ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 133
гр. Благоевград, 05.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:В. Ковачев
Георги Янев
като разгледа докладваното от В. Ковачев Въззивно гражданско дело №
20241200500106 по описа за 2024 година
съобрази следното:
Второинстанционното производство е образувано по жалба на О. Б., БУЛСТАТ ***,
адрес гр. Б, пл. „Г. И-М“ № , представлявана от кмета М. П. Б., подадена срещу
решение № 767 от 13.11.2023 г., постановено по гражданско дело № 1557 от 2021 г. на
Районен съд Б. В жалбата се твърди, че атакуваният с нея съдебен акт е частично
недопустим и частично неправилен. Видно от представения по делото АЧОС, О. Б. се
удостоверявала като собственик на 966/1566 идеални части от поземлен имот с
идентификатор 04279.301.3184. Претендираната от ищеца площ над 966 кв. м. за този
имот не следвала и не можела да бъде предмет на разглеждане в настоящото
производство, без участие на страната, за която с влязъл в сила акт е удостоверено
правото й на собственост. Соченият в АЧОС обем на правото на правото на
собственост се потвърждавал и от представената и приета по делото заповед на
управителя на област Благоевград, с която е изменен ПНИ и имот № 3184 в масив 301 е
записан с нова площ - 966 кв. м., с ползвател Община Благоевград. Останалите 600 кв.
м. били записани на наследниците на Г.К.П., т. е. за площта над 966 кв. м., собственост
на въпросните наследници, съдът се произнесъл със сила на присъдено нещо, като
засегнал правата и законните интереси на неучастваща по делото страна.
Първоинстанционният съд неправилно приел за установено, че ищецът е упражнявал
фактическата власт върху процесните имоти в периода от 1986 г. до съставянето на
АЧОС и ги е придобил по давност. От събраните по делото писмени доказателства и
приетото експертно заключение безспорно се установило, че спорните имоти попадат в
територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Некореспондиращи със събраните по делото
доказателства били решаващите изводи на съда, че имотите, предмет на разглеждане в
настоящото производство, не попадат в обхвата на ЗСПЗЗ и по-конкретно на § 4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ. Община Благоевград безспорно доказала факта, че имотите попадат именно
в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ищецът не оспорил ПНИ по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
както и твърдението на ответника, че имотите са част от територия по § 4 от ПЗР на
1
ЗСПЗЗ. Самият факт, че имотите се намират в територия, за която е одобрен и влязъл в
сила ПНИ, сочел, че тази територия включва предоставени за ползване въз основа на
актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ земи. Възстановяването на собствеността им се
извършвало със специален административен акт - заповед на кмета на общината по §
4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Предназначението на ПНИ било да се индивидуализира
надлежно недвижимият имот, върху който е възстановено правото на собственост на
притежавалото го преди одържавяването лице, или върху който имот ползвателят е
трансформирал успешно правото си на ползване. В този смисъл била и нормата на чл.
28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, според която с ПНИ се определя на всеки правоимащ
съответстващ на действителните му права имот. В ПНИ се нанасяли имоти на
ползватели, чието право на ползване се е трансформирало в право на собственост; на
бивши собственици или техни наследници с признато или възстановено от ПК или
ОСЗ право на собственост върху земеделски земи; настоящи собственици, които се
легитимират като такива било като приобретатели на първите две категории, било на
самостоятелно правно основание. Безспорно се установило в хода на процеса пред
първата инстанция, че ищецът не попада в нито една от тези категории. Съгласно
разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, с ПНИ по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се
установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се
придобива/възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР
на ЗСПЗЗ. Едва от момента на влизане в сила на ПНИ можело да се говори за
самостоятелен обект, с трайно материализирани на място граници. До този момент за
имотите не били налице индивидуализиращите ги белези като такива. За ищеца не
било налице упражняване на фактическа власт върху спорните имоти и в
претендираните от същия граници в посочения период. Пред първата инстанция
безспорно се установило, че имотите не са заявявани за възстановяване по реда и
сроковете по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и не са реституирани, поради което и не са
принадлежали на физическо или юридическо лице. В тази връзка и по силата на
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, имотите станали общинска собственост. От
данните, съдържащи се в заключението на вещото лице и събраните по делото
доказателства, се установявало, че процесните имоти са със статут на земеделска земя.
Доколкото по делото нямало данни за тях да са подавани заявления за реституция,
както и нямало данни собствеността върху същите да е подлежала на възстановяване
от ползватели по реда и при условията на § 4 и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, то била
приложима именно хипотезата на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, поради което имотите
станали частна общинска собственост. Имот със статут на общинска собственост не
можел да се придобива по давност след 01.06.1996 г. С оглед на нормата на § 1 от
ЗДЗС, давността за придобиване на общински имоти спряла да тече до 2022 г. Ищецът
не можел да се легитимира като собственик на процесните имоти на соченото от него
оригинерно правно основание. Мораториумът, спиращ давността, бил подновяван
всяка година в продължение на 15 години, докато на 24.02.2022 г. КС постановил
решение № 3 по к. д. № 16/2022 г., с което обявил за противоконституционни
разпоредбите на § 1, ал. 1 от ЗДЗС и § 2 от ЗР на ЗИЗС. С обявяването на разпоредбата
на § 1, ал. 1 от ЗДЗС за противоконституционна не се засягал нейния досегашен ефект.
Съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 от КРБ, последиците от преустановяване на мораториума
настъпвали от момента на влизане на решението в сила. Решението на КС било
обнародвано в ДВ и влязло в сила на 08.03.2022 г. След 08.03.2022 г. и до предявяване
на исковата молба, десетгодишният срок за придобиване по давност на процесните
имоти не бил изтекъл. При тези обстоятелства имотите изобщо не можели да бъдат
придобити по давност от ищеца, поради забраната за придобиване по давност на
2
имоти, които са държавна и общинска собственост. В негова полза не можел да изтече
десетгодишният придобивен давностен срок, предвид наложения мораториум за
придобиване по давност на недвижими имоти-частна държавна и общинска
собственост, действащ от 31.05.2006 г. до настоящия момент. Моли се за частично
обезсилване и частична отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените
искове.
Подаден е отговор на жалбата от насрещната страна. В него В. Б. Т., ЕГН **********,
адрес гр. Б., ул. „Д. Й.“ № , ет., ап. , изтъква, че атакуваното решение е
законосъобразно, правилно и обосновано. Правилно първоинстанционният съд
разгледал и се произнесъл по предявените искове, подробно и обосновано обсъдил
събраните по делото доказателства и въз основа на тях достигнал до верен извод, че
ищецът е собственик, на основание давностно владение, на процесните недвижими
имоти. Оплакванията във въззивната жалба, че първоинстанционното съдебно решение
е недопустимо и неправилно, били изцяло несъстоятелни. Дори да се приемело, че
общината се легитимира като собственик само на 966/1566 ид. ч. от ПИ №
04279.301.3184 и да оспорва правото на собственост на ищеца само в тази част, макар
това да се опровергавало от доказателствата по делото и от цялостното процесуално
поведение на ответника, то обстоятелството, че първоинстанционният съд е уважил
предявения иск за целия недвижим имот, не можело да обоснове недопустимост на
първоинстанционния съдебен акт. Принадлежността на правото на собственост на
ищеца и неговият обем били въпроси по основателността на иска, тъй като били
свързани със съществуването на спорното право, а не със съществуването или
надлежното упражняване на правото на иск. По делото не се събрали доказателства
разликата над 966 кв. м. да е собственост на трето лице, респ. собствеността върху нея
да не се оспорва от ответника. В хода на производството по делото ответникът
оспорвал изцяло принадлежността на правото на собственост на ищеца върху
процесния недвижим имот № 04279.301.3184. Неоснователно и в несъответствие с
доказателствата по делото били твърденията, че площта над 966 кв. м. от процесния
имот е собственост на наследниците на Г.К.П. и че за тази част съдът е засегнал
правата на трето лице, неучастващо по делото. Постановеното от първоинстанционния
съд решение, в частта, с която е прието за установено по отношение на Община
Благоевград, че ищецът е собственик на целия процесен ПИ с идентификатор
04279.301.3184, тъй като общината, съгласно представения АЧОС, е собственик само
на 966/1566 ид. ч. от този недвижим имот, не се явявало недопустимо, нито
неправилно, поради което и наведените в обратна насока оплаквания във въззивната
жалба били неоснователни. Не било вярно твърдението във въззивната жалба, че от
доказателствата по делото, в т. ч. и от приетата СТЕ, се установявало, че процесните
имоти са били земеделски земи, попадащи в обхвата на ЗСПЗЗ, респ. в обхвата на § 4
от ПЗР на ЗСПЗЗ. От събраните в производството доказателства по безспорен и
категоричен начин се установило, че процесните недвижими имоти не представляват
земеделски земи, внесени в ТКЗС и подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
От заключението на вещото лице по приетата в първата инстанция СТЕ се установило,
че за процесните имоти няма данни да са внасяни в ТКЗС, няма подадени заявления за
възстановяването им, както и няма данни за признавателни и възстановителни решения
от ПК/ОСЗ Благоевград за тези имоти. Обстоятелството, че имотите не са внасяни в
ТКЗС, се потвърждавало и от събраните по делото гласни доказателства от страна на
ищеца. Същевременно ответникът не ангажирал никакви доказателства, от които да
следва извод, че имотите са внесени в блок на ТКЗС и са останали незаявени за
възстановяване. В случая по делото не се доказало имотите да са внасяни в ТКЗС, а
3
напротив - този факт бил опроверган с категоричност от събраните по делото
доказателства и същите не представлявали земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ и не били имоти-
общинска собственост, по отношение на които да е действала в исковия период
забрана за придобиване по давност. Противно на твърденията във въззивната жалба,
това, че имотите попадат в ПНИ, не водело автоматично до придобиването им по реда
на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В границите на територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ било
възможно, освен имотите на ползватели или лица, претендиращи реституция, да се
включват и имоти, които са собственост, на самостоятелно придобивно основание, на
трети лица. В тази хипотеза бил налице вече обособен обект на вещни права. В
настоящия случай, от събраните по делото доказателства се установило и доказало, че
процесните имоти са принадлежали на прабабата на ищеца, а след това на неговата
баба, като не са били внасяни в ТКЗС, нито отнемани фактически от тяхното владение.
Установило се, че от 1986 г. ищецът е започнал да владее тези недвижими имоти и до
момента владението му не е прекъсвано, нито е отнемано. В този смисъл той
продължил владението върху процесните имоти, осъществявано от неговите
родственици преди това, и била налице хипотеза на придобиване по давност на
имотите от техните собственици, които не са ги внесли в ТКЗС. С оглед на
постановеното от КС на РБ, за периода от 01.06.1996 г. до 30.05.2006 г., за имотите,
които са частна общинска и държавна собственост, давността не спряла да тече. С
оглед на прогласяването за противоконституционен на § 2 от ЗР на ЗИЗС, давността
текла и в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. В този смисъл бил налице срок, по-
дълъг от 10 години, през който текла придобивна давност за имоти-частна държавна и
общинска собственост, и нямало пречка за придобиването им по давност от ищеца. В
настоящото производство не било установено и доказано процесните имоти да са
станали общинска собственост на наведените придобивни основания, поради което и
посочената забрана не намирала приложение по отношение на тях.
Първоинстанционният съд правилно и обосновано приел, че ищецът е собственик на
процесните имоти по силата на упражнявано от него давностно владение, продължило
повече от десет години и притежаващо всички изискващи се от закона характеристики.
От ясните и непротиворечиви показания на разпитаните по делото свидетели се
установило, че процесните два имота са принадлежали на прабабата на ищеца, която от
1940 г. до 1959 г. ги владяла, ползвала и обработвала. След нейната смърт, имотите
били владени и ползвани от бабата на ищеца до 1986 г., когато още приживе тя предала
владението върху тях на ищеца, като желанието й било тези имоти да останат за него.
Имотите не били внасяни в ТКЗС, нямало подадени заявления за възстановяването им
и липсвали признавателни и възстановителни решения от ПК/ОСЗ Благоевград за тези
имоти. От свидетелските показания се установило и обстоятелството, че от 1986 г. до
настоящия момент само ищецът ползва и владее процесните недвижими имоти. Той
никога не ги изоставил, нито му било отнемано владението върху тях. Същият явно
манифестирал, че ги счита за свои, наследство от неговите баби, като никой от
останалите наследници или трети лица, включително и ответната община, не предявил
някакви собственически претенции по отношение на имотите. С оглед на наличието на
обективния и субективния елемент на осъществяваното от ищеца давностно владение,
продължило повече от десет години, и предвид липсата на доказателства, които да
установяват наличието на визираните в закона и наведени от ответника пречки за
придобиване на правото на собственост на това основание, правилно и обосновано
първоинстанционният съд приел за доказано, че ищецът е собственик на процесните
недвижими имоти на наведеното от него придобивно основание и уважил в цялост
исковите му претенции. В този смисъл постановеното от първоинстанционния съд
4
решение било валидно и допустимо, а по съществото си - правилно и обосновано. Не
били налице основания за неговото обезсилване или отмяна по изложените във
въззивната жалба твърдения. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими. Следва да се насрочи и проведе открито
заседание на въззивната инстанция. Страните не са направили процедурни и/или
доказателствени искания. Не се налага и служебно събиране на нови доказателства.
Воден от изложеното и на основание чл. 267 от ГПК, Окръжен съд Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито заседание по делото, което да се проведе на 14.03.2024 г. и да
започне в 09:45 ч.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпратят и копия на настоящия съдебен акт,
а на жалбоподателя - и копие на отговора.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5