Решение по дело №576/2017 на Окръжен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………..….../…………02.2018 г.

гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание проведено на шести февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА

 

 

при секретаря Христина Христова,

като разгледа докладваното от съдията

т.д. № 576/2017 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. ХХХІХ ТЗ и е образувано по молба вх. № 14151/17.05.2017 г. на „БАБЪЛС 12“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул. „Рила“, № 30, представлявано от А.П.В.и „ИНТЕЙК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Г. Живков“, № 22, партер – вътрешен двор, представлявано от Р.К.М.за откриване на производство по несъстоятелност на „КНМ ГРУП” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Г. Живков“, № 22, партер – вътр. двор, представлявано П.К..

Първия ищец извежда материалната си легитимация на кредитор от следните обстоятелства: С влязла в сила заповед от 16.12.2014 г., издадена по ч.гр.д. № 14377/2014 г. на ВРС, XI с. е осъден ответника да заплати сумата 1000.00 лв., представляваща неплатена цена по Договор за цесия от 17.10.2014 г., като и към настоящият момент липсва изпълнение на това задължение от страна на длъжника. Втория ищец извежда легитимацията си на кредитор от съществуващо задължение на длъжника за сумата 2000.00 лв., представлявлаваща дължима неустойка по силата на т. 6 от Договор за цесия от 23.10.2014 г., както и съществуващо задължение за сумата 1000.00 лв., представляваща дължима неустойка по силата на т. 6 от Договор за цесия от 14.04.2015 г. Втория ищеца претендира да е кредитор на длъжника и по силата на присъдени разноски и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. №№ 46/2016 г., 49/2016 г., 1284/2016 г. и 16241/2015 г., всички на ВРС. 

Ищците сочат още, че длъжника към момента на депозиране на молбата не извършва търговска дейност, не притежава имущество и няма налични парични средства, което дава основание да се приеме, че не е в състояние да изпълнява задълженията към кредиторите си, в т.ч. и държавата, както и че имуществото му се явява недостатъчно да покрие задълженията му. Сочат, че индиция в тази насока е и липсата на подавани ГФО за период по-дълъг от три години. Поради което, считат че се налага обоснован извод за спиране на плащанията от страна на длъжника и изпадане в състояние на неплатежоспособност, а в условията на евентуалност свръхзадлъжнялост. За начална дата на състоянието на неплатежоспособност по отношение на първия ищец сочат 04.12.2014 г., а по отношение на втория ищец – 19.05.2015 г. По отношение на евентуалното основание сочат начална дата – 14.11.2014 г. Считат, че са налице основанията за откриване на производство по несъстоятелност, ведно с всички последици от това.

Ответникът "КНМ Груп" ООД, в срока по чл. 131 ГПК, не депозира отговор. Преди първо заседание, депозира писмено становище, в което оспорва договорите за цесия, легитимиращи ищците, с твърдения за нищожност, поради накърняване на добрите нрави и като сключени от пълномощник, при липса на отчетна сделка по тях.

В проведените съдебни заседания, страните чрез процесуални представители поддържа изложените от тях обстоятелства, оплаквания и възражения.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Представен по делото е Договор за прехвърляне на вземане от 17.10.2014 г. (л. 14), по силата на който „Бабълс 12“ ООД, в качеството на цедент, прехвърля на  цесионера „КНМ Груп“ ЕООД (впоследствие преобразувано в ООД), вземанията си от длъжника „Енерго – Про Продажби“ АД, представляващи сумата 1000.00 лв., разноски по гр.д. № 1692/2014 г., на ВОС и сумата 835.75 лв., разноски по гр.д. № 16278/2013 г., на ВРС, XXXIX с. Двете вземания са прехвърлени срещу цена в размер от по 500.00 лв., която е следвало да бъде заплатена от цесионера в 6 м. срок от подписването на договора. Представени са доказателства за уведомяване на длъжника за прехвърлянето (л. 15-17).

От представения Договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г. (л. 20), се установява, че длъжника по делото е прехвърлил на втория ищец – „Интейк“ ЕООД, вземанията си от „Енерго – Про Продажби“ АД, за сумата 1481.48 лв., платена без основание стойност на коригирана електроенергия, за което е издадена фактура № **********/17.10.2011 г., срещу цена в размер на 100.00 лв., платима в срок от 6 месеца, считано от влизане в сила на решението по гр.д. 9759/2014 г., на ВРС, XL с. В чл. 6 от Договора е уговорена неустоечна клауза, по силата на която цедентът дължи на цесионера сумата 2000.00 лв. в случай, че се откаже от иска или го оттегли.

От представения Договор за прехвърляне на вземане от 14.04.2015 г. (л. 21), се установява, че длъжника по делото е прехвърлил на втория ищец, вземането си от „Енерго – Про Продажби“ АД, за сумата 392.96 лв., разноски по гр.д. № 9759/2014 г. на ВРС, XL с., срещу цена в размер на 10.00 лв., платима в срок от 6 м., считано от датата на влизане в сила на решението. В чл. 6 от Договора е уговорена неустоечна клауза, по силата на която цедентът дължи на цесионера сумата 1000.00 лв. в случай, че се откаже от иска или го оттегли. Представено е доказателство за уведомяване за извършеното прехвърляне. Представено е и Определение № 6224/20.05.2015 г., по гр.д. № 9759/2014 г., на ВРС, XL с., с което производството по делото е прекратено, поради отказ от предявения иск от ищеца „КНМ Груп“ ООД. (л. 24)

Представени са изпълнителни листи (л. 25, 27, 29 и 30), от които се установява, че в полза на „Интейк“ ЕООД са присъдени разноски, дължими от „КНМ Груп“ ООД, както следва: 437.54 лв., по ч.гр.д. № 46/2016 г., на ВРС, XIX с.; 432.14 лв., разноски по ч.гр.д. № 49/2016 г., на ВРС, XXXIX с., 365.72 лв., по ч.гр.д. № 1284/2016 г., на ВРС, XVI с., 175.00 лв., по ч.гр.д. № 16241/2015 г., на ВРС, XX с.

По делото са назначени едночленна и тройна ССЕ, чиито заключения като непротиворечащи си, непротиворечащи на останалите доказателства по делото и безпристрастно и компетентно дадени, съдът кредитира.

За установяване на твърденията на длъжника, за наличие на несъбрани вземания, по делото са представени договори за цесия и уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД (л. 145 - 259).

След извършена служебна справка в ТР при АВ, се установява, че ответникът не е обявявал ГФО за периода 2013 – 2017 г.

В хода на производството са представени доказателства за извършени плащания от длъжника по сметка на К.Д.Т., както следва:  1357.95 лв. на основание – плащане към „Бабълс 12“ ООД, цесия 17.10.2014 г. и лихви, 3000.00 лв. – плащане към „Интейк“ ЕООД, цесии от 23.10.2014 г. и 14.04.2015 г., 432.14 лв. – плащане към „Интейк“ ЕООД, по ч.гр.д. № 49/2016 г., ВРС, 437.54 лв. – плащане към „Интейк“ ЕООД, по ч.гр.д. № 46/2016 г., ВРС, 365.72 лв. – плащане към „Интейк“ ЕООД, по ч.гр.д. № 1284/2016 г., ВРС, 175.00 лв. – плащане към „Интейк“ ЕООД, по ч.гр.д. № 16241/2015 г. на ВРС.

За откриване производство по несъстоятелност следва да са налице следните кумулативни материалноправни предпоставки: - подадена по компетентния по см. На чл. 613 ТЗ съд молба от лицата, изрично посочени в чл. 625 ТЗ, респ. чл. 742, ал. 2 ТЗ; - длъжникът да е търговец по см. На чл. 1 ТЗ; - да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; - наличие на неплатежоспособност по см. Чл. 608, ал. 1 ТЗ (ев. свръхзадлъжнялост, по см. Чл. 742, ал. 1 ТЗ ако е корпоративно търговско дружество) и – затрудненията на длъжника да не са временни като състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно, по арг. на чл. 631 ТЗ.

По своята правна същност производството по несъстоятелност е универсално изпълнително производство, поради което и споровете, относно отделните вземания не са в преюдициална връзка с решението по откриването му, а касаят стадия на приемане на вземанията на кредиторите от синдика. Установителното действие на решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ се разпростира върху обективното имуществено състояние на длъжника и има действие по отношение на всички – чл. 630, ал. 3 ТЗ. Решението за откриване на производството няма за предмет установяването със сила на присъдено нещо на конкретното вземане на кредитора спрямо длъжника по несъстоятелността, но наличието на изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка е една от предпоставките за откриване на производството по несъстоятелност, поради което и без да формира сила на присъдено нещо по отношение на вземането, посочено в молбата по чл. 625 ТЗ, съдът следва да прецени дали то има търговски характер и да прецени неговата изискуемост. За да установи основанието на вземането си молителят следва да докаже съществуването на юридическия факт, който поражда вземането, а в случай, че длъжникът го оспорва, той от своя страна следва да докаже съществуването на такъв юридически факт, който към датата на приключване на съдебното дирене, или правопрекратява вземането или отрича съществуването на твърдения от молителя правопораждащ юридически факт.

В конкретния случай, безспорно между страните е, че молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена пред компетентния съд и че длъжникът е търговец по см. На чл. 1 ТЗ.

По активната легитимация на молителите:

Молителят „Бабълс 12“ ООД претендира да е кредитор на ответното дружеството, основавайки активната си легитимация на неизпълнено задължение на ответника да заплати сумата 1000.00 лв., представляваща неплатена цена по Договор за цесия от 17.10.2014 г., за което била издадена Заповед по реда на чл. 410 ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл. 286 ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие или представлява абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ, независимо от качеството на лицата, които ги извършват.

Безспорно е, че сама по себе си цесията е договор на гражданското право, уреден в общия закон – ЗЗД и не попада в кръга на абсолютните търговски сделки, следователно при преценка на характера на вземането на цесионера следва да се изхожда от характера на цедираното вземане, тъй като прехвърлянето не променя неговия характер. (така О № 8/04.01.2011 г., по т.д. № 751/2010 г., на ВКС, II ТО). Видно е от приетата фактическа обстановка, че цедираното на молителя „Бабълс 12“ ЕООД вземане не е възникнало от търговска сделка, в нито една от двете хипотези, тъй като има за предмет присъдени разноски. Разпределението на отговорността за разноски съставлява законна процесуалноправна последица от развилите се между страните спорни правоотношения пред съд (аргумент от чл. 78 ГПК) и дори последните да са във връзка със съществуване или прекратяване на търговска сделка, в никакъв случай не съставляват вземане, произтичащо от самата търговска сделка. Следователно, неизпълнението на задължението за заплащане на уговорената по договора за цесия цена, макар и изискуемо, и ликвидно, не попада в хипотезата на чл. 608 ТЗ, обосноваваща активната материалноправна легитимация на молителя.

Извършеното в хода на процеса плащане на това вземане, не следва да бъде коментирано, тъй като с оглед на изложеното се явява ирелевантно.

Молителят „Интейк“ ЕООД, основава активната си легитимация на три групи задълженията: - изискуемо и ликвидно задължение на длъжника за сумата 2000.00 лв., представлявлаваща дължима неустойка по силата на т. 6 от Договор за цесия от 23.10.2014 г.; - изискуемо и ликвидно задължение за сумата 1000.00 лв., представляваща дължима неустойка по силата на т. 6 от Договор за цесия от 14.04.2015 г. и - присъдени разноски и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. №№ 46/2016 г., 49/2016 г., 1284/2016 г. и 16241/2015 г., всички на ВРС. 

Видно от приетата за установена фактическа обстановка, вземането основано на Договор за цесия от 23.10.2014 г. произтича от дължима неустойка, уговорена в самия договор, обезпечаваща съществуването на договора за цесия и неговия предмет и има санкционен характер. Видно от цитирания договор за цесия, негов предмет е вземане, произтичащо от търговска сделка по покупко-продажба на ел. енергия. В светлината на изложеното по-горе, досежно характера на вземането на цесионера, се налага извода, че молителят „Интейк“ ЕООД е носител на вземане по търговска сделка, което придава на договора за цесия също търговски характер. След като това е така, то и уговорената в договора неустойка, обезпечаваща съществуването на предмета на договора за цесия, а именно цедираното вземане, произтичащо от търговска сделка, се явява задължение за цедента – длъжник в производството, попадаща в хипотезата на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, съответно молителя е носител на вземане и се явява кредитор на длъжника.

Задължението на длъжника, произтичащо от търговска сделка, доколкото се явява предпоставка за откриване на производството и е условие за активната легитимация на кредитора, следва да е налице във всеки един момент, като преставането му да съществува има за последица и отпадане на активната легитимация на кредитора.

В конкретния случай, вземането, основано на дължима неустойка по силата на чл. 6 от Договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г. е престанало да съществува в хода на производството, което обстоятелство съдът е длъжен да вземе предвид. Както бе посочено в приетата за установена фактическа обстановка, в с.з. от 06.02.2018 г., от страна на длъжника бе представено платежно нареждане от 05.02.2018 г., с което по сметка на К.Т. е платена сумата 3000.00 лв., с основание – цесии от 23.10.2014 г. и 14.04.2015 г., което покрива първото вземане, с което молителят „Интейк“ ЕООД се легитимира като кредитор в производството. Въведено е оспорване, че платената сума не е достатъчна да покрие всички вземания на кредитора срещу длъжника. Това възражение е неоснователно, тъй  като релевантни във фазата по откриване на производството са само тези вземания на кредитора, с които последния се легитимира в молбата по чл. 625 ТЗ, а не общия размер.

Съдът приема, че плащането е извършено на лице, което макар и различно от кредитора, е легитимирано да приема плащания в полза на кредитора, тъй като видно от представеното с молбата за образуване на производството, пълномощно К.Д.Т. е един от упълномощените процесуални представители по делото и от пълномощното е видно, че на упълномощените адвокати са делегирани и права да получават пари или други ценности. Освен това, получаването на сумата не бе оспорено от страна на кредитора „Интейк“ ЕООД.

По изложените съображения се налага извода, че в хода на процеса вземането, легитимиращо молителя като кредитор е погасено чрез плащане.

Вземането по Договор за цесия от 14.04.2015 г., за сумата 1000.00 лв., представляваща неустойка на осн. Чл. 6 от Договора, не е в състояние да легитимира молителя като кредитор, доколкото предмет на договора за цесия е вземане за разноски, което не произтича от търговска сделка и за него важи изложеното по отношение вземането на молителя „Бабълс 12“ ООД. Извършеното плащане на това вземане също няма да бъде коментирано, тъй като е ирелевантно.

Вземанията, произтичащи от присъдени разноски и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. №№ 46/2016 г., 49/2016 г., 1284/2016 г. и 16241/2015 г., всички на ВРС, обективирани в представените изпълнителни листи, доколкото преставляват, такива за разноски, важи казаното по отношение отговорността за разноски, при обсъждане на активната легитимация на молителя „Бабълс 12“ ООД.

По изложените съображения, се налага извод, че молителите „Бабълс 12” ООД и „Интейк“ ЕООД не притежават качеството кредитори на длъжника, поради което не са материалноправно легитимирани в производството по чл. 625 ТЗ и молбата им подлежи на отхвърляне.

Разноски за ответника не се присъждат предвид липсата на искане в тази насока.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на „БАБЪЛС 12“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул. „Рила“, № 30, представлявано от А.П.В.и „ИНТЕЙК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Г. Живков“, № 22, партер – вътрешен двор, представлявано от Р.К.М.за откриване на производство по несъстоятелност на „КНМ ГРУП” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Г. Живков“, № 22, партер – вътр. двор, представлявано П.К..

Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в седмодневен срок от вписването му в търговския регистър.

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: