено инвалидна пенсия, вдовец е и притежава единствено жилище, в
което живее. С решение на ТЕЛК при
МБАЛ-Шумен №0388017/07.02.06 г. е определен 100% неработоспособност с чужда
помощ.
На основание чл. 213а ал.3 от АПК, първоинстанционният
съд се произнася по исканията за възстановяване на срока за касационно
оспорване, за освобождаване от държавна такса, както и по направените преди
изпращане на делото искания за предоставяне на правна помощ по реда на Закона за правната помощ и искания по чл. 166 и 167.
Съдът намира искането на касатора да бъде освободен
от заплащане на такса за касационно обжалване по чл. 227а ал. 4 от АПК, поради
следните съображения:
Съгласно чл.227 а ал.2 от АПК, държавна такса по производството не се внася от
прокуратурата за подаване на протест, както и от граждани, за които е признато
от съда, че нямат достатъчно средства да я заплатят. При разглеждане на молбата
за освобождаване от държавна такса съдът взема предвид:
1. доходите на лицето и на неговото
семейство;
2. имущественото състояние, удостоверено с
писмена декларация;
3. семейното положение;
4. здравословното състояние;
5. трудовата заетост;
6. възрастта;
7. други относими обстоятелства.
В случая касаторът е декларирал в молба
от 19.04.2021 г., че единственият му доход е инвалидна пенсия, следваща му се
от решение
на ТЕЛК при МБАЛ-Шумен №0388017/07.02.06
г., с което е определен 100% неработоспособност с чужда помощ. Наред с това е
посочил, че е вдовец и притежава единствено жилище, в което живее.
Съобразявайки тези обстоятелства, съдът намира, че В.С.И.
не разполага с достатъчно средства за заплащане на държавни такси, доколкото единствен
доход му е инвалидна пенсия.
По изложените съображения направеното от касатора
искане следва да бъде уважено и същият следва да бъде освободен от заплащане на
дължимата държавна такса за касационно обжалване на решение №40/01.03.2021г. по
АД № 466 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен.
Водим от горното и на основание чл.213 а ал.3 от АПК, Шуменският административен съд,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСВОБОЖДАВА на основание чл.213 а ал.3 във
вр. с чл.227 а ал.2 от АПК В.С.И. от заплащане на държавна такса за касационно
обжалване на решение №40/01.03.2021г. по АД № 466 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване по аргумен от чл.213 а ал.7 от АПК.
Препис от определението да се изпрати на касатора
за сведение.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: