№ 9199
гр. София, 28.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20231110150222 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена от А. В.
З., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.26 от ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК и иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу „Кредит тайм”
ЕООД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който е оспорил основателността на исковете.
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно
заседание да се произнесе, след като отново извършва проверка на редовността и
допустимостта на предявените искове, по предварителните въпроси и направените
доказателствени искания на страните.
Намира, че исковата молба не отговаря на изискванията за редовност по см. на
чл. 127 – 128 от ГПК и на ищеца следва да бъдат дадени указания за отстраняване на
констатираната нередовност, като на същия се даде едноседмичен срок да посочи
банкова сметка или да посочи друг начин за плащане на присъдената му сума, в
случай, ч е искът му бъде уважен.
Към искова молба са представени писмени доказателства, направено е
доказателствено искане по реда на чл. 190 от ГПК. Съдът намира доказателствените
искания за допускане събирането на представените от страните документи като
писмени доказателства по делото за относими, допустими и необходими за
разрешаването на правния между страните спор, предмет на настоящото производство,
с оглед което следва да бъдат уважени. Следва да бъде уважено и искането по чл.190
ГПК.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с
призоваване на страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед
изложените в исковата молба и отговора твърдения страните следва да бъдат
приканени да постигнат съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез
медиация или друг способ. Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който
страните могат да вземат становище в първото по делото съдебно заседание.
1
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба с
препис за насрещната страна да посочи банкова сметка или друг начин за плащане.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страната, че при неизпълнение в срок на дадените
указания исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено на
основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190, ал. 1 ГПК в срок до първото по
делото съдебно заседание да представи в оригинал или официално заверен препис
справка за извършени и дължими плащания по Договор за паричен заем №
88569/15.11.2021 г. от страна на ищеца.
ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 17.04.2024 г. от 09.30 часа, за когато
да се призоват страните като им се връчи и проект за доклад и им се съобщят
последиците от неявяване в съдебно заседание. На ищеца да се връчи препис от
отговора на ответника, като съдът УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може да изрази
становище по направените от ответника възражения най-късно в първото по делото
публично съдебно заседание.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса,
който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес
за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или
да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и
съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно
чл. 41, ал. 2 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване с частна жалба.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК
І.1. В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен
заем № 88569/15.11.2021 г. за сумата от 1200,00 лв., при ГПР 10, 4%, годишен лихвен
процент 10,00%, със срок на кредита 14 вноски. Съгласно чл. 3 от условията по заема
от договора е посочена графа еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за
одобрение на паричен заем в размер на 887,74 лева, с предвидена графа „Изготвяне на
индивидуално кредитно предложение“ в размер на 887, 88 лв., разпределени на 14
месечни вноски. Твърди се, че ищецът е заплатил предсрочно сумата в размер на 889,
48 лв. Навежда твърдения за нищожност на клаузата по т. 3 от договора, сключена в
противоречие с добрите нрави и неспазване на нормите на ЗПК и ЗЗП. Моли съда да
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 193, 10 лв., представляваща недължимо
платена сума за предоставени недействителни услуги, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба- 08.09.2023г. до изплащане на сумата.
2
Претендира разноски.
2. В срока по 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
не оспорва допустимостта на предявените искове. Навежда твърдения за нередовност
на исковата молба. Оспорва обстоятелството за изискване на такси за експресно
разглеждане и индивидуално кредитно предложение, както и заплащането й от ищеца.
Твърди, че дружеството не е имало претенции към ищеца и не е дало повод за
завеждане на делото. При условията на евентуалност възразява срещу претендираните
разноски в частта относно договореното адвокатско възнаграждение.
ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че
предмет на делото са предявени установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата,
съдържаща се в т.3 Условия по заема по Договор за паричен заем № 88569/15.11.2021 г.
в размер на 887,74 лв. наименувана „Еднократна такса за експресно разглеждане на
заявка за одобрение на паричен заем“ и клаузата наименувана „Изготвяне на
индивидуално кредитно предложение“ в размер на 887,88 лв. са нищожни поради
противоречие на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на
нормите на чл.10а, чл.11, чл.19, ал.4 от ЗПК вр. чл.22 ЗПК, както и по чл.143, ал.1 и
чл.146 ЗЗП.
Предявен е и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 193,10 лева, представляваща недължимо
платена сума за недействителни услуги - еднократна такса за експресно разглеждане на
заявка за одобрение на паричен заем и изготвяне на индивидуално кредитно
предложение по Договор за паричен заем № 88569/15.11.2021 г..
ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и за
фактите, за които е установена законова презумпция (154, ал.2 от ГПК).
С оглед становището на ответника с отговора на исковата молба на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване следва да се
отдели обстоятелството, че по силата на процесния Договор за паричен заем №
88569/15.11.2021 г. между страните е възникнало облигационно правоотношение.
ІV. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да установи фактите,
на които основава исканията си.
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при условията
на пълно и главно доказване: следните обстоятелства:
- по иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД- сключването на договора за заем със соченото в
исковата молба съдържание на оспорената клауза;
- по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – извършено плащане на
исковата сума в полза на ответника на основание процесната договорна клауза.
В тежест на ответника е да докаже съществуването на основание да получи
плащането, а именно – че оспорената клауза е равноправна, тъй като не противоречи
на 143 ЗЗП и на добрите нрави.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3