РЕШЕНИЕ
№ 298
гр. Варна , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20213110201848 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Си
Билд” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Сливница” 187, вх.3,ет.4, ап.11, представлявано от С.Й.Т., ЕГН **********,
депозирана чрез процесуален представител- адв.П. против Наказателно постановление
№ № 03-012602/04.03.2020г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна,
с което на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена
санкция" в размер на 3 000 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ за
нарушение на чл.63, ал.2 вр. чл.62, ал.3 от КТ.
С жалбата се иска отмяната на НП като незаконосъобразно и необосновано.
Излагат се аргументи за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.
Твърди се, чее АУАН и НП са издадени от некомпетентни органи и са нищожни.
Липсвало описание на нарушенията и обстоятелствата при които са извършени -
нарушение на чл.42, т.З и 4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Сочат се аргументи за
приложението на чл.28 от ЗАНН. Алтернативно се иска намаляване на определената
имуществена санкция до законоустановения минимум.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована се представлява от
процесуален представител- адв.Л.П., който поддържа жалбата на посочените в нея
основания и моли за отмяна на НП. Алтернативно пледира за редуциране на
наложеното наказание до законоустановения минимум.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от
ю.к.Ошавкова, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Претендира и за
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 17.02.2020г., около 13.40ч. служители на
Д “ИТ“-Варна – свидетелите П.М. и Н.И., извършили проверка по спазването на
трудовото законодателство в строителен обект – жилищна сграда, находяща се в гр.
Варна, на ул.“Тихомир“ №27а, стопанисван от„Си Билд“ ЕООД - Варна. При
проверката било установено, че в обекта били няколко работници /7-8 души/, сред
които и лицето К.К.. Последният първоначално се намирал на първия етаж като
пренасял строителни материали и бил в работно облекло. Впоследствие, същият се
качил на последния етаж, където се изливал кофраж и К. пренасял платна. След
пристигане на проверяващите, там отишъл и управителя на дружеството, който
потвърдил, че установените в обекта лица работят за „Си Билд“ ЕООД. Установените
при проверката работници били описани в констативен протокол, като пред
проверяващите управителят посочил, че с К. има сключен трудов договор със
санкционираното дружество, че той изпълнява длъжността „ общ работник “, че е нает
от от 17.02.2020г. с работно време от 08,00 часа до 17,00 часа, при петдневна работна
седмица и с трудово възнаграждение 610лв. В хода на насрочената документална
проверка били представени трудов договор от 17.02.2021г. между „Си Билд“ ЕООД и
К.К., уведомление за регистриран трудов договор от 17.02.2021г., регистрирано в
14:27:07 часа, книга за инструктаж, според които на К. е проведен начален инструктаж
на 17.02.2020г..
При така събраните доказателства било прието, че Кр. Кр. К. е допуснат до работа на
длъжност „ общ работник , строителство на сгради “ преди да му бъде предоставено
копие от уведомлението чл.62, ал.3 от КТ за регистрацията на трудовия договор
заверено от ТД на НАП-Варна, поради което на 26.02.2020г. срещу дружеството бил
съставен АУАН
№ 03-012602/26.02.2020г.Било прието, че нарушението е извършено на 17.02.2020г. в
гр.Варна и квалифицирано като такова по чл.63, ал.2 вр. чл.62, ал.3 от КТ. Актът бил
съставен в присъствието, предявен и връчен на управителя на дружеството, която го
подписала без възражения. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН писмени възражения били
депозирани пред АНО .
На 04.03.2020г. административно наказващият орган издал обжалваното НП, с
което възприел фактическите и правните констатации и наложил административно
наказание от вида имуществена санкция в размер на 3 000 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски
показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протоколи за
извършена проверка, констативен протокол, справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, трудов договор, извадки от книга за инструктаж,
писма, обратни разписки, протокол за извършена проверка от НАП и др.които съдът
кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
2
Като непротиворечиви, конкретни,логични и добросъвестни, съдът кредитира
изцяло показанията на депозирани в с.з. от актосъставителя П.М. и свидетеля по акта и
присъствал в хода на проверката- св.Н.И.. Като кореспондиращи на установената
фактическа обстановка, съдът кредитира и показанията на В.К., доведен от страна на
въззивното дружество, който потвърди, че К. е бил в обекта в деня на проверката.
Твърденията му, че К. е започнал работа в деня след проверката противоречат на
показанията на проверяващите –М. и И., които са категорични, че лицето е работило в
обекта, като съобщават за извършваната от него дейност, противоречат и на писмените
доказателства по делото – констативен протокол и книга за проведен начален
инструктаж, от които е видно, че към момента на проверката – около 13.40 ч на
17.02.2020г. К. е полагал труд за въззивното дружество.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП, не оспорени
от страните и приобщени към доказателства по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
узнаване за издаденото НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложените по делото заповеди
и длъжностна характеристика за длъжността „инспектор“ в Д“ИТ“, АУАН и НП са
издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за
спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява
от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и
социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от ръководителя на
органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно
ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе
разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА „Главна
инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било
издадено от директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил
надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по
делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год Видно от т.4 от заповедта с
нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по
актове съставени от инспектори от „ „ИТ“. Видно от съдържанието на АУАН, същият е
съставен от П.М., която към момента на съставянето му е работила на длъжността
инспектор.
3
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, в него не се съдържа ЕГН на
актосъставителката, както и адрес; изписан е и служебния адрес на свидетеля по акта,
т.е адресът на който се помещава Дирекция “Инспекция по труда” Варна. Тези
нарушения съдът не приема з съществени, тъй като те не рефлектират пряко върху
правото на защита на наказания субект. Без каквито и да било затруднения са
индивидуализирани както актосъставителя, така и свидетеля по акта, които са
служители в проверяващия орган.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя– фирмата /наименованието на дружеството/,
адрес и Булстат. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление
да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е
извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение. От формулираното в НП фактическо обвинение, безспорно става ясно за
какво нарушение е ангажирана отговорността на дружеството. Съдът не споделя
възраженията наведени в жалбата, че при издаването на НП са нарушени
административно производствените правила.
Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52,
ал.4 от ЗАНН,. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Възражения срещу
акта не са постъпили, спорни обстоятелства е нямало, поради което е и нямало
причина да се провежда разследване.
Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на
съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.
В случая безспорно по делото е било установено, че К. е полагал труд за въззивното
дружество, като е работил като общ работник в строителния обект. Същият се е
намирал на обекта по силата на трудово правоотношение, както сам управителя на
4
дружеството е посочил на проверяващите в отразено в констативния протокол
приложен по преписката. Именно там е записано, че работи за възз.дружеството като
общ работник, на осем часов работен ден, при пет дневна работна седмица срещу
възнаграждение от 610лв.. Безспорен факт е, че между „Си Билд” ЕООД, ЕИК
********* и работника Кр. Кр. К. е бил сключен трудов договор № 117/17.02.2020г.,
който е бил регистриран в ТД на НАП на същата дата в 14,27 часа , като в 13,40ч. /по-
малко от час преди регистрацията на договора в НАП/ работникът е извършвал трудова
дейност като общ работник в обекта на възз. дружество. Тези обстоятелства се
доказват от всички доказателства по делото- копие от трудов договор, констативен
протокол, справка от ТД на НАП, показанията на св.М. и св.И., и др. Горното не се
оспорва и от въззивното дружество. Видно от съдържанието на този договор, същият е
сключен на 17.02.2020г., т.е. в деня на проверката, като съгласно него К. е следвало да
полата труд като общ работник, строителство на сгради. С оглед горното в случая
отношенията между К.К. и „Си Билд" ООД са между „ работник” и „работодател” ,
като дружеството безспорно има качеството „работодател”, тъй като се явява лице
което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Ето
защо формално, от обективна страна е налице нарушение на чл.63, ал.2 от КТ. Именно
тази норма забранява на работодателя да допуска до работа работник преди да му е
връчил съответните документи, един от които е копие от уведомлението.
Действително , в чл.62 ал.3 от КТ законодателят е предвидил като задължение в
тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен
срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице да
изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната
агенция за приходите, но работникът не следва да бъде допускан до работа преди да му
се връчат документите по чл.63, ал.1 от КТ.
Въпреки горното извършеното не следва да се квалифицира като административно
нарушение, т.к. е малозначително по см.чл.9 ал.2 от НК вр.чл.11 от ЗАНН, поради
явно незначителната обществена опасност на деянието.
Нормата на чл.63 ал.2 от КТ охранява правото на работника да регулира
трудовите си и осигурителни отношения единствено с писмен трудов договор, който
да е регистриран в НАП. Целта на санкцията е да не се допуска престирането на труд
без да е договорно регламентиран или под формалното прикритие на гражданско
правоотношение.
В този случай, не се касае за прикриване на трудово правоотношение или за
наличие на такова без писмен трудов договор. От приобщените по делото и
кредитирани писмени и гласни доказателства, съгласие за трудово правоотношение е
постигнато между страните и е бил сключен трудов договор между страните още
5
преди проверката. Справката от НАП е с изходящ номер само 27 минути след
приключване на проверката /последната приключила в 14.00ч. на 17.02.2020г., видно
от отразеното от проверяващите/, в която е установено нарушението. Видно от
ангажираните от дружеството писмени доказателства, при извършената проверка в
НАП е констатирано, че за работника К. са внесени осигурителни вноски за
м.02.2020г., като трудовите му възнаграждения са изплащани регулярно. Безспорно
правата на работника са охранени. Налице са всички основания случаят да се прецени
като малозначителен по см.чл.9 ал.2 от НК вр. чл.11 от ЗАНН. В случая съдът намира,
че е макар от обективна страна да е налице формално нарушение, то съобразно
конкретиката на настоящия казус е налице явна незначителност на обществената
опасност на деянието. Липсват каквито и да било вредни последици, т.к. договорът е
бил подписан в деня на проверката, а уведомлението е било регистрирано в НАП по-
малко от половин час след проверката.
Следва да се прави разлика между чл.415в от КТ, чл.28 от ЗАНН и чл.9 ал.2 от НК,
като в първия случай има извършено типично административно нарушение, но поради
отстраняването му и липсата на вредни последици, законодателят е предвидил
привилегирован състав с много по- ниско наказание. Привилегированите състави имат
аналог в наказателното право, напр. чл.194, ал.3, чл.197 от НК. В случаите на чл.28
ЗАНН отново става въпрос за извършено нарушение, но поради по- ниската степен на
обществена опасност, за същото не се налага наказание. И това има аналог в
наказателното право, където за определени деяния, макар и да са престъпления,
законодателят е предвидил да не се налагат наказания по НК, а административни
такива. Чл.9 ал.2 се отличава от горните случаи, като регламентира кога деянието не е
престъпление/нарушение/, въпреки че признаците на състава на това нарушение са
осъществени. Поради това ограничението за прилагане на чл.415в за този вид
нарушения не ограничава прилагането на чл.28 от ЗАНН, респ. чл.9 ал.2 от НК. Цел на
ЗАНН е налагане на наказания за предупреждаване и превъзпитаване на нарушителят
към спазване на установения правов ред и въздействие върху гражданските субекти
възпитателно и предупредително. Налагането на санкция не следва да се приема като
самоцел на закона, тъй като справедливо е регламентирана възможност да не се налага
наказание, като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно
нарушение ще бъде санкциониран. В конкретния случай степента на обществена
опасност е явно незначителна по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК, тъй като има сключен
трудов договор в деня на проверката, връчено е копие от уведомлението от НАП срещу
подпис, договорът е бил регистриран в НАП в деня на проверката -27 минути след
приключването й, няма никакви данни трудовите и осигурителните права на работника
да са били нарушени, напротив доказателствата са в обратния смисъл, няма никакви
данни дружеството да е било извършвало идентични нарушения на трудовото
законодателство, поради което съдът намира, че в конкретния случай степента на
6
обществена опасност на извършеното е надценена от наказващия орган, а тя е явно
незначителна и налагането на административно наказание, особено в размера ,
определен от АНО, по-скоро би имало негативно, отколкото поправително,
възпитателно и възпиращо въздействие, каквито са целите както на ЗАНН, така и на
НК. Преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол
/Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк.н.д. 1/2005 г./. Доколкото е свързана
с правилното приложение на материалния закон е в правомощията на съда при
извършване на служебна проверка на обжалваното решение. В горния смисъл са
Решения на Адм.съд-Варна, както следва: Решение по КНАХД №219/2019г, Решение
по КНАХД №598/2018г., Решение по КНАХД963/15г., Решение по КНАХД
№2375/18г., Решение по КНАХД №930/14г., Решение по КНАХД №378/ 2019г. и др.,
Решение на Адм. съд Пловдив по КНАХД №3513/2017г., Решение на Адм. съд Русе по
КНАХД №155/2014г. и мн. др.
С оглед всичко гореизложено, съдът намира, че НП следва да бъде отменено,
поради неправилно приложение на материалния закон.
От процесуален представител на Д“ИТ“ – Варна е направено искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда.
В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, но предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от
ГПК, вр. чл.144 от АПК, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
по настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-012602/04.03.2020г. на Директора на
Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на „Си Билд” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Сливница” 187, вх.3,ет.4, ап.11,
представлявано от С.Й.Т., ЕГН ********** е наложено административно наказание
„Имуществена санкция" в размер на 3 000 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414
7
ал.3 от КТ за нарушение на чл.63, ал.2 вр. чл.62, ал.3 от КТ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Дирекция „Инспекция по труда“-
гр.Варна, направено чрез нейния процесуален представител за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8