№ 3
гр. Ловеч, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на осми декември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
при участието на секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Търговско дело №
20214300900039 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.432 от Кодекса за застраховане.
Ловешкия окръжен съд е сезиран с искова молба вх. № 1839/ 01.06.2021 г.
(клеймо 31.05.2021 г.) от Н. В. Н., ЕГН **********, град ******* съдебен адрес:
адвокат С. К. Н., гр.С., *******, против ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД
ЕИК ******* Гр. С., ******* с цена на иска 300 000,00 лв. и посочено правно
основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
Сочи, че синът му В.Н. В. загинал в резултат на ПТП, станало на 18.11.2020 г.
около 20:10 часа, преди с.Български Извор, управлявайки лек автомобил „Опел
Вектра" с peг. № ******* по главен път гр. Варна - гр. С. ПП1-4. когато лек автомобил
БМВ с per. № *******, управляван от А. А. К. навлиза в лентата за насрещно
движение, т.е. в лентата за движение в която се е движел сина му и се блъска челно в
лекия му автомобил „Опел Вектра". Посочва, че виновен за ПТП е водачът на лек
автомобил „БМВ" А. А. К., който нарушава ЗДвП, като навлиза в насрещната лента за
движение и става причина за смъртта на сина му.
Изтъква, че с внезапната смърт на сина си, който го напуснал в разцвета на своя
живот, загубил най-свидната, милата и единствена рожба, радост и опора в живота,
която имал. Твърди, че любовта му към него била безгранична и никога не ще успее да
преодолее мъката от неговата загуба, тъгата му по него ще остане до края на моя земен
път. Посочва, че му липсват любовта, грижите и вниманието, с които го обграждал.
Вечно ще бъде в мислите му и животът му, вече никога няма да е същият, няма да е
1
живот, а мъчително съществуване.
Оценява търпените неимуществени вреди в размер на 300 000,00 лева.
Собственикът на БМВ с peг. № ******* е сключил своята задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" при ответника със застрахователна полица BG
/30/120003162857, валидна до 14.11.2021 г.Въз основа на нея, ответникът следва да
поеме изцяло деликтната отговорност на виновния-застрахован водач в пълен размер
съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ.
Моли да бъдат призовани на съд и постановено решение, с което ответникът
бъде осъден ответника да му заплати исковата сума в размер на 300 000 лева,
застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат
на смъртта на сина му, заедно със законната лихва от 18.11.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
В срока по чл.367 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
Застрахователно Акционерно Дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. *******, представлявано от изпълнителните
директори Б.И. и Р.М. чрез адв. В. П. – САК съдебен адрес: гр. *******. Оспорва така
предявените искове, като неоснователни и недоказани и моли да бъде постановено
съдебно решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло, като на основание чл. 78 от ГПК
им бъдат присъдени разноските в настоящото производство, в това число разноските за
адвокатска защита. Алтернативно в случай, че се приемат исковете за основателни, да
бъдат намалени размерите на претендираните обезщетения, тъй като същите са
прекомерно завишени. Счита, че исковата молба е нередовна, поради което моля съда
да остави производството по делото без движение по следните съображения, тъй като в
исковата молба не са изложени точно, ясно и изчерпателно всички релевантни за
възникването на правото на обезщетение факти. Липсва пълно описание на процесното
ПТП в резултат, на което ищецът твърди, че са му причинени неимуществени вреди.
Поради липсата на пълно изложение на релевантните за спора факти,
доверителят ми не може да упражни правото си на защита в процеса, тъй като въз
основа на изложените в исковата молба обстоятелства не може да се направи извод
относно поведението на ищеца с оглед съпричиняването от последната на вредоносния
резултат.
Признават съществуването на валидно застрахователно правоотношение,
касаещо лек автомобил „БМВ", с peг. № *******, по силата на Застрахователна полица
№ BG/30/T20003162857, валидна към датата на процесното ПТП. Оспорва останалите
фактически твърдения на ищеца, като намира същите за несъответстващи на
действителността.
Заявява, че вината на водача на застрахования при ответника автомобил не е
установена по предвидения за това в закона начин.
2
Сочи, че претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди в
размер 300 000 лв. е необосновано завишено. Съгласно съдебната практика понятието
„справедливост", по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи
значение за правилното определяне на размера на обезщетението и обезщетението не
може да бъде източник на обогатяване на пострадалото лице.
Напълно недоказано и необосновано е твърдението за претърпени от ищеца
неимуществени вреди вследствие смъртта на неговия син. Същите твърдения са
субективни възприятия и подлежат на доказване, поради което почитаемият съд не
следва да ги кредитира като абсолютна истина. Твърди, че двамата са живеели в
отделни домакинства и близката връзка между тях подлежи на доказване. Само
наличието на кръвна връзка не може да бъде основание за присъждане на обезщетение,
макар и в лимитиран размер.
Оспорва вината на водача А. А. К., с ЕГН ********** за настъпилото на
18.11.2020г. ПТП, като оспорва механизма на ПТП. Същият не отговаря на така
описания в исковата молба и на представения с нея Констативен протокол с
пострадали лица. Протоколът е официален удостоверителен документ, но не се ползва
с материална доказателствена сила относно механизма на ПТП, тъй като съставилият
го орган не е присъствал на самото ПТП, а само е отразил в протокола изявлението на
страната.
Твърди, че починалият В.Н. В. е съпричинил вредоносният резултат, което
съпричиняване се изразява в неизползване на обезопасителен колан като шофьор на
лек автомобил. Това противоправно поведение е в пряка и непосредствена причинна
връзка с настъпването на смъртта му, поради което следва да бъде отчетено при
разпределение на тежестта в размера на дължимото обезщетение.
На отделно основание, твърди че починалият В.Н. В., в качеството си на водач
на МПС е съпричинил вредоносният резултат, което съпричиняване се изразява в
нарушение на важащите за него разпоредби на ЗДвП.
Твърди, че при починалият В.Н. В. са били налице предхождащи процесното
ПТП заболявания, които са допринесли за настъпване на смъртта му.
Счита, че са налице предпоставките, посочени в чл.229, ал.4 ГПК, поради което
моли съда да спре производството по настоящото дело. Приложени са доказателства и
са направени доказателствени искания.
В допълнителна искова молба Н. В. Н., чрез пълномощника си – адвокат С. К.
Н., поддържа първоначално подадената искова молба и оспорва изцяло изложеното в
отговорите на ответниците.
Подаден е отговор от Застрахователно Акционерно Дружество „ДаллБогг:
3
Живот и Здраве“, ЕИК *******, на допълнителната искова молба, в която поддържат
доводите, възраженията и доказателствените искания, изложени в първоначалния
писмен отговор.
Противопоставя се на искането на ищеца по делото да бъдат приложени
материалите по пр.пр. № 2570/2020 г., в частност представените СМЕ и САТЕ. Счита,
че същите доказателствени средства са изготвени по съдопроизводствени правила,
различни от регламентираните в ГПК, следователно приложените експертизи не могат
да бъдат валидно доказателствено средство в настоящото производство. Поддържа
искането си по делото да бъде допуснат, като свидетел при режим на призоваване
лицето В. Б. В.. Уточнявам, че чрез показанията й, се стремим да докажем липсата на
близка връзка между ищеца и починалия и тя, като майка на В.Н. В., може да даде най-
пълни показания относно този факт.
В съдебно заседание ищецът Н. В. Н. не се явява, представлява се от адв. С. Н.
АК - С., която от името на доверителя си поддържа исковата претенция и моли да бъде
уважена в пълен размер, така както е предявена. Счита, че същата е доказана по
основание и размер, тъй като по безспорен начин се установява противоправното
поведение на водача, вследствие на което е настъпило ПТП. Другият водач, който е
син на доверителя й, не е извършил нарушение на ЗДвП. Неговото поведение е било
правомерно, като е управлявал лек автомобил със скорост, която е разрешена и
съобразена с пътната обстановка. От приетата комплексна експертиза се установява, че
пострадалият е бил с предпазен колан, но поради силата на удара е настъпила смъртта
му. От свидетелските показания се установява, че доверителят й бил в изключително
близки отношения със сина си. Връзката им е била силно емоционална и към момента
Н. Н. е с влошено психическо състояние. Претендира разноски, съобразно списък по
чл. 80 от ГПК, както и адвокатско възнаграждение по Закона за адвокатурата.
Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание, представено е
писмено становище, в което е направено искане за отхвърляне на исковата претенция
като неоснователна и недоказана, при условията на евентуалност да бъде намален
размерът с оглед направените и доказани възражения от тяхна страна. Претендира
направените по делото разноски, като представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, в
съответствие с разпоредбата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
От приложения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 24/
19.11.2020 година се установява, че на 18.11.2020 година около 20.10 часа на път ПП-І-
4 км. 10+900, м. Сеновния, землището на с. Български Извор, А. А. К., управлявайки
лек автомобил - марка „БМВ", модел „5ЕР РЕИХЕ" с peг. № ******* в посока гр.
Варна, с несъобразена скорост, губи управление и навлиза в лентата за насрещно
4
движение, вследствие на което се удря движещия се в нея в обратна посока към гр. С.
лек а-л марка «Опел", модел „Вектра" с peг. № *******. При удара водачът на втория
автомобил В.Н. В. загива на място.
Не се спори от страните по делото, че лек автомобил - марка „БМВ", модел „5ЕР
РЕИХЕ" с peг. № ******* към датата на ПТП-то има валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество.
Представено е препис-извлечение от акт за смърт № 0621/ 19.11.2020 г., издаден
от Община Ловеч, както и удостоверение за наследници, от които се установява, че
ищецът е баща на пострадалия В.Н. В..
На 17.02.2021 година ищецът е отправил претенция вх. № 682 до ЗАД „ДАЛЛ
БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД за изплащане на обезщетение. С писмо изх. № 1282/
10.03.2021 година застрахователното дружество е уведомило ищеца, че е образувана
щета № 0801-000023/ 2021-12, като с цел установяване на причините, обстоятелства и
механизма на ПТП, както и с оглед оценка на причинените телесни увреждания и
претърпените вследствие на тях имуществени вреди, е указано да се представят
конкретни писмени доказателства.
По делото са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите П.В.З.,
А.И.Д., А. А. К. и В. Б. В..
Според св. П.З., която живее на съпружески начала с ищеца от м. февруари 2015
година, ищеца поддържал много близки отношения със загиналия си син. Твърди, че
много тежко изживявал неговата смърт и все още се намирал в тежко състояние,
мислел за самоубийство, изпаднал в депресия, налагало се да пие успокоителни.
Действително след развода през 1999 година синът на ищеца, който бил на една година
по това време, живеел с майка си в град С., а бащата в град Етрополе. Твърди, че
контактите му с детето били ограничавани от майката и бабата, тъй като не били в
добри отношения. След като синът му станал по-голям и към момента на смъртта му
били в много близки отношения – идвал си в Етрополе през ваканциите, петък събота и
неделя, ходели на море.
Св. А.Д. е участник в ПТП-то, в което загинал синът на ищеца. Посочва, че били
петима в колата, като той седял отзад вдясно. След с. Български извор, В. карал бавно в
неговата лента за движение, тъй като имало мъгла и била намалена видимостта.
Всички били с колани. Ударът настъпил в тяхната лента за движение, в лявата част на
автомобила, видял само фарове. Било сумрачно и валяло дъжд, не е видял неравности
по платното.
От показанията на св. А. К., водач на другия автомобил, участник в ПТП-то, се
установява, че при навлизане в десен завой посока Варна, поради гъстата мъгла карал
по-близо до осевата линия, изведнъж светнали фарове пред него, завил рязко надясно и
тъй като ръмяло дъжд навлязъл в насрещната лента и ударил движещата се в него кола
челно. Твърди, че не е видял знак за ограничение на скоростта, но доколкото знае
карал с превишена скорост. Колата му се завъртяла и паднала в едно дере.
При разпита си В. В., майка на загиналия, сочи, че с ищеца са разведени от 2000
година, като синът им останал да живее при нея. Ищецът контактувал с детето колкото
му било определено от съда всяка събота от 09 до 18 часа, докато бил малък. Вече като
по-голям сам ходел, но не й е казвал кога се вижда с баща си. Не може да каже кога са
5
се виждали последно. С бащата на били в близки отношения и В. не споделял с нея
кога се вижда с ищеца. В деня на катастрофата синът й с приятели пътували към
Етрополе.
Показания са депозирани от Ц. Ц. Й., майка на ищеца, която свидетелства, че
отношенията му с В. били много добри, той бил единственото му дете. След развода
2000 година баща му го взимал всяка събота от 09.00 до 18.00 часа и летния сезон
седял при него, водел го на море, зимата на походи. След като навършил 15 години
започнал да си идва по-често – всеки петък до понеделник сутринта, даже последните
години, когато бил студент и нямал толкова задължения в С., повече седял в Етрополе
в бащината къща. Дори последната нощ е прекарал там. Първоначално след развода
майката на В. и той били в Етрополе, а може би 10 - 15 години след развода са
преместили в С., където внукът й завършел следното си образование. Към момента на
смъртта си В. учел и работел в С.. Синът й също от около четири години живеел в С..
Твърди, че смъртта на единственото му дете се отразила много лошо на ищеца,
дори на погребението викали Бърза помощ. След това Н. почнал да не се прибира в
Етрополе, тъй като всичко му напомняло за сина му. Започнал да пие, като й казал, че
пие, за да забрави, да заспи и да не мисли, че него го няма.
От заключението на назначената съдебно-психологична експертиза се
установява, че смъртта на В.Н. В. се е отразила изключително негативно на ищеца Н.
В. Н., преживял е Остра стресова реакция. След като научил за смъртта на сина си се
появили и симптоми от страна на психичната сфера станал раздразнителен, имал
напрежение, появила се апатия и емоционално вцепененост, можел с часове да стои и
нищо да не свърши, трудно събирал мислите си. Експертът посочва, че описаните
симптоми са характерни за вегетативната свръхвъзбуда при острата стресова реакция,
която се появява като отговор на силен дразнител - в началото съзнанието е стеснено,
лицето не помни много от нещата покрай него, постепенно разбирайки за случилото се
съзнанието се прояснява, появяват се тревожно депресивни симптоми (разтреперване,
сърцебиене, задух, отказ от храна, мисли за самоубийство, планове за самоубийство,
напрежение. Намалил апетита си, отслабнал на тегло, изолирал се от околните, в този
период ищецът започнал да самолекува проблема си с алкохол. Започнал да пие
редовно вечер преди всичко концентрати до 300 - 400 грама дневно, сутрин бил с
треперене изтощен, но с тях „поне имал сън". Оттогава до настоящият момент почти
не е спирал употребата на алкохол. Проведеното психиатрично изследване на
освидетелствания констатира, че Н. В. Н. страда от Постравматично стресово
разстройство. Вредна употреба на алкохол. Според експерта В. не е успял да
превъзмогне травмата от загубата на сина си В. В., който е загинал при ПТП на
18.11.2020 година. Налице са трайни последици върху психичното му здраве, нуждае
се от медикаментозно лечение, тъй като разстройството е с тенденции към
хронифициране.
След 18.11.2020 има поставена диагноза от психиатър -Постравматично
стресово разстройство. Диагнозата е поставена от д-р Л.А. при изготвената
психиатрична консултация. По сведение на Н. В. Н. е провеждал лечение с
6
антидепресанти и тимостабилизатори Золофт, който обаче не е приемал дълго време
поради съпътствуващия прием на алкохол и опасността от странични реакции.
Посттравматичното стресово разстройство не е същинско психично заболяване,
а е невротично състояние, като експертът счита, че появата му е в директна връзка с
преживяната от него психотравма, доколкото преди това той не е имал подобни
оплаквания. Даже и ако беше провеждал системно лечение след травмата не се очаква
да изчезнат напълно симтомите на ПТСР, просто интензивността на изява щеше да е
слаба. Заболяването е с хроничен ход и флуктуиращо протичане. Често е коморбидно
със злоупотреба с вещества и алкохол, както е в случая с В.. Касае се заболяване от
невротичния кръг, което възниква след остра и внезапна психотравма.
Експертът посочва, че до преди ПТП на 18.11.2022 година видимо от прегледа
на Н., както и от данните от провежданата консултация и с друг психиатър липсват
данни за оплаквания от нервно-психичен характер.
В съдебно заседание експертът пояснява, че на ищеца са направени
чернодробни проби, от които излязло, че чернодробните ензими са в норма. Експертът
категорично заявява, че при него има вредна употреба на алкохол, но няма зависимост.
Ако тази вредна употреба с годините е битово пиене от порядъка на 10 години, човек
при всички случаи ще има една тежка хронична увреда, която ще даде патология в
тези чернодробни проби. При него няма такова.
От назначената комплексна авто-техническа и медицинска експертиза се
установява, че на 18.11.2020 г. около 20,00 часа на път I-4, км 10+900, в землището на
с. Български Извор, лек автомобил - марка „БМВ", модел „5ЕР РЕИХЕ" с peг. №
******* се движи в посока гр. Варна. В същия момент, в обратна посока, към гр. С. се
движи лек а-л марка «Опел", модел „Вектра" с per. № *******. При километър 10+900,
в дясна за него крива, с радиус при осевата линия 125 м., л. а. „БМВ» загубва напречна
устойчивост и навлиза в половината на платното за насрещно движение.
Между двете МПС настъпва удар между предната лява част на л. а. „БМВ" и
лявата странична част на л. а. „Опел". Ударът е в лявата лента за движение - посока гр.
Варна, приета и за посока на огледа.
След удара, вследствие на действието на момента на ударния импулс, л. а.
„Опел" променя посоката и големината на вектора на скоростта на масовия си център,
завърта се обратно на часовниковата стрелка, като се връща назад спрямо
първоначалното си направление. От удара и продължаващия натиск на другия а-л,
задната част е повдигната и движейки се наляво/въртене около вертикалната ос
обратно на часовника/ и назад се качва на мантинелата и се установява на 4 м след
мястото на удара.
След удара л. а. „БМВ" продължава движението си към гр. Варна, но с променен
7
ъгъл на вектора на скоростта по посока и големина. Установява се върху десния по
посока на огледа банкет, с предна част в отводнителна канавка.
Направленията и големините на векторите на скоростите преди и след удара са в
пряка връзка със следите описани и заснети при огледа, деформациите, положението на
процесиите МПС след удара и свидетелските показания.
Широчина на ПП (пътното платно) при ПО (постоянния ориентир) - 10,00 м., в
непосредствена близост до ПО се намира пътен знак „В 31" - "Край на забраната за
изпреварване". ПП е двупосочно, разделено на две ленти - по една за всяка посока с
непрекъсната осова линия. Вдясно от ПП, посока огледа С.-Варна) се намира
отводнителна канавка. От лявата страна на платното за движение на 0,80 м се намира
мантинела. На 85,50 м от ПО вляво от ПП е края на мантинела.
ПТП е настъпило тъмната част на денонощието, на видимост осигурена от
светлините на автомобилните фарове, с положителни температури на въздуха и мокра
асфалтова настилка - износен едрозърнест асфалт с оформени коловози, като в района
на ПТП е констатирана и неравност. Кривата на завоя е с радиус при осевата линия 125
м., с нормален напречен наклон на виража 5 - 6 %. Има низходящ наклон - спускане по
посока на огледа 4 % /посока гр. Варна/. Видимост на фарове.
Видимостта на водачите към мястото на удара в момента на ПТП се е
осигурявала от светлината на автомобилните фарове, но е била ограничена от кривата
на завоя и растителността около пътя. При изследване на видимост на мястото на ПТП
е установено, че тя е била около 60-70 м, напред и за двамата участници при кривата,
разстояние недостатъчно предвид дължината на опасните зони за предотвратяване на
ПТП.
Л. а. „Опел Вектра" се е движил със скорост - 45 км/ч. Опасната зона при тази
скорост е: 34 метра. Л. а. „БМВ" се е движил със скорост -110 км/ч. Опасната зона при
тази скорост е: 134 метра.
В участъка/в завоя/ е установена видимост от 60-70 м, т. е. не е имало
достатъчно надлъжно разстояние за предотвратяване на ПТП, чрез аварийно спиране
от страна на двамата водачи, при тези условия на движение и след възникване на
аварийната ситуация. От горното може да се направи извода, че ПТП е нямало да
настъпи, ако водачът на л. а „БМВ" се е движил със скорост по-ниска от 99,5 км/ч.
След възникване на опасната ситуация (загуба на напречна устойчивост и
навлизане в лентата за насрещно движение на л. а. „БМВ") ПТП е било
непредотвратимо и за двамата водачи, поради недостатъчната видимост помежду им.
Ударът е изцяло в лентата за движение за гр. С., като от техническа гледна точка няма
данни, които до водят до извода, че водачът на л. а. „Опел Вектра" - В. В. е допринесъл
с поведението си за настъпване на ПТП. Той се е движел в неговата си пътна лента с
подходяща за конкретните пътни условия скорост.
8
Лекият а-л „Опел Вектра" е оборудван с триточкови инерционни предпазни
колани на петте места - за водача и пътника до него и за трите задни седалки. Освен
това е снабден и с еърбеци за водача - намиращ се във волана и втори в арматурното
табло пред пътника на предна дясна седалка, както и със странични предпазни завеси.
Всички еърбеци са отворени след ПТП.
Предпазните колани са ефективни при удар на МПС в неподвижно препятствие
до скорост около 50 км/ч. Еърбеците във волана и арматурното табло усилват
възпиращото действие на колана и предпазват водача от удар в гърдите във волана и на
главата в предното стъкло или арматурното табло, както и на пътника на предна дясна
седалка. Страничните завеси предпазват предимно главите на пътниците при
странични удари и преобръщане на автомобла, в който пътуват.
В конкретния случай ударът за лекия а-л „Опел Вектра" е челен ляв, като е
пострадала лявата страна до предна лява врата включително. Ударният импулс е
преминал по диагонал отпред от ляво, назад в дясно през тялото на водача В.. Коланът
и еърбегът са задържали тялото му от политане напред, но не са оказали особено
възпиращо въздействие за получения удар от ляво. Там е пострадал автомобила
„Опел", като са деформирани преден ляв калник, предна лява врата, предна лява А-
колона, както и лява С-колона/средна/, а също подът в зоната на предна лява седалка
/там където е седял починалия В./ и таван над нея. Деформацията на пода и С -
колоната са обезсилили действието на предпазния колан на водача В., тъй като две от
трите му точки на фиксиране са изместени навътре в купето и фактически го охлабват,
т. е. той след първоначалното си натягане вече не придържа тялото.
От инерционните сили при първоначалния удар тялото е имало стремеж да се
насочи напред и наляво по посока на ударния импулс. Тогава коланът и еърбегът са го
задържали, но последвалите движение на л. а. „Опел"- повдигане на задна част с
едновременно въртене около вертикалната ос, обратно на часовника и удар при
качване на мантинелата, са довели до насочване на главата и горната част на тялото
надясно и надолу/при вече неизпълняващ своята функция предпазен колан/, до
установяването му в положението видно от ФК след приключване на ПТП - с крака
към лявата страна на а-ла и глава и торс към дясната страна на същия /ф. к. стр. 45 -
долу от фотоалбум към Том 1 на ДП 262/2020 г. на РУ на МВР Тетевен.
Тялото на починалия водач на лекия а-л „Опел Вектра" - В. В. след приключване
на ПТП е било полегнало на предна лява седалка/тази на водача, какъвто е бил той/ с
глава и торс надясно към предна дясна седалка и крака наляво към предна лява врата.
Травматичното разкъсване на тези жизнено важни органи е довело до остра
кръвозагуба и до неминуема смърт. Всички телесни увреждания довели до смъртта на
В. са в причинна връзка с настъпилото ПТП.
9
При челния ляв удар главата и тялото му са политнали напред и наляво, както и
нагоре, посока преден ляв ръб на тавана. Последното движение се дължи на надигане
на задната част на автомобила при удара, като предната се снишава и подресорните
маси приближават асфалта, като оставят задирания. Въпреки предпазния колан и
задействан еърбег, главата се е насочила към преден ляв ъгъл на тавана и лява предна
колона/рамка на предна лява врата, в които най- вероятно са получени травмите по
главата на В., видно от ФК на стр. 48 от Том 1 на ДП 262.
Смъртта на В. е настъпила вследствие травми причинени от настъпилото ПТП.
Предхождащите заболявания не са били от значение за леталния изход.
Тялото на В. не е напускало автомобила по време и след приключване на ПТП,
така че се налага изводът, че увреждания са получени в автомобила. Тялото и главата
на В. политат напред и наляво, като при сумарна скорост на двата автомобила над 140
км/ч въздържащата способност на колана/и еърбега/ не са в състояние да задържат
водач/ пътник, така, че той да не контактува с елементи от вътрешността на
автомобила. Тук роля са изиграли и деформациите на предна лява част, които са се
деформирали по посока на ударния импулс, като са се приближили по диагонал -
отпред ляво, назад дясно, до водача В. и са стеснили пространството около него.
Въздействието на колана се е обезсилило от нарушаване на фиксираните точки в
зоната на лява средна колона. Това е позволило главата да срещне едно или повече
препятствия -волан/въпреки отворен еърбег/, арматурно табло в ляво от волана, предна
лява колона и рамка на предна лява врата. Не може да се изключи възможността част
от уврежданията да са получени и при падане на горната част на тялото към средата на
автомобила - към барчето с прибори и скоростния лост.
Вещите лица са на мнение, че В. е бил с поставен предпазен колан, въпреки
получените травми.Без такъв би могъл да достигне, дори да излети през предно
обзорно стъкло, да изпадне през предна лява врата и да се окаже извън автомобила след
приключване на инцидента.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че е сезиран с пряк
иск от увреденото лице срещу застрахователя по чл. 432 от Кодекса за застраховането
за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 300 000 лева, ведно със законната
лихва от 18.11.2020 година до окончателното плащане, настъпили вследстивие
причиняване на смъртта на В.Н. В. загинал в резултат на ПТП, станало на 18.11.2020 г.
около 20:10 часа, преди с.Български Извор, управлявайки лек автомобил „Опел
Вектра" с peг. № ******* по главен път гр. Варна - гр. С. ПП14, когато лек автомобил
БМВ с per. № *******, застрахован в ответното дружество, управляван от А. А. К.
навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска челно в лекия автомобил „Опел
Вектра", както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, с договора за застраховка
10
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. При
действието на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, при наличието на валиден
договор за застраховка "Гражданска отговорност" по отношение на управлявания от
причинителя на деликта автомобил, при спазване изискванията на чл. 380 – да отправи
към застрахователя писмена застрахователна претенция. За да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя по договора за застраховка, следва да бъдат
установени и елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45
ЗЗД по отношение на прекия причинител на вредите.
В конкретния казус не се спори, че е налице валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност”. По делото са представени доказателства, че е изпълнена
процедурата по чл. 380 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 496 от КЗ срокът за произнасяне по претенцията е
три месеца от нейното предявяване. Процесуална предпоставка увреденото лице да
предяви претенцията си за плащане по съдебен ред е: застрахователят да не плати в
срока по чл. 496; да откаже да плати обезщетение, или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на обезщетението – чл. 498, ал. 3 от КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по договор „Гражданска
отговорност”, следва да се установят кумулативните предпоставки за наличие на
деликтна отговорност по чл. 45 от ЗЗД на застрахования - противоправно деяние
(действие или бездействие), вреда, причинна връзка и вина. В конкретния случай тези
елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД се установяват от събраните по делото
писмени доказателства и заключението на комплексната авто-техническа и медицинска
експертиза, които установяват механизма на ПТП, вследствие на което е загинал синът
на ищеца. На 18.11.2020 г. около 20:00 часа, на път I-4, км. 10+900, землището на с.
Български извор, обл. Ловеч, А. А. К., ЕГН **********, при управление на моторно
превозно средство - л.а.- марка „БМВ", модел „5 ЕР РЕИХЕ" с peг. № *******,
собственост на „Алекс Терм Инженеринг" ЕООД, при движение с 110,00 км./ч., над
разрешената от 50 км./ч. навлиза в лентата за насрещно движение, вследствие на което
причинил смъртта на В.Н. В., ЕГН **********.
Предвид наличието на валидна застраховка на автомобила, с който е причинено
процесното ПТП и доказаната деликтна отговорност на застрахования, са налице са
предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя.
Съгласно разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД се дължи обезщетение за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В конкретния случай
ищецът Н. В. Н. е предявил претенция за обезщетение на претърпени неимуществени
вреди в размер на 300 000 лева.
Причинната връзка между деянието и вредите се установяват от заключението
на назначената по делото КАТМЕ, както и от събраните гласни доказателства. От
заключението на експерта се установява, че на В.Н. В. са причинени: остра
11
кръвозагуба, следствие травматично разкъсване на важни кръвоносни органи – сърце,
слезка и черен дроб, увреждания несъвместими с живота. Посочва, че смъртта се
намира в причинно-следствена връзка с инцидента.
Съгласно ТР№ 1/2016 година от 21.06.2018 година, постановено по т.д. №1/ 2016
година на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума
на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. Прието е, че това са лицата, за които
житейски е логично да се предполага, че са имали връзка с починалия и пряко и
непосредствено търпят болки и страдания от загубата му - деца, родители, съпруг, вкл.
и фактическият, както и от братята и сестрите на починалия и от неговите възходящи и
низходящи от втора степен, както и всяко друго лице, при условие, че е доказано по
несъмнен начин, че търсещият обезщетение е изградил приживе с починалия особено
близка и надхвърляща общоприетите представи за родствена близост, връзка, поради
която със смъртта търпи „изключителни” по интензитета си болки и страдания.
От мотивите на тълкувателното решение, може да се изведат следните елементи
за оценка на критерия „изключителни” - само тези отношения, при които смъртта на
единия е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет
и времетраене нормално присъщите за съответната връзка.
В конкретния случай Н. В. Н. е баща на В.Н. В., поради което несъмнено е от
кръга на лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5
от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, като материално легитимирани да
получат обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинена в настоящия
казус от смъртта на майката.
При определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 от ЗЗД на
обезщетението на неимуществени вреди, съдът следва да съобрази относимите
обстоятелства по всеки отделен случай, а именно характерът на взаимоотношенията
между син и баща, тяхната близост, естеството и интензивността на претърпените
морални болки и страдания, периода на пълното възстановяване, обществено-
икономическите условия и към момента на настъпване на увреждането и др.
От данните по делото безспорно се установява, че вследствие на претърпяното
на 18.11.2020 година пътно-транспортно произшествие ищецът Н. В. Н. е загубил сина
си, който е бил и единственото му дете. От събраните гласни доказателства е видно, че
те са имали близки отношения на взаимна привързаност и уважение, макар и да са
живели в различни домакинства. Внезапната и преждевременна загуба на сина, който
12
бил в разцвета на силите си, както и начина по който се е случило, е довела до тъга по
загуба на обичан човек, която загуба няма да бъде преодоляна през целия му живот,
негативни емоционални преживявания. Наложило се да приема успокоителни, за да
преодолее мъката и негативните мисли започнал да злоупотребява с алкохол, което
според експерта е нормална човешка реакция, която вредна злоупотреба следва
лекувана. От заключението на съдебно-психиатричната експертиза се установява, че Н.
В. Н. страда от Постравматично стресово разстройство. Вредна употреба на алкохол.
Според експерта В. не е успял да превъзмогне травмата от загубата на сина си В. В.,
който е загинал при ПТП на 18.11.2020 година. Налице са трайни последици върху
психичното му здраве, нуждае се от медикаментозно лечение, тъй като разстройството
е с тенденции към хронифициране.
При съобразяване тези обстоятелства, както и обществено-икономическите
условия към момента на настъпване на увреждането и общественото възприемане на
справедливостта, съдът счита, че адекватно за репариране на търпените от ищеца Н. В.
Н. неимуществени вреди е обезщетение в размер на 150 000 лева.
Предвид тези съображения, съдът счита, че исковата претенция за присъждане
на неимуществени вреди е основателна и доказана в размер на сумата от 150 000 лева,
а в останалата част за 150 000 лева до пълния претендиран размер на сумата от 300 000
лева, като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
Предвид акцесорния си характер основателен и доказан е и искът за присъждане
на законна лихва, претендирана от датата на изтичане на тримесечния срок от
17.02.2021 година датата на отправяне на претенцията до ответното дружество, която
лихва се дължи от застрахователя при действието на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ. В случая
исковата молба е подадена на 01.05.2021 година (клеймо 31.05.2021 г.), поради което
законната лихва следва да бъде присъдена от 31.05.2021 година.
При този изход на производството на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да заплати по сметка на Окръжен съд – Ловеч 6 000 лева държавна такса върху
размера на уважената сума.
Ищецът е направил в производството разноски общо 525 лева, произтичащи от
възнаграждения на вещи лица, поради което с оглед частично уважаване на
претенцията, ответникът следва да бъде осъден да му заплати по съразмерност сумата
от 262.50 лева.
Възнаграждението на адв. С. К. Н., АК – С., следва да се определи съгласно чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА и при съобразяване на уважената част от иска, на основание чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАС (ред. бр. 68/2020 г.), в размер на 4 530 лева, която се
възложи в тежест на ответника.
Разноски в производството е направил и ответника в размер на 542.10лева за
експертизи и удостоверение, поради което ищецът Н. В. Н. следва да заплати на
ответника с оглед частичното уважаване на претенцията му разноски в размер на
271.55 лева. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество на
основание чл. 78, ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева.
По отношение на внесените суми за възнаграждения на свидетели в размер на общо 60
13
лева, не следва да бъдат присъдени, тъй като от свидетелите не е претендирано
заплащане и същите не са изплатени, а се намират по депозитната сметка на ОС -
Ловеч.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ , ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. *******, представлявано от изпълнителните директори Б.И. и Р.М.,
съдебен адрес: гр. *******, на основание чл.432 от Кодекс за застраховането и чл.86 от
ЗЗД, да заплати на Н. В. Н., ЕГН **********, град ******* съдебен адрес: адвокат С.
К. Н., гр.С., *******, сумата от 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева, представляваща
застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди от смъртта на сина
му В.Н. В., ЕГН **********в резултат на ПТП, станало на 18.11.2020 г. около 20:10
часа, преди с.Български Извор, управлявайки лек автомобил „Опел Вектра" с peг. №
******* по главен път гр. Варна - гр. С. ПП14, когато лек автомобил БМВ с peг. №
*******, застрахован в ответното дружество, управляван от А. А. К. навлиза в лентата
за насрещно движение и се блъска челно в лекия автомобил „Опел Вектра“ ведно със
законните лихви от 31.05.2021 година на основание на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ до
окончателното изплащане, като искът за сумата от 150 000 лева до претендираната
сумата 300 000 лева, като неоснователен и недоказан отхвърля.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, ЕИК *******, с горните данни, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК,
да заплати на Н. В. Н., с горните данни, сумата от 262.50 (двеста шестдесет и два 0.50)
лева, разноски съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, ЕИК *******, с горните данни, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК,
да заплати на по сметка на Окръжен съд Ловеч, държавна такса в размер на 6 000 (шест
хиляди) лева върху размера на уважената сума.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, ЕИК *******, с горните данни, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК,
да заплати на адвокат адв. С. К. Н., АК – С., гр.С., *******, адвокатски хонорар на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата, в размер на 4 530 (четири хиляди
петстотин и тридесет) лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 3 от ГПК Н. В. Н., с горните данни, да заплати
на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“, ЕИК *******, с горните данни, 271.55 лева (двеста седемдесет и един 0. 55)
лева, разноски по делото, съобразно отхвърлената част.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 8 от ГПК Н. В. Н., с горните данни, да заплати
на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, с горните
данни, юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 (триста и шестдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-
14
Велико Търново в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
15