гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, I-6 състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
Съдия: Гергана ТРОЯНОВА
при участието на съдебен секретар Антоанета Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 13728 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени конститутивни искове чл.227, ал.1, б.“в“
от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) от Л.П.С. срещу К.Г.Г. за отмяна на дарение на недвижим имот от 28.05.1976г.,
обективирано в нотариален акт № 104, том XII, нот.дело № 1858/1976г. на нотариус при СРС, и
на дарение на недвижим имот от 26.05.1995г., обективирано в нотариален акт №
179, том XLVI, нот.дело № 9107/19975г. на I нотариус при СРС, както и по чл.55, ал.1, пр.3 вр.чл.88, ал.1 ЗЗД за
реституция на даденото по двата договора.
Ищцата твърди,
че с първия договор дарила на ответницата, нейна дъщеря, ½ ид.ч. от дворно място с административен адрес: гр.София,
ул. ******, съставляващо парцел XI-Г, кв.437-Б по
плана на гр.София, м. „Центъра“, заедно с ½ ид.ч.
от построената в имота едноетажна жилищна сграда с площ около 49 кв.м.,
състояща се от една стая, кухня и сервизни помещения, а с втория договор дарила
три магазина, находящи се на адрес: гр.София, ул. „*****, изградени в имот пл.№
5, к.л. 337 по плана от 1986г., с площ 489.85 кв.м., при съседи по крепостен
акт: ул. „Цар Симеон“, бул. „Драгоман“, М.С.и С.И., а по скица – с площ 500
кв.м. и съседи: ул. „Цар Симеон“, бул. „Г.Кирков“ и ул. „Ст.Стамболов“, имоти с
пл.№ 4 и пл.№ 6, кв.149 по плана на гр.София, м. „Центъра“, а именно: 1.) магазин
първи със ЗП 21 кв.м., заедно с мазе под него със ЗП 16.80 кв.м., при съседи: А.Н.,
бул. „Ст.Стамболов“, магазин втори в същия имот и сграда, построена в имот пл.№
6, съставляващ магазин на Б.М.Б., ведно със съответните ид.части
от общите части на сградата и от дворното място, 2.) магазин втори със ЗП 47.70
кв.м., заедно с два броя мазета под него, всяко със ЗП 17.00 кв.м., при съседи:
А.Н., бул. „Ст.Стамболов“, вход и стълбище и магазин първи от същия имот, ведно
със съответните ид.части от сградата и от дворното
място; 3.) магазин трети със ЗП 50.50 кв.м., заедно с два броя мазета под него
всяко с площ от 15.80 кв.м., при съседи: жил.сграда
на наследници на С.И., покрит проход към вътрешния двор, Н.Б.и ул. „Цар
Симеон“, със съответните ид.части от сградата и от дворното
място. Посочва, че въз основа на разрешение за строеж от 1998г. къщата на ул. ****** била надстроена и пристроена, за
което на 27.04.2005г. е било издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация
на сградата, а понастоящем в същата са заснети с отделни идентификатори
сутерен, първи етаж, втори етаж и трети мансарден етаж, както и два гаража и
склад. Твърди, че преустройството е било направено изцяло с нейни средства,
получени като приход от продажбата на други имоти. Заявява, че е живяла в
мансардния етаж, но на 28.08.2014г. получила нотариална покана от дъщеря си К.Г.,
с която последната й предоставила срок да опразни помещението и да го предаде,
въпреки че знаела, че майка й няма къде да живее, а възрастта и заболяванията й
изисквали спокойствие и грижа. Поддържа, че ответницата е изразила
непризнателност към дарителя като въпреки нуждата от издръжка не й осигурила
такава, макар да била поканена да го стори с нотариална покана от ищцата,
получена от ответницата на 17.10.2019г. Пояснява също, че ответницата
образувала съдебно производство по ревандикационен
иск срещу нея за установяване на обстоятелството, че е собственик на ½ ид.ч. от мансардния трети етаж в сградата на ул. ******, и
за предаване на имота, което й причинило тревоги, стрес, огорчение от
поведението й, депресия и като последица от това – влошаване на здравословното
й състояние. Твърди, че била притеснена и обезпокоена от факта, че за събиране
на разноските по съдебното дело ответницата образувала изпълнително
производство, по което бил наложен запор на пенсията й, което я лишило от
финансови средства. Признава, че останалата ½ ид.ч.
от сградата и дворното място са били дарени от нея на другата й дъщеря Н.Г.Г., при която понастоящем живее и която се грижи за нея. Изразява
съображения, че с поведението си ответницата демонстрира неблагодарност,
непризнателност, незаинтересованост към родителя си, поставя го в
неблагоприятно положение и отказва да й плаща издръжка, от която се нуждае, тъй
като личните й доходи не могат да покрият нуждите й за храна, консумативни
разноски и лекарства. Предвид изложеното, предявява искове за отмяна на
даренията, както и за връщане на подарените имоти в патримониума
й. Претендира разноски.
Ответницата
оспорва претенцията като недопустима с довод, че е предявена след изтичане на преклузивния срок по чл.227, ал.3 ГПК. Евентуално счита
исковете за неоснователни с твърдения, че: ищцата разполага с доходи, които
позволяват посрещаните на нуждите й и които представляват средства, получени от
продажба на апартаменти и магазини в столицата; че ищцата притежава учредено в нейна полза вещно право на ползване по отношение на имоти, които може
да отдава под наем и така да осигури издръжката си; че доходите на ответницата
са недостатъчни и не й позволяват да осигури исканата издръжка; че ответницата
е поканила ищцата да живее в мансардния етаж, с което я отменя в нуждата да
заплаща наем и консумативни разноски, но поканата не била връчена, поради
неоткриване на адресата на единствено известния за ответницата неин адрес; че
поради преустановен контакт това изявление не достигнало до ищцата; че
магазините на ул. „***** били продадени от ищцата на ответницата, поради което
поддържа, че договора за дарението им е симулативен, прикривал покупко-продажба
и доколкото следва да се приложат правилата за прикритата сделка, то същата не
можела да се отмени по чл.227,ал.1, б. „в“ ЗЗД; че не е налице трайна нужда за
издръжка на ищцата; че не е имала укоримо поведение,
което да се счете за непризнателност по смисъла на закона. Твърди, че не е била
поканена да даде издръжка, тъй като приложената покана не е подписана от майка
й. Счита, че поведението на ищцата цели отнемане на процесните имоти от нея и
даряването им на сестра й. Претендира разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
закона и вътрешното си убеждение съдът намира следното от фактическа и правна страна
следното:
Договорът за дарение е безвъзмездна
двустранна сделка, по която единственото задължение на надарения е да бъде
признателен към дарителя. Именно поради спецификата си законодателят е
предвидил, че дарението може да бъде отменено, като е уредил предпоставките за
това, които са изчерпателно посочени в чл.227, ал.1 ЗЗД и не подлежат на
разширително тълкуване. Същите предвиждат наличие на тежко укоримо
от морална гледна точка поведение на надарения към дарителя, което го прави
непризнателен, с което е нарушил насрещното си задължение по договора. И ако
хипотезите по б. „а“ и б. „б“ са ясно посочени – убийство или опит за убийство
на дарител, негов съпруг или дете, съучастие в такова престъпление, набедяване на дарителя в престъпление,
наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, то по б. “в“
предпоставка за отмяна е отказа на надарения да даде издръжка на дарителя, от
която последният се нуждае, която хипотеза е с ограничително приложно поле.
Систематичното тълкуване на разпоредбите не оставя съмнение, че и по т. „в“
поведението следва да е особено укоримо от гледна
точка на моралното задължение на надарения да бъде признателен за направеното в
негова полза дарение, но то се преценява не с оглед цялостното поведение на
надарения, а единствено от перспективата на възникнала за дарителя трайна нужда
и отказ на надарения да я даде, въпреки че е можел да го направи.
В съдебната практика
недвусмислено са очертани предпоставките, чието кумулативно наличие следва да
се докаже по така предявения иск и те са: 1.) валиден договор за дарение между
страните; 2.) изпадане на дарителя в нужда, която е трайна; 3.) отправяне на
покана за плащане на издръжка и достигането й до надарения; 4.) отказ на
надарения да я даде.
В чл.227, ал.3 ЗЗД е
предвидено, че иск за отмяна на дарение се предявява до една година откакто на
дарителя са станали известни основанията за отмяна. Този срок е преклузивен и касае допустимостта на иска, макар в друго
решение – № 332/09.04.2009г. по гр.д.№ 656/2008г., IV ГО, ВКС, да е застъпено
становище, че срокът е давностен. В практиката няма
спор, че този срок не може да изтече, докато съществува нуждата от издръжка –
така в Решение № 322 от 9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 656/2008 г., IV г. о. и
др., поради което при твърдение, че е възникнала нужда от издръжка, на което кореспондира
задължението на надарения да я предостави, но последният бездейства, фактът, че
дарителят действително е в трайна нужда от средства за оцеляване следва да се
установи в процеса. Ето защо, настоящите искове се явяват допустими и подлежат
на разглеждане. Хипотеза, при която исковата претенция по чл.227, ал.1, б. „в“ ЗЗД може да се яви недопустима, поради пропуснат преклузивен
срок, би била налице при възникнала трайна нужда от издръжка, която нужда
впоследствие е отпаднала, поради което от настъпване на това обстоятелство ще
тече срок за предявяване на иска. Правилото произтича от разбирането, че не
може да се очаква при покана за плащане на издръжка от дарителя до надарения и
бездействие на надарения, дарителят да е длъжен да го кани ежегодно до евентуалното
изпълнение или отпадането на нуждата от издръжка.
По отношение валидността на договорите
за дарение
Установява се от нотариален
акт № 104, том XII, нот.дело № 1858/1976г. на
нотариус при СРС, че на 28.05.1976г. ищцата Л.С. е дарила на дъщерите си К.Г.Г. и Н.Г.Г. при равни квоти
недвижим имот, находящ се в гр.София, ул. ******, съставляващо парцел XI-Г,
кв.437-Б по плана на гр.София, м. „Центъра“, с площ 206.50 кв.м., при съседи по
нот. акт № 191, том XIV от 1933г.: ул. „Н.Павлович“, Ал.Б., Н.В.и М.Г.,
заедно с ½ ид.ч. от построената в имота
едноетажна жилищна сграда с площ около 49 кв.м., състояща се от една стая,
кухня и сервизни помещения. Договорът е породил правно действие между страните,
като обстоятелството, че същият е бил СИО на праводателя
и Г.Х.Г.не се извежда от представените доказателства. Констатацията на
нотариуса в акта не е подкрепена с документи, а и съпругът – вече покойник, не
е предявил претенция за относителна недействителност на сделката. Предвид
изложеното съдът намери, че по силата на този договор ответницата К.Г.Г. (в акта с лично име К.) е придобила ½ ид.ч. от дворното място и къщата в нея.
Установява се от приложено разрешение
за строеж № 161/06.11.1998г. и от удостоверение № 86/27.04.2005г. на СО – район
„Средец“, че къщата на ул. ******, е била пристроена и надстроена. Понастоящем
сградата се състои от сутерен, етаж първи, етаж втори и етаж трети мансарден,
като са изградени и два гаража със
склад. Обектите са заснети с отделни идентификатори по КККР на гр.София, за
доказване на което са представени схеми за тях от СГКК. Всички те по приращение са собственост при равни квоти на дъщерите на
ищцата – К.Г.Г. и Н.Г.Г..
Именно като собственици на имота същите са посочени като инвеститори и
възложители в приложената строителна документация – арх.проект и обяснителна
записка към него, разрешение за строеж.
Видно от нотариален акт №
179, том XLVI, нот.дело № 9107/19975г. на I нотариус
при СРС, на 26.05.1995г. ищцата Л.С. е дарила на дъщеря си К.Г. следните три
магазини, изградени в имот пл.№ 5, к.л. 337 по плана на гр.София от 1986г., с
площ 489.85 кв.м., при съседи по крепостен акт: ул. „Цар Симеон“, бул.
„Драгоман“, М.С.и С.И., а по скица – с площ 500 кв.м. и съседи: ул. „Цар
Симеон“, бул. „Г.Кирков“ и ул. „Ст.Стамболов“, имоти с пл.№ 4 и пл.№ 6, кв.149
по плана на гр.София, м. „Центъра“, с административен адрес гр.София, ул. „*****,
както следва: 1.) магазин първи със ЗП 21 кв.м., заедно с мазе под него със ЗП
16.80 кв.м., при съседи: А.Н., бул. „Ст.Стамболов“, магазин втори в същия имот
и сграда, построена в имот пл.№ 6, съставляващ магазин на Б.М.Б., ведно със
съответните ид.части от общите части на сградата и от
дворното място; 2.) магазин втори със ЗП 47.70 кв.м., заедно с два броя мазета
под него, всяко със ЗП 17.00 кв.м., при съседи: А.Н., бул. „Ст.Стамболов“, вход
и стълбище и магазин първи от същия имот, ведно със съответните ид.части от сградата и от дворното място; 3.) магазин трети
със ЗП 50.50 кв.м., заедно с два броя мазета под него всяко с площ от 15.80
кв.м., при съседи: жил.сграда на наследници на С.И.,
покрит проход към вътрешния двор, Н.Б.и ул. „Цар Симеон“, със съответните ид.части от сградата и от дворното място. Валидността на
този договор се оспорва от ответника с твърдение, че договорът е симулативен,
поради което е нищожен. Твърди се, че същият прикрива продажба, поради което за
него следва да важат правилата на възмездната сделка и следователно не може да
бъде отменена на соченото в исковата молба основание. Изводи за симулативност на този договор за дарение не могат да се
обосноват от събраните доказателства. По делото е представено „обратно писмо“
(л.150 от делото), за което се твърди да е написано саморъчно от Л.С., но
същото няма подпис на автора, поради което съдът не може да счете, че е налице
изявление, обвързващо ищеца. От показанията на свидетеля Н. Н.(о.с.з.17.11.2020г.,
л.320 от делото) се установи, че същият е живял с ответницата от 1999г. до
2005г. и познава и двете страни в процеса. Заявил е, че „обратното писмо“ е
било написано от ищцата в къщата на ул. ****** и дарението на магазините не
било безвъзмездна сделка, тъй като Л.С. получила пари за тях от дъщеря си К.Г..
Свидетелят указва, че парите били от изтеглен от ответницата заем (не става
ясно от кого) и негови средства, но не сочи в какъв размер е бил изтегления от
друг заем, нито кога и как са предадени заемните средства, каква е била
конкретната уговорка за тези пари – дали с тях ищцата е била подпомагана или е
договорената цена за прехвърлянето на магазините. Сведения в тази насока не са
събрани. Не са представени и доказателства за сключен договор за заем – писмен
договор или гласни доказателства за предаване на заемна сума от определен заемодател.
В този смисъл, показанията не са достатъчни, за да обосноват извод, че е налице
плащане на договорена за магазините продажбена цена. По същество тези показания
са преразказ на узнати от ответника факти – за заема и за уговорката. Предвид
изложеното, съдът не установи симулация на договора за дарение от 1995г. и
счете, че същият валидно обвързва страните по него.
В обобщение, налице е
първата предпоставка по иска по чл.227, б. „в“ ЗЗД – валидни договори за
дарение, чиято отмяна се иска, поради проявена непризнателност на надарения,
изразяваща се в отказ да даде издръжка на дарителя, който трайно се нуждае от
такава.
По отношение на поканата за плащане
С възникване на нуждата от
издръжка за дарителя и отправяне на покана за плащане на такава до надарения,
моралното право на последния да даде издръжка се трансформира в правно
задължение.
По делото е представена
нотариална покана от 16.10.2019г. от ищцата до ответницата, връчена на адресата
на 17.10.2019г., с която Л.С. приканва дъщеря си К.Г. да й плаща издръжка от
1010 лева месечно по посочена в поканата банкова сметка. ***вно
състояние и липсата на жилище, след като е била принудена да напусне мансардния
етаж на ул. „Н. Павлович“ 4, поради воденото от ответницата срещу нея дело. Във
връзка с направено от ответницата оспорване на подписа на подателя на поканата
– Л.С., ищцата е признала, че този подпис не е положен от нея, а от дъщеря й Н.Г..
С протоколно определение от 29.06.2021г. съдът е отделил за безспорно това
обстоятелство. Същевременно, ищцата твърди, че подписът е положен от Н.Г., в
качеството й на неин пълномощник. От една страна, това е теза, която съдът не
възприема, изхождайки от факта, че подписът не е на Н.Г., а е имитация на
подписа на Л.С. (подписът е изписване на името й и на практика наподобява този
на ищцата). От друга страна, приложеното в подкрепа на тезата пълномощно от 18.04.2017г. ( л.361 от делото)
е такова за упражняване на имуществени права от името и за сметка на упълномощителя Л.С. и от него не може да се изведе правото
на упълномощеното лице да упражнява права, които съставляват лична преценка,
каквото е правото да се иска издръжка от надарен, поради невъзможност да си я
осигурява сам. Не на последно място, приложеното като отделен документ
пълномощно, с което Л.С. изрично оправомощава Н.Г. да
я представлява специално за изготвяне на поканата от 16.10.2019г. е без
достоверна дата и поставя под въпрос кога е съставено. Ако е съществувало към
датата на поканата, то пълномощното е следвало да се приложи още с исковата
молба или в първото проведено по делото заседание, а не след двукратно
оспорване на авторството на поканата. Ако е новосъздадено, то оправомощаване
към датата на поканата липсва. Не би могло пълномощното (без дата) да се
третира и като потвърждаване действията на Н.Г., тъй като те не са изпълнени от
последната в качеството й на пълномощник на ищцата, доколкото това не е изрично
отбелязано в пълномощното, а поканата е подписана с имитация на подписа на Л.С..
Предвид изложеното, съдът
намира, че дарителят не е отправял до надарения ответник покана за плащане на
издръжка до датата на образуване на делото.
Характер на такава покана
има самата искова молба (Решение № 186/25.10.2017г. по гр.д.№ 5147/2016г. на IVГО, ВКС). Същата е депозирана на 27.10.2019г. и налага
изследване на нуждата на дарителя от издръжка след тази дата, при приетото по
–горе правило, че именно от този момент – на получаване на изявлението на
дарителя от страна на надарения, моралното право на правоприемника се
трансформира в правно задължение.
По отношение нуждата от издръжка на
дарителя
Уважаването
на предявения иск изисква провеждане на пълно и главно доказване на факта, че
нуждата на дарителя от издръжка е трайна и се изразява в това, че не може да се
издържа от притежаваните от него средства и имущество (Решение №
275/26.03.2009г. по гр.д.№ 5837/2007г. на IV ГО, ВКС). Преценката се извършва въз основа на
данните за битовите и здравословни нужди на дарителя, отнесени към социално –
икономическите условия в страната (Решение № 67/01.02.2010г. по гр.д.№
4166/2008г. на IV ГО, ВКС; Решение № 79/24.02.2009г. по гр.д.№ 3604/2007г. на
IV ГО, ВКС; Решение № 975/04.11.2008г. по гр.д.№ 4052/2007г. на I ГО, ВКС и
др.) и неговите доходи, вкл. такива, които може да реализира от имуществото
си. (Решение № 526/03.02.2012г. по гр.д.№ 681/2010г. на IV ГО, ВКС). С ТР № 1/21.10.2013г. по т.д.№ 1/2013г. на
ОСГК на ВКС бе изяснено, че ако поради липса на достатъчно средства надареният
не може да дава издръжка на дарителя, тъй като с това би поставил себе си в
по-лошо положение от това на дарителя, то не е налице непризнателност, която да
се санкционира с отмяна на дарението по реда на чл.227, ал.1, б. „в“ ЗЗД.
По
настоящото дело нуждата от издръжка на ищцата и възможността на ответницата да
я дава са били спорни. За изясняването на спора са събрани писмени и гласни
доказателства, въз основа на които са обосновани заключения на
съдебно-медицинска, съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи.
Видно от заключението по
СМЕ, вещото лице е установило, че към 16.10.2019г. (датата на изпращане на
покана за издръжка) ищцата, която тогава е на 77 години, е страдала от захарен
диабет тип II, без да е инсулиновозависима, от
артериална хипертония – умерена степен, исхемична болест на сърцето, хипотиреоидизъм, както и съдови увреждания, водещи до
атеросклероза. Изводите са направени въз основа на приложените в превод документи
за предписана от лекар в Англия медикаментозна терапия на ищцата, но не се
основава на преглед от вещото лице (който обективно не е бил възможен), нито на
медицинска документация от проведени изследвания. Приети като доказателства са
писма, изпращани до ищцата на настоящия й адрес в Лондон, от които може да се
заключи, че ищцата страда понастоящем от деменция,
без да се уточнява с каква давност е заболяването. Писмата съдържат предписание
за медикаментозна терапия и предполагат издаването им от болнично заведение.
Наличието на диабет се установява и от показанията на свидетеля М.Р.. Безспорно
заболяванията на ищцата предполагат една постоянна грижа за хранителен режим и
прием на медикаменти, които ведно с нуждата от постоянно наблюдение, препоръчано
в последно приложените документи, изискват допълнителни средства. Техният
размер обаче не може да се изведе от приложените документи. Какъв е месечният
разход на тези нужди не е установен в процеса. Налице са данни (показанията на
свидетеля Н.Г., о.с.з. 17.11.2020г.), че лекарствените продукти и прегледи не се
заплащат по местопребиваването на ищцата в Лондон, поради провежданата в
страната социална и здравна политика. Разходите за хранителен режим са такива,
че не предполагат драстична разлика в средствата, които следва да се отделят по
това перо – приемът на едни храни пред други не е съществен скок в цената,
макар това обстоятелство да не е изследвано. Що се отнася до нуждата от
придружител, то по делото са събрани доказателства, че в определен период е
била заплащана такава грижа от Н.Г., но дали същата е трайна не се установява по
делото, тъй като разходните документи касаят един кратък период.
Приета е СИЕ (л.286 от
делото), вещото лице по която е посочило, че средствата за издръжка на едно
лице за периода 2015г. – 2019г. е 25812.00 лева по данни на НСИ (за което е
приложена справка на НСИ), респ. 34896.00 лева по данни на КНСБ (които данни също
са предоставени официално от Конфедерацията). В сравнение с тях общият доход на
ищцата от пенсия за същия период е 13903.23 лева, а доходът, деклариран с
годишните данъчни декларации за периода 2015г. – 2018г. (за 2019г. не е
подавана такава) е 39552.00 лева. Сумарно приходите на ищцата за сочения период
са 53455.23 лева, т.е. надвишават минимално необходимите средства за издръжка
на едно лице. Евентуалният доход, който Л.С. би могла да реализира, ако отдава
под наем имотите, за които й е учредено вещно право на ползване - магазин № 3
на ул. „Цар Симеон“ № 65 в гр.София, ½
ид.ч. от обекта на ул. „Н. Павлович“ 4, и апартамент
в гр. „Св.Влас“, община Несебър, то общият й доход би се увеличил със сумата от
35766.00 лева за горепосочения период. Тези доходи могат да посрещнат нуждите
на ищцата от храна, облекло, отопление, осветление и здравни грижи, с оглед
социално-икономическата среда в страната.
От приета СТЕ се установява
още, че ищцата има учредено вещно право на ползване по отношение на имоти,
които могат да се отдават под наем и следователно могат да носят доходи, които
вещото лице определя в размер на 721.37 лева средно-месечен доход от наем на
магазин № 3 на ул. „Цар Симеон“ 65, 604.19 лева
средно-месечен наем от имота на ул. „Н. Павлович“ 4, 1560.00 лева
средно-месечен наем за апартамента в гр.Св.Влас.
В заключението на СТЕ вещото
лице е установило, че в периода 05.08.1998г. – 19.08.2013г. Л.С. е била страна
по 16 сделки с недвижими имоти, както следва:
-
На 05.08.1998г. е
продала със съпруга си имот СИО – апартамент на партерен етаж в гр.София, ул.
„Цар Симеон“ 65, чиято справедлива пазарна стойност на имота към датата на
сделката е на стойност 16706516 лева (вероятно става дума за неденоминирани
лева);
-
На 02.06.2000г. е
продала със съпруга си имот СИО – апартамент на трети етаж в същата
сграда, чиято справедлива пазарна
стойност към датата на сделката е 37722.00 лева;
-
На 03.08.2001г. е
продала със съпруга си имот СИО – апартамент на полусутерен
в същата сграда, чиято справедлива пазарна стойност към датата на сделката е от
35316.00 лева;
-
На 19.12.2001г.
сем. Гачеви са продали имот СИО – апартамент № 2 в гр.София, ул. „Ген.Паренсов“ № 37, вх.А, чиято справедлива пазарна стойност
към датата на сделката е 86045.00 лева;
-
На 27.03.2003г. Л.С.
е продала апартамент във вътрешната част на сградата на ул. „***** – София,
чиято справедлива пазарна стойност към датата на сделката е 30769.00 лева;
-
На 14.04.2003г.
ищцата е продала втори етаж от къща на горепосочения адрес, чиято справедлива
пазарна стойност към датата на сделката е 83025.00 лева;
-
На 07.04.2006г.
ищцата е продала третия етаж от същата сграда, чиято справедлива пазарна
стойност към датата на сделката е
69193.00 лева;
-
На 07.02.2008г. Л.С.
е закупила апартамент в кв.“ Манастирски ливади – запад“ – гр.София, чиято
справедлива пазарна стойност към датата на сделката е 87265.00лева;
-
На 05.06.2009г.
ищцата е продала магазин № 1 на ул. „Цар Симеон“ № 65, гр.София, чиято
справедлива пазарна стойност към датата на сделката е 49540.00 лева;
-
На 14.03.2013г. е
продала апартамента, закупен на 07.02.2008г., като справедливата пазарна
стойност към датата на сделката е 101830.00 лева;
-
На 05.04.2013г. е
дарила на внучката си магазин № 2 на ул. „Цар Симеон“ № 65 – София, чиято
справедлива пазарна стойност към датата на сделката е 50657.00 лева;
-
На 09.05.2019г. Л.С.
и внучката й Бисера Г. ***, чиято справедлива пазарна стойност към датата на
сделката е 286850.00 лева;
-
На 23.04.2003г.
ищцата е закупила апартамент в гр. „Св.Влас“, който впоследствие е продала на К.Г.,
която отново го е продала на Л.С., която го е дарила на 19.08.2013г. на
внучката си Бисера Г., като справедливата пазарна стойност към датата на дарението
е 148042.00 лева.
Сделките не се оспорват от
страните в процеса. За същите са приложени и 2 бр. извадки от отдалечен достъп
до АВ – ИР.
От тази хронология може да
се обоснове извод, че ищцата е разполагала с достатъчно средства, с които да
посреща и да обезпечи нуждите си както в периода на разпоредителните сделки,
така и в бъдеще, поради което настоящият съд счита, че разходването им по
начин, който налага ограничение на разходите й понастоящем, не може да се вмени
в тежест на ответницата.
В процеса е било въведено
твърдение, че средствата, получени от Л.С. от реализираните продажби са били
вложени изцяло в пристрояването, надстрояването и ремонта на сградата на ул. ******.
Това възражение не се доказа пълно и главно в процеса. Представените в тази
насока доказателства са откъслечни, инцидентни и не формират извод, че всички
разходи по преустройството на сградата са плащани само и единствено от ищцата,
още по-малко при липса на калкулации, договори за възлагане, договори за
изработка, платежни документи, може да се направи извод, че всички придобити
средства от продажбите на имоти са били действително вложени в реконструкцията
на къщата. За изясняване на този въпрос не допринесоха и събраните гласни
доказателства. Свидетелят Н. Н.поддържа, че всичко в тази къща било ремонтирано
от К.Г.. Свидетелят М.Р. заявява, че тези разходи са били посрещани само от Л.С..
Нито едно от твърденията не бе подкрепено с доказателства.
Приети са подаваните от ответницата ГДД, видно от които
в период 2015г. – 2019г. декларираните от Л.С. доходи в страната са в размер,
който е по-нисък от този на ищцата. Няма данни ответницата К.Г. да издържа
други лица. Независимо от това, при преценка на приходите на ищцата, реализираните
от нея продажби на имоти в столицата на висока стойност, честотата на
продажбите, пазарната им стойност, възможният приход от имотите, по отношение
на които има учредено право на ползване и доходите, установени за ответницата, съдът
намира, че ищцата е можела да посреща нуждите си с получаваните в страната
средства и би могла да ги обезпечи с доходи от управление на имотите, които
ползва въз основа на учреденото в нейна полза ВП.
Уместно е да се посочи, че
се обсъждат само декларираните от страните доходи в приложените ГДД, тъй като
за други нито се твърди, нито са представяни доказателства или заявявани
доказателствени искания, че такива са реализирани.
По отношение отказа на надарения
ответник да плаща издръжка на дарителя ищец
Отказът на ответника да даде
издръжка се извежда от пасивното поведение на страната, изразяващо се в
бездействие да плаща средства на родителя си след като е била поканена да стори
това с исковата молба. Действително, по делото е приложен покана от К.Г. до Л.С.,
с която е известява, че й предлага отново да живее в мансардния етаж на ул. ******.
Поканата е връчена чрез залепване на уведомление на същия адрес след три
посещения на служител на нотариалната кантора. Буди недоумение защо поканата е
адресирана на този адрес при известното за подателя обстоятелство, че майка й
не живее там и вписаният в поканата от 16.09.2019г. адрес за кореспонденция с Л.С.,
която покана не се отрича и се установява, че е била връчена на К.Г. на
17.10.2019г. Отказът се оправдава с изявление в отговора на исковата молба, че
самата тя е в затруднено финансово положение и не би могла да плаща издръжка на
майка си. Коментирано бе обстоятелството, че декларираните от ответницата
доходи са в по-нисък размер от този на ищцата. Сведения за доходите й след
подаване на исковата молба няма. Налице са данни, че ответницата е собственик
на три търговски обекти, които могат да генерират приход при проявена активност
да ги управлява. Т.е. възможно е
реализиране на доход от тях.
При приетия извод обаче, че
ищцата е разполагала със средства да се издържа и може да посрещне нуждите си и
понастоящем, то бездействието на ответника само по себе си не може да обоснове
уважаване на исковата претенция.
В обобщение следва да се
посочи, че правната уредба не задължава надареното лице винаги да дава издръжка
на дарителя, когато я поиска, нито е отговорно за нея до размер на подареното
имущество, тъй като това би нарушило характера на договора. Потестативното
право на дарителя да отмени извършеното дарение не е проявление на принципа за
недопускане на неоснователно обогатяване - Решение № 526/03.02.2012г. по гр. д.
№ 681/2010 г., ГК, ІV Г.О. Правното задължение за даване на издръжка от
надарения към дарителя се поражда от момента на възникнала трайна нужда за това
за дарителя и достигнало до надарения изявление в тази насока. Нуждата от
издръжка по смисъла на чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД се установява по обективен път -
при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да
ползва, и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му
нужди - Решение № 145 от 01.11.2017 г. по гр. д. № 786/2017 г., ІІІ Г. О. на
ВКС. Наличието на допълнително имущество, от което могат да се реализират
доходи следва да се вземе предвид от съда при решаване на спора. Именно
наличието на нужда за дарителя от допълнителни средства не се доказа по делото,
тъй като последният извън получаваната пенсия разполага с учредено вещно право
на ползване по отношение на имоти, които могат да бъдат отдавани под наем –
магазин на ул. „Цар Симеон“, съответно апартамент в гр.Свети Влас, още повече,
че местоположението им предполага добра възможност за това. Налага се извода,
че ищцата може да си осигури търсената издръжка от имуществото си. Тази
преценка е обективна и се извежда от доказателствата по делото, обобщени в
заключенията на вещите лица. В този смисъл, обстоятелствата, изнесени от
свидетелите, установяващи емоционалното и психическо поведение на ищцата преди
да замине за Лондон, отстраняването на ищцата от ответницата от мансардния етаж
на ул. ****** в резултат на проведено съдебно производство, неразбирателството
между тях, липсата на контакт и заинтересованост между майка и дъщеря – страни
в процеса, макар укорими от житейска гледна точка, не
могат да послужат като основание за отмяна на даренията. Такава отмяна законът
допуска по изключение и само за високо укорима
непризнателност на надарения спрямо дарителя – Решение № 34/19.02.2016г. по гр.
д. № 4981/2015г., III ГО на ВКС, изведена от
обективния факт дали дарителят може сам да се издържа, съответно ако не може –
дали надареният е отказал виновно да я даде. Други факти, извън посочените в
нормата, не могат да се изследват с оглед забраната за разширително
тълкуване на чл.227, ал.1, б. „в“ ЗЗД.
По разноските
При този изход на спора по
делото ищецът следва да заплати на ответника разноските по делото, възлизащи на
7800.20 лева, от които 2255.20 лева депозити за вещи лица, 45.00 лева усвоени
средства от депозит за съдебна поръчка, 5500.00 лева реално заплатено
адвокатско възнаграждение, което с оглед интереса по делото не се явява
прекомерен и съдът не го намалява по направеното от насрещната страна
възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното,
Софийският градски съд, Първо гражданско отделение, I-6 състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес:*** (чрез адв. Д.Б.), срещу К.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.227, ал.1,
б. „в“ от ЗЗД за отмяна на договор за дарение на недвижим имот от 28.05.1976г.,
обективиран в нотариален акт № 104, том XII, нот.дело
№ 1858/1976г. на нотариус при СРС, и на дарение на недвижим имот от
26.05.1995г., обективиран в нотариален акт № 179, том XLVI, нот.дело
№ 9107/19975г. на I нотариус при СРС, поради отказ на надарения ответник да
дава издръжка на дарителя ищец, от която последният се нуждаел, както и по
чл.55, ал.1, пр.3 вр.чл.88, ал.1 ЗЗД за реституция на даденото по договорите,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, Л.П.С.,
ЕГН **********, да заплати на К.Г.Г., ЕГН **********,
сумата от 7800.20 лева –
разноски по разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия:
(Гергана
Троянова)