Р Е Ш Е Н И Е
№ 2106
гр. Русе, 12.12.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански
състав в публично заседание на втори декември, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при
секретаря Станка И., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4461
по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Н.С.С. заявява, че е бил в трудово правоотношение с „Приста комерс“ ООД,
основано на договор №95/07.06.2017г., прекратен със Заповед №102/23.05.2019г.
на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ, поради намаляване обема на работа –
производство на пелети от слънчогледова люспа.
Счита, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като към датата на нейното
издаване не е било налице посоченото в нея основание. Поддържа, че уволнението
е резултат от ескалирало спрямо него негативно отношение от страна на
управителя на производствения цех. В тази връзка сочи, че през м.април 2019г.,
трудовият договор на колегата, с когото работили на една машина бил прекратен.
След уволнението, ищецът обслужвал сам машината, но нямал регламентирани
почивки. Често полагал труд извън работното време и бил лишен от възможността
да планува почивните си дни, поради което поискал да бъде изготвен график.
Работодателят заявил, че „ако не му харесва как се работи в дружеството, може
да си подаде молбата и да се маха“. Тъй като Н.С. отказал да „се махне“, управителят
на производствения участък се отнесъл грубо с него (отправял заплахи за
саморазправа, крещял му) и не го допуснал до работното място в периода 21 –
23.05.2019г. Ищецът се принудил да подаде сигнал до ГД „Инспекция по труда“, откъдето го посъветвали
да не напуска работното си място. На 23.05.2019г. след проверка от служители
при ГД „Инспекция по труда“, ответникът връчил на Н.С. процесната заповед за
уволнение.
Отделно от това, молителят твърди, че заемал длъжността „машинен оператор –
белене и чистене на зърно“, а в атакувания акт работодателят вписал длъжността
„машинен оператор с работно място – линия за производство на пелети от
слънчогледова люспа“. Намира за съществено това несъответствие, с оглед
правното основание, визирано в заповедта, тъй като не ставало ясно дали е
намаляла работата свързана с белене и чистене на зърно или с производството на
пелети.
Поддържа, че след уволнението, на машината за производство на пелети от
люспа на слънчоглед продължили да работят други служители. Сочи, че
количеството произведени пелети за периода преди и след уволнението е
приблизително едно и също. Прави извод, че не е налице намаляване обема на
работа на конкретно изпълняваната от него трудова функция, тъй като машината
била обслужвана от двама работници.
По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което:
Да отмени като незаконосъобразна Заповед №102/23.05.2019г. за прекратяване
на трудовото правоотношение на Н.С.С. с „Приста комерс“ ООД и да признае
уволнението за незаконно;
Да го възстанови на длъжността, която е заемал преди уволнението;
Да осъди ответника да му заплати сумата 3200 лева – обезщетение по чл.225,
ал.1 КТ за времето, през което е останал без работа.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът „Приста комерс“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, в
който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Заявява, че в началото
на м.януари в дружеството са работили 7 души на длъжност машинен оператор,
белене/чистене на зърно, измежду които и ищеца. Тези работници обслужвали
различни машини, използвани в производствения процес. Н.С. работил като машинен
оператор в процеса по белене и чистене на зърно, включващ преработка на
слънчогледовата люспа, получена при нейното белене в слънчогледови пелети.
Поради намаляване обема на работа, свързана с белене на слънчогледово семе,
през м.май 2019г. работодателят прекратил трудовото правоотношение с друг
работник на длъжност машинен оператор, белене/чистене на зърно, а през месец
юни 2019г. и с ищеца.
Оспорва твърдението,
че уволнението е на „лично основание“.
След
преценка на доказателствата по делото, съобразявайки нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът прие за установено от фактическа
страна, следното:
Страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение основано на
договор №95/07.06.2017г., по силата на който Н.С.С. заемал длъжността „машинен
оператор, белене/чистене на зърно“, с определено работно време – 8 часа и
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 600 лева. Въз основа
допълнително споразумение от 28.12.2017г. трудовото възнаграждение на ищеца е
увеличено на 800 лева.
Приложена е жалба от Н.С.С. до ГД „Инспекция по труда“ – София, в която
ищецът е описал извършени от работодателя нарушения. В отговор, ГД „Инспекция
по труда“ – София уведомила жалбоподателя за правните възможности, от които
може да се възползва.
Със Заповед №102/23.05.2019г., работодателят прекратил трудовото
правоотношение с Н.С., на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ, поради намаляване
обема на работа – производство на пелети от слънчогледова люспа. Заповедта е получена
от ищеца на 23.05.2019г.
Ответникът представя справка за списъчния състав на служителите в
дружеството и такава, от която е видно какви количества слънчогледова ядка и
пелети от слънчогледова люспа са произведени в периода м.септември 2018г. –
м.април 2019г.
За установяване релевантни за спора факти е допуснат разпита на М.Г.М. и О.С.П..
М.М. заявява, че до 22.04.2019г. заемал длъжността
„оператор на машина“ в „Приста комерс“ ООД. Твърди, че не е забелязал драстично
намаление обема на работа във фирмата. На машината, обслужвана от ищеца се
произвеждали средно около 7 - 8 тона на ден. Пояснява, че в определени периоди
се извършва профилактика на техниката. Поддържа, че към настоящия момент на
тази машина работи неговия син, който преди това изпълнявал друга трудова
функция във фирмата.
О.П. – бизнес – консултант във „Приста комерс“ ООД
заявява, че ищецът заемал длъжността „оператор на машина“ в участъка за
преработка на слънчогледова люспа в пелети. Твърди, че обема на производството
намалял, поради което не можело да се уплътни работното време на операторите на
машини. Пояснява, че естеството на производство във фирмата е непрекъснато и
обикновено през м.август се прави профилактика на техниката. Функцията
„оператор на машина“ изпълнявали двама души на 12 часови смени. Към настоящия
момент тази функция се изпълнявала от останалите 5 оператори на машини по
линията от участък „лющене“, които имали познанията и опита да настройват
машината, на която работел ищеца. Твърди, че след уволнението на Н.С. не е
назначен друг работник на същата длъжност.
В хода на производството е възложена и приета, неоспорена от страните
съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като ясно,
пълно, всестранно и обективно. Вещото лице е изчислило обезщетението по чл.225,
ал.1 КТ за периода 27.05.2019г. – 25.08.2019г.: 2494.88 лева – брутен размер и
2245.39 лева – чиста сума, след приспадане 10% данък по ЗДДФЛ. В табличен вид е
посочило отработената продукция за времето от м.септември 2018г. до м.април
2019г.:
59 850 кг за м.09.2018г.;
225 750 кг за м.10.2018г.;
205 800 кг за м.11.2018г.;
140 700 кг за м.12.2018г.;
169 400 кг за м.01.2019г.;
162 020 кг за м.02.2019г.;
96 600 кг за м.03.2019г.;
103 950 кг за м.04.2019г.
Експертът е установил, че на палетната машина, освен Н.С.С. и М.Г.М. са
работили и лицата П. Г. Е. и И. Г. Е.. Твърди се, че ответникът не е
предоставил за проверка копие от книгата за производство по смени – палетно
отделение за месец май 2019г.
В о.с.з. е допуснато изменение на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, съобразно заключението на приетата по делото съдебно – икономическа
експертиза.
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед
изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1,
т.2 и т.3, вр.чл.225, ал.1 от КТ.
Претенциите
са допустими, предявени от лице, на което принадлежи това право, при спазване
изискванията за надлежно упражняване на правото на иск и липса на процесуални
пречки за неговото разглеждане.
По иска с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:
Не се спори
по делото, а и от събраните в хода на производството писмени доказателства се
установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, основано
на договор №95/07.06.2017г., по
силата на който Н.С.С. заемал длъжността „машинен оператор, белене/чистене на
зърно“, с основно
месечно възнаграждение в размер на 800 лева. Със
заповед №102/23.05.2019г., издадена от компетентен орган,
трудовият договор е прекратен на основание чл.328, ал.1, т.3, считано от 27.05.2019г. В заповедта се сочи, че ищецът е заемал длъжността „машинен
оператор с работно място – линия за производство на пелети от слънчогледова
люспа“.
Прекратяването
на трудовото правоотношение от работодателя е негово субективно право, за
упражняването на което е необходимо наличието на съществуващо и валидно трудово
правоотношение, възникнали след сключване на трудовия договор законоустановени
предпоставки за уволнение и законосъобразност при процедирането от страна на
работодателя.
За да бъде уважен главният иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ, следва да се констатира незаконосъобразност на
уволнението, съобразно критериите за посоченото прекратително основание.
В процесния случай трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ –
поради намаляване обема на работа.
Посочената правна норма предвижда
възможността, работодателят да прекрати трудовия договор с предизвестие поради
намаляване обема на работа. Съобразно спецификата на дейността, намаляването на
обема работа може да се изрази по различен начин (намаляване на произвежданата
продукция, намаляване на продажбите, намаляване на предлаганите от
предприятието услуги и пр.), но трябва да бъде действително, а не фиктивно.
Необходимо е да има относително траен характер и да се прецени в сравнение с
обема на работа от предходен период, който е достатъчно продължителен. За да е
законосъобразно уволнението на това основание следва да се установи, че
намаляването на обема работа се отнася не към дейността на предприятието
изобщо, а към конкретна дейност, реализирана чрез дадена трудова функция.
Трябва да е намаляла работата, която се изпълнява от работника с тази трудова
функция и да съществува обективна връзка между намалението и необходимостта
работодателят да реорганизира работния процес – като преустанови дейността, за
която е намаляла работата; като съкрати щата, или като разпредели трудовата
функция, за която работата е намаляла, между други работници в предприятието.
С оглед заключението на приетата по
делото съдебно – икономическа експертиза, съдът счита, че не са налице
предпоставките на прекратителното основание. От представената в табличен вид
отработена продукция е видно, че има спад, но след м.март 2019г. производството
започва да се увеличава. Отделно от това е видно, че не е налице драстична
разлика в среднодневното количество за месеците през проверявания период.
За пълнота на изложението, следва да
се отбележи, че в период по кратък от месец след процесното уволнение (м.юни – м.август
2019г.), работодателят е публикувал обява в сайт за предлагане на работа JOBS.BG, като посочил, че предлага работа
за длъжността, заемана от ищеца. Този факт е индиция за липса на трайно
намаляване обема на произвежданата продукция.
При намаляване обема на работа,
прекратяването на трудовите договори с работници и служители на длъжности в
намаления обем работа, задължително се предпоставя от подбор, който става част
от правото на уволнение. Подборът по чл.329 КТ е задължителен в случай, че не
се съкращават всички щатни бройки от съответната длъжност, а само част от тях.
Съобразно съдебната практика, когато извършването на подбор е задължително, но
не се извърши, както и ако се извърши, но не по законоустановените критерии,
уволнението е незаконно. Критериите са законоустановени и тяхното спазване е
част от правото на уволнение на работодателя и при спор на общо основание се
преценяват от съда. В основата му е преценката за
квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа /качество на работата/.
(В този смисъл ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС).
В случая от приложената справка
(лист 26) е видно, че през м.януари 2019г. е имало 7 щатни бройки за длъжността
„оператор машини“, които през м.май 2019г са редуцирани до 6, а през м.юни
2019г. – до 5. Ответникът не е ангажирал доказателства, от които може да се
направи извод, че преди уволнението на ищеца е извършен подбор.
С оглед изложеното съдът счита, че
уволнението на ищеца следва да бъде отменено, тъй като не са налице критериите
за посоченото в заповедта прекратително основание. Дори да се приеме, че е налице
намаляване обема на работа в ответното дружество, то работодателят не е спазил
процедурата по чл.329 КТ и само на това основание, прекратяването на трудовото
правоотношение се явява незаконосъобразно.
По иска с правно
основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
Основателността на главния иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ поражда за
работника субективното право да претендира възстановяване на прекратеното
трудово правоотношение. Поради това акцесорната претенция за възстановяване
ищеца на длъжността заемана преди уволнението следва да бъде уважена.
По иска с правно основание чл.225, ал.1 от КТ.
За да бъде уважен искът, трябва да са налице следните предпоставки:
уволнението на работника или служителя трябва да е признато за незаконно и той
да е останал без работа след уволнението или да е постъпил на работа по трудов
договор с по-ниско трудово възнаграждение. Искът за обезщетение е ограничен в
две основни рамки – от една страна периодът, за който може да се търси
обезщетение не може да е по-голям от шест месеца, считано от деня на
уволнението, а от друга страна не може да се търси обезщетение в рамките на
тези шест месеца за времето, през което ищецът е постъпил другаде на работа и е
работил при трудово възнаграждение с размер равен или по-висок от това, което е
получавал преди уволнението.
От ангажираните в хода на производството писмени доказателства е видно, че
след прекратяване трудовото правоотношение с „Приста комерс” ООД, Н.С. не е
сключил трудов договор с друг работодател. Дължимото на ищеца обезщетение за
процесния период (27.05.2019г. – 25.08.2019г. е в нетен размер 2245.39 лева, с
оглед което претенцията като основателна следва да бъде уважена изцяло.
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски в настоящото
производство в размер на 1680 лева – възнаграждение за процесуално
представителство.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 189.81 лева и 150 лева –
възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, като незаконосъобразна Заповед №102/23.05.2019г. на управителя на
„Приста комерс“ ООД, с която на основание чл.328, ал.1, т.3 е прекратено трудовото правоотношение с Н.С.С.,
ЕГН **********.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ Н.С.С., ЕГН ********** на длъжността, която е
заемал преди прекратяване на трудовото правоотношение в „Приста комерс” ООД.
ОСЪЖДА „Приста комерс” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление – гр.Свищов, ул.“Цар Освободител“№19,
представлявано от управителя К.Г.У.да заплати на Н.С.С., ЕГН **********, на основание
чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225 от КТ сумата 2245.39 лева, дължима за периода 27.05.2019г.
– 25.08.2019г.
ОСЪЖДА „Приста комерс” ООД, ЕИК *********
да заплати на Н.С.С., ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 1680 лева.
ОСЪЖДА „Приста комерс” ООД, ЕИК ********* да заплати по сметка на
РРС държавна такса в размер на 189.81 лева и 150 лева – възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: