№ 77
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:В. Чочкова
Членове:Вилислава Янч. Ангелова
Тони Гетов
при участието на секретаря Пенка Анг. Цанкова
в присъствието на прокурора А. Б. Н.
като разгледа докладваното от В. Чочкова Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20221100605540 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 20.10.2022г., постановена по н.о.х.д. № 10413/2021 г. на СРС, НО, 135-ти
състав е признал подс. В. Н. В. за невиновен в това да е осъществил две престъпления по
чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК.
Против присъдата в законоустановения срок е постъпил въззивен протест и допълнение
към него, в които се твърди, че постановената присъда е неправилна, постановена при
невярна оценка на събрания доказателствен материал.Прави се искане за нейната отмяна и
постановяване на нова осъдителна присъда по отношение на подсъдимото лице.
В съдебно заседание, представителят на СГП моли съдът да уважи подадения протест по
изложените в него съображения и да признае подсъдимия за виновен.
Зашитата на подсъдимия моли съдът да потвърди първоинстанционната присъда
поради нейната правилност. Счита,че липсват доказателства в подкрепа на обвинителната
теза.
Съдът, като съобрази изложените в протеста възражения, както и тези, изложени от
страните в открито съдебно заседание, и като провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, при съобразяване с разпоредбата на чл. 314, ал. 1 НПК, намира за установено
следното:
1
Подсъдимият В. Н. В., с ЕГН:**********, е роден на ****г. в гр. София, българин,
български гражданин, неосъждан, със средно образование, неженен.
Подсъдимият е с личноството разстройство – емоционално нестабилна личност,
граничен тип и психични и поведенчески разстройства, дължащи се на алкохол, вредна
употреба. Към инкриминирания период не е бил с количествени нарушения в базисни сфери
от психичната дейност, които да са възпрепятствали психичните му годности да разбира
свойството и значението и да ръководи постъпките си.
Към 2020г. подсъдимият В. живеел заедно с родителите си – В. и Н. Н.и в апартамент,
находящ се в гр.София, ул. ****. На 28.11.2020г. свидетелите Г.М. и И.Б. (полицейски
служители към 01 РУ СДВР) посетили горепосочения адрес по подаден сигнал, като
задържали подс. В. за срок от 24 часа.
На 30.11.2020г. след извършен медицински преглед на В. Н. са констатирани рана на
дясната ушна мида и кръвонА.дания на двете предмишници, причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, а на Н. Н. – кръвонА.дания на лявата ушна
мида и на лявата буза на лицето, охлузване на долната уста и на лявата предмишница,
причинили му болка и страдание.
При В. и Н. Н.и е установено, че от години живеели в хронична психотравмираща
обстановка, свързана с конфликтни отношения със сина им (подс. В.), който от 5 -6 години
бил с променено поведение, системно употребявал алкохол и проявявал вербална и
физическа агресия към родителите си.
Според заключението на СПЕ ,проявените към Н.и вербална и физическа агресия по
време на инкриминираното деяние са предизвикали основателен страх за здравето и живота
им.
Изложената фактическа обстановка въззивният съд, прие за установена след анализ на
събраните писмени и гласни доказателства от първия съд.Изложената фактология не се
различава съществено от възприетата от първата съдебна инстанция.
Първият съд е изложил ясни и конкретни съображения кои доказателства кредитира и
кои не като правилно е извел и действителното им съдържание. Оценката
на доказателствените източници е извършена с нужната детайлност и не се наблюдават
непълноти или превратни интерпретации. С решаващо значение за изхода на делото са били
откроени показанията на пострадалите - В. и Н. Н.и, които обаче са се възползвали от правото
си по чл.119 от НПК,да откажат да дават показания в хода на съдебното следствие пред
първия съд.Отказът на пострадалите според обвинението лица да дават показания е
поставило съда в обективна невъзможност да използва съдържащата се в показанията им
информация за изграждане на своите фактически, съответно правни изводи.Показанията на
пострадалите,логично са били поставени и в основата на обвинителната теза,поради което
липсата им логично води до доказателствения й дефицит.Липсата на преки очевидци на
извършените действия ,инкриминирани от прокуратурата,не може да бъде заместена от
експертното заключение на СПЕ,както се твърди в постъпилия протест.Това е така,тъй като
2
експертното заключение не може да замести конкретните факти касаещи авторството на
деянието и механизма на извършването му,в това число и посочените в обвинителния акт
изрази,с които според обвинението е осъществен престъпния състав на нормата на чл.144 от
НК.
От показанията на другите двама разпитани свидетели – полицейските служители Б. и
М. не се установяват факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, освен че
към 2020г. двамата са работили заедно в екип АП – 71. Липсата на спомен за конкретни
особености по случая е обяснима с оглед естеството им на работа, множеството сигнали, на
които се отзовават, както и с изминалия период от време. Заявеното от св. М., че той е лицето,
изготвило заповедта за задържане по ЗМВР на подсъдимия В. от 28.11.2020г. съответства на
закрепените в заповедта обстоятелства. Фактът на задържане на подсъдимия от органите на
МВР обаче сам по себе си не обуславя извод за неговата виновност и престъпна
съпричастност към инкриминираните деяния.
Районният съд не е игнорирал заключенията на наличните СППЕ на пострадалите
лица, като им е отдал нужното значение, но правилно е отчел, че осъдителната присъда не
може да почива единствено върху този способ за доказване. След като не се установява по
несъмнен начин извършването на деянието, заключенията на съдебно психологичните
експертизи за въздействието му върху пострадалите Н.и също не могат да допринесат за
доказване на обвинението, доколкото единствено изясняват, че проявената вербална и
физическа агресия спрямо тях са предизвикали основателен страх за живота и здравето им.
По делото липсват както преки, така и множество косвени доказателства, изграждащи
несъмнения извод за виновността на подс. В.. Закрепените в експертизите обстоятелства
относно психическото отражение на инкриминираните думи не изпълват целия обективен
състав на престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд. Представителят на
прокуратурата не държи сметка на обстоятелството, че по делото липсват годни
доказателства, посредством които да се установи както изпълнителното деяние, вкл. дата,
място, час, заканителни реплики, така и авторството на последните.
Въззивният съд следва да обърне внимание,че наличието на обосновано предположение
за съпричастност на подсъдимия в хода на досъдебното производство е ирелеватно в
съдебната фаза на процеса,където именно е необходимо да се установи по несъмнен начин ,че
подсъдимият е осъществил вменените му престъпления.
След като от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин ,че
подсъдимият се е заканил с убийство на родителите си – В. и Н. Н.и, използвайки цитираните
в обвинителния акт изрази,то последица от недоказаността на обвинителната теза е
оневиняването на подсъдимото лице.
Обстоятелството, че между свидетелите и подсъдимия е имало многобройни конфликти
във времето, не обосновава само по себе си извод за осъществени от подсъдимия
престъпления по чл. 144, ал. 3, вр., ал. 1 от НК на конкретна дата,място и начин.
С оглед гореизложеното и след извършената цялостна служебна проверка на
3
правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на
основания, налагащи неговата отмяна или изменение,поради което същият следва да бъде
потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 334, ал. 1, т. 6 вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 20.10.2022г., постановена по НОХД № 10413/2021г. по
описа на СРС, НО, 135-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4