Разпореждане по дело №387/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба на Б. П. З. и Х. П. З., двамата с адрес в Б., ул.”Я-С.”№5, към която са присъединени Г. К. С. и Р. К. С. със съдебен адрес:гр.Б., ул.”О.”№90, .1-2, чрез адв.Е.Мосинов, против решение №8466/23.11.10г на РС-Б., постановено по гр.д.№1502/10г по описа на с.с., подадена по реда на чл.258 и сл ГПК.

С обжалваният акт са уважени исковете по чл.124, ал.1 ГПКЩ, чл.537, ал.2 ГПК и чл.33, ал.2 ЗС, като са им присъдени и разноските по делото.

Недоволни от така постановеното решение са останали жалбоподателите, които го намират за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока.Поради това искат неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове, като им се присъдят и направените по делото разноски.

Ответната страна оспорва жалбата и поддържа първоинстанционният акт, като настоява за оставянето му в сила, излагайки аргументите си за това.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от удостоверение за наследници №6/26.02.09г(вж. и у-ние за н-ци №4/26.02.09г) Сл. Илч. и съпругата му са починали 1971г,оставяйки три деца:Н., Кр. и М..От своя страна след смъртта си последните двама също оставят наследници, както следва:Кр.,п.1996г, оставя Г. С. и Р. С., а М., п.,п.2006г – съпруга и две деца(вж.у-ние за н-ци №№5/26.02.10г и 511/23.02.10г).По тези въпроси не се спори, както и че в резултат на земеделската реституция в полза на общия наследодател Сл.Илч. е възстановена собствеността върху имот, част от който се явява и процесния.

Вещото лице по съдебно-техническата експертиза, проследявайки регулационната история на имота заключава, че след първоначалното включване на имота в плана на с.Б. през 1999г и допълването на КП през 2002г, от имота на Сл.Илч. са обособени три дяла с пл.№№238 от 2 115К.м.; 230 от 2 080К.м. и 298 – 2 025К.м.(вж. и скицата към заключението). От огледа на място е констатирал, че всеки от тях е ограден с колци(бетонови и дървени) и оградна мрежа.От южната страна на имота с пл.298 има изпълнена бетонова ограда,върху която са разположени бетоновите колци с мрежата.

С нотариален акт №43/09г Г. С. и Р.С. се признати за собственици по давност на поземлен имот от 2 027К.м. в м.”Бани каси-Р” по КП на Б., ведно с изградената в същия 2МЖС с РЗП от 80К.м. и таван от 80К.м.(вж. приложеното нот.д.№593/09г на нотариус Минкова).

На 22.12.09г чрез материализираната в нотариален акт №74/09г покупко-продажба, Г.С. и Р.С. са продали на Б. и Хр.Зл. така описания имот общо за 5 710лв.

От показанията на св.Минкова, нотариуса издал атакувания нотариален акт по обстоятелствена проверка и изповядал сделката, се установи че през юни 2010г е издала нотариален акт, с който признала въззиваемата за собственик по давност за имот, съседен на процесния, след като преди това се легитимирала за собственик по наследство.И при ищците и при ответницата, твърди че се основала на свидетелки показания, според които се касаело за един голям имот, впоследствие поделен между трите деца на общия наследодател.Всеки от тях заградил и владял своята си част, след което ищцата, както и ответниците Г.С. и Р.С., се позовали на придобивната давност с оглед легитимирането им за собственици.Свидетелката се позовала и на данните от кадастралната карта.

Според св.С. и Хр.Ст. след смъртта на общият наследодател, децата му си разделили имота на равни части, всеки от тях си го заградил и е ползвал самостоятелно своята си част, без каквито и да е спорове между тях(вж.и св.Арн.). Кр. построил къща в процесния имот, на което ответницата не е възразила и не се е противопоставила, която ведно с постройката ползвал до смъртта си през 1996г. Впоследствие децата му решили да продават имота и възложили на близките си, в т.ч. и ответницата, да търсят купувачи(св.Хр.Ст. и св.Арн.). Св.Зл. описва преддоговорните отношения, сочейки че ходили няколко пъти на имота докато се сключи сделката, след което започнали да го работят и ремонтират къщата, а януари 2010г се настанили „официално” да живеят там. Зл. твърди, че ответницата е била в течение на всичко това и не имала каквито и да е претенции.В свидетелските показания се съдържат данни за ползване на част от процесния имот от ответницата, с оглед ползването на част от постройката си.

С показанията на разпитания пред първата инстанция св.Кр. също се поддържа ограждането на всеки дял от общия имот, който преди това не съществували и целия бил дворно място.Описва изграждането на жилищната сграда от Кр. през 80-те години на миналия век, в която живял, както и ползването на дела от всеки наследник.

Според писмо удостоверение №70-00-1710/23.06.10г на Община-Б. Р.С. и Г. С. с данъчна декларация по чл.14 ЗМДТ с В.№97674/20.07.99г са декларирали имота в сл.Б., предтавляващ жилище от 80К.м. РЗП, построен през 1980г и земя от 2 027К.м., за което за плащани данъци от 1999г до 31.12.09г.

Представено е споразумение от март 2010 за уреждане на отношенията между Г.С. и Р.С. и част от останалите наследници.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима и разгледана по същество е основателна.

От събрания доказателствен материал се установи, че процесният имот е част от имот, за който не се спори че е принадлежал към патримониума на общият наследодател Сл.Илч. и който след смъртта на него и съпругата му през 1971г по силата на наследственото правоприемство е преминал у неговите деца Кр., М. и Н.(вж.у-нията за наследници, свидетелските показания и заключението на вещото лице с данните за земеделска реституция).

Според показанията на свидетелите Зл., С. и Хр.Ст., а също и писмените доказателства обаче, около 1970г така описания наследствен имота е поделен между тримата почти при равни дяла, като всеки от тях е заграден с трайна ограда.Гласните доказателства събрани пред настоящата инстанция по недвусмислен начин доказват, че Кр. С. е установил своя фактическа власт върху целият отреден му дял, представляващ им.пл.№298 по КП на с.Б.,общ.Б., целия от 2 025К.м(вж. техническата експертиза и скицата), изрично демонстрирайки пред останалите сънаследници преобръщане държането над техните части във владение за себе си, което те възприели недвусмислено.Този извод се обоснова освен от ограждането на имота, още от изграждането на жилищната сграда в същия от Кр. през 80-те години на миналия век без изискуемото се съгласие на останалите. Непротивопоставянето от тяхна страна на така манифестираните от него действия и отсъствието на спорове с въззиваемата, вкл. и при търсенето на купувачи от Г.С. и Р.С. за което тя и останалите били наясно и дори Н.И. съдействала, допълнително, индицират упражняването на владение единствено и само за себе си, не и за останалите наследници(вж. и приложеното споразумение). Писмените и гласни доказателства установяват убедително, че това състояние е факт до смъртта на Кр. 1996г.То е продължено от неговите деца Г.С. и Р.С. и след това, които не се спори че приели наследството му, а заедно с това и владението върху поцесния имот, иманентна част от наследствената маса. Това състояние с описаните по-горе белези е траело до завеждането на настоящото дело за срок и е за срок, далеч надхвърлящ законовоустановения 10-годишен период в чл.79 ЗС. Снабдяването им с нотариален акт по обстоятелствена проверка за собственици по давност, допълнително обосновава владението и намеренията им.Ето защо сложният фактически състав на придобивната давност спрямо тях се явява доказан.Отсъствието на категорични данни дали установяването на фактическа власт от Кр. е в резултат на разпределение на общия имот от неговия баща приживе или неформална доброволна делба след неговата смърт, не променя горните изводи, понеже се правнорелевантния факт на установяването на владението около 1970г още от Кр. се доказа по категоричен начин.

В тази насока са още твърденията на ищцовата страна в исковата молба, съдържаща признания не неизгодни за нея факти: за разпределение на бащиният имот след смъртта на родителя им между трите му деца,респ. за осъществяваната от тях фактическа власт(събране на стари постройки, ново строителство, обработване на имота и пр.), съвпадащи отчасти с твърденията на Г. С. и Р. С.. Отделно от това снабдяването на ищцата от нотариус Минкова с нотариален акт за придобиване по давност за нейната част от бащиния имот(вж.св.Минкова), носи белезите на косвено извънсъдебно признание чрез конклудентни действия за основателността на възражението за собственост на Г.С. и Р.С.. Само по себе си последното опровергава и изключва тезата на ищцата, изложена в обстоятелствената част и петитума на исковата молба.Необходимо е да се отбележи, че в поведението си правните субекти следва да съобразяват и не накърняват принципа на добросъвестност в гражданките правоотношения,изискващ страната да не упражнява или непредприема действия в противоречие с предхождащо си поведение(вж.Р714/81 ВС и др.).Веднъж възползвала се от установените с брат си Кр. и децата му отношения на взаимност и също владяла отредената й част от имота при аналогична фактическа и правна обстановка, последващо смущаване от ищцовата страна на вече установените отношения чрез настоящата претенция, по-скоро накърнява възведения принцип, отколкото го съблюдава(вж.Р9/79, І ГО и др.).

Очертаните от свидетелите действия на ищцата(преминаване през процесния имот и др.п.) не е в състояние да подкрепи тезата й, понеже носят всички белези на търпимите и съизволителните действия.

Изнесеното от св.Кр., воден от ищцата, не внася промяна в горните изводи.В частите,изключващи владелческите действия на Кр. С. върху процесния имот и обосноваващи такива от страна на останалите сънаследници, показанията му са бегли и повърхности, за разлика от тези на другите свидетели.Освен това не кореспондират с останалия доказателствен материал, докато показанията на останалите са последователни, житейски логични и взаимно допълващи се.

В контекста на изложеното предявеният иск по чл.124, ал.1 ГПК се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Неуважаването на горния иск обуславя неоснователността на иска по чл.537, ал.2 ГПК и на иска по чл.33, ал.2 ГПК. Това е така, понеже по вече изложените съображения не се установи атакувания нотариален акт №74/09г да засяга права на трето лице, в случая ищцата.Докато основателността на втория иск предполага наличието на съсобственост между сънаследниците, която както се изтъкна,не се доказа.Поради това не са налице предпоставките за встъпването на ищцата в правата на купувачите Б. и Хр.Зл. по материализираната в нотариален акт №74/09г покупко-продажба. Доводите на жалбоподателите за предявяване на иска по чл.33, ал.2 ЗС извън двумесечния срок от продажбата, са неоснователни. Действително свидетелските показания съдържат данни, че ищцата е знаела за намеренията на племенниците си да продадат имота и дори им съдействала в намирането на купувачи. Цитираната норма обаче свърза началото му с узнаването за сделката, а в настоящият случай категорични доказателства за узнаването в момент, различен от поддържания от ищцата, не се събраха.Поради това настоящия състав приема иска за предявен в двумесечния срок аргументите за недопустимост на иска не намират опора в закона.

Като не е съобразил горното и е уважил предявените искове, РС е процедирал в разрез с материалният и процесуалният закон, което налага отменяване на атакуваното решение и вместо това отхвърляне на претенциите изцяло, като неоснователни.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на спора.

С оглед изгода на делото въззиваемата страна дължи жалбоподателите направените по делото разноски пред двете инстанции, възлизащи общо на сумата от 980лв.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение №8466/23.11.10г на РС-Б., постановено по гр.д.№1502/10г по описа на с.с., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете на Н. С. И., съд.адрес в гр.С., ул.”Хр.Б.”№25, против Г. К. С. и Р. К. С. със съдебен адрес:гр.Б., ул.”О.”№90, .1-2, чрез адв.Е.Мосинов,за признаването й по отношение на ответниците за собственик по реда на чл.124, ал.1 ГПК по наследство на 1/3 ид.ч. от имот пл.№298 по КП на с.Б., общ.Благовеград,с площ от 2 028К.м. и за отменяване по реда на чл.537, ал.2 ГПК на нотариален акт №74/09г в частта, с която Г. К. С. и Р. К. С. са признати за собственици над 2/3 ид.ч. от така описания имот.

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска по чл.33, ал.2 ЗС на Н. С. И., съд.адрес в гр.С., ул.”Хр.Б.”№25, против Б. П. З. и Х. П. З., двамата с адрес в Б., ул.”Я-С.”№5, Г. К. С. и Р. К. С. със съдебен адрес:гр.Б., ул.”О.”№90, .1-2, чрез адв.Е.Мосинов, за встъпването й в правата на купувачите Б. П. З. и Х. П. З. и изкупуване на идеални части от имот пл.№298 по КП на с.Б., общ.Благовеград,с площ от 2 028К.м.,предмет на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №74/09г, съгласно действително уговорените условия, за сумата от 1 275,80лв, които ищцата да заплати в едномесечен срок от влизането на решението в сила на ответниците Б. и Хр. Зл., както и искането за присъждането на разноските по делото.

ОСЪЖДА Н. С. И. да заплати на Б. П. З., Х. П. З., Г. К. С. и Р. К. С., с посочени по-горе адреси, общо сумата от 980лв, представляваща направени по делото разноски пред двете инстанции.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: