Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на двадесет и пети
юни през
двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА
ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря П.П. като
разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 150 по описа на
Плевенски окръжен съд за 2020 г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С
решение № 2559 от 30.12.2019г по гр. дело № 6292 по описа
на РС – Плевен за 2019 г състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ предявеният от И.Й.Г., ЕГН********** понастоящем
в Затвора-гр. Плевен срещу ЧСИ В.С., рег.№*** на КЧСИ, гр.Плевен, ****иск с правно
основание чл.441 ГПК за заплащане на
сумата от 1000,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
незаконосъобразно изпълнение по изп.д.№ 2019***0400*** като неоснователен и недоказан.
Въззивна
жалба срещу решението е
постъпила от И.Й.Г. като се
правят оплаквания, че решението на РС –
Плевен е незаконосъобразно. Възразява се, че АССГ е
действал в нарушения на закона, че се препятства достъпа на въззивника до съд,
че същият не следва да заплаща разноски и следва да бъде освободен.Претендира
се отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърлят
предявените искове.
Въззиваемата страна ,редовно
призована, оспорва жалбата като
неоснователна. Възразява се, че РС е обсъдил всички доказателства по делото. Претендира
се потвърждаване на първоинстанционното решение.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе
предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за
установено следното:
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА, НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
РС Плевен е
приел, че е било видно от Молба №
1205/25.02.2019г. от ГД Изпълнение на наказанията до ЧСИ В.С. с приложен към
нея изпълнителен лист от 17.07.208г., издаден по адм.д.№ 9096/2014г. на АССГ и
административно дело № 6897/2017г. по описа на ВАС е направено искане за
образуване на изпълнително дело за събиране на вземането по изпълнителния лист,
като бъде наложен запор на всички вземания на И.Й.Г..
От Изпълнителен лист от 17.07.2018г.,
издаден по адм.дело 9096/2014 на АССГ се установява, че И.Й.Г. е осъден да
заплати на ГД Изпълнение на наказаниятата 50 лв. разноски.
От Покана за доброволно изпълнение,
връчена на И.Й.Г. на 15.04.2019г. е било видно, че той е поканен по изп.д.№
2019***0400*** да заплати доброволно на ГД Изпълнение на наказанията разноски в
размер на 50 лв. по Изпълнителен лист от 17.07.2018г., издаден по адм.дело
9096/2014 на АССГ, 50 лв. разноски по изпълнителното дело и 70,50 лв. такси по
Тарифа към ЗЧСИ. Към поканата е приложен и препис от посочения изпълнителен
лист.
С Жалба от 16.04.2019г. И.Й.Г. е направил
искане до ЧСИ В.С. да прекрати изпълнението по образуваното изпълнително дело,
тъй като е освободен от заплащане на такси и разноски по адм.д.№6897/2017г. на
АССГ поради инвалидност и липса на достатъчно доходи. Посочил е, че не би следвало да дължи юрисконсулско
възнаграждение поради тълкувателно решение на ВКС. Ако не прекрати делото, е
написал молба за безплатна правна помощ и е предупредил, че ще заведе дело
срещу ЧСИ за нарушение на правата му. Приложено е ЕР на ТЕЛК № 0265 от
049/21.04.2017г., според което му е определен 86 % трайно намалена работоспособност със срок до
01.10.2019г. С постановление-резолюция върху молбата ЧСИ е отказал да прекрати
изпълнителното производство.
С Удостоверение № 150371901081357/24.04.2019г.
ЧСИ В.С. е уведомен, че И.Й.Г. има задължения в размер на 1143,08 лв. С
постановление от 13.05.2019г. на основание чл.458 ГПК ЧСИ е присъединил като
взискател по изпълнителното дело държавата.
С Молба № 8191/13.08.2019г. от ГД Изпълнение
на наказанията, с приложен към молбата изпълнителен лист от 08.07.2019г. по
гр.д.№9523/2017г. на РС-Плевен за сумата от 150 лв. разноски за юрисконсултско
възнаграждение, е направено искане да бъде присъединено вземането по посочения
изпълнителен лист по изпълнителното дело. С постановление-резолюция и на
основание по чл.456 ГПК е присъденинено.
Видно от Изпълнителен лист
№3122/08.07.2019г., издаден по гр.д.№ 9523/2017г. на РС-Плевен И.Й.Г. е осъден
да заплати на ГД Изпълнние на наказанията сумата от 150 лв. направени по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение и 150 лв. направени по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение
за въззивната инстанция.
С покана за доброволно изпълнение №
10946/09.09.2019г., връчена на И.Й.Г. на 11.09.2019г. той е поканен да заплати
общото задължение по изпълнителното дело в размер на 350 лв. присъдени разноски
по гореописаните два изпълнителни листа, 1143,08 лв.държавни вземания, 50 лв.
разноски по изпълнението и 314,58 лв. такси по Тарифа към ЗЧСИ.
Видно е било от Постановление №
86/09.09.2019г. на основание чл.23 ЗПП е постановено да се назначи служебен
защитник с олед предоставяне на правна помощ на длъжника И.Й.Г. по изп.д.№ ***/19
по описа на ЧСИ В.С.. Изпратено е искане до АК-Плевен за определяне на адвокат
за осъществяване на предоставената безплатна правна помощ. С Уведомително писмо
е определен адв.Х.К., който е назначен с постановление от ЧСИ.
С Жалба № 11334/16.09.2019г. И.Й.Г. е
направил искане на основание чл.433, ал.1, т.4 да бъде прекратено изпълнението
поради деликт. Твърди, че с тълкувателно решение на ВКС е освободен от
заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че е освободен от заплащане
на такси и разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК, чл.5,б.“о“ ЗДТ и чл.8, т.2
поради липса на финанси и инвалидност. Ако изпълнението не бъде прекратено с
постановление ще си потърси правата в съда за деликтното поведение от ЧСИ В.С..
С постановление ЧСИ В.С.
е отказал да прекрати делото поради липса на предпоставки по чл.433 ГПК. За
постановлението е изпратено съобшение до И.Г., което му е връчено на
18.09.2019г.
Видно е било от
„Поредна и последна жалба“ № 11738/26.09.2019г. И.Г. е написал „ С., получих ти
поредното престъпно съобщение с изх.№ 11203 и тъй като не желаеш да излезеш със
законосъобразно решение по мой иск за прекратяване на изпълнението по чл.439,
което касае чл.433, ал.1, т.7 ГПК, то първо ще заявя, че за мен изпълнителния
лист е акт, който е подправен, защото не кореспондира със закона, а това касае
чл.433, ал.1, т.4 ГПК и изисква прекратяване !!!“ Цитирана е съдебна практика и
е заявено: „ чети си законите, защото със своя психически тормоз ми причини
неимуществени вреди- увреждайки здравето ми /болен съм от диабет, а то е
психотично заболяване/, причинено безсъние, липса на апетит и др., така че след
тази жалба ти завеждам гражданско дело за действие и бездействие и престъпно
поведение! Не знам с кой си се разбрал да вземете незаконно от мен пари, но аз
съм И. „Рижия“ и не позволявам на никой да злоупотребява с правата ми! Отделно
нямам средства- нямам имущество и се водя социално слаб!“
Видно от 2 броя заявления до
Деловодителя на Затвора-Плевен от 12.09.19г. и от 25.09.2019г. И.Й. е направил
искане за даване на изходящ номер на писмата.
Видно от ЕР на ТЕЛК 2677 от
179/29.10.2019г. на И.Й.Г. е определена 92 % трайно намалена работоспособност.
Според РС по реда на ЗЧСИ пасивно легитимирани да отговарят са
длъжностни лица, които изпълняват дейност по принудително изпълнение на съдебни
решения, за действията им при и по повод на тази дейност. Определящ е вида
дейност, като частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка вреда означава
директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че
увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или
бездействие на частния съдебен изпълнител, тъй като преки са само тези вреди,
които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния
резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането. При искът, предявен
на основание чл.441 ГПК, вр.чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ отговорността ще е налице,
когато има неправомерни действия /или бездействия/ на ЧСИ, настъпила вреда,
причинена при изпълняване на дейността на ЧСИ и причинна връзка. В този смисъл
е задължителната практика на ВКС - решение № 264/08.04.2010 г. по гр.д.№
474/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 120/08.07.2011 г. по т.д.№ 1123/2010 г.
на ВКС, ІІ т.о; решение № 281/10.12.2014 г. по гр.д.№ 3219/2014 г. на ВКС, І
г.о. Задължителна практика на ВКС е постановена и по въпроса дали решението,
постановено по жалба против действия на съдебния изпълнител е обвързващо за
съда, разглеждащ деликтния иск - решение № 184/21.09.2011 г. по гр.д.№
1124/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 139/31.05.2011 г. по гр.д.№ 1445/2009
г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 238/30.01.2013 г. по гр.д.№ 1668/2011 г. на ВКС,
ІІІ г.о. Там се приема, че съдът по деликтния иск преценява процесуалната
законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да
е обвързан с това дали същите са обжалвани и какво е решението на съда по
жалбата.
Съгласно чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ частният съдебен
изпълнител отговаря за вредите които неправомерно е причинил при изпълнение на
своята дейност, т.е ЧСИ носи имуществена отговорност за вредите причинени от
негови действия или бездействия извършени в нарушение на императивни норми на
закона, без правно основание и виновно. Фактическия състав се свежда до -
действие или бездействие, вреда, противоправност на деянието, причинната връзка
и вина, като последният елемент се предполага до доказване на противното.
В настоящият случай, според РС, не се установява противоправно действие или
бездействие на ответника по изп.д.№ 2019***0400***. Видно е от гореописаното,
че на ЧСИ В.С. са представени от ГД Изпълнение на наказанията два изпълнителни
листа, съгласно които И.Й.Г. е осъден да заплати на ГД ИН-София суми от общо
350 лв. по адм.д.6897/2017 на АССГ и по 9523/17 г. на РС-Плевен. Направено е
искане за образуване на изпълнително дело и за събиране на вземането по
издадените изпълнителни листи. Съгласно чл.458 ГПК Държавата се смята винаги за
присъединен взискател за дължимите и от длъжника публични вземания, размерът на
които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За
тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение до Националната агенция за
приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение.
Съдебният изпълнител е изпълнил задължението си и е постановил присъединяването
на държавата като взискател по делото за вземането ѝ от И.Й.Г..
Неснователни са възраженията на ищеца за
незаконосъбразно съдебно изпълнение, тъй като въз основа на прието тълкувателно
постановление на ВКС той е освободен от заплащане на разноски за юрисконсулт,
тъй като няма средства и е с намалена работоспособност. Всички посочени от него
норми визират освобождаването на лицето само от държавни такси и разноски в
производството, но не и от направени разноски от страната, спечелила спора по
делото или взискателя в изпълнителното производство. Липсва такова тълкувателно
решение, а и тълкувателните решения не касаят конкретно лице. Чрез тях се дава
задължително за всички тълкуване на закона. В този смисъл във връзка с
възражението на ответника, че не дължи разноски на юрисконсулт, тъй като той
получава заплата, в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС е прието,
че в чл. 32, т. 3 от ГПК е посочено кои са представителите по пълномощие, като
един от възможните представители освен адвоката, се явява юрисконсултът или
друг служител с юридическо образование, чийто правен статут е равнопоставен с
този на адвоката. Същественото изискване относно процесуалния представител е да
се намира в служебни (трудови) правоотношения с представлявания, респективно
учреждението, където е ситуиран административният орган, издател на оспорения
административен акт, и да е изрично упълномощен да осъществява процесуалното
представителство в процеса. Правоотношението между юридическото лице и
юрисконсулта е неотносимо към правото на присъждане на разноски. Отговорността
за разноски е гражданско облигационно правоотношение, което произтича от
процесуалния закон и е уредено в него. Прилагайки субсидиарно разпоредбата на
чл. 78, ал. 8 от ГПК, съдът присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на
юрисконсулта, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него,
респективно в чиято структура се намира представляваният по този начин
едноличен административен орган. Поради това без значение е дали
възнаграждението на процесуалния представител се следва по силата на договор за
правна помощ и съдействие или по силата на служебно/трудово правоотношение,
като и в двата случая заплащането му е със средства на бюджета.
Гореизложените обстоятелства и посочената
задължителна за всички тълкувателна практика е посочена само за пълнота на
изложението. Тя е предмет на обсъждане
и прилагане от съда при разрешаване на въпроса за отговорността за направените
от страните деловодни разноски и не е в компетенциите на съдебния изпълнител да
преценява тяхната дължимост или недължимост при влязло в сила съдебно решение и
издаден изпълнителен лист. Видно е било ,според РС, че изпълнителното производство е образувано
въз основа на описаните два броя изпълнителни листа, които са издадени на
основание влезлите в сила съдебни решения. Спорът за дължимостта на разноските
е предмет на разглеждане в рамките на едно висящо съдебно производство и по
реда на обжалването на постановения съдебен акт. След влизане в сила съдебния
акт, той се ползва със сила на пресъдено нещо и не може да бъде изменян и
подлежи на изпълнение. При липса на доброволно изпълнение, решението се
изпълнява принудително от съдебен изпълнител.
Не се установиха предпоставки, предвидени в
чл.433 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство.
Предвид изложеното, съдът е приел, че не се установява противоправно
действие или бездействие на ответника по делото, която е една от кумулативно
изискуемите предпоставки за уважаване на иска, поради което съдът е счел предявения иск за изцяло неоснователен в
предявения си размер от 1000 лв. и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Само за пълнота на изложението РС е посочил , че
носещият доказателствената тежест ищец не е ангажирал доказателества за
твърдяните от него неимуществени вреди, което е още едно основание за
отхвърляне на предявения иск.
РЕШЕНИЕТО на ПлРС е правилно и
законосъобразно
РС е изложил ясни и
подробни мотиви относно изводите си, които се споделят от въззивната инстанция изцяло
и не следва да се преповтарят във
вида, в който са изложени. Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, които всъщност касаят влязло в сила съдебно
решение, което не може да бъде предмет на обсъждане в настоящето производство.
В хода на изпълнителното производство въззиваемата страна е извършвала
процесуални действия във връзка с изпълнението въз основа на издаден
изпълнителен лист.
Пред въззивната инстанция не са представени
доказателства, които да мотивират други изводи, различни от тези на ПлРС.
Първоинстанционният съд е обсъдил представените по делото доказателства в
тяхната съвкупност и е постановил решение, съобразено със събраните по делото
доказателства.
Няма претенция
за разноски от въззиваемата страна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 2559 от 30.12.2019г по гр. дело № 6292 /2019 г
на РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :