НЧХД № 1748/2019
г.
МОТИВИ:
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в Районен
съд- гр. П. тъжба от Д.С.Д. ***, който е повдигнал обвинение против подсъдимия Н.А.К.
*** за престъпление по чл.216 ал.4 във вр. с ал.1 от НК, а именно в това, че на 11.09.2018г. в землището на село С., обл.П., в
местността Къркъма е унищожил противозаконно чужда движима вещ- около четири
декара насаждения с рапица, собственост на Д.С.Д., като му е нанесъл щета в
размер на 210 лева и случаят е маловажен.
Срещу подс. Н.К. е предявен гр. иск по чл.45 от ЗЗД от
частния тъжител Д.Д. за сума в размер първоначално на 210 лева, а в последствие
и увеличен, въз основа на прието експертно заключение в с.з., размер до 212
лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането- 1.09.2018 г. до
окончателното й изплащане, приет за съвместно разглеждане в наказателния процес
с протоколно определение на съда.
В съдебните заседания тъжителят не се явява, редовно призован, но се
представлява от повереник, който поддържа повдигнатото обвинение, ангажира
доказателства и пледира за постановяването на осъдителен съдебен акт спрямо
подсъдимия и уважаването на предявения граждански иск в пълен размер, с
присъждането на направените по делото разноски.
Подсъдимият не се явява, редовно призован, но се представлява от договорно
упълномощен защитник, който оспорва повдигнатото обвинение, ангажира
доказателства и пледира за постановяване на оправдателна присъда, като
претендира разноски в тежест на частния тъжител.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено от
фактическа страна следното:
Към инкриминираната дата частният
тъжител Д.Д. бил регистриран като частен земеделски производител (ЧЗП). Като
такъв той обработвал земеделски земи в землищата на няколко села в Община П.,
като едно от тях било с. С.. В землището на това село Д. обработвал около
62.505 дка земи, находящи се в местността „Къркъма“. Между тези земи били и
поземлени имоти (ПИ), намиращи се в масив 154 по кадастралната карта на с. С.,
включващи ПИ с номера и площ, съответно ПИ № 154019 от 12.018дка, № 154028 от
2.950дка. № 154027 от 7.126дка, № 154026 от 3.588дка и № 154025 от 7.178дка,
които за стопанската 2018 г./2019 г. частният тъжител бил засял с рапица. До
инкриминираната дата в тези имоти Д. извършил редица селскостопански
мероприятия свързани с засяването на посевите, а именно обработване на земята,
включващо продълбочаване и дисковане на почвата, след което извършил сеитба със
семена рапица, а впоследствие валиране и торене с два вида тор на посева.
Рапицата се отглеждала при неполивни условия. В периода от м.август до м.
октомври 2018 г. агрометеорологичната обстановка в обл. П. се характеризирала с
липса на валежи, продължително засушаване и ниска почвена влажност. Тъй като
рапицата е култура взискателна към почвената и въздушната влажност,
съдържанието на влага е решаващ фактор за поникването и развитието на тази
култура. Предвид посочената метеорологична обстановка към момента на засяването
на рапицата в обработваните от частния тъжител земи, към инкриминираната дата,
посевите с рапица били поникнали неравномерно и до фенофаза от 1-2 листа.
Съседни на обработваните от Д.
земеделски земи към онзи момент били земеделски земи, обработвани от подс. Н.К.
в качеството му на ЧЗП, които се намирали в землището на с. А., в местността „Б.Г.“,
масив 40, включващи ПИ с идентификатори №№ 00571.40.1, 00571.40.3, 00571.40.4,
00571.40.5, 00571.40.6, 00571.40.7, 00571.40.8, 00571.40.9 и 0057*****, които
за стопанската 2018 г./2019 г. подсъдимият бил засял със слънчоглед.
Така описаните по-горе земеделски
земи от години се обработвали от тъжителя Д. и подсъдимия К., като през тези
години между двамата възниквали редица спорове.
На 11.09.2018 г., сутринта около
10,00 часа подс. К. с помощта на своя внук, започнал жътва на посетия
слънчоглед в цитираните по-горе поземлени имоти. За целта той отишъл до мястото
с комбайн негова собственост марка „New Holland“ с № *****. За да достигне до
своите имоти, подсъдимият преминал с комбайна по съществуващия черен път между
нивите, но когато достигнал до ПИ №№ 154028, 154027, 154026, 154025 и 154027,
обработвани от тъжителя Д. и които граничили с неговите ПИ № 00571.40.1 и №
00571.40.3, подс. К. навлязъл с комбайна в имотите на частния тъжител като
преминал около 200 метра, след което се отклонил и завил към своите земи
преминавайки още около 100-150 метра през нивите на тъжителя. Така гумите на
комбайна отъпкали посевите в нивите на тъжителя. Причината, за да навлезе в
нивите на тъжителя Д., била че черният път свършвал там, където било началото
на ПИ № 00571.40.1, обработван от подсъдимия и граничещия с него ПИ на тъжителя
с № 154025. По кадастралните карти на с. С. и с. А. този път съществувал, но
през годините подс. К. го изорал и приобщил към обработваните от него ниви и
към онзи момент този път вече бил засят със слънчоглед. След като преминал през
нивите на частния тъжител, подс. К. навлязъл с комбайна в своите земи и
започнал да жъне слънчогледа. Докато жънел, той преминал многократно през
земите на частния тъжител, като по този начин отъпкал с гумите на комбайна 3
дка от посевите с рапица, като отъпкания участък с горепосочената дължина имал
ширина около 4-5 метра. След като ожънал достатъчно количество от слънчогледа,
подс. К. започнал да товари същия в докарания на място трактор с ремарке, който
преминал по същия път, по който и комбайна. На мястото пристигнала с автомобила
си и съпругата на подсъдимия- св. М.К., която останала при комбайна, за да го
пази. Подс. К. оставил паркиран комбайна, паркиран в нивата на частния тъжител,
след което тръгнал с трактора да закара ожънатия слънчоглед.
Междувременно, около обяд, на
мястото пристигнал св. Д.П., който работел във фирма, наета от частния тъжител
да извършва охрана на обработваните от него земи. Докато пътувал към нивите на
тъжителя Д. по пътя, св. П. се разминал с управлявания от К. трактор. Когато
пристигнал до масива с ниви, обработвани от тъжителя Д., той видял, че от пътя
навътре в нивите има оставени следи от техника, като посевите били омачкани.
Продължавайки по оставените дири, св. П. достигнал до паркирания в нивата на Д.
комбайн и видял, че до него седи св. К.. Виждайки омачканите от тежката техника
площи в земите на Д., той му позвънил по телефона. Тъжителят пристигнал на
мястото и като видял паркирания в нивата му комбайн и измачканите посеви подал
сигнал в полицията. Тъжителят Д. попитал св. К. защо комбайнът им е в неговата
нива, а тя му отвърнала, че бил паркиран там по погрешка.
След подадения сигнал на място
пристигнали полицейски служители, в това число и мл. РИ отговарящ за района-
св. Д.Л., както и ОСГ, която извършила оглед, за който бил съставен протокол и
фотоалбум към него. С така извършеното първоначално процесуално-следствено
действие било отпочнато наказателно производство за извършено престъпление по
чл.216 ал.1 от НК. Впоследствие с постановление на РП- П. от 19.02.2019 г.
наказателното производство било спряно на осн. чл.244 ал.1 т.1 във вр. с чл.25
ал.1 т.6 от НПК. Същото било връчено на пълномощника на постр. Д. на 18.03.2019
г.
В законоустановения срок на 18.09.2019 г. постр. Д.Д.
по повод на случилото се сезирал с тъжба РС- П., въз
основа на която било отпочнато настоящото наказателно производство. С
постановление на РП- П. от 18.11.2019 г. на осн. чл.245 ал.4 от НПК
образуваното ДП било прекратено. Постановлението на прокурора било връчено на
постр. Д., който не го обжалвал и същото влязло в сила.
В хода на съдебното следствие бе допусната и изслушана Агрономическа
експертиза, от чието заключение, прието и ценено от съда като компетентно и
обосновано, се установи, че при извършения на място оглед на земеделските земи
на ЧЗП Д. в м. „Къркъма“ в землището на с. С., извършен на 09.11.2018 г. (два
месеца след инкриминирания случай), вещото лице е установило, че следите от
преминалата през нивите на пострадалия тежка техника, все още са запазени, като
на това място нямало поникнали и развили се растения. Констатирано е при
обследване на посева, че е налице неравномерно поникване на същия- фенофази 1-2
лист до единични растения във фенофаза 6-8 лист (розетка), като гъстотата на
кв.м. била под оптималната от 35-45 бр. растения на кв. м., което се дължало на
липсата на валежи и ниска почвена влажност поради силно засушаване в периода
август-октомври 2018 г.
Тъй като експертът не е изследвал въпроса за причинени щети като посев, а
единствено е обследвал причинени щети като растение рапица, каквито не е
констатирал, поради това, че в резултат на неблагоприятните климатични условия
гъстотата на посева била под оптималната за културата, по делото е назначена
допълнителна Агрономическа експертиза. От приетото за обосновано заключение на
същата, се установява, че ЧЗП Д. е спазил технологичните изисквания за
отглеждане на културата рапица, като е извършил необходимите почвени обработки,
спазил е сроковете за засяване и съответната сеитбена норма, като е провел и
необходимото запасяващо торене с NP торове и извършил растителнозащитни мероприятия.
Експертизата е установила по съответните документи- фактури направените от
постр. Д. разходи за всяко едно от агротехническите мероприятия, като е
установила, че направените от него разходи за месец за 1 дка възлизат на 70,67
лева. Тази сума се равнява на причинената вреда на 1 дка унищожен посев като
семена рапица и извършени агротехнически мероприятия и непреки разходи свързани
с дейностите по тези мероприятия. Експертът е установил, че унищожената площ
възлиза на 3 дка посеви и нанесената вреда е в размер на 212,01 лева.
В хода на съдебното дирене бе допусната и съдебна техническа експертиза, от
заключението на която, ценено от съда като компетентно, подробно и мотивирано,
става ясно, че в района на ПИ, обработвани от частния тъжител и подсъдимия,
намиращи се съответно в землищата на с. С. и с. А., по кадастрална карта на
тези две села и на с. Р., част от чието землище се намира в близост до
процесните земеделски земи на К. и Д., има имоти за селскостопански, горски,
ведомствен път. Така в землището на с. Р.такъв път съществува с ширина 2 метра,
успоредно на който върви друг такъв път с ширина 3 метра с начална точка в
землището на с. С., където започва и ПИ № 154018, обработван от тъжителя Д. и с
крайна точка началото на ПИ № 00571.40.1, обработван от подс. К. и на известно
разстояние от ПИ № 154025 (обработван от тъжителя), като двата пътя са
обединени в един с обща ширина 5 метра, като този път към момента на огледа на
вещото лице на място съществувал реално. Вещото лице е установило, че по
продължението на този път до края на обработваните от подсъдимия ПИ, последният
от които с № 0057***** и граничещ до имот № 00571.40.7 с ПИ на тъжителя, по
КККР съществувал имот с идентификатор № 00571.40.20 за селскостопански, горски, ведомствен път с ширина 2 метра,
който обаче на място бил унищожен, завладян от нивите обработвани от подс. К. и
изоран. Установено е също така, че от западната страна на имотите, обработвани
от постр. Д. имало имот с идентификатор № 154.36 за селскостопански, горски,
ведомствен път с ширина 5 метра по КККР, като на място пътят съществувал, но на
места ширината му била между 3,5-4,5 метра. За така направените констатации
вещото лице изготвило и подробна комбинирана скица с образно представяне на
имотите на тъжителя и подсъдимия и съответните пътища, както и такава, на която
са отразени подробно пътищата по КККР и съществуващите такива на място в
действителност.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на
свидетелите Д.П., Д.Л., Л.У., И.П. и частично от показанията на св. М.К., както
и от приобщените по делото писмени доказателства и изготвените експертизи.
На първо място съдът счита за необходимо да посочи, че показанията на св. И.Н.,
полицейският служител, който е пристигнал на мястото след подаване на сигнала
на тел.112 и присъствал при извършване на огледа на местопроизшествие, не
следва да бъдат анализирани, тъй като същите с нищо не допринесоха за
изясняване на фактологията по делото. Този свидетел заяви, че не си спомня нищо
по случая, като единствено посочи, че е присъствал на много подобни случаи
между тъжителя и подсъдимия и че за инкриминирания случай е изготвил докладна
записка, в която е отразил установеното от него.
Съдът дава вяра на показанията на всички свидетели, т.к. същите са
еднопосочни и взаимно допълващи се, подкрепени от останалите събрани по делото
писмени доказателства и от заключенията на извършените експертизи. Поради
непротиворечивостта на гласните и писмени доказателства по делото не се налага
тяхното подробно обсъждане и анализ. Обобщено следва да се заключи само, че
събраните по делото доказателства категорично очертават описаната по-горе
фактология на инкриминираните събития. Така от показанията на свидетелите П., Л.,
У. и П., категорично се установи, че на инкриминираната дата в земеделските
земи на площ от общо 3 дка посевите с рапица, засети от тъжителя Д. са били
омачкани от преминала тежка техника, като следите са водели до паркиран в една
от нивите на пострадалия комбайн. Категорично се установи пак от техните
показания, че там на место е било установено, че комбайнът е собственост на
подсъдимия и че е бил управляван от него, докато жънел нивите си със
слънчоглед, както и че малко преди това е тръгнал с управляван от него трактор
с ремарке за да транспортира ожънатия до този момент слънчоглед. В показанията
си св. П. заяви категорично, че докато пътувал по пътя в близост до имотите на
тъжителя се е разминал с управлявания от подс. К. трактор. Св. К. също бе
категорична, че именно нейният съпруг е този който е жънал с комбайна и че той
е откарал с трактора ожънатия слънчоглед. Св. П. разказа също така, че на омачканата
от тежката техника площ, впоследствие посевът не е поникнал. В този смисъл е и
заключението на агрономическата експертиза.
Съдът не възприе за достоверни показанията на св. К. в частта им в която
заяви, че само предните гуми на комбайна са били в нивата на Д., защото
машината била топла и не трябвало да бъде оставена на стърнище, за да не стане
проблем. Тези нейни твърдения категорично се опровергаха от показанията на
всички останали свидетели, както и от протокола за оглед и фотоалбума към него,
от които става ясно, че комбайнът е бил изцяло паркиран в имота на Д..
Също така съдът не възприе и твърденията на св. К., че подсъдимият е минал
с техниката през нивите на тъжителя, защото нямало от къде другаде да премине,
за да стигне до тяхната нива, като бил търсил най-тясното място в нивата на
пострадалия и минал през него. Тези й твърдения също останаха голословни, тъй
като от заключението на техническата експертиза и приложените към нея скици,
както и от изслушването на вещото лице в съдебно заседание, категорично се
установи, че подс. К. е могъл да достигне до своята нива, използвайки наличните
пътища, между ПИ, а освен това и същият е разорал и унищожил пътя между
ползваните от него ПИ и тези на Д., като е разорал пътя и го е присвоил към
своите земи, засявайки го със слънчоглед. При това положение той сам се е
поставил в невъзможност да използва съществуващия по КККР селскостопански път,
като в този смисъл е следвало да навлезе в соя имот, а не в този ползван от частния
тъжител. Освен това от всички доказателства по делото се установи, че тежката
техника е преминала нееднократно през нивите на тъжителя Д., като е оставила
трайни следи от отъпкване, които са били установени и от вещото лице, извършило
агротехническата експертиза, при извършения два месеца след случая оглед. От
показанията пък на свидетелите П., Л., У. и П. стана ясно, че следите са доста
навътре в нивата на Д. от границата между тази нива и имота на К.. И това е
видно и от отразените в протокола за оглед констатации и приложения към него
изготвен снимков материал. Така категорично се опроверга твърдението, че
подсъдимият е преминал в най-тясната част на нивата на тъжителя и че това е
било еднократно.
От заключението на допълнителната агрономическа експертиза безспорно се
установи, че тъжителят е вложил разходи за направените от него посеви за
съответните агрономически дейности, които възлизат на стойност 212,01 лева.
Вещото лице бе категорично, че на отъпканата площ от 3 дка посеви, последните
не са поникнали, за разлика от другите площи, където макар и неравномерно
културата е поникнала и се е развила до определена фенофаза. Това показва
категорично, че с действията на подс. К.- преминаване няколкократно през въпросните
площи в нивите на Д., посети с рапица, се е получило масивно и устойчиво
отъпкване на почвата, което е довело до липсата на поникване на растенията. По
този начин посевите са били унищожени и безспорно разходите, които са били
направени за тях от тъжителя са му причинили вреда. Ирелевантен в случая
въпросът дали поради засушаванията и неравномерното поникване на културата Д. е
претърпял вреди за цялата засята площ през стопанската година, както и дали и
какви стъпки същият е предприел при този резултат. Няма отношение в случая и
обстоятелството колко ПИ е заявил за обработване през онази стопанска година Д.
***, нито каква култура е декларирал, както и каква култура е заявил за
следващата стопанска година. По делото категорично се установи колко и кои ПИ
са били ползвани към м. септември 2018 г. от тъжителя, както и че същите са
били засети с рапица.
С оглед на всичко изложено до тук и при така установената фактическа
обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна подс. Н.К. е
осъществил престъпния състав на чл. 216 ал.4 във вр. с ал.1 от НК, като на 11.09.2018г.
в землището на село С., обл.П., в местността Къркъма е унищожил противозаконно
чужда движима вещ- три декара посеви от рапица, собственост на Д.С.Д.,***,
посредством многократно отъпкване на почвата с комбайн и трактор, с което му е
причинил вреда в размер на 212.01 лева, като деянието представлява маловажен
случай.
Съдът призна за невинен и оправда подс. К. по първоначално повдигнатото му
обвинение за разликата до 4 дка унищожен посев, тъй като както се посочи по
горе от доказателствата по делото безспорно се установи, че унищожения посев е
на площ от 3 дка.
Авторството на деянието, както и другите обстоятелства за времето, мястото
и начина на извършване, се доказаха по един несъмнен начин.
Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи от състава на
престъплението и е искал настъпването на общественоопасните последици на
деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК.
От събраните по делото безспорни доказателства категорично се установи, че
с поведението си подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние „унищожаване“
на чужда движима веща, каквато са посевите с рапица, тъй като същите не
представляват към онзи момент трайно прикрепено към земята растение, като
многократното преминаване с комбайна и трактора, управлявани от него през
площта от 3 дка в ПИ, ползвани от пострадалия, е довело до безвъзвратно отъпкване
на почвата, което е възпрепятствало поникването на растенията и по такъв начин,
категорично е била осуетена възможността посевът да поникне до растения, които
да се ползват от тъжителя.
Деянието с оглед размера на причинените щети и незначителността на вредните
последици, доколкото щетата възлиза на сума, равняваща се на около ½ от
МРЗ определена за страната към инкриминираната дата, както и с оглед другите
смекчаващи обстоятелства- чисто съдебно минало на дееца и липсата на негативни
данни за неговата личност, се характеризира с по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с останалите случаи на престъпление от този вид, при
което следва да се квалифицира именно по по-лекия състав на чл. 216, ал.4 от НК- „маловажен случай“ по смисъла на чл. 93, т.9 от НК.
Съдът не споделя виждането на защитата, че повдигнатото обвинение по
отношение на подсъдимия било за унищожаване на насаждения, а по делото било
установено, че са унищожени посеви, а не насаждения/ниви, в каквато насока
липсвали каквито и да е доказателства. Това възражение не би било направено,
ако се държеше сметка, че в случая в тъжбата е употребена думата „насаждение“,
но като синоним на думата „посев“, което личи и от останалите изложени
обстоятелства в същата. Думата „насаждение“ освен смисъла на земеделска
„култура“ означава и площ с посадени растения (посев) и това е нейното основно
значение. Неоснователно е и възражението на защитата, че в тъжбата не били
описани претърпени вреди изразяващи се в разходи за агротехника, торове, семена
и т.н. Напротив обстоятелствата изложени в тъжбата ясно е посочено, че
тъжителят е извършил редица агромероприятия по пръскане и торене, така че той
неминуемо и посочил, че е претърпял вреди от така вложените разходи.
Макар възражения в тази насока да не са изложени от защитата, съдът намира
за нужно да посочи, че конкретното деяние макар и маловажно, не е малозначително
по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК. За да бъде такова едно деяние би следвало да
не е общественоопасно или неговата обществена опасност да е явно незначителна,
при което и да не е правно или морално укоримо. За наличието или не на
обществена опасност, респ. за нейната явна незначителност обаче следва да се
съди не само вида, естеството и стойността на причинените вредни последици, но
и от всички останали фактори, характеризиращи конкретната престъпна проява,
като време, място, начин, средства, обществен отзвук и т. н. Следва да се
преценяват също подбудите на дееца и неговата личностна характеристика. В
настоящия случай размерът на причинените имуществени вреди не е малък, макар да
е ½ от МРЗ. Трябва да се отчете и това, че деецът не е направил дори
опит да възстанови причинените вреди. Освен това подбудите за извършване на
деянието показват грубо погазване на правото на собственост, а действията на
подсъдимия са явна демонстрация на дързост и безнаказаност, като не е изразил
каквото и да е намерение за разкаяние и съжаление за стореното. Всичко това
даде основание на съда да приеме, че обществената опасност на деянието не явно
незначителна по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК, т. е. деянието не е
малозначително, но пък съставлява маловажен случай, за което съображения се
изложиха по-горе.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл. 36 от НК - относно целите на
наказанието и на чл. 54 и чл. 57, ал.1 - за неговата индивидуализация.
За да определи наказанието съдът отчете завишената степен на обществена
опасност на конкретното деяние не с оглед размера на причинената реална вреда,
а поради това, че деянието е извършено демонстративно, с чувство за
безнаказаност и с него практически е засегнато правото на собственост на
тъжителя.
Подсъдимият е личност с относително ниска степен на обществена опасност.
Видно от приложените по делото свидетелство за съдимост той е неосъждан и по
делото не са представени доказателства за негативни характеристични данни.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в ниското правно и
обществено съзнание на извършителя, което води до незачитането на установения в
страната правов ред и правото на собственост.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимия съдът
прецени чистото съдебно минало, минималния размер на причинените вреди, а като
отегчаващо отговорността обстоятелство- фактът, че деянието е извършено демонстративно
и с чувство за безнаказаност.
С оглед на казаното и след преценка на наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест и предвид
наличието на материалноправните предпоставки на чл.78а от НК, съдът намери, че
следва да освободи от наказателна отговорност подс. Н.К. за извършеното от него
престъпление по чл.216 ал.4 във вр. с ал.1` от НК, като му наложи
административно наказание глоба в предвидения от закона минимален размер от
1 000 лева, с което ще се постигнат целите по чл.12 от ЗАНН. При
определяне размера на глобата съдът съобрази и семейното положение, материално
и имотно състояние на дееца.
С престъплението подсъдимият е причинил имуществени вреди на пострадалия,
за които дължи обезщетение, съгласно чл.45 от ЗЗД.
При този изход на делото и след преценка на събраните доказателства и в
частност експертното заключение на допълнителната агрономическа експертиза,
съдът намери за изцяло основателен предявения граждански иск. Предвид на това и
воден от правилата на справедливостта съдът осъди подс. К. да заплати на
гражданския ищец и частен тъжител сума в размер на 212 лева, представляваща
обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането- 11.09.2018г. до окончателното й
изплащане.
При този изход на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият бе
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-П. ДТ
върху размера на уважения граждански иск в размер на 50 лева, както и
съдебно-деловодни разноски в размер на 345 лева за извършените експертизи, а в
полза на частния тъжител и граждански ищец Д.Д. разноски в размер на 114.92
лева- за платена ДТ за образуване на дело и вносен депозит по допусната
експертиза.
По изложените съображения Районен съд П. постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: