Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 913 30.10.2019
год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска
колегия, I-ви въззивен граждански състав, в закрито заседание, на тридесети октомври през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: Пламена
Върбанова
мл.с. Марина Мавродиева
при
секретаря.................................., като разгледа докладваното от
младши съдия Марина Мавродиева гр.д. № 1499 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 435 и сл. от
ГПК.
Постъпила е частна жалба от М.М.Х. ЕГН **********
с адрес: *** чрез адв. Галя
Иванова от БАК срещу
постановление по изпълнително дело № 20128020400625 за отказ за прекратяване на
изп.производство по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Счита, че издаденото
постановление за отказ да се прекрати изпълнителното дело е незаконосъобразно.
До момента, в който работодателят на жалбоподателя не получил запорно съобщение
не знаел за наличието на изпълнително дело и за задължение към ВиК. След
справка по изпълнителното дело установил, че на 21.05.2014г, бил насрочен опис на
имущество за 18.06.2014г., като съобщението било залепено на входната врата, но
липсвал документ да се установи извършен ли е описа. От 21 май 2014г. до май
2017г., когато от взискателя постъпила молба за възбрана на имот, собственост
на длъжника не били извършвани изпълнителни действия. Справките не били от
действията, които можело да прекъснат давността. Сочи, че в продължение на 3
години не са извършвани изпълнителни действия и по силата на закона
изпълнителното производство било прекратено. Моли да се отмени издаденото
постановление на ЧСИ за отказ за прекратяване на изпълнителното производство
като незаконосъобразно.
По сметка на БОС е внесена дължимата
държавна такса, представя се договор за правна защита и съдействие и пълномощно
за адвоката.
Постъпило е възражение от ВиК ЕАД, с
което намира жалбата за неоснователна, не била налице хипотезата на чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК. По делото бил наложен запор и извършен опис на движими вещи, както
и възбрана. Счита, че прекратяването не настъпва по силата на закона. Съдебният
изпълнител не следял служебно за изтичане на срока и производството се
прекратявало с нарочно постановление. Счита отказа да се прекрати изпълнителното
производство за законосъобразен. Моли жалбата да се отхвърли като
неоснователна.
Постъпили са мотиви от съдебния
изпълнител като описва извършените изпълнителни действия и счита, че не е
налице двугодишен период, в който да не са извършвани изпълнителни действия.
Представя се копие на изпълнителното дело.
След преценка на твърденията на страните,
въз основа на закона и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен
съд приема за установена следната фактическа обстановка:
Изпълнително дело № 625/2012г. по описа на ЧСИ Наско
Георгиев е образувано по молба на ВиК ЕАД срещу М.М.Х. за събиране на
вземанията по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 976/2011г. по описа на РС
Айтос като съгласно разпореждане на съдебния изпълнител делото е образувано на
11.04.2012г. В молбата за образуване взискателят е поискал да се извърши
справка за имущественото състояние на длъжника като в случай, че се установят
доходи изпълнението да се насочи към тях, моли да се извърши опис на движими
вещи, находящи се в жилището на длъжника.
Извършени са справки за имущественото
състояние на длъжника и е изпратено съобщение до ТД на НАП.
Съгласно справка л. 24 длъжникът е с
постоянен и настоящ адрес в с. П., общ. Р.
На 27.04.2012г. е изпратено запорно съобщение до трето задължено
лице, което не е било намерено и е залепено уведомление.
На 24.06.2013г. е изпратено запорно
съобщение до НОИ РУ „СО“ Бургас като съгласно отговор л. 17 запорното съобщение
не може да бъде изпълнено поради това, че длъжникът получава наследствена
пенсия под размера на минималната работна заплата.
На 28.06.2013г. по делото е постъпила
молба за присъединяване на вземанията на ВиК ЕАД по изпълнителен лист, издаден
по ч.гр.д. № 352/2013г. на РС Айтос.
На 21.05.2014г. е насрочен опис на
движими вещи за 18.06.2014г. (л. 19) като съобщението за насрочен опис е
връчено от Кмета на с. П. на 09.06.2014г.
на представител на длъжника на регистрирания постоянен и настоящ адрес.
На 23.03.2016г. е изготвено и изпратено
съобщение за връчване от Кмета на с. П. на длъжника за
извършване на опис на движимо имущество на 12.05.2016г. като лицето не е
намерено на адреса и близките му отказват да получат съобщението (л.28).
На 04.05.2017г. е постъпила молба от
взискателя за налагане на възбрана върху собствен на длъжника имот.
На 14.05.2019г. е постъпила нова молба
от взискателя за налагане на възбрана върху принадлежащ на длъжника имот.
На 07.08.2019г. е изпратено запорно
съобщение за налагане на запор върху вземания на длъжника към Химейра Транс
ЕООД, както и от Юробанк България АД.
На 19.08.2019г. е депозирана молба от
длъжника за прекратяване на изпълнителното дело поради неизвършване на
изпълнителни действия повече от 2години.
На 22.08.2019г. съдебният изпълнител е
постановил отказ да прекрати изпълнителното производство поради липсата на
данни за настъпване на основанията за прекратяване, връчено на представител на
длъжника на 28.08.2019г. Жалбата от длъжника е депозирана на 30.08.2019г.,
поради което същата е в законния срок.
Съдът след преценка на представените
писмени доказателства, доводите и възраженията на страните, намира, че други
относими към предмета на делото доказателства не са представени. Предвид
възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице,
в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на обжалване акт на съдения
изпълнител, същата е редовна и допустима, поради което следва да бъде
разгледана по същество. Съдът, като прецени съдържащите
се доказателства в представеното копие на изпълнително дело, становището на
съдебния изпълнител и доводите и възраженията на страните, намира, че жалбата е
основателна, а постановлението на съдебния изпълнител счита за неправилно и
незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, изпълнителното
производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, като изключение от това правило
правят делата за издръжка. Срокът е преклузивен и при осъществяването на
горепосоченото основание прекратяването на изпълнителното производство настъпва
по силата на закона, като с постановлението за прекратяване, съдебния
изпълнител само констатира едно вече настъпило прекратяване. В т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС се приема,
че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Следователно, щом като
бездействието на взискателя е прогласено от закона за правопогасяващ факт, то
за да избегне перемпция, следва в двугодишния срок да поиска възобновяване на
изпълнителното производство и да посочи способ за изпълнение, което в случая не
е сторено. Насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица, представляват изпълнителни
действия. При наличие на бездействие от страна на кредитора през период от две
години изпълнителното производство се прекратява по право, по силата на закона,
а постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване има само констативно
действие. Следователно, когато прекратяването е по силата на закона,
прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно
релевантни факти.
Не са основателни изложените във жалбата
твърдения, че в периода 21 май 2014г. до май 2017г. не са извършвани
изпълнителни действия като от представеното копие на изпълнително дело е видно,
че на 23.03.2016г. е изготвено и изпратено съобщение за връчване от Кмета на с.
П. на длъжника за извършване на опис на движимо
имущество на 12.05.2016г., а на 04.05.2017г. е постъпила молба от взискателя за
налагане на възбрана върху собствен на длъжника имот. В този период не е налице
двугодишен период, в който да не са предприети изпълнителни действия. Видно е
обаче, че на 04.05.2017г. (л. 29) е постъпила молба от взискателя за налагане
на възбрана върху собствен на длъжника имот като следващо изпълнително действие
е извършено на 14.05.2019г., когато е постъпила нова молба от взискателя за
налагане на възбрана (л.31). В периода между тези две изпълнителни действия
няма данни да са извършвани други изпълнителни действия като това обстоятелство
следва и от представеното от съдебния изпълнител становище, който не е посочил
между двете дати да са предприемани изпълнителни действия срещу длъжника. Съдебният
изпълнител е направил неправилен извод, че периода от 04.05.2017г. до
14.05.2019г. е по-малък от две години. Периодът касае две години и десет дни, през
който не са извършвани изпълнителни действия и затова съгласно разпоредбата на
чл. 433, ал. 1, т. 8, предл. 1 ГПК изпълнителното дело е прекратено по силата
на закона на 04.05.2019г. Ето защо издаденото постановление на съдебния
изпълнител, с което отказва да прекрати производството, е неправилно и следва
да се отмени.
Жалбоподателят не е направил искане за
присъждане на разноски, поради което такива не му се дължат.
По изложените съображения и така
мотивиран Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление по изпълнително
дело № 20128020400625 по описа на ЧСИ Наско Георгиев с рег. № 802 КЧСИ за отказ
за прекратяване на изпълнителното производство по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
ВРЪЩА на съдебен изпълнител изп. д.
№ 20128020400625 за издаване на постановление за прекратяване на
производството по изпълнителното дело на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.