Р Е
Ш Е Н
И Е №
Град Тетевен,03.12.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД-първи състав ,в публично заседание на двадесет и седми ноември ,през две хиляди и
деветнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНИ
ГЕОРГИЕВА
При
секретаря: ВИОЛЕТА МОНОВА
Като
разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 156 по описа на Районен
съд-Тетевен за 2019 година,със страни:
Ищец: : ” Т.Б.А.Б.“-ЕАД,ЕИК:*******,седалище
и адрес на управление: град ********** ***,Представляван от А.Ч.Д. и Н.Г.С.-изпълнителен
директор,чрез пълномощника по делото юрисконсулт С.Р.Р.
Ответник
: Й.А.С. ЕГН ********** ***
И за да се произнесе,взе предвид
следното:
Предявен
осъдителен иск с правно основание чл.415 ал.1 т.3 от ГПК във вр. с чл.79 във вр. с чл.86 от ЗЗД и
чл.430 от ТЗ от ищеца ” Т.Б.А.Б.“-ЕАД срещу ответника Й.А.С.. Ищецът
претендира по договор за потребителски
кредит №********** /29.05.2018г.сумата от 2462,88лв главница,475,08лв договорна
лихва за периода от 05.07.2018г до 05.06.20120 г. в едно със законната лихва
считано от подаване на настоящият иск до окончателно изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди ,че договор за потребителски кредит №**********
/29.05.2018г е сключен за сумата от
2199лв , като към главницата се включва такса за оценка на риска в размер на
263,88лв. дължима в деня на подписване на договора и се възстановява на кредитора с дължимите
месечни вноски .Съгласно чл.7 ал.2 от договора
съответната част от сметката по кредита се превеждат по сметката на
купувача избрана от потребителя за
заплащане на продажната и цена . Ищецът е превел сумата от 2199 лв . на
продавача на стоката съобразно фактура №**********/29.05.2018г./л.17/.Общото и
крайно задължение по договора възлиза на 2937,96лв, която сума е разсрочена на
24 месечни погасителни вноски ,от които 23 месечни вноски за сумата от 122,42лв
, като последната изравнителна вноска /т.е 24-та/ е в размер на 122,30лв.
Уговореният лихвен процент ,с който се олихвява кредита е 17,54%/чл.9 ал.1 и
ал.2 от договора/. Ответницата не е заплатила нито една от вноските по
договора, като не е изпълнила и падежираните
си задължения с падежи 05.07;05.08;05.09.2018г.На длъжникът са изпращани писма
за предсрочната изискуемост на кредита , но същите не били получени лично от
длъжника или били върнати лично на подателя като непотърсени .По делото е
представена и поканата за предсрочна изискуемост в едно с пощенските разписки
,от които е видно ,че на същите е записано адресатът отсъства . С исковата
молба е направено искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение в случай
,че са налице предпоставките на чл.238 от ГПК .
В
срока по чл.131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба. В съдебно
заседание ищецът не се явява за него се явява юрисконсулт М.Н./пълн. л. 46/ ,
ответницата не се явява не се представлява.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното
от фактическа страна:
Касае се за
договор за потребителски кредит, уреден в разпоредбите на чл.9 от ЗПК, съгласно който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД ако
длъжникът не изпълни точно задължението си на падежа, кредиторът има право да
иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение.Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД, с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи,
а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Съгласно чл. 10 от ЗПК договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или
друг носител. За да е налице договор за заем между страните по делото, не е
достатъчно заемодателят да предаде на заемателя дължимата сума, а е нужно и
заемателят да се задължи да я върне.
Съдът
приема, че от представените по делото доказателства по безспорен начин се
установява сключения между страните договор за потребителски кредит,
задълженията си по който ищцовото дружество банка е изпълнило в срок и
съобразно условията на договора. По делото е представен заверен препис от
Договор за потребителски кредит №********** от 29.05.2018г ., ведно с погасителен план, подписан от ответника по
делото. От представения договор се установи, че ответника е положил подписа си
в договора и не оспорва получаването на заемната сума. От своя страна и при
условие на точно и своевременно изпълнение от ищеца, ответникът Й.С. не е
изпълнила насрещното си задължение да върне сумата, който размер се установява
от договора за потребителски кредит.При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Налице
е валиден договор сключен от ищеца ” Т.Б.А.Б.“-ЕАД,ЕИК:******* и ответника
Й.А.С. за
предоставяне на потребителски кредит № ********** от 29.05.2018г , като
ответника не е
изпълнил точно задължението си за връщане на заетата сума .
Съгласно
разпоредбата на чл.11, ал.1,т.7-12 и т.20, ЗПК договорът следва да съдържа
общия размер на кредита и условията за усвояването му; лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти; условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В
настоящия случай в договора се съдържа общия размер на
кредита, условията за усвояването му, условията за издължаване,
погасителните вноски броя и падежа им. В същия/л.7 от делото / е
възпроизведена и разпоредбата на чл.11, т.12 от ЗПК, посочено е, че заетата сума се погасява при
годишен лихвен процент 17,54%,срок на кредита 24 вноски с размер на всяка
122,42лв , като последната изравнителна е от 122,30лв.Не са нарушени и
разпоредбите на чл.20, ал.2 и чл.20ал.3 от
ЗПК. Не се установява от събраните доказателства нарушаване
или ограничаване права на ответника от неравноправни клаузи
на договора, а и някакви конкретни възражения и доводи не са посочени.
ч.гр.д. № 874 от 2018г на Р.С.-Тетевен е прекратено поради , това че т.18 от ТР №4/2013г от 18.06.2014г на ОСГТК се прилага по отношение на банковите финансови институции ,
какъвто е и заявителя , както и нередовен
документ извлечение от счетоводните книги , видно е от заповедното производство
длъжникът не е бил уведомен писмено за настъпилата предсрочна изискуемост тъй
като същото не е получено от длъжника . Към исковата молба е представено
уведомително писмо до длъжника и обратна разписка като е отбелязано на плика
получателят отсъства . Съдът с
разпореждането по чл.130 от ГПК е връчил
в едно с исковата молба и уведомлението
за предсрочна изискуемост–на на пълнолетен член на семейството на адреса
(неговата майка Тотка Петрова Костова –л.33) на 20.06.2019г. Ответницата , не е представила в срок
отговор на исковата молба и не се явява и не се представлява в първото
заседание по делото /призовката не е връчена , тъй като е отбелязано ,че
адресатът отказва да получи съобщението /л. 42, съобразно чл.44 ал.1 изр. пето
от ГПК /, тоест връчването е редовно . Ответникът не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, указани са му последиците от
неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването
му в първото заседание по делото в първото разпореждане на съда и в
определението по чл.140 от ГПК, преписи от които той е отказал да получи .По
делото е изготвена и съдебно икономическа експертиза , която е приета от съда и
същия я кредитира в цялост, видно от която размерът на задължението на
ответника по главницата е такова каквото се претендира с исковата молба , договорната лихва за периода 05.07.2018г до
датата на завеждане в съда на иска е 309,50 лв. , като за периода 05.07.2018г
до 05.06.2020г е 457,08 лв.
Налице е
и предпоставката по чл.239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявеният иск е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
Съдът приема ,че от момента на връчването на ответника на исковата молба с приложенията към нея , съобщение от дата 20.06.2019г /л.33/, в която е и
процесното уведомително писмо за обявяване на предсрочната изискуемост /л.20 от делото/ е настъпила и предсрочната изискуемост , тъй
като преди подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК ищеца не е уведомил
писмено длъжника за предсрочната изискуемост тъй като уведомлението не е получено
, поради което законната лихва следва да се дължи от датата на исковата молба ,така както е
заявено 18.02.2019год./датата на
товарителницата от куриерската фирма ,с която е изпратена исковата молба в
съда/.
Предвид изложените по-горе
съображения ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумите, както
следва : сумата в общ размер от 2937,96лв ,от които 2462,88лв главница ,
475,08лв договорна лихва за периода 05.07.2018г до 05.06.2020г. по договор за
потребителски кредит ********** от 29.05.2018г.,законната лихва от датата на
подаване на исковата молба 18.02.2019г до окончателно изплащане на вземането .
Съдът намира, че искането на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение е допустимо, тъй като законодателят не е
предвидил краен срок, в рамките на който страната може да упражни правото си да
иска постановяване на такова решение, поради което това право може да се
упражни във всяко положение на делото до приключване на устните състезания.
Налице са и трите кумулативни предпоставки на чл.238, ал.1 от ГПК, при
наличието на които ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
спрямо ответника, а именно: 1.ответникът не е депозирал в срок отговор на
исковата молба, 2. същият не се явява в съдебно заседание и 3.ответникът не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.Налице са
предпоставките на чл. 238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение. На
ответника, съгл. чл. 239 ГПК са указани последиците от не представяне на
отговор и неявяване в с.з.,като с
Разпореждане № 418/20.02.2019г., връчено, ведно със съобщението и исковата
молба с приложенията на 20.06.2019г. , а определение № 301/30.07.2019г в едно
със съобщението за насрочване на делото
ответникът е отказал да получи . Освен това исковата претенция е
вероятно основателна относно главницата и договорната лихва , така като е претендирана. Искът е вероятно
основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства (между страните са създадени договорни отношения
относно предоставяне на потребителски кредит, като ищецът е изправна
страна-сумата по кредита е предоставена от него, а ответникът не е изпълнил
основното си задължение да погасява кредита съобразно уговореното, поради което
ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем, като е уведомил ответника за
това с връчване на преписа от исковата молба и приложенията към нея , в които
се намира и писменото уведомление за прекратяване на договора, като по делото е
изготвена и приета съдебно счетоводна експертиза . Ищецът е заявил претенцията
си по реда на заповедното производство
образувано е ч. гр.д. №974/2018г на Р.С.Тетевен , по което заявлението е отхвърлено с разпореждане №2244/26.10.2018г , връчено на
13.11.2018г. , същото е обжалвано и потвърдено с определение №27/15.01.2019г по
в. ч. гр.д.№580/2018г на ЛОС и съдът е
указал на заявителя ,че има правната възможност да предяви иск по реда на
чл.415 ал.1 т.3 от ГПК с разпореждане
№174/22.01.2019г , връчено на 30.01.2019год. , Исковата молба е подадена в съда
на дата 18.02.2019г видно от
представената товарителница /л.24/.Това е достатъчно и не е необходимо съдът да
аргументира и излага доводи по същество.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на
ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимоста на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. От
разпоредбата на чл. 411, ал. 2 ГПК може да се направи извод, че с акта си по
същество в заповедното производство съдът може да издаде заповед за изпълнение
или да откаже да издаде такава. Отказът да се издаде такава на практика
представлява цялостно отхвърляне на заявеното до съда искане. От друга страна
правилата за разпределение на отговорността за разноски изискват уважаване на
съответното искане (арг. от чл. 78, ал. 1 ГПК). След като в заповедното производство
такова уважаване не е налице, то на този етап правният спор е решен изцяло в
полза на заявителя. Ето защо юрисконсултско възнаграждение на от този етап от производството няма как да му
се присъдят. Именно поради отхвърляне на искането му са предявени и осъдителни
искове в настоящото производство. Единствената връзка, която тези искове имат с
развилото се заповедно производство, е с доплащане на дължимата такса по
смисъла на чл. 415, ал. 4 ГПК. След като по заповедното производство не е
издадена заповед за изпълнение, то на практика не съществува друга връзка между
двете производства, освен така очертаната от законодателя. Ето защо изходът на
спора от исковото производство има самостоятелно значение и на присъждане
подлежат разноските единствено от този спор. Изходът на спора в заповедното
производство е отрицателен за ищеца, поради което не му се дължи юрисконсултско
възнаграждение за това производство, с
изключение на заплатената държавна такса – арг. от чл. 415, ал. 4 ГПК. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика
са ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови
претенции в предявения си размер, ответника следва да бъде осъден
да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в
общ размер от 59,74лв., държавна такса по ч. гр.д. №974/18г на Р.С.Тетевен ,
юрисконсултско възнаграждение не се дължи тъй като заявлението е отхвърлено в
цялост с разпореждане №2244/26.10.2018г.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК, ответника Й.А.С. следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производство за юрисконсултско
възнаграждение 150 лв. съобразно чл.25
ал.1 от НЗПП и държавна такса
в размер на 59,74лв. , 300лв
депозит за вещо лице.
Решението се
основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК, съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Й.А.С. ЕГН ********** *** да заплати на ” Т.Б.А.Б. “-ЕАД,ЕИК:*******,седалище
и адрес на управление: град ********** ***,Представляван от А.Ч.Д. и Н.Г.С.-изпълнителен
директор,чрез пълномощника по делото юрисконсулт С.Р.Р. сумата в общ размер от
2937,96 лв. , от които 2462,88лв главница,475,08лв договорна лихва за периода
от 05.07.2018г до 05.06.2020 г. в едно със законната лихва считано от подаване
на настоящият иск 18.02.2019г до окончателно изплащане на задължението по договор
за потребителски кредит №********** /29.05.2018г.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Й.А.С.
ЕГН ********** *** да заплати на ” Т.Б.А.Б.“-ЕАД,ЕИК:*******,седалище и адрес
на управление: град ********** ***,Представляван от А.Ч.Д. и Н.Г.С.-изпълнителен
директор,чрез пълномощника по делото юрисконсулт С.Р.Р. сумата от 150 лв. за
юрисконсулстко възнаграждение по настоящото производство , 300 лв. депозит за
вещо лице , както и сумата от 59,74 лв. представляващи държавна такса за
завеждане на делото .
ОСЪЖДА на
основание чл.78 ал.1 от ГПК Й.А.С. ЕГН ********** *** да заплати
на ”Т.Б.А.Б.“-ЕАД,ЕИК: ******* , седалище и адрес на управление: град **********
***,Представляван от А.Ч.Д. и Н.Г.С.-изпълнителен директор,чрез пълномощника по
делото юрисконсулт С.Р.Р. , разноските
по заповедното производство от 59,74 лв. представляващи
държавна такса по ч. гр .д № 974/2018г
на Р.С.Тетевен .
Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.ПРЕПИС от
неприсъственото решение да се връчи на страните.
УКАЗВА на страната, срещу която
решението е постановено Й.А.С. ,
че може да поиска от ОС-Ловеч неговата
отмяна в едномесечен срок от връчването на преписа при условията на чл.240 ал.1 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: