Р Е Ш
Е Н И
Е № ........
Гр. Павликени, 30.11.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Павликенският районен съд гражданска колегия в публичното заседание на 19.08.2020
година в състав:
Районен съдия: ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ
при секретаря Ирена Илиева, като разгледа докладваното от съдията ГрД № 247
по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от подадена от Н.Б.И., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника му адв. Ж.П. - ВТАК против „***” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. П., бул. ***№ ***.
Предявен е иск с правно
основание чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС) за признаване за установено по
отношение на ответното дружествоо, че Н.И., по силата на дарствено правоотношение е собственик на една втора
идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 07716.139.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. ***, общ. П., обл. В. Т., одобрени със Заповед №
РД-18- 351/07.02.2018г. на изп. директор на АГКК, целият имот с площ от 5000
кв. м., трета категория при неполивни условия, отреден за земеделска територия,
начин на трайно ползване НИВА, находящ се в местността „***”, при граници и
съседи: ***, ***, ***, ***, както и от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 07716.157.58 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, общ. П., обл. В. Т.,
одобрени със Заповед № РД-18-351/07.02.2018г. на изп. директор на АГКК, целият
имот с площ от 3001 кв. м., трета категория при неполивни условия, отреден за
земеделска територия, начин на трайно ползване НИВА, находящ се в местността „***”
при граници и съседи: ***, ***, *** и осъждане на същото да му отстъпи собствеността и предаде владението върху процесните части. Ищецът основава претенцията си на следните твърдения:
по силата на земеделска реституция, доброволна делба и наследствено правоприемство
от Х. К. праводателката му Я. Г. Г. била собственик на процесните идеални
части, които му дарила.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество е подало писмен отговор, с
който търси отхвърляне на предявения иск. Твърди, че ищецът не е собственик на
претендираните идеални части, тъй като процесните имоти са реституирани на Н. Т. Ф., чиито наследници с Договор за доброволна
делба от 29.11.2000 г. разпределили помежду си. Процесиите имоти били
разпределени в дял на Х. Б. К., която към тази дата била
омъжена, като с делбата за нея било възникнало задължение за парично уравняване
на дяловете на двама от другите съделители и съгласно разпоредбата на чл. 19,
ал. 1 СК вещите и правата върху вещи, придобити от съпрузите през време на
брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо от това на чие име са придобити, т.е. имали статут на СИО и се
разпределяли между всичките й наследници.
Страните претендират присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и с доказателствата
по делото и, след като прецени последните поотделно и в тяхната съвкупност, при
условията на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, намери за установено следното:
Не са спорни по делото реституцията на земеделските имоти, собствени на Н.
Т. Ф., подписания делбен договор, по силата на който в дял на Х. Б. К., през време на брака й с М.
Й. К. са дадени процесните имоти, както и съответните наследствени
трансмисии.
Не са спорни и сделките, на които страните основават собственическите си претенции.
Спорно по делото е единствено дали с договора за делба и по конкретно
предвиденото с него уравнение на дялове е трасформирало индивидуалната
собственост на К., на основание наследство
върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 07716.139.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. ***, общ. П., обл. В. Т., одобрени със Заповед № РД-18-
351/07.02.2018г. на изп. директор на АГКК, целият имот с площ от 5000 кв. м.,
трета категория при неполивни условия, отреден за земеделска територия, начин
на трайно ползване НИВА, находящ се в местността „***”, при граници и съседи: ***,
***, ***, ***, както и от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 07716.157.58 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. ***, общ. П., обл. В. Т., одобрени със Заповед №
РД-18-351/07.02.2018г. на изп. директор на АГКК, целият имот с площ от 3001 кв.
м., трета категория при неполивни условия, отреден за земеделска територия,
начин на трайно ползване НИВА, находящ се в местността „***” при граници и
съседи: ***, ***, *** в СИО.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ
от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. За да
бъде уважена исковата претенция, намираща своето правно основание в посочената
норма, следва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1)
ищцата да е съ/собственик на процесния имот; 2) ответниците да владеят
съответната реална част от имота и 3) владението върху частта от имота да е
лишено от правно основание.
В тежест на ищцовата страна е да докаже наличието на първите две
предпоставки, а в случай, че ответниците твърдят съществуването на правно
основание за владението на имота, следва да докажат това си твърдение.
Ищеца твърди, че е собственик на претендираните идеални части, позовавайки
се валидна правна сделка, съответно на наследствено правоприемство на
праводателя му от лицата К. и Ф. и извършена в полза на наследниците на същия
земеделска реституция.
Х. Б. К. обаче е придобила процесните имоти по пътя на доброволна делба,
при която е договорено парично уравнение на дяловете на останалите съделители и
доколкото това уравнение е станало през време на брака й с посоченото по-горе
лице, то тя ги е придобила в условията на СИО. СИО, прекратена при равни права
със смъртта на М. Й. К., която от своя страна е призовала към наследяване съпругата
и децата му.
Така изложеното обосновава извода, че праводателите на ищцовото дружество
са му прехвърлили точно колкото са наследили и ищеца не е собственик на
претендираните идеални части. Предвид посоченото и доколкото ищеца носи
тежестта, съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК да докаже фактите, на които основава
своята претенция, при това при условията на главно, пълно и пряко доказване, то
следва изводът, че ищеца не е надлежно установил по делото изгодния за нея
факт, от който черпи права. Тежестта на доказване не е задължение да се
представят доказателства. Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за
последиците от недоказването, а доказателствената тежест се състои в правото и
задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто
юридически факт не е доказан.
При липсата на проведено доказване на твърдяното от ищеца придобивно
основание, съдът не може да приеме за осъществена първата от горепосочените предпоставки.
Отсъствието на първата от кумулативно изискуемите се от чл.108 от ЗС
предпоставки обезпредметява обсъждането на останалите.
Поради изложеното, искът се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне
като такъв.
Направените от ищеца разноски остават за негова сметка, а доколкото
ответното дружество не ангажира доказателства за сторени такивая то не му се и
следват такива.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Б.И., ЕГН ********** *** против „***” ЕООД със седалище и
адрес на управление гр. П., бул. ***№ ***, иск с правно основание чл. 108 от
Закона за собствеността за признаване за установено по отношение на ответното
дружество, че е собственик на една втора идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №
07716.139.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, общ. П.,
обл. В. Т., одобрени със Заповед № РД-18- 351/07.02.2018г. на изп. директор на
АГКК, целият имот с площ от 5000 кв. м., трета категория при неполивни условия,
отреден за земеделска територия, начин на трайно ползване НИВА, находящ се в
местността „***”, при граници и съседи: ***, ***, ***, ***, както и от ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ № 07716.157.58 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***,
общ. П., обл. В. Т., одобрени със Заповед № РД-18-351/07.02.2018г. на изп.
директор на АГКК, целият имот с площ от 3001 кв. м., трета категория при
неполивни условия, отреден за земеделска територия, начин на трайно ползване
НИВА, находящ се в местността „***” при граници и съседи: ***, ***, *** и
осъждане на същото да му отстъпят собствеността и предаде владението върху тях,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд-Велико
Търново в 2-седмичен срок от датата на връчване на препис.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
ИИ