Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 29.06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 1590 по описа за
2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен от З. „Б.И.“ АД ***
против И.Л.С. осъдителен иск за сумата 26 000лв., частично от 70 000лв. на
основание чл.500, ал.2 КЗ.
Твърденията са за настъпило на 13.05.2017г. на път между
с.Равно поле и с.Верила ПТП, причинено от виновното поведение на застрахования
по застраховка „Гражданска отговорност“ ответник, като водач на л.а.Фиат Пунто с ДК № ******. От произшествието пострадал А.Х.,
който предявил против ищеца иск за неимуществени вреди по чл.432, ал.1 КЗ.
Ищецът твърди, че ответникът управлявал автомобила без да притежава
свидетелство за правоуправление, съставляващо основание за възникване регресната отговорност по чл.500, ал.2 КЗ.
В срока по чл.131 ГПК ответникът,
чрез процесуалния си представител адв.В.А.-САК, е
подал писмен отговор, с който оспорва иска.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
Регресното вземане на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ по чл.500, ал.2 КЗ възниква при наличието
на две кумулативни предпоставки: плащане на пострадалия на обезщетение за
вредите, причинени от застрахования и управляването от последния на моторното
превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на
съответната категория, или временно е отнето свидетелството за управление. Ако превозното
средство е учебно и е управлявано от кандидат за придобиване на правоспособност
за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на
наредбата по чл.152, ал.1, т.3 ЗДв.П и при
провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата
по чл.152, ал.1, т.4 ЗДв.П разпоредбата на чл.500,
ал.2 КЗ не се прилага.
По делото не се спори настъпило
на 13.05.2017г. пътно-транспортно произшествие на път SFO1231 посока от с.Равно
поле към кв.Верила между л.а.Фиат Пунто, управляван
от ответника И.С., и л.а.Сузуки с ДК № ******, управляван от С.К.С., като последица
от което пострадал пътникът във втория автомобил А.А.Х..
Пострадалият предявил против
застрахователя З. „Б.И.“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за
обезщетение за неимуществени вреди от 70 000лв., ведно със законната лихва
от 16.09.2017г. до изплащането с образувано гр.д.№ 12868/2017г. по описа на
САС, I-1 състав. С решение №
3482/15.05.2019г. искът е уважен за сумата 40 000лв. и присъдена законна лихва от 16.09.2017г. до
изплащането и разноски по делото.
С решение № 1095/02.06.2020г. по в.гр.д.№
5006/2019г. на САС решението на СГС е отменено за разликата над 35 000лв.
до присъдените 40 000лв. с отхвърляне на иска в тази част, а в останалата част
потвърдено. Решението е влязло в сила на 21.07.2020г.
В рамките на това исково
производство е било установено, че отговорността на И.С. е била обект на
сключена и действаща със З. „Б.И.“ АД към деня на произшествието застраховка
„Гражданска отговорност“. По същото е бил установен и миханизма
на ПТП с изведен правен извод,
че причина за настъпването му е неговото противоправно
и виновно поведение, съставляващо деликт по чл.45 ЗЗД.
Ответникът е участвал в делото
като трето лице-помагач по чл.219, ал.1 ГПК, поради което е обвързан от решението
в отношенията си с пострадалия, съответно от установеното в мотивите в
отношенията си със страната, която го е привлякла /чл.223 ГПК/.
Като доказателство по делото е
приет констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен на в деня на
произшествието 13.05.2017г. от длъжностно лице при МВР-гр.Елин Пелин, в която е
посочено, че водачът на л.а. Фиат Пунто е без
свидетелство за правоуправление на МПС. По делото няма данни и не се твърди в
конкретната хипотеза да е налице изключението по чл.500, ал.2 КЗ. Предвид това
съдът приема за установено, че към деня на произшествието ответникът не е
притежавал правоспособност за управление на МПС, поради което са налице
предпоставките за ангажиране регресната му
отговорност по чл.500, ал.2 КЗ.
Видно от представените
удостоверения на ЧСИ М.Д., с район на действие СГС, за присъдените в полза на пострадалия парични
суми за обезщетение за неимуществени вреди е издаден изпълнителен лист на
08.06.2020г., а за съдебните разноски изпълнителен лист на 09.02.2021г., както
и изпълнителен лист от 09.02.2021г. в полза на процесуалния му представител в
исковото производство адв.Р.П.за присъденото
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, с образувани въз основа всеки един
съответно изп.д.№ 20217870400032, изп.д.
№ 20197870400142 и изп.д.№ 20217870400033, по които
от длъжника З. „Б.И.“ АД са заплатени всички парични суми, за които е
осъден-обезщетението от 35 000лв., законна лихва до деня на плащането,
присъдените в полза на пострадалия съдебни разноски от 307.50лв., както и
присъденото на адв.П.адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.2 ЗА от 1549.64лв. Постъпилите суми са били изплатени на пострадалия
и адв.П..
Горното обуславя извод за
основателност на осъдителния иск в пълния предявен размер от 26 000лв.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноските по
делото от 2840лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА И.Л.
Стефанов, ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 26 000лв. на основание
чл.500, ал.2 КЗ, представляваща регресно вземане за
платено обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” за причинени на
трето лице неимуществени вреди от ПТП на 13.05.2017г., както и разноски по
делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 2840лв.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: