Решение по дело №5306/2016 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 474
Дата: 26 май 2017 г. (в сила от 1 декември 2017 г.)
Съдия: Генчо Колев Атанасов
Дело: 20165530105306
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                               Година 26.05.2017                     Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                 Първи граждански състав

На втори май                                                        Година две хиляди и седемнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                                    Членове: 1.

                                                                                                     2.

Секретар Александра Василева

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 5306 по описа за 2016 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.288, ал.12 КЗ /отм./

Ищецът Г.Ф. – гр.София твърди в исковата си молба, че на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а", от Кодекса за застраховането (отм.), сега чл.557, ал.1, т.1, "б" от КЗ, изплатил по щета N 11-0492/ 01.06.2011г., обезщетение за имуществени вреди при наличието на икономически тотал съгласно Методиката по Наредба № 24 от 08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането в размер на 893.97 лв. на Г.В.Г., собственик на л.а. „Форд Фиеста" с ДКН СТ2260СС, увреден при ПТП, настъпило на 25.02.2010г. в гр. Стара Загора. Твърди още, че виновен за настъпване на вредите бил ответникът М.Д.Д., който управлявайки собствения си л.а. "Мицубиши Паджеро" с ДКН СТ2111АМ, по бул. Св.Патриарх Евтимий до бензиностанция „Еко", при извършване на маневра „обратен завой" не пропуснал правомерно движещото се от лявата му страна МПС, като ударил същото отпред вдясно и така причинил процесното ПТП с материални щети. В нарушение на чл. 260 от Кодекса за застраховането (отм.), сега чл. 490 от КЗ, ответникът управлявал процесния автомобил, без за него да има действаща задължителната застраховка "Гражданска отговорност" към датата на ПТП. Твърди, че поканил ответника да възстанови изплатеното обезщетение, но и до днес лицето не било изплатило дори част от задължението си.  Моли на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 288 , ал. 12 от Кодекса за застраховането (отм.), сега чл. 558, ал.7 от КЗ, да осъди М.Д.Д. да му заплати исковата сума от 893.97 лв., представляваща изплатеното по щета 11-0492/01.06.2011г. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.

Ответникът М.Д.Д. оспорва предявения иск. Счита, че правото на Гаранционния фонд по чл.288 от КЗ (отм.) да реализира регресните си права за изплатеното от него обезщетение срещу причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез сключване на застраховка „Гражданска отговорност", не било възникнало. Възникването на това право било обусловено от осъществяването на четири групи материални предпоставки: ищецът да е платил обезщетение на увреденото лице за причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента; за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание /непозволено увреждане/ срещу причинителя на вредата по чл.45 ал.1 от ЗЗД; деликтната отговорност да е възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента на територията на РБ; делинквентът да не е обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка „Гражданска отговорност" към момента на реализиране на ПТП. Гаранционният фонд бил изпълнил чуждо задължение, без да са налице предвидените в закона основания за това. Сочи, че към 25.02.2010 г.  имал сключен застрахователен договор с „ХДИ застраховане" АД. Поради дългия период от време не можел да представи тази полица, тъй като не я пазел, но видно и от приложените към исковата молба доказателства за л.а. „Мицубиши паджеро" с рег.№СТ 2111 АМ, такава полица била издадена от „ХДИ застраховане" АД. В този смисъл било налице признание на факта - полица с бланка №099090104153 от 15.12.2009г. до 14.12.2010г. с „ХДИ застраховане" АД била сключена чрез застрахователен посредник - „Брокерс БГ Интерканекшън" ООД, представляващ застрахователното дружество. Оспорва също така и публикацията, направена относно полица №104153, стикер №13647125 по застраховка „Гражданска отговорност" на водачите на МПС, собственост на ЗК „ХДИ застраховане" АД, за обявяването й за недействителна, тъй като същата не била направена по реда на Кодекса за застраховането. Оспорва и плащането, извършено от Г.Ф. за обезщетение по щета 11-0492/01.06.2011г. В приложените към исковата молба 3 броя технически експертизи по щета с различно съдържание били описани увреждания по автомобила, които не били отразени в Протокол за ПТП №1182320от 25.02.2010г. - описани били таван, предна врата и детайли, за които нямало данни към момента на настъпване на ПТП да са били увредени. Оспорва и причинната връзка на посочените вреди с настъпилото на 25.02.2010г. ПТП, с оглед продължителния период от време, тъй като уведомлението за имуществени вреди било от 16.06.2010г., т.е. близо 5 месеца след датата на ПТП. Моли съда да остави без уважение предявения иск, ведно с всички законни последици от това, както и да му присъди направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено следното:

От представения по делото протокол за ПТП № 1182320/25.02.2010 г. се установява, че на 25.02.2010 г. в 23,15 ч. в гр.Стара Загора, на бул. Св.Патриарх Евтимий до бензиностанция „Еко" е настъпило ПТП, при което лек автомобил "Мицубиши Паджеро" с ДКН СТ2111АМ, управляван от ответника, при извършване на маневра завиване в обратна посока не е пропуснал и е ударил движещия се от лявата му страна л.а. „Форд Фиеста" с ДКН СТ2260СС, собственост на Г.В.Г.. Видно от писмо № 306/30.05.2011 г. на ОД на МВР – Стара Загора, сектор „ПП”, издаденото срещу ответника НП № 1041/15.03.2010 г. е връчено на 08.04.2011 г., не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Основният спорен въпрос по делото е дали към датата на процесното ПТП ответникът е имал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Действително в протокола за ПТП е описана полица №099090104153 от 15.12.2009г. до 14.12.2010г. на HDI, която обаче не е представена по делото. Разпитаният по делото свидетел М. Г.С. сочи, че през есента на 2009 г. в заведение в гр.Стара Загора ответникът е сключил договор за застраховка, без да уточнява с предмета на договора и застрахователя.  Видно от писмо № 1893/25.07.2011 г. на „ХДИ Застраховане" АД, гр.София, застрахователна полица №099090104153 по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите не е отчитана в „ХДИ Застраховане" АД, а бланката е обявена за невалидна от „Брокерс БГ Интерканекшън" ООД. При тези обстоятелства съдът намира за недоказани твърденията на ответника за валидно възникнало правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между него и „ХДИ Застраховане" АД, гр.София.

Видно от доклад по щета № 110492/01.06.2011 г. на Г.Ф. – София, размерът на обезщетението за вреди за за л.а. „Форд Фиеста" с ДКН СТ2260СС, собственост на Г.В.Г., е в размер на 893,97 лв. Видно от преводно нареждане от 18.11.2011 г., обезщетението е преведено по сметка на увреденото лице. Получаването на обезщетението се установява и от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. По делото е представена  и регресна покана от 16.05.2012 г., с която ищецът е поканил ответника да възстанови платеното обезщетение.

От заключението на назначената по делото съдебна автотехническа експертиза се установява, че размерът на общата сума, необходима за пълното възстановяване на увредения автомобил към датата на ПТП, е в размер на 825 лева. Съдът възприема експертното заключение с оглед неговата обективност, безпристрастност и непротиворечивост с останалия доказателствен материал по делото.

Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.12 КЗ /отм./ след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2 фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8. Встъпването се осъществява по деликтното правоотношение, част от съдържанието на което е задължението на причинителя на вредата да заплати обезщетение на увредения. Причинител на вредата е лицето, управлявало МПС при настъпване на ПТП, което именно е „виновният водач” по смисъла на чл.288, ал.12 и ал.8 КЗ /отм./. В случая от доказателства по делото се установява, че ищецът е изплатил на увреденото лице обезщетение на основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ /отм./. С оглед на това съдът намира, че са налице условията за встъпване на ищеца Г.Ф. в правата на увредените лица срещу причинителя на вредата – ответник по настоящото дело до размера на вредите, установен от заключението на автотехническата експертиза по делото – 825 лева.  

По тези съображения съдът намира, че предявеният иск за вземане по чл.288, ал.12 КЗ /отм./ за изплатено обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 25.02.2010 г. в гр.Стара Загора, е основателен и следва да бъде уважен до размера на 825 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 21.11.2016 г. до окончателното й изплащане. В останалата част до претендирания размер 893,97 лева искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

            На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част от иска в размер на 212,26 лв., представляващи държавна такса и възнаграждение на вещи лица. На основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответника направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 23,15 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

            Воден от горните мотиви, съдът

 

       Р   Е   Ш   И  :

                                               

            ОСЪЖДА М.Д. *** да заплати на Г.Ф. – гр.София, ул.Граф Игнатиев 2, ет.4, ЕИК *********, представляван от Борислав Иванов Михайлов и Стефан Георгиев Стоилков, сумата 825 лева, представляваща вземане по чл.288, ал.12 КЗ /отм./ за изплатено обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 25.02.2010 г. в гр.Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази сума от 21.11.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 212,26 лева, представляваща разноски по делото.

            ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Ф. – гр.София, ул.Граф Игнатиев 2, ет.4, ЕИК *********, представляван от Борислав Иванов Михайлов и Стефан Георгиев Стоилков, против М.Д. *** иск за вземане по чл.288, ал.12 КЗ /отм./ за изплатено обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 25.02.2010 г. в гр.Стара Загора, останалата част до претендирания размер 893,97 лева, като неоснователен.

            ОСЪЖДА Г.Ф. – гр.София, ул.Граф Игнатиев 2, ет.4, ЕИК *********, представляван от Борислав Иванов Михайлов и Стефан Георгиев Стоилков, да заплати на М.Д. *** сумата 23,15 лв., представляваща разноски по делото.

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ :