№ 3202
гр. София, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.Е.Х.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от А.Е.Х. Гражданско дело № 20211110165322
по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от /фирма/, ЕИК
*********, искова молба, насочена против /фирма/, ЕИК ************, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание
чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което
ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 904.36лв. –
регресно вземане по щета № 0300/17/777/501286, за вреди, причинени на лек
автомобил „Фолксваген джета“ с ДК № ********, застрахован при ищеца по
застраховка „Каско“, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателно изплащане на сумата и 259.02лв. – мораторна лихва върху
претендираното регресно вземане за периода 15.01.2019г. до 15.11.2021г.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
на 23.02.2017г., в гр. Шумен водачът на Автокран Либхер с ДК № ********,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, става причина за
ПТП, при което причинява вреди по лек автомобил „Фолксваген джета“ с ДК №
********, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“. Твърди се, че във връзка с
процесното ПТП при ищеца е образувана преписка по щета № 0300/17/777/501286, по
която е определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 904.36лв. /
заплащане ремонта на автомобила /. Сочи се, че ищцовото дружество е изпратило до
ответника покана за възстановяване на сумата от 904.36лв., но на 15.01.2019г., бил
депозиран отказ за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение. С
оглед изложеното се твърди, че ответникът дължи и мораторна лихва за периода от
15.01.2019г. до 15.11.2021г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор, с който се навеждат доводи за
допустимост, но неоснователност на заявените претенции. На първо място се сочи, че
описаното застрахователно събитие не попада в обхвата на застраховката „Гражданска
отговорност“, като се излагат подробни съображения в тази насока. На следващо се
излагат съображения, че недоказано остава твърдението, че именно процесният
автокран е участник в произшествието. Формулирано е възражение за съпричиняване,
като се твърди, че водачът на застрахования при ищеца лек автомобил е допринесъл за
настъпване на процесното ПТП, като е паркирал автомобила неправомерно на
1
работната площадка, при наличие на обособен паркинг. Оспорва се и размера на
претенцията, като се сочи, че същият е завишен. С оглед доводите за неоснователност
на главния иск се твърди неоснователност и на акцесорната претенция.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от /фирма/, ЕИК
*********, искова молба, насочена против /фирма/, ЕИК ************, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание
чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което
ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 904.36лв. –
регресно вземане по щета № 0300/17/777/501286, за вреди, причинени на лек
автомобил „Фолксваген джета“ с ДК № ********, застрахован при ищеца по
застраховка „Каско“, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателно изплащане на сумата и 259.02лв. – мораторна лихва върху
претендираното регресно вземане за периода 15.01.2019г. до 15.11.2021г.
По иска с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ
За основателността на заявената претенция в тежест на ищеца е да докаже пълно
и главно, че е сключен договор за имуществено застраховане между него и водача на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято застраховка гражданска
отговорност е сключена при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е
направил съответните ликвидационни разноски, както и че е поканил ответника да
заплати изплатеното застрахователно обезщетение.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
изплащане на претендираното от ищеца застрахователно обезщетение.
В тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване, а именно,
че процесното ПТП е настъпило в резултат на противоправни действия на водача на
застрахования при ищеца лек автомобил, изразяващи се в неправилно паркиране на
работна площадка, при наличие на обособен паркинг.
Не е спорно по делото, че „Фолксваген джета“ с ДК № ********, към датата на
настъпване на процесното ПТП е бил застрахован при ищеца по застраховка „Каско“,
обстоятелство което се потвърждава и от приложеното на л.13 копие на
Застрахователна полица № 16-0300/354/5000466.
По делото не се спори и за това, че към 23.02.2017г., Автокран Либхер с ДК №
*********, е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника,
доколкото с отговора на исковата молба това обстоятелство се признава изрично /л. 29,
абз. 1/. Наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ се потвърждава и от
приложената справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ л. 20.
От събрания по делото доказателствен материал и заключението на вещото лице
съдът изведе следния механизъма на произшествието, а именно: на 23.02.2017г.,
свидетелят Р.В., след приключване на товаро-разтоварителни работи с Автокран
Либхер с ДК № *********, в района на „Производствената сграда за компоненти за
трансформатори Енпай“, находяща се в гр. Шумен, свързани с товарене на ламарина,
предприема дейности за въвеждане на МПС-то в режим на транспорт, сваля стрелата
на крана, на която е била закачена куката, при което с куката закача в задната част лек
автомобил „Фолксваген джета“ с ДК № ********, към който кранистът не е имал
пряка видимост от кабината, от която е оперирал с крана.
Така изведения механизъм намира опора в показанията на разпитания свидетел
2
Р.В., който по време на разпита си заяви, че при сваляне на стрелата, с куката е закачил
автомобил, към който не е имал видимост. Съдът кредитира показанията на свидетеля,
като последователни, хронологично издържани и кореспондиращи с останалия събран
по делото доказателствен материал. Заявеното от свидетеля се подкрепя от
приложеното на л. 10 копие на Доклад за инцидент/злополука, изготвен от С.С. –
Експерт БЗР и ОСС, обясненията дадени от В. – л. 12, копие на уведомление за щети
по МПС – Щета № 0300/17/1777/501286, както и заключението на вещото лице по
допусната САТЕ.
Вината на водача на застрахования при ответника автокран се предполага по
силата на оборима законова презумпция / чл.45, ал.2 ЗЗД/, като настоящият съдебен
състав, с оглед гореизложеното намира, че същата не е оборена.
От заключението на вещото лице по САТЕ, което съдът кредитира като пълно,
мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална
квалификация, се установява, че щетите по лек автомобил „Фолксваген джета“ с ДК №
******** са в причинна връзка с процесното произшествие, както и че размерът на
същите, изчислен на база пазарни цени към датата на ПТП-то е 904.36лв. Доколкото
претенцията е заявена именно в такъв размер, следва извода за основателността й, а от
приложените на л. 24 и л. 25 копие на платежен документ и справка за извършени
плащания се установява, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение именно в
такъв размер.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че процесното ПТП
не попада в обхвата на застраховка „Гражданска отговорност“, в каквато насока са
изложени подробни съображения.
Възражението на ответника се основава на твърдението, че доколкото в случая е
настъпил инцидент при извършване на товаро-разтоварителни дейности със
застрахования при него автокран, в частност че същият е бил в неподвижно състояние
и не се е използвал по основното му предназначение /като средство за транспорт
според ответника/ приложното поле на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не намирало приложение, респективно се твърди, че
/фирма/ не носи отговорност, което обуславяло извода за неоснователност на заявената
претенция. Цитира се и съдебна практика – Решение от 28.11.2017г. по дело № С
514/2016г. на съда на ЕС.
С първия и втория въпрос по процесното дело C‑514/16 се иска да се установи по
същество дали член 3, параграф 1 от Първа директива трябва да се тълкува в смисъл, че
съдържащото се в тази разпоредба понятие „използване на превозни средства“ обхваща
случая, в който трактор, спрян на черен път в земеделско стопанство, но с включен
двигател, за да задвижва помпата на прикрепената към него хербицидна пръскачка, е
бил повлечен при свличане на земна маса, предизвикано от няколко фактора, а именно
тежестта на този трактор, вибрирането, причинено от двигателя му и помпата, както и
силните дъждове, което е довело до смъртта на работещо в това стопанство лице.
Чл. 3, § 1 от Директива 72/166/ЕИО гласи, че всяка държава-членка, при
съблюдаване на разпоредбите на член 4, предприема всички подходящи мерки, с които
да гарантира, че гражданската отговорност при използването на превозни средства с
обичайно местодомуване на нейна територия, има застрахователно покритие. Степента
на застрахованата отговорност и условията на нейното покритие се определят въз
основа на тези мерки.
В т. 41 от решението съдът е достигнал до извода, че член 3, параграф 1 от
Първа директива трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в тази разпоредба
понятие „използване на превозни средства“ не обхваща случая, в който
селскостопански трактор е участвал в произшествие и основната му функция към
момента на настъпване на това произшествие не е била да служи като средство за
транспорт, а да генерира, като работна машина, двигателната сила, необходима за
3
задвижване на помпата на хербицидна пръскачка.
Изводите на съда са в насока, че процесният трактор не е използван по
предназначение му за извършване на транспортни дейности, а е използван да генерира,
като работна машина, двигателна сила, необходима за задвижване на хербицидна
пръскачка.
Настоящият съдебен състав намира, че процесният случай, предмет на
разглеждане в настоящото производство не е идентичен, точно обратното.
В т. 34 от постановеното Решение по дело № С 514/2016г. на съда на ЕС е
прието, че член 3, параграф 1 от Първа директива трябва да се тълкува в смисъл, че
съдържащото се в него понятие „използване на превозни средства“ не обхваща
само хипотезите на движение по пътищата, тоест на движение по обществената
пътна мрежа, а и всяко използване на превозното средство в съответствие с
обичайната му функция (вж. в този смисъл решение от 4 септември 2014 г., Vnuk,
C‑162/13, EU:C:2014:2146, т. 59).
Автокранът е товароподемна машина. Представлява самоходно шаси с
монтирана подемна стрела и две кабини. Служи за повдигане, товарене и разтоварване
на различни товари. Изложеното обуславя извода, че обичайната функция на автокрана
е извършването на товаро-разтоварителни работи, които товаро-разтоварителни работи
попадат в обхвата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ по
смисъла на материалноправната разпоредба на чл. 477 КЗ, доколкото при застраховане
на това МПС е съобразена основната и специфична дейност на подемната машина, а
именно извършването на товаро-разтоварителни работи и със застраховането на крана
се цели именно да се обезпечи застрахователната отговорност за причинени
имуществени и неимуществени вреди при експлоатация.
С оглед извода за основателност на заявената претенция съдът намира, че следва
да бъде разгледано възражението за съпричиняване, въведено от ответника изразяващо
се в паркиране на застрахования при ищеца автомобил на забранено за това място при
наличие на обособен паркинг.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът
на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие
или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен / така ТР № 1
от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС /.
В случая от страна на ответното дружество не бяха ангажирани каквито и да
било доказателства за установяване на твърдението му, че застрахованото при ищеца
МПС е било неправомерно паркирано на работна площадка, на която са се извършвали
товаро-разтоварителни работи, при наличие на обособен паркинг. На първо място
недоказано остана твърдението на ответника, че процесните товаро-разтоварителни
дейности са извършвани на работна площадка, като отделно от изложеното
разпитаният по делото оператор на крана посочи изрично, че на мястото на инцидента
обикновено паркират автомобили. Отделно от изложеното ответникът не ангажира
каквито и да било доказателства, че лекият автомобил, застрахован при ищеца е бил
паркиран на място, на което паркирането е било забранено.
На следващо място операторът на крана е извършил дейност при привеждането
му в режим на транспорт в нарушение на правилата залегнали в „Наредбата за
безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения“, а
имено без да има пряка видимост към куката, през цялото време докато е свалял
стрелата, на която същата е била закачена. При липса на видимост е следвало да се
увери или да осигури лице, което да извърши проверка за липса на паркирани
автомобили или наличие на хорав обсега на стрелата и куката.
По изложената аргументация съдът намира за неоснователно възражението за
4
съпричиняване, а претенцията с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ следва да
бъде уважена изцяло за сумата от 904.36лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период.
Съдът намира за неоснователно наведеното с отговора на исковата молба
възражение за неоснователност на акцесорната претенция за лихви, поради следните
съображения:
Съдебно предявеното регресното право на суброгиралия се застраховател е с
източник законът – чл. 411, изр. 1 КЗ, а не непозволено увреждане, поради което
приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД и тъй като вземането е срочно –
падежът, съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, настъпва след изтичането на 30-дневен срок от
писменото предявяване на претенцията с всички доказателства.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че считано от 15.01.2019г. ответникът е в
забава, с оглед постановен отказ от тази дата за изплащане на претендираната регресна
претенция, обстоятелство, което се потвърждава и от приложеното на л. 26 копие на
писмо, изпратено от /фирма/ до ищеца /фирма/. Акцесорната претнеция за мораторна
лихва е заявена за периода от 15.01.2019г. до 15.11.2021г., като размерът на същата,
изчислен с помощта на компютърна програма е 260.28лв. Съдът, съобразявайки
принципа на диспозитивното начало, намира че исковата претенция се явява изцяло
основателна за предявения размер от 259.02лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество
следва да заплати на ищеца разноски в размер на 853.72лв., от които 350.00лв. –
депозит за вещо лице, 30.00лв. – депозит за свидетел, 100.00лв. – държавна такса и
373.72лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, да заплати на /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, на основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ, сумата от 904.36лв. – регресно
вземане по щета № 0300/17/777/501286, за вреди нанесени по лек автомобил
„Фолксваген джета“ с ДК № ******** от настъпило на 23.02.2017г. в гр. Шумен ПТП,
причинено виновно от оператора на Автокран Либхер с ДК № *********, застрахован
при /фирма/, ЕИК ************, по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба –
16.11.2021г. до окончателно изплащане на сумата и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 259.02лв. – мораторна лихва върху регресната претенция за периода
15.01.2019г. – 15.11.2021г.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на /фирма/, ЕИК *********, сумата от 853.72лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6