Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното
заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Ели Гигова разгледа гр.д. № 14473 по описа за 2018г. на съда и за
да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен от Е.В.Л. ***
иск за сумата 27 000лв. на основание чл.49 ЗЗД, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от
18.07.2018г. до изплащането.
Твърденията на ищцата са, че на 18.07.2018г. при
движение по тротоара на ул.Дойран в гр.София в близост до автобусна спирка,
внезапно попаднала в голяма дупка от липсващи тротоарни плочки, паднала и
получила травматични увреждания-кръвонасядане, разкъсно-контузна рана в
областта на брадичката, счупване на фрагмент от коронка на седми горен ляв зъб,
охлузвания по дланите на двете ръце, кръвонасядане и оток на ляво коляно и
ограничени движения с него. Твърди, че поради травмата в коляното първоначално
била обездвижена за около 10 дни, а в продължение на 2 месеца изпитвала силни
болки в левия крак. Раната на брадичката довела до трудности при храненето за
около месец. Посочва, че за дълъг период от време след произшествието била
неспособна да се грижи пълноценно за трите си деца и да се справя с ежедневните
задачи. Като последица от това твърди да е претърпяла физически и психически
болки и страдания, съставляващи неимуществени вреди с претенция за
обезщетяването им от ответника, с оглед неизпълнение на вмененото му по закон
задължение да поддържа в изправност, съответно обезопасява тротоарите в
населеното място, на които е собственик.
Ответникът оспорва иска с възражения за липса на
предпоставките за ангажиране отговорността му по чл.49 ЗЗД и доводи за
прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че
не е налице бездействие на негови служители в изпълнение на задължението да
осъществят ремонт или отстранят неравност на тротоара, което да се намира в причинна
връзка с падането на ищцата.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
прецени доказателствата по делото, намира следното:
Разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД
съдържа по императивен начин общата забрана да не се вреди другиму. Нарушението
й поражда отговорността на причинителя да заплати обезщетение, което на
основание чл.51, ал.1 ЗЗД обхваща всички вреди, които са в пряка и
непосредствена последица от увреждането. Съгласно чл.49 ЗЗД този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността е за чужди виновни
противоправни действия и има гаранционно-обезпечителен характер. Юридическите
лица отговарят за непозволено увреждане при условията на чл. 49 ЗЗД.
В случая съдът е сезиран с иск за
обезщетение за вреди основан на твърдението за пораждане отговорността на
ответника С.О. по чл. 49 ЗЗД като последица от противоправно бездействие на
нейни служители и/или лица, на които е възложено поддържането на тротоара на
ул.Дойран в гр.София, като част от градската инфраструктура, по начин
осигуряващ безопасно преминаване по него.
От събраните по делото доказателства, в частност
показанията на св. Борислав Л., се установява, че на 18.07.2018 г. около 08:30 часа в
гр. София, той и неговата съпруга Е.Л. излезли от жилището си в кв. „Бели
Брези“ и тръгнали по тротоара на ул. „Дойран“ към спирка на градския транспорт на бул. „Гоце Делчев“. При придвижването
си по улицата ищцата, която вървяла на една крачка пред свидетеля, се препънала
в неравности на тротоара, паднала и извикала силно. При падането сцепила
брадичката си и си наранила ръцете и коленете.
Свидетелят посочва, че понастоящем този пешеходен участък е ремонтиран, но към деня
на инцидента не е имал никаква настилка, отгоре бил осеян с прах, камъни,
разбити парчета бетон и стърчало желязо. Тези показания на свидетеля не са
опровергани от други доказателства, поради което съдът ги възприема като
достоверни и обективни.
По делото не е спорно, че мястото на произшествието е
улица, предназначена за придвижване на пешеходци, която е публична общинска
собственост на С.О. по чл.3, ал.3 и чл.8, ал.3 ЗП във вр. с §6, т.6 от ДР на
ЗДв.П. На основание чл.31 и чл.30, ал.4 ЗП общините са задължени да
осъществяват ремонт и поддържане на общинските пътища, както и ремонт и
поддържане на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи,
паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии. Съгласно §1,
т.12, 13 и 14 от ДР на ЗП това включва дейности по полагане на системни грижи
за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация и предприемане на мерки за
защита принадлежностите и съоръженията, както и задължения за незабавно
сигнализиране препятствията по общинските пътища и улици, в тази част тротоари
за пешеходно придвижване, с отстраняването им във възможно най-кратък срок -
чл.167, ал.1 ЗДв.П и арг. от чл.3, ал.2 ЗДв.П. В качеството си на юридическо
лице общината осъществява тези дейности чрез свои служители и/или други лица,
на които е възложила изпълнението им. По делото не се твърди, а и доказателства
не са ангажирани да са били изпълнени дейности по ремонт и поддръжка на
конкретния тротоарен участък или той да е бил обозначен като препятствие за
безопасно преминаване. Не са събрани и доказателства, които да изключват ищцата
да е пострадала като последица от падане на тротоара поради нарушената му
цялост. Поради това и с оглед показанията на св.Л. съдът приема, че
бездействието на съответните лица при С.О. към деня на инцидента е довело до
неизпълнение на задълженията ѝ по чл.31 ЗП, обуславящо възникване
гаранционно-обезпечителната й отговорност за причинените на ищцата вреди.
От събраните по делото писмени доказателства, показанията
на св.Л. и заключение на вещото лице по СМЕ се установява, че вследствие на
произшествието ищцата получила кръвонасядане, охлузване и разкъсно-контузна
рана от 2,5 см. под брадичката, счупване на фрагмент от коронката на седми зъб
горе в ляво, охлузване на дланите на двете ръце, оток и кръвонасядане на лявото
коляно, довело до временни ограничения в движенията му. Тези увреждания са
типични за пешеходец, пострадал от внезапно падане върху пътната настилка. След
инцидента ищцата е била откарана в спешния неврохирургичен кабинет на УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ с извършен преглед и рентгенови изследвания на носни кости, лицев
череп и долна челюст, при които не са били констатирани костни увреждания.
Контузната рана под брадичката била обработена хирургично, охлузванията почистени
и подкожно поставен препарат против тетанус. След прегледа е била освободена от
болницата за амбулаторно лечение. Раната под брадичката е зараснала за срок от
10-12 дни с остатъчен козметичен белег от 2,5 см., като за същия период са
отзвучали и останалите мекотъканни увреждания. За около 30 дни е продължило
лечението и възстановяването на движенията на лявото коляно. Частично счупената
коронка е довела до временни затруднения при хранене до възстановяване на
увреждането от зъболекар. През този период ищцата е търпяла болки и страдания,
най-интензивни в първите две седмици, след това болките са били спорадични и
отшумявали след прием на аналгетици. Вещото лице, посочва, че, към момента на
злополуката при ищцата не са били налице данни за придружаващи заболявания,
които биха могли да бъдат причина за нарушено равновесие и падане, респ.
причина за болките и страданията в увредените части.
Заключението
се подкрепя и от показанията на св.Л., който посочва, че след инцидента ищцата
била стресната и уплашена, наложило се за около месец да стои вкъщи, в преобладаващата част на легло,
в който период не могла да се грижи пълноценно за две от децата си. Поради
счупването на зъба се наложило да яде меки храни и пюрета. След премахването на
шестте хирургични шева на брадичката останал видим белег, който я притеснявал и
се опитвала да го прикрие с грим.
Тези доказателства по безспорен начин установяват
претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в
причинна връзка с падането на пешеходния участък. При определяне техния размер
съдът отчита възрастта на ищцата /34г. към деня на произшествието/; естеството
и тежестта на уврежданията, както и начина на получаването им - кръвонасядане и
разкъсно-контузна рана в областта на брадичката, счупване на фрагмент от
коронка на седми горен ляв зъб, охлузвания по дланите на двете ръце,
кръвонасядане и оток на ляво коляно, довел до ограничения в движението му;
общият оздравителен период от около месец, през който ищцата е била на домашно
лечение. За периода на възстановянатето си ищцата не е могла да се грижи
пълноценно за децата си и затруднена в извършването на обичайни дейности от
ежедневието. Налице е остатъчен белег от хирургичната обработка на получената
при падането рана на брадичката, който й създава дискомфорт. По тази причина
съдът приема за справедливо по чл.52 ЗЗД и съответно на претърпените вреди
обезщетение за неимуществени вреди от 5 000лв., до който размер предявения
иск следва да се уважи.
Върху така определеното обезщетение на основание
чл.84, ал.3 вр. чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД ответникът дължи заплащането на
обезщетение за забава от увреждането на 18.07.2018г. до окончателното изплащане.
По разноските:
Ищцата е заплатила държавна такса за предявения иск от
600 лв., като за разликата над тази сума до дължимата от 1080лв. е освободена
основание чл.83, ал.2 ГПК с определение на САС от 21.08.2019 г. по ч.гр.д.
533/2019г. Направила е разноски от 750лв. /600лв. внесена държавна такса и
150лв. възнаграждение за вещо лице. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищцата разноски от 138.89лв. съобразно уважената част от
иска.
Представлявана е от адвокат при условията на чл.38,
ал.1 ЗА, поради което съобразно уважената част и на основание чл. 38, ал.2 ЗА
ответникът следва да заплати на адв.Т.П. адвокатско възнаграждение от 247.90лв.
, изчислено в съответствие с действащата, към момента на сключване на договора
за правна защита и съдействие, редакция на чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът е направил разноски по делото от 150лв. за
вещо лице и е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя
на 100лв. по реда на Наредбата за заплащането на правната помощ или общо
разноски от 250лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на
ответника разноски от 203.70лв. пропорционално на отхвърлената част.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса съобразно уважената
част от иска от 88.80лв.
В съответствие с чл.127, ал.4 ГПК ищецът е посочил
следната банкова сметка, ***: BG *********- „Р. (България)“ ЕАД.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА С.О., гр.София, ул.*********представлявана
от кмета Й.Ф., да заплати на Е.В.Л., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 5 000лв.
на основание чл.49 ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие увреждане, настъпило на
18.07.2018г. от падане върху тротоар с увредена цялост в гр.София, ул. Дойран,
ведно със законната лихва от 18.07.2018г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен
размер от 27 000лв.
ОСЪЖДА С.О., гр.София, ул.*********да
заплати на Е.В.Л., ЕГН **********,
от гр.София,
разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 138.89лв.
ОСЪЖДА С.О., гр.София, ул.*********да
заплати на адв.Т.П.-САК, с адрес: ***, офис 5, адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.2 ЗА от 247.90лв.
ОСЪЖДА Е.В.Л., ЕГН **********, от
гр.София, да заплати на С.О., гр.София, ул.*********разноски по делото на
основание чл.78, ал.3 ГПК от 203.70лв.
ОСЪЖДА С.О., гр.София, ул.*********да
заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата
от 88.80лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред
Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: