РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. К., 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело №
20235100500112 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 47/08.02.2023 г., постановено по гр.д. № 927/2022 г. по
описа на РС - К., е изменен размера на присъдената с решение № 196 от
27.08.2020 г. по гр.д. № 263/2020г. по описа на Районен съд - Момчилград
ежемесечна издръжка, която И. Д. Г., с ЕГН **********, от с.Г.К., общ.К. е
осъден да заплаща на детето си Б. И. Г., с ЕГН **********, чрез неговата
майка и законна представителка В. Х. Г., с ЕГН **********, двамата от гр.К.,
ул.“Т.“ № 21, вх.“А“, ет.3, ап.12, като е увеличен от 250 лева на 350 лева,
считано от 27.07.2022 г. до навършване на пълнолетие на детето или
настъпване на друга правоизменяваща или прекратяваща издръжката
причина, ведно със законната лихва при забава за всяка просрочена вноска,
като иска в останалата му част и за разликата от 350,00 лева до пълния
предявен размер от 400,00 лева, е отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът И. Д.
Г., представляван от процесуалния си представител адв.Т. С., който го
обжалва в частта, с която присъдената ежемесечна издръжка е увеличена за
1
разликата над 300 лв. до 350 лв., като неправилно поради нарушение на
материалния закон и необоснованост. В жалбата се сочи, че мотивите на
решението били бланкетни, като не били обсъдени събраните по делото
доказателства. Не били доказани предпоставките за изменение на издръжката
в такъв размер. Неправилно в решението било посочено, че детето страда от
заболяване, налагащо хранене със специални храни. От свидетелските
показания било установено, че детето страда от хранителна алергия, която
налагала изключване на няколко храни, но състоянието му не било тежко,
нито налагало специално лечение. Всички останали представени епикризи и
други документи за здравословно състояние не водели до извод, че детето
страда от хронично заболяване, налагащо продължително лечение, нито пък
такова му се провеждало. Твърди се също, че детето посещавало безплатна
общинска детска градина, което значително намалявало разходите за храна и
включени в издръжката консумативни разходи (ток, вода, отопление), а
майката притежавала собствено жилище. Не се установявало ищците да имат
нужди, различни от обичайните за отглеждането на здраво дете от същия пол
и възраст. Твърдението, че нуждите на детето са нараснали почти два пъти за
този период не отговаряло на действителното положение. В производството
не били събрани доказателства за получаваните от ответника месечни доходи,
но съдът изхождал от презумпцията, че бащата може да плаща по-висока
издръжка само защото живее и работи в чужбина. Сочи се също, че от
първоначалното определяне на издръжката изминали само две години. Моли
съда да отмени първоинстанционото решение в обжалваната му част и вместо
него да постанови ново решение, с което да уважи предявения иск до
признатия от въззивника размер от 300 лева. Претендира разноски за двете
инстанции. В съдебно заседание, представляван от процесуалния си
представител - адв. Т. С., поддържа въззивната жалба.
Въззиваемата В. Х. Г., като майка и законен представител на
малолетния Б. И. Г., представлявана от процесуалния си представител адв.М.
Ч., е представила отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва
въззивната жалба, като неоснователна. В отговора са излагат съображения, че
детето било в предучилищна възраст и страдало от редица заболявания,
налагащи разходи за лечението му и специален режим на хранене. Също така
малолетния Б. И. Г. бил многократно хоспитализиран в лечебни заведения,
включително и подлаган на оперативно лечение на ушите, носа и гърлото с
2
много голям обем на сложност. Детето страдало от заболявания, като „остър
нефрит“, „остър бронхиолит“, алергичен и алиментарен колит, атопичен
дерматит, валугусно изкривяване на костта на петата и вродено плоско
стъпало налагащо ортопедично лечение. Тези заболявания, налагали често
лечение включително и болнично, за което лечение майката заплащала
консумативи и др. болнични услуги. Понастоящем детето посещавало
оздравителна детска градина „Д.“, а през 2023 г., ще е в ученическа възраст,
която налагала повишени разходи по отглеждането му. Определеният през
2020 г. размер на издръжката не бил в състояние да задоволи в пълна степен
нуждите на детето. Неговата майка поела изцяло разходите в домакинството,
в което детето се отглежда и на това основание бащата следвало да поеме част
от тези разходи, които от 2020 г. до сега били значително увеличени.
Въззивникът бил в млада работоспособна възраст, реализирал доходи от
трудова дейност, притежавал недвижим имоти, не страдал от заболявания,
както и не полагал грижи за друго дете или да заплаща разходи за друго
домакинство. Работел в чужбина и реализирал доходи в страна членка на ЕС,
в която възнаграждението за труд било в пъти повече от това в Р. България,
поради което определеният от съда размер на издръжката нямало да го
затрудни. Моли съда да постановите решение, с което въззивната жалба да
бъде оставена без уважение, а първоинстанционния съдебен акт да бъде
потвърден. Претендира разноски. В съдебно заседание лично и чрез адв. М.
Ч., поддържа въззивната жалба.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника
констатира:
Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна.
Решението на РС - К. е валидно и допустимо като не са налице
основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като
недопустимо.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск с
правно основание чл.150, във вр. с чл.143, ал.1 от СК за изменение на
присъдена издръжка на ненавършило пълнолетие дете. Ищцата сочи в
исковата молба, че условията, при които била присъдена издръжката били
изменени предвид установените заболявания и нарасналите нужди на детето.
3
Въвеждат се и твърдения за доходите на ответника, който работел в чужбина
и реализирал доходи от трудова дейност, надвишаващи многократно дохода
на ищцата, който получавала средно по 1000 лв. месечно.
Ответникът оспорва иска по размер като сочи, че от определяне на
първоначалния размер на издръжката били изминали само две години.
Оспорва твърденията за увеличени разходи за издръжка на детето, което
посещавало една и съща общинска детска градина, като от 2022 г. отпаднало
заплащането на такса. От представените епикризи на ставало ясно какво е
здравословното състояние на детето. Твърди, че работи в чужбина, но не
реализира високи доходи. Имал родители, на които помага.
От представеното като доказателство по делото удостоверение за
раждане № 201600****, издадено въз основа на акт за раждане № **** от
**,**,**** г. на Община П., се установява, че малолетното дете на страните
по делото Б. И. Г. е родено на **,**,**** г.
С решение № 196/27.08.2020 г., по гр.д. № 263/2020 г. по описа на РС –
Момчилград, И. Д. Г. е осъден да заплаща на малолетното си дете Б. И. Г.,
чрез неговата майка и законен представител В. Х. Г.а, месечна издръжка в
размер на 250 лв., считано от влизане на решението в сила да настъпване на
причини за нейното прекратяване.
Видно от представената по делото като доказателство служебна
бележка изх. № 84/05.07.2022 г., изд. от Директора на ДГ „Д.“ – гр.К., детето
Б. И. Г. посещава трета подготвителна група за учебната 2021/2022 г. и към
настоящия момент продължава да я посещава. Детето посещава и
допълнителни дейности в детската градина, които се заплащат от родителя,
общо 320 лв. за учебна година.
От представените като доказателства по делото удостоверение за
декларирани данни изх. № 090192204758658/29.12.2022 г. и справка данни за
осигуряването, издадени от НАП ТД – П., се установява, че за периода от
м.08.2021 г. до м.07.2022 г. В. Х. Г. има начислен осигурителен доход общо в
размер на 17 252.32 лв., или средно месечно 1437.96 лв.
По делото са представени като доказателства епикризи, амбулаторни
листове, медицински документи и документи за заплатени медицински
дейности, от които се установява, че Б. И. Г. има заболявания атопичен
дерматит, алергичен и алиментарен гастроентерит и колит.
4
От показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел
С. Х. Г. – брат на въззиваемата В. Х. Г., се установява, че за детето Б. се
грижи неговата майка, която изпитва финансови затруднения, предвид
алергията на детето към определен вид храни. Детето живее с майка си в
собствено жилище.
От представеното като доказателство по делото писмо изх. № ПР/Д-
К/62-003/15.05.2023 г. на Директора на ДСП – К., се установява, че по данни
на Кметския наместник на с.Г.К., общ.К., И. Д. Г. се намира в Кралство
Великобритания.
Представен е и доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ – К. от
който се установява, че детето Б. е на 6 г. и 6 м., живее с майка си в собствено
жилище, посещава ДГ „Д.“ в предучилищна група, записан е да тренира
карате, посещава уроци по английски и плуване. През учебната 2023/2024 г.
ще бъде записан в първи клас.
При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл.150, във вр. с чл.143, ал.1 от СК е основателен и доказан до размера на 350
лв. месечна издръжка. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК
родителите дължат издръжка на своите навършили пълнолетие деца,
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, като съгласно разпоредбата на чл.150 от СК при изменение
на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Безспорно
е, че след постановяването на решение № 196/27.08.2020 г., по гр.д. №
263/2020 г. по описа на РС - Момчилград е налице изменение на
обстоятелствата, касаещи нуждите на издържаното дете Б., който е в
предучилищна възраст и се нуждае от специална храна предвид заболяването
му. При определяне размера на дължимата от родителите издръжка съдът
съобрази обстоятелството, че майката на детето В. Х. Г. има начислен
осигурителен доход общо в размер на 17 252.32 лв., или средно месечно
1437.96 лв. По отношение доходите на бащата на детето – И. Д. Г. не са
събрани данни по делото, предвид обстоятелството, че същият не е
представил доказателства за получаваните от същия доходи, нито е
представил декларация за това. Въпреки това, предвид данните по делото, че
въззивника живее в Обединеното Кралство Великобритания, както и
изявлението на неговия процесуален представител, че може да заплаща 300
5
лв. месечно, съдът намира, че е във възможностите на И. Д. Г. да заплаща
месечна издръжка в размер на 350 лв.
Така определеният размер на месечната издръжка е съобразен с
нуждите на детето, с възможностите на бащата и с минималния размер на
издръжката, предвиден в разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК. Неоснователни
са в тази връзка изложените във въззивната жалба доводи, че посещаването
на безплатна детска градина би намалило нуждите на детето и съответно би
довело до определяне на по-нисък размер на издръжката. Както бе посочено
по-горе, при определяне на размера на дължимата издръжка следва да бъдат
съобразени на първо място нуждите на детето, които несъмнено са нараснали,
и на второ място възможностите на бащата. Посещаването безплатна детска
градина не е обстоятелство, от което може да се направи извод, че нуждите на
детето не са нараснали или са намалели. Ноторно и ненуждаещо се от
доказване е обстоятелството, че с увеличаване на възрастта нарастват и
нуждите на детето, а в случая се установява, че детето Б. през учебната
2023/2024 г. ще бъде записан в първи клас. Посещаването на учебните
заведения в страната е безплатно, но това не води до намаляване на нуждите
на учениците и особено на първокласниците.
Като е достигнал до такива фактически и правни изводи
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да
бъде потвърдено. При този изход на делото в полза на въззиваемата следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 600 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, въззивният
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 47/08.02.2023 г. по гр.д. № 927/2022 г. по
описа на РС - К..
ОСЪЖДА И. Д. Г. от с.Г.К., общ.К., с ЕГН **********, да заплати на
В. Х. Г. от гр.К., ул.“Т.“ № 21, вх.“А“, ет.3, ап.12, с ЕГН **********, разноски
за въззивна инстанция в размер на 600 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение.
6
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7