№ 1764
гр. София, 26.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Бойчева
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Търговско дело №
20211100901884 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 692 от ТЗ.
На 17.01.2022 г. са обявени в Търговския регистър по партидата на
“Е.Е.Ч.” ЕООД, ЕИК *******, изготвените от синдика Списък на приетите от
синдика предявени вземания на кредиторите по чл. 685, ал. 1, чл. 687, ал. 2 и
чл. 688, ал. 1 от ТЗ и Списък на неприетите от синдика предявени вземания на
кредиторите по чл. 686, ал. 3 от ТЗ.
В срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ са постъпили следните възражения:
възражение с вх. № 3449/21.01.2022 г., подадено от длъжника “Е.Е.Ч.”
ЕООД; възражение с вх. № 3451/21.01.2022 г. , подадено от кредитора “П.
(PTS) М.ЗА К. И П.”, Египет.
Съдът, като взе предвид изготвените от синдика списъци, направените
възражения, доводите на страните, становищата на синдика и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По възражение с вх. № 3449/21.01.2022 г., подадено от длъжника
“Е.Е.Ч.” ЕООД срещу включването в списъка на приетите вземания на
вземанията, предявени от Държавата чрез НАП:
Възражението е процесуално допустимо – подадено е в срок и от
легитимирано лице с правен интерес.
Кредиторът с оспорено вземане НАП е предявил в срока по чл. 685, ал.
1 от ТЗ с молба с вх. № 35121/23.12.2021 г., с пощенско клеймо 17.12.2021 г.,
публични вземания срещу длъжника за данъци, такси, осигурителни вноски,
имуществени санкции.
Същите са включени от синдика в списъка на приетите вземания на
кредиторите на “Е.Е.Ч.” ЕООД.
1
С разглежданото възражение длъжникът “Е.Е.Ч.” ЕООД Д оспорва
приетите вземания на кредитора Държавата чрез НАП, като сочи, че същите
не са уточнени нито по основание, нито по размер. Сочи, че вземанията по
ревизионен акт № Р-22002220003953-091-001/15.02.2021 г. са в общ размер на
174 337,06 лева, от които 146 397,33 лева – главница и 27 939,73 лева – лихви,
а не предявените и включени в списъка на приетите вземания 249 224,06 лева.
Сочи, че този ревизионен акт е обжалван като незаконосъобразен и
вземанията по същия следва да бъдат изключени от списъка на приетите
вземания. Сочи, че след извършените прихващания от НАП дължимата сума
по ревизионен акт № Р-22221418001195-091-001/03.09.2018 г. е в размер на
75 472,84 лева, вместо приетата 381 040,55 лева. Претендира да бъдат
изключени от списъка на приетите вземания всички приети вземания на НАП.
Кредиторът с оспорено вземане държавата чрез НАП изразява
становище за неоснователност на подаденото възражение.
Синдикът изразява становище, че възражението е неоснователно.
При така установеното съдът приема от правна страна следното:
Към молбата за предявяване на вземания кредиторът държавата чрез
НАП представя писмени доказателства за предявените вземания за данъци,
осигурителни вноски и имуществени санкции, които произтичат от
задължения на длъжника по ЗДДС, ЗКПО, КСО, ЗДДФЛ, ЗЗО.
В случая посочената от синдика в списъка сума по т. 1 от 381 040,55
лева представлява сбора на приетите публични вземания за данъци по
горепосочените два ревизионни акта, справка-декларация от 12.09.2019 г.,
справка-декларация от 10.09.2020 г., годишна данъчна декларация по чл. 92
от ЗКПО за 2018 г., 29 броя декларации образец 6, 7 броя декларации по чл.
55, ал. 1 от ЗДДФЛ. Посочената от синдика в списъка сума по т. 2 от
249 224,06 лева представлява сбора на приетите публични вземания за
задължителни осигурителни вноски по 37 броя декларации образец 6 за
периода м. 02.2018 г. – м. 07.2020 г. С оглед на това неоснователни остават
доводите на длъжника.
Представеният от длъжника ревизионен доклад е ирелевантен за
процесните публични вземания. Ревизионният доклад се явява междинен
етап в данъчно-осигурителния контрол съгласно чл. 117 от ДОПК. Той
отразява констатациите на ревизиращия орган по приходите от извършената
ревизия. Срещу ревизионния доклад данъчно задълженото лице може да
направи възражения, а след изтичане на срока за възражения ревизионният
доклад с възраженията се предава на органа, възложил ревизията, за преценка
за издаване на ревизионен акт. С оглед на това меродавно за установяване на
публичните задължения е приетото в ревизионния акт, а не в предхождащия
го ревизионен доклад.
По отношение на вземанията по ревизионен акт № Р-22221418001195-
091-001/03.09.2018 г., между страните не се спори, че същият е връчен на
длъжника, няма данни да е обжалван и съответно е влязъл в сила. С оглед на
това и на основание чл. 164, ал. 4 от ДОПК, вземанията по този ревизионен
акт не могат да бъдат оспорени по реда на част четвърта на ТЗ в
производството по несъстоятелност.
2
По отношение на вземанията по ревизионен акт № Р-22002220003953-
091-001/15.02.2021 г., между страните не се спори, че същият е връчен на
длъжника и е обжалван по съдебен ред. Няма данни производството по
делото да е приключило, поради което и на основание чл. 164, ал. 5 от ДОПК,
вземанията по този ревизионен акт следва да бъдат включени под условие в
списъка на приетите вземания и се удовлетворява по реда на чл. 725, ал. 1 от
Търговския закон. В списъка на приетите вземания на държавата чрез НАП в
т. 1.4. изрично е посочено от синдика, че ревизионният акт е обжалван пред
АС София град. В становището синдикът посочва, че вземанията по този
ревизионен акт са приети под условие. За яснота в списъка на приетите
вземания в частта за вземанията на кредитора държавата чрез НАП по т. 1.4.
следва да бъде прецизирано изрично, че вземанията по ревизионен акт № Р-
22002220003953-091-001/15.02.2021 г. са приети под отлагателно условие за
влизане в сила на ревизионния акт.
По изложените съображения съдът намира, че възражението на
длъжника “Е.Е.Ч.” ЕООД е неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
По възражение с вх. № 3451/21.01.2022 г., подадено от кредитора “П.
(PTS) М.ЗА К. И П.”, Египет срещу неприемането на предявеното
вземане:
Възражението е процесуално допустимо – подадено е в срок и от
легитимирано лице с правен интерес.
Възразилият кредитор “П. (PTS) М.ЗА К. И П.”, Египет, е предявил в
срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ с молба с вх. № 35233/29.12.2021 г., с пощенско
клеймо от 23.12.2021 г., вземания срещу длъжника “Е.Е.Ч.” ЕООД в размер на
1 400 000 щатски долара, които по курса на БНБ към 24.11.2021 г. за щатския
долар от 1,74534 възлизат на 2 443 476 лева, представляващи неустойка по чл.
3 от допълнително споразумение от 01.02.2021 г. към договор от 30.09.2020
г., сключени между “Е.Е.Ч.” ЕООД като продавач и “П. (PTS) М.ЗА К. И П.”
като купувач.
Същите са включени от синдика в списъка на неприетите вземания на
кредиторите на дружеството по чл. 686 от ТЗ.
В разглежданото възражение възразилият кредитор възразява срещу
неприемането на предявеното от него вземане.
Длъжникът не изразява становище по подаденото възражение.
Синдикът изразява становище, че възражението е неоснователно. Сочи,
че представените договор и анекс, от които се твърди да произтича
предявеното вземане, са антидатирани. Сочи, че няма информация “Е.Е.Ч.”
ЕООД да се е занимавало с производство на нитролови ръкавици или да има
изградени търговски връзки с производители на нитролови ръкавици. Сочи,
че няма представени доказателства за предоставени аванси във връзка с
горецитирания договор. Сочи, че при подписването на договора банковите
сметки на “Е.Е.Ч.” ЕООД са блокирани поради задължения на дружеството и
не е било ясно как би могъл да се изпълни този договор. Сочи, че договорът е
бил неизпълняем от страна на дружеството още при подписването му, като се
3
е целяло единствено увеличение на задължението на дружеството, създаване
на мажоритарен кредитор. Сочи, че неустойката следва да има връзка с
неизпълнението на основното задължение и яснота какви точно вреди на
кредитора цели да обезщети.
Представени са от възразилия кредитор към молбата за предявяване на
вземания договор от 30.09.2020 г. и приложение № 1 от 01.02.2021 г. към
договора, сключени между “Е.Е.Ч.” ЕООД като продавач и “П. (PTS) М.ЗА К.
И П.”, за продажбата на стоки: 100% нитрилни, без прах, нестерилни
ръкавици за медицински преглед, производител Titan Flame, произход Китай,
цвят – син, мерна единица 1 кутия от 100 ръкавици, количество 2 000 000
кутии, общо количество 200 000 000 ръкавици.
В чл. 2 от договора е уговорено, че продавачът ще предостави на
купувача прогнозно време и окончателно потвърждение, след като продуктът
е наличен (“дата на наличност”) или ще предостави график за доставка
(Приложение А), така че крайната дата на всяка доставка на продукта до
точката на доставка (“дата на доставка”) може да бъде договорена с купувача.
Продавачът ще потвърждава всяка крайна дата на доставка с купувача, след
като датата на наличност бъде потвърдена.
Съгласно чл. 3 от договора, продуктът се продава при условията на
плащане – банков превод за 100% от цялата сума на седмичното плащане,
който ще се удължава всяка седмица и се заплаща след доставката, и при
условия – на предявяване срещу необходимите документи, посочени по-долу
в договора.
Съгласно чл. 6, б. а) от договора, купувачът може да прекрати това
споразумение, ако тридесет (30) дни след договорената последна дата на
доставка (31.01.2021 г.) продавачът не успее да достави продуктите. При
прекратяване от купувача съгласно съответните клаузи, продавачът връща
всяка част от покупната цена, получена от Продавача, когато стоките не
отговарят и са били върнати или отхвърлени или не са получени.
Съгласно чл. 6, б. б) от договора, освен това продавачът заплаща на
купувача “такса за прекратяване” от десет процента (10%) от а) частта от
стойността на всеки отхвърлен продукт и б) частта от стойността на
недоставените стоки, ако има такава, и с) 10% от стойността на USD за всяка
недоставена стока. Посочено е, че се приема, че действителните щети на
купувача в случай на неизпълнение от страна на продавача може да бъдат
невъзможни за установяване и че таксата за прекратяване представлява
справедлив и разумен размер на щетите при дадените обстоятелства и не е
неустойка.
В приложение № 1 от 01.02.2021 г. към договора е прието, че купувачът
е предоставил на продавача акредитив на стойност 2 000 000 щатски долара,
за да започне доставките, както и че продавачът не е доставил стока на
купувача в срока на договора – 31.03.2021 г.
В чл. 1 от приложение № 1 е уговорено, че купувачът авансира
допълнителен акредитив на продавача за сумата от 5 000 000 щатски долара.
В чл. 2 от приложение № 1 е уговорено, че продавачът се задължава да
започне доставките съгласно договора за покупко-продажба между страните
от 30.09.2020 г. и да завърши всички доставки, т.е. да достави всички
4
договорени стоки не по-късно от 01.03.2021 г.
В чл. 3 от приложение № 1 е уговорено, че ако продавачът отново не
успее да достави всички стоки на купувача навреме, продавачът дължи на
купувача неустойка в размер на 1 400 000 щатски долара, която става
дължима и платима с незабавно действие на 02.03.2021 г. в случай на
неизпълнение от името на продавача да изпълни съгласно споразумението и
без купувачът да предприема каквото и да е действие.
При разпита свидетелката Цв. Н. - бивш служител на длъжника “Е.Е.Ч.”
ЕООД, казва, че през периода на пандемията 2020 г. – 2021 г. дружеството се
е занимавало с търговия на нитрилови ръкавици, маски и др. Казва, че
договорът между “П. (PTS) М.ЗА К. И П.” и “Е.Е.Ч.” ЕООД не е изпълнен
поради затруднения да се извърши толкова голяма доставка. Казва, че имали
няколко отсрочки от страна на клиента, а след това клиентът се е отказал.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В случая възразилият кредитор претендира неустойка за неизпълнение
съгласно чл. 3 от приложение № 1 от 01.02.2021 г., съгласно която при
неизпълнение от страна на продавача да достави всички стоки на купувача
навреме, продавачът дължи на купувача неустойка в размер на 1 400 000
щатски долара, която става дължима и платима с незабавно действие на
02.03.2021 г.
В случая се касае за договор за продажба на стоки с международен
елемент – продавачът е дружество, регистрирано в Република България, а
купувачът е дружество, регистрирано в Египет. Основният източник на
норми, уреждащи договора за продажба с международен елемент е
Конвенцията на ООН за договорите за международна продажба на стоки -
CISG (КДМПС), която е ратифицирана и от Република България, и от Египет.
С чл. 7, ал. 2 от конвенцията, въпроси, засягащи материя, за която тази
конвенция се отнася, които не са изрично уредени от нея, следва да бъдат
уредени съобразно общите принципи, на които тя е основана, а при липса на
такива принципи - в съответствие с приложимия закон, посочен от правилата
на международното частно право.
В чл. 4, б. а) е прието, че освен ако друго изрично е предвидено в тази
конвенция, тя не се отнася до действителността на договора или на която и да
е от неговите клаузи или на който и да е обичай.
Съгласно чл. 74 от конвенцията, обезщетението за нарушаване на
договора от една от страните се състои в сума, равна на претърпяната загуба и
на пропуснатата полза от другата страна поради нарушението. Това
обезщетение не може да надвишава вредите, които страната, нарушила
договора, е предвиждала или е трябвало да предвиди при сключване на
договора като възможна последица от неговото нарушаване, като държи
сметка за фактите, които е знаела или е трябвало да знае.
В случая се претендира неустойка за забава при предаването на стоките,
което не е изрично уредено в конвенцията. Поради това и на основание чл. 7,
ал. 2 от конвенцията, приложение ще намери приложимия закон съгласно
правилата на международното частно право
Съгласно чл. 2, ал. 1 от КМЧП, частноправните отношения с
международен елемент се уреждат от правото на държавата, с която те се
5
намират в най-тясна връзка, като съдържащите се в кодекса разпоредби
относно определянето на приложимото право изразяват този принцип. Съдът
намира, че при продажба на стоки от българско дружество правоотношението
е най-тясно свързано с държавата по произход, поради което приложение
намира българското право. С оглед на горното и съгласно чл. 39, ал. 1 от
КМЧП, претенцията на възразилия кредитор за неустойка е с правно
основание чл. 92, ал. 1, изр. първо от ЗЗД. Неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Отговорността за плащане
на договорна неустойка възниква при наличието на три предпоставки, които
са елементи от сложния фактически състав: валидно договорно задължение,
претендиращият неустойка да е изправна страна по договора, неизпълнение
на задължението от страна на длъжника, валидна договорка за плащане на
неустойка поради неизпълнение на договорното задължение на длъжника.
В случая са представени от възразилия кредитор писмени доказателства
– договор от 30.09.2020 г. и приложение № 1 за възникване между страните
на облигационно правоотношение във връзка с договор за продажба на стоки.
От синдика са противопоставени доводи за антидатиране на процесните
договор и приложение № 1 към него. Съдът намира, че с оглед правомощията
на синдика по чл. 658, ал. 1, т. 10 от ТЗ да установява кредиторите на
несъстоятелността, синдикът участва в производството по разглеждане на
възраженията в защита на общия интерес на всички страни по делото по
несъстоятелност – кредиторите и длъжника, и може да въвежда доводи и
прави оспорвания в настоящото производство. Да се приеме обратното би
означавало, че производството по отделно възражение може да бъде водено
симулативно между длъжника и свързан (формално или неформално) с него
кредитор, при липса на реална процесуална защита от страна на длъжника.
Именно това се цели да бъде ограничено с приемането от законодателя и на
измененията на разпоредбата на чл. 694 от ТЗ (изм. ДВ, бр. 105 от 2016 г.),
както е посочено в мотивите към законопроекта за изменение и допълнение
на Търговския закон (сигнатура 602-01-31 от 14.06.2016 г.). Съдът приема, че
това е и целта на производството по разглеждане на възражения с участието
на синдика, длъжника и възразилия кредитор по реда на чл. 692, ал. 3 от ТЗ.
Поради изложеното и с оглед особената процесуална роля на синдика, съдът
намира, че същият се явява трето лице по смисъла на чл. 181 от ГПК и може
да оспорва достоверността на датата на представените документи.
Възразилият кредитор, който носи доказателствената тежест за това, не
установява достоверността на датата на процесните договор и приложение №
1 към него, съгласно чл. 181, ал. 1 от ГПК. В случая не се представиха и
събраха по делото доказателства за заверка на документа или
възпроизвеждане на документа в официален документ, или настъпване на
обстоятелства и факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го
съставяне на документа. Достоверността на датата на договора и
приложението не може да бъде установена от показанията на свидетеля Н.,
която е допусната до разпит за други обстоятелства, а и със свидетелските
показания не се установяват обстоятелствата по смисъла на чл. 181, ал. 1 от
ГПК. С оглед на това не може да се приеме за доказано сключването на
договора и приложението на посочените в същите дати.
Възразилият кредитор не установява и да е изправна страна по
договора, тъй като не доказва да е предоставил посочените в приложение № 1
6
от 01.02.2021 г. акредитив на стойност 2 000 000 щатски долара и
допълнителен акредитив за сумата от 5 000 000 щатски долара.
Дори и да се приеме, че е налице валидна облигационна връзка между
страните на посочените дати и изправност на възразилия кредитор по
договора и приложение № 1, което съдът не приема по изложените по-горе
съображения, то в случая не се установява валидна неустоечна клауза, за
което съдът следи по възражение на насрещната страна и служебно, ако
нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства.
В случая уговорената неустойка в чл. 3 от приложение № 1 от
01.02.2021 г. към договора излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, с което се накърняват добрите нрави,
за които съдът следи служебно при иск за присъждане на неустойка (така в т.
3 от Тълкувателно решение от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС).
Разпоредбата на чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, която се прилага в
случая и с оглед изключението по чл. 4, б. а) от конвенцията, установява като
нищожни договорите, които накърняват добрите нрави. Добрите нрави се
определят като морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушение е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона. Накърняване на добрите нрави в
обществото като основание за нищожност на договора е налице, когато
начинът на извършване и целите на сделката я правят несъвместима с
обществената представа за равнопоставеност на страните в гражданския
оборот. Правилата на добрите нрави са морална категория, относима и към
поведението на добрия търговец (по аргумент от чл. 289 от ТЗ).
В случая се претендира неустойка при неизпълнение – недоставяне в
срок на всички стоки от купувача, т.е. неустойка за забава, която е уговорена
в размер на 1 400 000 щатски долара. Мораторната неустойка е уговорена в
твърда сума, без размерът й да е съобразен с неизпълнението (конкретната
неизпълнена част), нито с отчитане на дните на забава. С така уговорената
неустойка дори и за някакво забавяне при изпълнението на част от стоките,
т.е. несъществена част от задължението, продавачът би дължал неустойка в
твърд размер от 1 400 000 щатски долара. По този начин при подписването на
приложение № 1 от 01.02.2021 г., в което е уговорената неустойката, е
нарушено съотношението между размера на неустойката и очакваните от
неизпълнението на задължението вреди. Следва да се отчете и
обстоятелството, че в при сключването на приложение № 1 не е уговорено
купувачът да преведе ефективно дори част от продажната цена на стоките. С
така договорената неустойка продавачът длъжник се поставя в неравностойно
положение спрямо купувача кредитор, като дължи неустойка, без да е налице
някаква насрещна престация от другата страна. С оглед на горното тази
клауза води до неоснователно обогатяване на кредитора. Неустойката е
несъвместима с обществената представа за равнопоставеност на страните в
гражданския оборот. Същата излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции и същата се явява нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.
По изложените съображения съдът намира, че възражението на “П.
(PTS) М.ЗА К. И П.” се явява неоснователно и следва да бъде оставено
без уважение.
7
В законоустановения седмодневен срок по чл. 690 от ТЗ не са
постъпили възражения срещу останалите включени в списъците вземания,
поради което същите следва да бъдат одобрени във вида, в който са изготвени
от синдика.
На основание чл. 674, ал. 2 от ТЗ, след одобряване от съда на списъка с
приетите вземания по чл. 692, ал. 1 от ТЗ съдът следва незабавно да свика
събранието на кредиторите с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 8 от ТЗ -
определяне реда и начина за осребряване имуществото на длъжника,
определяне метода и условията на оценка на имуществото, избор на
оценители и определяне на възнаграждението им. Доколкото предвид
нормата на чл. 669, ал. 3 от ТЗ първо събрание на кредиторите не е проведено,
то с постановяване на настоящото определение по аргумент от разпоредбата
на чл. 669, ал. 4 от ТЗ, в дневния ред на събранието на кредиторите следва да
бъде включена точка за избор на постоянен синдик на дружеството и
определяне на възнаграждението му.
Събранието на кредиторите следва да бъде насрочено в кратък срок,
при спазване на изискването за публикуване на поканата в Търговския
регистър най-малко седем дни преди датата на събранието, съгласно чл. 675,
ал. 1 вр. с чл. 619, ал. 4 от ТЗ, и при съобразяване на графика на заседанията.
С оглед на това, съдът намира, че следва да свика събрание на кредитори за
05.07.2022 г. от 10,15 часа.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно възражение с вх. №
3449/21.01.2022 г., подадено от длъжника “Е.Е.Ч.” ЕООД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно възражение с вх. №
3451/21.01.2022 г., подадено от кредитора “П. (PTS) М.ЗА К. И П.”, Египет.
ОДОБРЯВА, на основание чл. 692, ал. 4 от ТЗ, Списък на приетите
от синдика предявени вземания на кредиторите на “Е.Е.Ч.” ЕООД, ЕИК
*******, по чл. 685, ал. 1, чл. 687, ал. 2 и чл. 688, ал. 1 от ТЗ, обявен в
Търговския регистър на 17.01.2022 г., със следното уточнение:
1. В частта под № 3 за вземанията на кредитора държавата чрез НАП по
т. 1.4. се допълва, че вземанията по № Р-22002220003953-091-001/15.02.2021
г. са приети под отлагателно условие - влизане в сила на ревизионния акт.
ОДОБРЯВА, на основание чл. 692, ал. 4 от ТЗ, Списък на
неприетите от синдика предявени вземания на кредиторите на “Е.Е.Ч.”
ЕООД, ЕИК *******, по чл. 686, т. 3 от ТЗ, обявен в Търговския регистър
на 17.01.2022 г.
СВИКВА събрание на кредиторите на “Е.Е.Ч.” ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район
“Триадица”, ул. “*******” № *******, което следва да се проведе на
05.07.2022 г. от 10,15 часа в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр.
8
София, бул. “Витоша” № 2, в залата за провеждане на съдебните заседания на
VІ-8 състав, Търговско отделение, Софийски градски съд, при следния дневен
ред: 1. Избор на постоянен синдик на дружеството и определяне на
възнаграждението му. 2. Определяне реда и начина за осребряване
имуществото на длъжника. 3. Определяне метода и условията на оценка на
имуществото. 4. Избор на оценители и определяне на възнаграждението им.
Определението не подлежи на обжалване.
НЕЗАБАВНО да се изпрати препис от настоящото определение за
обявяване в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел при Агенцията по вписванията, на основание чл. 692, ал. 5 от
ТЗ.
НЕЗАБАВНО да се изпрати покана за събрание на кредиторите за
обявяване в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел при Агенцията по вписванията, с което длъжникът и всички
кредитори се смятат за редовно уведомени на основание чл. 675, ал. 2 от ТЗ.
Препис от определението да се изпрати на синдика.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ при СГС,
ТО.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9